Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 497 от 26.11.2024, Окръжен съд - Русе

Съд
Окръжен съд - Русе
Дело
Въззивно гражданско дело 866/2024
Вид
Решение № 497
Подписан
26.11.2024
В сила
03.03.2026
Състав
Милен Петров, Васил Петков, Галина Магардичиян

Цитирани разпоредби

  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 497 гр. Р., 26.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Р., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милен Петров

Членове:

Галина Магардичиян

Васил Петков при участието на секретаря Димана Стоянова като разгледа докладваното от Васил Петков Въззивно гражданско дело № 20244500500866 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производство по глава ХХ “Въззивно обжалване” от ГПК.

Р.нският районен съд с решение № 1197/10.09.2024г. постановено по гр.д.№ 2540/24г. допуска да се извърши съдебна делба между С. К. К. и Д. К.

Н. на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ************ в гр.Р., ул.“М.п.“*** и самостоятелен обект в сграда с идентификатор ************* в гр.Р., ул.“М.п.“***, заедно с припадащата се на описаните обекти ½ идеална част от поземлен имот с идентификатор ********* в гр.Р. при равни права на страните.

Недоволна от посоченото решение на Районен съд- Р. С. К. К. го обжалва, като навежда следните доводи:

- обжалваното решение е недопустимо, тъй като е претендирано и допуснато извършване на делба на ½ идеална част от поземлен имот;

- другата ½ идеална част от имота принадлежи на трети лица, като е налице етажна собственост и дворът се явява обща част и делбата му е недопистима;

- не са събрани доказателства, които да установяват дали допуснатите до делба имоти могат да бъдат самостоятелни обекти на право на собственост при спазване на изискванията на ЗУТ;

- нарушени са разпоредби на ЗУТ, тъй като допуснатата до делба ½ идеална част от поземлен имот не би могла да бъде обособена в отделен 1 самостоятелен обект на право на собственост;

- нарушен е чл. 40 от ЗС, тъй като не е било съобразено, че припадащата се част от терена към първия и втория етаж е различна от идеалните части в терена.

- извършено е съществено процесуално нарушение, като първата инстанция не е обсъдила направените доводи за недопустимост на иска за делба на поземления имот, нито възражението, че идеалните части от терена представляват припадаща се част към жилищните етажи.

Жалбоподателят иска обезсилване на първоинстанционното решение, като недопустимо, а в условията на евентуалност да бъде отменено като неправилно и да се отхвърли иска за делба на ½ идеална част от поземления имот. Иска с решението да се укаже на страните по делото, че допуснатата до делба ½ идеална част от имота ще бъде изключена от поделяемата маса ако между страните по делото от една страна и третото лице притежаващ другата ½ идеална част от поземления имот, от друга страна, не се извърши делба преди съставянето на разделителния протокол

Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице, в законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Фактическата обстановка по делото е безспорна между страните и е правилно установена от районния съд, поради което на основание чл. 272 от ГПК окръжният съд препраща към мотивите на първата инстанция, касаещи фактическата обстановка. По спорните въпроси окръжният съд приема следното:

Спорният въпрос в настоящото производство произтича от виждането на жалбоподателя, че съсобствената земя върху която е построена сградата, в която са разположени допуснатите до делба обекти не може да се допуска до делба и този въпрос формулиран по различни начини е в основата на всеки един от доводите в жалбата. Това разбиране принципно е правилно, но то е неотносимо към процесния случай, тъй като поземления имот не е допускан до делба. Недопустимостта да се дели поземлен имот в който има няколко сгради или сграда в режим на етажна собственост е подробно разгледана в множество съдебни актове (напр. Постановление № 2 от 4.V.1982 г., Пленум на ВС) и произтича от несамостоятелния характер на дворното място, който то придобива след застрояването му, като се превръща в прилежаща част към построените сгради. В случая обаче не се дели дворното място, а е допусната делба на двата самостоятелни обекта в сграда заедно с прилежащите им части от дворното място, което е правилно, тъй като не може да се отдели самостоятелния обект от прилежащата му част. Това, че делбата на сграда /или самостоятелни обекти в сграда/ се допуска заедно с прилежащите им части в поземления имот е безспорно както в теорията, така и в практиката и като аргумент може да се посочи напр. разрешението дадено в Постановление № 2 от 4.V.1982 г., Пленум на ВС:

Недопустимостта на делба на общ парцел с оглед на посочените погоре съображения не изключва възможността да бъде извършена делба 2 между наследниците на един от съсобствениците върху правата, които е имал в общия парцел, без да засяга съсобствеността на неделимия парцел.

Може също така да се иска делба на една от сградите, построени върху един парцел, между съсобствениците на тази сграда. В този случай ще се подели между съсобствениците само сградата и припадащата й се част от парцела.

По тези съображения:

- обжалваното решение е напълно допустимо, тъй като не се дели идеална част от поземлен имот- делят се самостоятелни обекти в сграда с припадащите им се части от поземления имот;

- ирелевантно е чия собственост е другата идеална част от поземления имот и тя не следва да се разделя, тъй като е прилежаща част към други самостоятелни обекти и делбата й е недопустима;

- дали допуснатите до делба имоти могат да бъдат обект на самостоятелно право на собственост е без значение в първата фаза на делбата, като на този въпрос се дава отговор във втората фаза;

- прилежащата идеална част от поземления имот не е необходимо да се обособява в самостоятелен обект и няма да се обособява в такъв, за това въпроса с обособимостта също е ирелевантен;

- въпроса за разликата между идеалните части в терена и припадащите се части от дворното място към самостоятелните обекти също е ирелевантенслед застрояването на терена същият губи самостоятелния си характер и става прилежаща част към сградата и до делба правилно са допуснати прилежащите части от терена към самостоятелните обекти;

- няма извършено съществено процесуално нарушение изразяващо се в необсъждане на направените доводи за недопустимост на иска за делба- искът за делба на два самостоятелни обекта в сграда заедно с прилежащите им части от терена е поначало допустим, а в настоящото решение бяха изложени достатъчно аргументи защо това е така и в процесния случай.

Разноски:

Настоящото производство е образувано по жалба на Д. К. Н., която жалба е неоснователна, поради което разноските за него следва да се разпределят по правилото на чл. 78 от ГПК, като се възложат върху страната, която неоснователно е станала причина за производството, а не трябва да се разпределят между съделителите съразмерно със стойността на дяловете им, който способ е приложим единствено по отношение на разноските, които са необходими за да се извърши делбата, но не и по отношение на разноските предизвикани от неоснователно повдигнати спорове. По тези съображения Д.

К. Н., следва да заплати на С. К. К. разноски за настоящото производство в размер на 480 лева. Мотивиран така Р.нският окръжен съд РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1197/10.09.2024г. постановено по гр.д.№ 3

2540/24г. по описа на Районен съд- Р..

ОСЪЖДА Д. К. Н., ЕГН ********** да заплати на С. К. К., ЕГН ********** разноски за въззивното производство в размер на 480 лева.

Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4