Решение № 1376 от 05.08.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1376 гр. Варна , 05.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на тринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Юлия Р. Бажлекова

Даниела Св. Христова

Светлана К. Цанкова при участието на секретаря Елка Н. Иванова като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско дело № 20213100501471 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба на „Енерго-Про Продажби“ АД срещу решение № № 59 от 15.04.2021г. по гр.д. № 1230/2020г. по описа на РС Провадия, с което са отхвърлени, предявените от въззивното дружество срещу Д. Р. Д. и АНТ. Р. Д. по реда на чл.422 ГПК искове за приемане за установено в отношенията между страните, че всеки от ответниците не дължи на „Енерго про продажби“АД разделно по ½ от следните парични вземания: главница в размер на 2508,95лв., представляваща стойността на ел.енергия за периода 31.01.2017г.-30.01.2018г., след проведена корекция по чл.50 ПИКЕЕ/отм./, за които е издадена фактура № 0280912931/03.06.2019г.; мораторна лихва в размер на 229,30лв. за периода 14.06.2019г. – 30.06.2020г., за които вземания е издадена заповед №522/16.10.2020г. по ч.гр.д. № 927/2020г. по описа на РС Провадия и „Енерго-про Продажби“ АД е осъдено да заплати 475 лева, представляващи разноски по делото, на основание чл.78, ал.3 ГПК.

В жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно, с доводи за незаконосъобразност, неправилна и необоснована преценка на събраните по делото доказателства, както и за неправилно приложение на материалния закон. Твърди , че към момента на извършване на проверката и начисляване на сумата, за дружеството е съществувала законова възможност за коригиране на сметките на потребителя за минало време. Ищецът е спазил нормативно установеното корекционна процедура. Налице е правно основание за възникване на вземането на дружеството доставчик, а именно – цена на доставено и потребено в обекта количество ел. енергия, дължима на основание чл. 50 от ПИКЕЕ вр. чл. 183 от ЗЗД. Абонатът дължи заплащане на потребеното количество ел. енергия, различно от отчетеното и на основание договорното правоотношение между страните и установената неправомерна намеса в СТИ. Вземането на „Енерго-Про Продажби“ АД, гр. Варна е за реално доставена и потребена електрическа енергия, количеството на което е било отчетено от СТИ, но при месечното отчитане на показанията на електромера не е било фактурирано, вследствие на софтуерно претарифиране на електромера. Невъзможността за установяване на началния момент на възникване на грешката е техническа и е следствие изцяло от извършеното неправомерно вмешателство в параметризацията на СТИ. По подробно изложени доводи и съображения, се претендира отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с 1 което предявеният иск да се уважи с присъждане на разноските по делото.

В предвидения срок по чл.263, ал.1 ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба, с който последната е оспорена като неоснователна и се претендира потвърждаване на обжалваното решение с присъждане на разноските за въззивното производство.

За да се произнесе, настоящият съдебен състав на ВОС съобрази следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, предявен от „Енерго-про продажби“ АД срещу Д. Р. Д. и АНТ. Р. Д., относно недължимостта от всеки от ответниците разделна на по ½ от сумата от 2508,95лв., представляваща стойност на допълнително начислена електроенергия в резултат на преизчисляване на електроенергия за минал период по фактура № 0280912931/03.06.2019г., мораторна лихва в размер на 229,30лв. за периода 14.06.2019г.-03.06.2020г., зао които парични вземания е издадена заповед за изпълнение №522/16.10.2020г. по ч.гр.д.№ 927/2020г. по описа на РС Провадия.

В исковата молба се излага, че на 30.01.2018г. е била извършена проверка в обект на потребление, находящ се в гр.Провадия, ул.“Христо Ботев“ №16, собственост на ответниците Димитър и А.Д.и. Процесната сума представлява стойност на реално потребена от абоната електрическа енергия, дължима от ответниците на ищеца на основание чл.200, ал.1 ЗЗД. При извършената техническа проверка са направени замервания на електромера с еталонен колиброван уред и е установено, че в регистър 1.8.3 има показания, които не са визуализирани на дисплея, не са отчетени и съответно не са били заплатени от абоната. СТИ е демонтирано и изпратено за експертиза в БИМ, където при софтуерно прочитане е установено намеса в тарифната схема и наличие на преминала електроенергия по невизуализирана тарифа. Със становище, изготвено от „Елекроразпределение север“АД е установено точното количество електроенергия, за стойността на което е издадена фактура. Процесната сума в случая представлява стойност на реално потребено количество ел. енергия по отчетени показания на електромера, като корекцията на сметката на абоната е извършена и се дължи на основание чл. 50 ПИКЕЕ, вр. чл.200 ЗЗД. Предвид наличието на договорни отношения, то страните са обвързани от ОУ на ДПЕЕЕМ и на това основание сумата е дължима.

В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил отговор от ответниците, с който се оспорва основателността на иска. Оспорва се дължимостта на претендираната сума. Оспорва констатациите, обективирани в констативния протокол, както и, че допълнително начисленото количество електроенергия да е било реално потребено. Твърди, че не са налице основания за корекция на сметката, поради отмяната на разпоредби на ПИКЕЕ. Оспорва законосъобразността на процедурата.

Настоящият съдебен състав на ВОС като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.

В обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

От представените по делото доказателства се установява, че титуляри на партида с кл.№ 1100272527 и абонатен № 2100206170 и собственици на имот, находящ се в гр.Провадия, ул.“Христо Ботев“ №16, който се захранва с ел.енергия от ищцовото дружество. Предвид посочените доказателства, ответниците като собственици на имота имат качество на страна по договор за продажба на електрическа енергия при общи условия, по силата на който са битови клиенти по смисъла на § 1, т. 2а от Допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката за описания в исковата молба обект на потребление.

