Решение № 15837 от 10.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15837 гр. София, 10.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Р.Г.Б. при участието на секретаря Ц.Б.Т. като разгледа докладваното от Р.Г.Б. Гражданско дело № 20261110103571 по описа за 2026 година

Предявени са субективно съединени искове с правно основание с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ вр. §1, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ) вр. чл. 79 ЗЗД.

Ищецът “С.В.” АД твърди, че на 11.12.2025г. е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение против С. С. П. за сумата 506,17 евро, представляваща цена на питейна вода, доставена в имот, с адрес: *******************, за периода от 28.04.2022г. до 30.01.2025г.

Въз основа на подаденото заявление пред Тревненски районен съд е образувано ч.гр. дело № 425/ 2025г., по което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 11.12.2025г. След постъпило възражение по реда на чл. 414 ГПК от ответницата е предявен установителен иск за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Ищецът извежда субективните си права при твърдения, че между страните е съществувало облигационно правоотношение, възникнало въз основа на договор за предоставяне на ВиК услуги. Същият релевира твърдения, че ответниците са носители на правото на собственост върху имот, намиращ се гр. София, ж.к. "Обеля", бл. 121, вх. Д, ет. 7 ап. 81. При това положение, на основание §1, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ) и чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите за ползване на водоснабдителни и канализационни системи (Наредба № 4/ 2004г.), същите се явяват потребители на ВиК услуги за горепосочения имот. В исковата молба са наведени твърдения, че през процесния период доставил питейна вода в имота, като ответницата не е изпълнила задължението си да престира насрещно, като плати цената на питейната вода.

1

При изложените фактически твърдения ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено съществуването на вземането му против С. С. П. за сумата 506,17 евро, представляваща цена на питейна вода, доставена в имот, с адрес:

*******************, за периода от 28.04.2022г. до 30.01.2025г., за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 11.12.2025г. по ч.гр. дело № 425/ 2025г. по описа на Тревненски районен съд.

В срока и реда по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответницата, в който е изразено становище за неоснователност на исковете. Същата оспорва между страните да е възникнало облигационно правоотношение; количеството доставена питейна вода в имота.

Ответницата навежда доводи, че клаузата за рекламация в общите усковия е неравноправна, В отговора се релевира възражение за изтекла погасителна давност.

В обобщение ответницата счита предявените искове за неоснователни и моли да бъде постановено решение, с което същите да бъдат отхвърлени като неоснователни.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Пред настоящата инстанция е представена справка от Агенция по вписванията, от която се установява, че по партидата на ответницата е вписано, че е придобила правото на собсвтеност върху процесния недвижим имот.

От заключението на изслушаното пред първоинстанционния съд заключение на съдебнотехническа експертиза (СТЕ) се установява, че в процесния имот е водоснабден, като в същия има два водомера за студена вода. През периода 28.04.2022г.- 30.01.2025г. отчитането на количеството доставена питейната вода е станало чрез реален отчет и служебно, на база предходна консумация. През периода 28.04.2022г.- 30.01.2025г. в имота са доставени 324,44 куб.м. питейна вода на стойност 506,17 евро (989,99 лева). През периода 01.11.2022г.30.01.2025г. в имота са доставени 45,54 куб.м. питейна вода на стойност 83,82 евро (163,93 лева).

Настоящият състав на съда намира, че на заключението на СТЕ следва да бъде дадена вяра. Вещото лице е специалист, притежаващ специални знания от съответната област, като в пълнота и компетентно е дал отговор на поставените пред експертното изследване задачи.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изовди:

За уважаване на иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 198о, ал. 1 Закона за водите вр. чл. 40 Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребители за ползване на водоснабдителни и канализационни системи в тежест на ищеца е да докаже, че ответникът е потребител на В и К услуги по възникнало между страните облигационно правоотношение, че в процесния период ищецът е доставил В и К услуги в претендираните количества в посочения обект, чиято стойност възлиза поне на претендираната сума.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил 2 претендираните вземания.

Предоставянето на В и К услуги на потребителите срещу заплащане се осъществява от В и К оператори, като в границите на една обособена територия само един оператор може да извършва тази дейност- арг. чл. 198о, ал. 1 и ал. 2 ЗВ. В настоящия случай е безспорно, че оператор на В и К услуги на територията на гр. София е ищцовото дружество.

Съгласно разпоредбата на пар. 1, буква "а" от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги потребители са юридически или физически лица- собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги. Съгласно разпоредбата на чл. 9а от Наредба № 4 от 14.09.2004 год. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи промяната на носителя на правото на собственост, на строеж или на ползване на водоснабдения обект има действие спрямо оператора от деня на промяната по партидата на потребителя по реда, определен в договора или в общите условия.

Конкретиката на случая сочи, че ищецът е представил справка от Агенция по вписванията, съгласно която обезпечаване на дълг на ответника върху ½ ид.ч. от имота е вписана договорна ипотека. Имотният регистър е система от данни за недвижимите имоти на територията на Република България и се състои от партидите на отделните имоти. Съгласно чл. 44, ал. 1 Правилника за вписванията /ПВп/ писмените справки се състоят в издаване удостоверения за вписванията, отбелязванията или заличаванията, както и в издаване преписи или извлечения от съществуващите вписвания, отбелязвания или заличавания по книгите, или от партидата на лицата, а според чл. 45 ПВп удостоверенията се отнасят: а) за определени лица; б) за определени недвижими имоти; в) за определено време. Според чл. 80 ЗКИР актът се вписва, ако праводателят е вписан в имотния регистър като носител на правото, освен при придобиване на право по давност. Съгласно чл. 82, ал. 1 ЗКИР съдията по вписванията разпорежда да се извърши вписването, след като провери дали са спазени изискванията на закона, както и предвидената от закон форма на акта, с който се признава, учредява, прехвърля, изменя или прекратява вещното право.

