Решение № 798 от 13.12.2025, Районен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 798 гр. Силистра, 13.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ФИЛИП ЛЮЛ. МАТЕВ при участието на секретаря Петранка Г. Т. като разгледа докладваното от ФИЛИП ЛЮЛ. МАТЕВ Гражданско дело № 20253420101484 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази:

В исковата молба се твърди, че между Р. Д. Т. и “ЛЕНДИВО” ООД е сключен Договор за кредит № 30451/28.05.2024г. Съгласно чл.1 от Договора за кредит Кредитодателят се задължава да предостави на Кредитополучателя кредит в размер на 1000.00 лева, а Кредитополучателят се задължава да върне сумата от 1300 лева, съгласно условията на договора, при срок на договора 30 дни. Съгласно Договор за кредит № 30451/28.05.2024г., ГПР по кредита е в размер на 42.58 %, а ГЛП в размер на 36 %.

В чл.27 ал.1 от договора е предвидено, че ако ищцата не предостави допълнително обезпечение дължи на КРЕДИТОРА неустойка в размер на 0.9 % от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение. Съгласно ал.2 от същата разпоредба неустойката се заплаща периодично заедно с всяка погасителна вноска.

В тази връзка на ищцата е начислена неустойка в общ размер на 270 лева, добавена към дължимата главница и лихва. Това е видно от предоставения погасителен план към Договор за кредит № 30451/28.05.2024г., като ищцата е заплатила по Договор за кредит № 30451/28.05.2024г., сумата в размер в 1300 лева.

Счита, че Договор за кредит № 30451/28.05.2024г., е нищожен на основание чл.

26, ал. 1 от ЗЗД, поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл.22 от ЗПК, а в условията на евентуалност, че неустойката Договор за кредит № 30451/28.05.2024г., е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 пр 3 от ЗЗД и поради това, че 1 е сключена при неспазване на нормите на чл.33 от ЗПК, както и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП, като съображенията за това са следните:

Сключеният Договор за кредит № 30451/28.05.2024г., е недействителен на специалните основания по чл.22 от ЗПК., във връзка с чл.11,ал.1,т.9 от ЗПК, тъй като в договор за кредит не са посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му. Липсва изрично посочване дали лихвеният процент е фиксиран за целият срок за кредита, или е променлив.

Наред с това разпоредбата на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Годишният процент на разходите следва да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. В Договор за потребителски кредит е посочена само абсолютна стойност на ГПР. Липсва ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият/. Доколкото е предвидена дължимостта на неустойка, не става ясно, дали същато е включена в ГПР.

След като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс, задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват, следва по разбираем за потребителя начин да посочи какво точно е включено в тях. Именно и поради това, Договор за потребителски кредит е недействителен поради неспазване на изискването на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК.

За да бъде спазена разпоредбата на чл. 11,ал.1,т.10 от ЗПК, следва в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения паричен заем представлява ГПР, но и изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които заемателя ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР.

На следващо място, съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи и бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Налице е заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК като с уговорките за заплащане на допълнителни разходи за неустойка се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС№426/2014г.

2

Наред с това посочването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2 ,т.1 от Закона за защита на потребителите.

По отношение на евентуалния иск за нищожност на клаузата за неустойка: накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3 то, вр. от ЗЗД е налице именно, когато се нарушава правен принцип било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби. Такъв основен принцип е добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Тъй като става дума за търговска сделка, нормата от ТЗ, чрез която е прокаран този принцип е чл.289 от ТЗ, но общите правила на ЗЗД също намират приложение- чл.8, ал.2 и чл.9 от ЗЗД.

Поради накърняването на принципа на „добри нрави" по смисъла на чл. 26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД се достига до значителна не еквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на ищцата с цел извличане на собствена изгода на кредитора.

Именно и въз основа на това, неустойката по Договор за кредит № 30451/28.05.2024г., е нищожна, тъй като последната е нищожна като противоречаща на добрите нрави и неравноправна по смисъла на чл.143 от ЗЗП.

Предвидената клауза е и неравноправна по смисъла на чл. 143, т 5 ЗЗП, тъй като същата предвижда заплащането на неустойка, която е необосновано висока. В глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора, преди сключване на договор за кредит, да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. Неустойката по Договор за кредит № 30451/28.05.2024г., дължима при неосигуряване на някое от обезпеченията по договора, прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. Неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение е пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване.

Основната цел на така уговорените клаузи е да дoведат до неоснователно обогатяване на кредитодателя за сметка на кредитополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума допълнително с още % от предоставената главница.

