Определение № 18976 от 06.10.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 18976 гр. София, 06.10.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-З, в закрито заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Райна Стефанова

Членове:

Милена Богданова

Даяна К. Топалова като разгледа докладваното от Милена Богданова Въззивно частно гражданско дело № 20251100508244 по описа за 2025 година намира следното:

Производството е по чл. 423 от ГПК.

Образувано е по възражение вх.№2300918/02.06.2025г., подадено от М. Г. Ш. от гр.София, жк.“******** против Заповед за изпълнение на парично задължение от

09.06.2020г., издадена по ч. гр.дело №21626/2020г. по описа на СРС.

В срок е постъпил писмен отговор от ответника по възражението „Топлофикация София“ ЕАД. Оспорва частната жалба като недопустима и неоснователна. Поддържа, че процедурата по чл.47 ГПК е изпълнена надлежно. Моли да бъде оставено без разглеждане, респ. без уважение депозираното възражение.

Страните по делото не са поддържали искания за събиране на доказателства.

Съдът, като съобрази изложеното и взе предвид материалите по делото, намира следното.

Софийският районен съд е бил сезиран със заявление вх.№3024789 от 03.06.2020г. за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от „Топлофикация София“ ЕАД против М.

Г. Ш. ЕГН ********** от гр.София жк“******** за сумата от 2340,98лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2019г. ведно със законната лихва за периода от 03.06.2020г. до изплащане на вземането, сумата 360,98лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода 15.09.2017г. до 22.05.2020г., сумата 43,08лв. цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода 01.02.2017г. до 30.04.2019г., ведно със законната лихва от 03.06.2020г. до изплащане на вземането, сумата от 7,77лв. мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 31.03.2017г. до 22.05.2020г., както и разноски по делото в общ размер 105,06лв.

На 09.06.2020г. СРС е издал заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжника Ш.. Връчването на съобщението с издадената заповед е извършено при условията на чл.47 ал.5 вр.ал.7 от ГПК, тъй като длъжникът не е открит на посочения в заявлението адрес. Удостоверено е от призовкаря, че адреса е бил посещаван на следните дати – 13.06.2020г., 23.06.2020г., 25.07.2020г., когато е залепил уведомление по чл.47 ал.1 от ГПК. В разписката към уведомлението е отразено, че при посещенията си призовкарят не откривал никой на адреса, съседите не желаели да му съдействат. Съдът е приел, че връчването е извършено редовно и поради непостъпване на възражение по чл.414 ГПК в двуседмичен срок е разпоредил издаване на изпълнителен лист.

1

В депозираното възражение от 02.06.2025г., длъжникът твърди, че живее постоянно в Германия, което се установявало от приложената справка. Твърди, че на 21.05.2025г му се обадил неговия брат, като му съобщил за получено по пощата съобщение за образувано изпълнително дело №20218410400108 от ЧСИ Н.М.. Съобщението било получено на 20.05.2025г., видно от представената по делото пощенската разписка. Поддържа, че не е бил надлежно уведомен за започнато срещу него принудително изпълнение.

По съществото си производството по чл.423 от ГПК е извънинстанционно, тъй като е насочено към отмяна на влязла в сила заповед за изпълнение. Случаите, при които длъжникът може да подаде възражение са лимитативно определени, като компетентен да се произнесе е въззивния съд. Възможността за възражение в едномесечен срок от узнаване на заповедта, е предоставено при наличието на някоя от посочените хипотези на чл.423 от ГПК, свързани с нередовности около връчването/узнаването/ на издадената заповед или обективна невъзможност да се упражнят правата по нея.

Общото между регламентираните четири хипотези е, че в тях са посочени обстоятелства, които са попречили на длъжника в срок да предяви възражението си по чл.

414 от ГПК срещу заповедта за изпълнение.

Спазването на едномесечния срок има отношение към допустимостта на депозираното възражение, за което съдът следи служебно. В тежест на длъжника е да установи, че е спазил законоустановения срок, като докаже момента, в който е узнал за издадената заповед.

В случая съдът приема, че длъжникът М. Ш. е узнал за заповедта на 21.05.2025г., когато вече е влязла в сила. Липсват данни, както в заповедното, така и в настоящото производство, да е узнала по–рано за издаването на заповедта. Поради това съдът намира, че възражението от 02.06.2025г. е депозирано в рамките на едномесечния преклузивен срок по чл. 423, ал.1 ГПК. Същото изхожда и от активно легитимирано да подаде възражението лице – длъжникът в заповедното производство, с което се налага извод, че възражението е допустимо. То отговаря и на изискванията за редовност по чл. 275, ал. 2 вр. с чл. 260 и чл.

261 ГПК.

Длъжникът Ш. поддържа, че зaпoвeдтa зa изпълнeниe нe му e билa вpъчeнa личнo и в дeня нa вpъчвaнeтo той нe e имaл oбичaйнo мecтoпpeбивaвaнe нa тepитopиятa нa Peпyблиĸa Бългapия.

На което основание иска въззивният състав да приеме възражението по чл.414 от ГПК срещу заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК, заповедното производство да продължи с указания по чл.415 от ГПК към заявителя и да бъде спряно образуваното изпълнително производство при ЧСИ Митев.

Относно обстоятелствата по чл.423 ал.1, т.2 от ГПК съдът приема следното:

Във възражението си длъжникът се позовава на хипотезите на чл.423, ал.1 т.2 от ГПК – заповедта за изпълнение не му e билa вpъчeнa личнo и в дeня нa вpъчвaнeтo той нe e имaл oбичaйнo мecтoпpeбивaвaнe нa тepитopиятa нa Peпyблиĸa Бългapия, поради което е бил лишен от възможността да оспори паричните вземания по издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в срока по чл. 414 от ГПК.

От приложените писмени доказателства към възражението – справка за предоставяне на данни по реда на Наредба 014/18.11.2009г. по искане от 05.06.2020г. се установява, че за времето, през което е бил търсен по постоянен адрес Ш. е бил извън пределите на РБългария и не е имал обичайно местопребиваване на територията й, тъй като от 03.09.2009г. той е с настоящ адрес в Германия.

Следователно в случая връчването на длъжника по реда на чл.47 ал.1 ГПК се явява нередовно, поради което са налице предпоставките на чл.423, ал.1, т.2 от ГПК за приемане на възражението срещу процесната заповед за изпълнение. На основание чл. 423, ал. 4 от ГПК разглеждането на заповедното производство от първоинстанционния съд следва да продължи с даване на указания до заявителя по чл. 415, ал. 1 от ГПК.

2

Поради горното депозираното възражение ще бъде прието, а делото ще бъде върнато на първоинстанционния съд за изпълнение на процедурата по чл.415, ал.1 ГПК по отношение на взискателя.

По делото е приложено ч.гр.д.№21626/20г. по описа на СГС.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 423, ал. 1 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА възражението на длъжника Д.Д.О. чрез адв.В.К. от САК против Заповед за изпълнение на парично задължение от 15.04.2016г., издадена по ч. гр.дело №19830/2016г. по описа на СРС.

СПИРА изпълнението на Заповед за изпълнение на парично задължение от 09.06.2020г. по ч.гр.д.№ 21626/20г. по описа на СРС въз основа на която е бил издаден изпълнителен лист, привиден в изпълнение по изп. д. №20218410400108 на ЧСИ Н.М. с рег.

№841.

ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за изпращане на указания до заявителя по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3