Предвид указания в ПВп и ЗКИР, представената справка е годна да установи притежанието на вещно право на собственост, както и основаната на това договорна обвързаност с дружеството. От друга страна, не е проведено насрещно доказване, че през процесния период притежаваното от нея право на собственост е било отчуждено в полза на друго лице. По отношение на вписаната ипотека, следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 167, ал.3 ЗЗД, ипотека може да се учреди само върху имоти, които при сключването на договора принадлежат на лицето, което я учредява. Страна по договора за ипотека може да бъде само собственика на недвижимия имот, като последният може да бъде длъжник по главното правоотношение или трето лице, което се е съгласило да обезпечи вземането на кредитора към длъжника по главния дълг. Изложеното налага изводът, че към датата на учредяване на ипотеката, процесният имот е собственост на ответника.

Предвид изложеното, следва да се приеме, че през процесния период между страните е налице облигационно правоотношение, породено от договор за предоставяне на 3 водоснабдителните и канализационните услуги по отношение на процесния имот.

В обобщение, при съвкупната преценка на събраните доказателства съдът достигна до извода, че вземането на ищеца е доказано по основание.

Обстоятелството, че през процесния период в имота е доставена питейна вода в количество, съответстващо на претендираната цена се установява от заключението на СТЕ.

Количеството изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора се измерва чрез монтираните на всяко водопроводно отклонение водомери- чл. 32, ал. 1 Наредба № 4/ 2004г., а за сгради- етажна собственост- въз основа на измереното количество, отчетено по общия водомер на водопроводното отклонение за определен период от време, което се разпределя между отделните потребители въз основа на отчетите за същия период от време на всички индивидуални водомери след общия водомер, като първо се отчита общият водомер в присъствието на представител на потребителите, а след това се отчитат индивидуалните водомери - чл. 32, ал. 2 и 3 от посочената наредба. Съгласно чл. 32, ал. 4 с.н., отчетените данни се установяват чрез отбелязване в карнет, заедно с датата на отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане по електронен път. По делото не са представени доказателства, опровергаващи констатациите на вещото лице, относно достоверността на отчетените данни, поради което съдът приема, че вземането на ответника е доказано и по размер. За пълнота следва да се посочи, че съгласно чл. 162 ГПК, в случаите, в които по делото не са налице достатъчно данни за размера на иска, съдът определя последният по своя преценка или ползва заключението на вещо лице.

При извод за основателност на предявения иск, следва да бъде разгледано възражението за изтекла погасителна давност. Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, "понятието "периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б. "в" от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Следователно еднаквостта или различието на размера на задължението за плащане нямат отношение към характеристиката му като периодично, като единствено е необходимо той да е предварително определен или определяем.

Вземанията на ищцовото дружество съдържат изброените признаци на понятието, поради което представляват периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД и за тях се прилага тригодишен срок на погасителна давност. Задълженията на потребителите на предоставяните от водоснабдителните дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт- договор, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер.

4

Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 11.12.2025г. С подаването му е прекъсната давността за вземания, чиято изискуемост не е настъпила към посочената дата. Ето защо и всички претендирани суми за периода 28.04.2022г.- 10.12.2022г. се явяват погасени по давност.

Съгласно разпоредбата на чл. 35 Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, показанията на водомерите се отчитат с точност до 1 куб. м за период, който се определя в общите условия или договора, но не по- дълъг от шест месеца. Когато периодът на отчитане на водомерите е по-дълъг от един месец, операторът ежемесечно начислява служебно количество изразходвана вода, определено въз основа на средния месечен разход от редовно отчетените съответни периоди на предходната година. След отчитане на показанията на водомерите количеството вода се изравнява в съответствие с реалното потребление. Сходна е регламентацията и в Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от “С.В.” (ОУ). Съгласно чл. 23, ал. 1 ОУ на ищеца, показанията на водомерите на водопроводни отклонения се отчитат с точност до 1 куб.м. за период не подълъг от 1 месец- за потребители по чл. 3, т. 2 и 3 и за общи водомери на сгради- етажна собственост. Съгласно ал. 2 и ал. 3 на с.р. отчитането на индивидуалните водомери след общия водомер се осъществява най- малко веднъж на три месеца, до 24 часа след отчитането на общия водомер. В междинните периоди между два отчета В и К операторът ежемесечно начислява количество изразходвана вода, определено въз основа на средния месечен разход от предходните 2 отчета. След отчитане на показанията на водомерите количеството вода се изравнява в съответствие с реалното потребление. Съгласно чл. 33 ОУ, ВиК операторът издава ежемесечни фактури при наличие на консумация и/или служебно начисляване на количества. (2) Потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях В и К 11 услуги в 30- дневен срок след датата на фактуриране. По мнение на настоящия състав погасителната давност започва да тече от доставката на вода. Конкретиката на случая сочи, че ищецът не е изпълнил задължението си да отчита количеството доставена питейна вода и издаде фактура ежемесечно, поради което и вземането е станало изискуемо от възникването му- с доставката на водата. Следва да се посочи и, че подобно поведение на доставчика, в светлината на засилената защита на потребителите, следва да се тълкува в полза на последните.