По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно чл. 269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

2

Релевираните от въззивника такива се свеждат до следните въпроси: налице ли са предпоставките за възникване на правото на въззивното дружество служебно да коригира сметките за електроенергия за минал период от време, каквато е начислената служебно (след корекция) електроенергия в случая и дали отчетената в тарифа 1.8.3 електроенергия е реално потребена от абоната за процесния период.

От представения по делото констативен протокол от 30.01.2018г. се установява, че служители на „Енерго-про мрежи“ АД са извършили техническа проверка на електромера, отчитащ потреблението за процесния обект. В резултат на проверката СТИ е демонтирано и изпратено в БИМ за проверка.

Съгласно констативен протокол от метрологична експертиза, извършена от БИМ от 17.05.2019г., при софтуерно четене на процесното СТИ е установена външна намеса в тарифната схема на електромера и наличие на преминала енергия през тарифа Т3-014471,90 Квтч. От протокола се установява, че електромерът съответства на метрологичните характеристики и изискванията за точност при измерване на електроенергия.

Въз основа на установените от метрологичната експертиза обстоятелства е съставено становище от 29.05.2019г . за начисление на електрическа енергия в размер на 14471 квтч за периода 31.01.2017г. до 30.01.2018г., в което е посочено, че корекцията е извършена въз основа софтуерно прочитане на паметта на СТИ, констатирало точното количество неотчетена ел. енергия.

За стойността на това количество е издадена фактура от 03.06.2019г. на стойност 2508,95лв. с получател Снежанка Антонова Хаджиянева.

По делото е представен протокол за монтаж на електромера в процесния обект, съгласно който към датата на монтажа – 09.12.2015г. електромера е бил с нулеви показания по дневна и нощна тарифи. Липсва отбелязване на показанията по Т 3 и в сумарния регистър.

Съгласно заключението на допуснатата по делото съдебно-техническа експертиза, подменения електромер е параметризиран от производителя да отчита консумираната електроенергия от битови абонати по две тарифи – дневна/1.8.2$ и нощна /1.8.1/ При нормална работа на СТИ, преминалата през измервателната система електроенергия се визуализира на дисплея и се записва в съответния регистър, в зависимост от часовата зона, в която е отчетена енергия. Регистър 1.8.3 отчита, върхова енергия, която е предназначена за стопански абонати и ако абоната е битов, показанията по тази тарифа не се визуализиратн а дисплея, като е налице нарушение на нормалната работа на СТИ. Количеството допълнително начислена електроенергия не е от редовен отчет и не е била фактурирана и остойностена през отчетния период.

Електроенергията в 1.8.3 е натрупана в следствие на неправомерно софтуерно вмешателство в програмата за параметризация на СТИ.

Въз основа на така изложената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Ищцовото дружество, сега въззивник, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, следва да докаже дължимостта на начислената сума, а именно, че в резултат на извършената проверка законосъобразно и при спазване на предвидените в ПИКЕЕ условия и ред е начислена сумата, като количество електроенергия е реално доставено на ответника в процесния период.

Приложими към процесните правоотношения са нормите на Закона за енергетиката (ЗЕ) и Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), обнародвани в ДВ, бр. 98 от 12.11.2013г., издадени от председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) и приети с решение на ДКЕВР по т. 3 от Протокол № 147/14.10.2013г., на основание чл. 83, ал. 1, т. 6, вр. ал. 2 от Закона за енергетиката, в сила от 16.11.2013г.

Съгласно чл. 83, ал. 1, т.6 от ЗЕ Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, регламентират принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и 3 реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване. Съгласно ал. 2 от същата разпоредба ПИКЕЕ се издават от председателя на ДКЕВР, като имат характер на подзаконов нормативен акт. В тях са регламентирани условията и редът за установяване на случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и начините за извършване на преизчисление (корекция) на количеството електрическа енергия.

С решение № 1500/6.02.2017г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016г., 5 - членен състав (обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017г.) разпоредбите на чл. 1 - 47 и чл. 52 – 56 ПИКЕЕ (обн., ДВ, бр. 98 от 12.11.2013г.) са отменени. По аргумент от разпоредбата на чл. 195,ал. 1 във вр. чл.194 АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на обнародването на съдебното решение. В тази връзка, посочените разпоредби от ПИКЕЕ са неприложими към настоящия спор, доколкото техническата проверка в обекта на потребление, констатирала неточното измерване на електромера, е извършена на 30.01.2018г. – след тяхната отмяна.

С оглед действието занапред на решението на ВАС и съобразно предвидената законова делегация в чл. 83, ал.2 от ЗЕ, съдът преценява, че до приемане на нови ПИКЕЕ, уреждащи аналогични на предвидените в чл.41 - 44 от ПИКЕЕ ред и предпоставки за извършване на проверки за метрологична, функционална и техническа изправност на СТИ, въззивното дружество не може да се ползва от корекционната процедура, за която и към датата на проверката е липсвал нормативен ред за установяване на условията за корекционна процедура и начина на извършване на проверка на СТИ. Действещите към момента нови ПИКЕЕ са в сила от 30.04.2019г., като съгласно посоченото в §2 от ПЗР от правилата, същите са неприложими за отношенията възникнали въз основа на проверки и констативни протоколи, съставени преди влизане в сила на новите правила. Дори и да се приеме, че съставеният от служители на дружеството констативен протокол, ценен като частен свидетелстващ документ и протоколът от метрологичната експертиза установяват наличието на неотчетено при редовните месечни отчети количество ел.енергия, то не са налице основания за извършеното преизчисление.