По осъдителния иск: Доколкото Договор за кредит № 30451/28.05.2024г., е недействителен и кредитополучателя дължи само връщането на чистата сума по 3 кредита и не дължи заплащането на лихви, неустойки и други разходи по кредита, то на основание чл.23 от ЗПК, ответното дружество следва да бъда осъдено да заплати на ищцата сумата от 300 лева.

Моли съда да постанови решение, с което да приеме, че Договор за кредит № 30451/28.05.2024г., е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл.22 от ЗПК, а в условията на евентуалност, да приеме, че неустойката по Договор за кредит № 30451/28.05.2024г., е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 пр 3 от ЗЗД и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл.33 от ЗПК, както и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП.

Както и на основание чл.55 ал.1 от ЗЗД, да осъди ответника да заплати на ищцата, сумата от 300 лева, недължимо платена по недействителен Договор за кредит №30451/28.05.2024г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата, а в условията на евентуалност на основание чл.55 ал.1 от ЗЗД, да осъди ответника да заплати на ищцата сумата от 270 лева, недължимо платена неустойка по Договор за кредит № 30451/28.05.2024г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата.

Претендира и направените в производството разноски.

В срока по чл. 131, ал.1 ГПК, ответникът оспорва иска и моли съда да отхвърли същият като неоснователен. В отговора се твърди, че:

1.

Налице е злоупотреба с права и основание за прилагане на чл. 213 ГПК.

Същият е депозирал пред на Районен Съд - Силистра осем напълно идентични искови молби, с които се оспорва една и съща клауза за заплащане на неустойка, която страните неколкократно са уговорили в сключените между тях общо десет договора.

Въз основа на исковите молби са образувани следните дела по описа на Районен Съд Силистра: гр. д. № 1484/2025 г., гр. д. № 1483/2025 г., гр. д. № 1510/2025 г., гр. д. № 1549/2025 г., гр. д. № 1508/2025 г., гр. д. № 1523/2025 г., гр. д. № 1548/2025 г., гр. д. № 1522/2025 г. Молбите се отнасят до различен договор за кредит, но във всяко отделно производство се оспорва една и съща клауза с уговорка за плащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение по кредита. Така ищецът злоупотребява с формалното си право да инициира отделни производства по различните договори с една единствена цел, а именно да се генерират разноски по осем отделни производства. Твърди се, че процесуалното поведение на ищеца цели неправомерен резултат, а именно да се увреди другата страна като в нейна тежест се възложи заплащането на разноски в прекомерен размер.

Предвид изложеното по-горе, моли съда:

А) по реда на чл. 213 ГПК да съедини горепосочените дела, които не са решени, 4 в едно производство и постанови едно общо решение по тях. Разглеждането на производствата съвместно и постановяването на едно общо Решение би отговаряло в най-пълна степен на принципите на гражданския процес: добросъвестно упражняване на процесуалните права от страните под страх от отговорност за вреди, състезателното начало и равенството между страните в производството.

Б) при условията на евентуалност, в случай че делата не бъдат съединени, моли, при успешен развой на делото за ищеца, в полза на същия да не бъдат присъждани разноски за повече от едно производство по примера на вече посочената практика на съдилищата, поради злоупотреба с права.

2.

По основателността: Претенциите на ищеца за недействителност на договора за кредит поради противоречие с разпоредбите на ЗПК, ЗЗП и ЗЗД, за нищожност на клаузата от договора, уговаряща неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, както и за връщане на платени суми, са неоснователни.

На първо място следва да се посочи, че на основание чл. 26, ал. 4 ЗЗД нищожността на отделна договорна клауза не влече недействителност на целия договор, доколкото същият може да се прилага и без нея. Настоящият случай е именно такъв. Неустоечната клауза не е част от съществените параметри на договора за заем, напротив тя самата е договорена между страните, за да обезпечи изпълнението на акцесорно задължение на заемателя. Евентуално, ако неустойката се приеме са нищожна, то същата ще се счита изначално за неуредена между страните, респективно твърдението за нищожност на целия договор поради това, че тя не е включена в ГПР са неоснователни.

Валидността на договора за кредит произтича от това, че основните му параметри - главница и лихва, са валидно уговорени в изискуемата от закона форма.

Отделно от това са покрити всички изисквания на ЗПК, регламентирани в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 ЗПК, както и с тези на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), по реда на който е сключен процесния договор.

Договорът е сключен при насрещни изявления на страните разменени чрез средства за комуникация от разстояние и потребителят е дал изричното си съгласие за сключването му съгласно изискванията на ЗПФУР. Едновременно с това кредиторът е предоставил на потребителя подробна и детайлна информация за условията на кредита още преди сключването му, което ясно се вижда и от СЕФ.