Решение № 408 от 13.03.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 408 гр. Бургас, 13.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Росица Ж. Темелкова Въззивно гражданско дело № 20222100502180 по описа за 2022 година

Производството е образувано по постъпилата въззивна жалба от "Водоснабдяване и канализация" ЕАД Бургас против решение №111/06.10.2022г, постановено по гр.д.№ 681/2021г на районен съд -Средец, с което е отхвърлен искът на дружеството против Е. Я. М. да се приеме за установено, че ответницата дължи присъдените със заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №594/2021г по описа на РС-Средец суми, както следва: 79,67лв, дължими по издадени фактури за периода от 25.02.2019г до 27.05.2019г, с отчетен период по фактури от 24.01.2018г до 22.04.2019г, ведно с лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението, както и сумата 18,97лв, представляваща обезщетение за забавено плащане върху главницата за периода от 27.03.2019г до

21.10.2021г.

Решението е оспорено като неправилно и необосновано.Оспорен е изводът на съда, че декларацията по чл.26 от ЗМДТ за облагане на водоснабдения имот с данък върху недвижимите имоти не е годно доказателство, установяващо нейното качество на собственик на имота и съответно потребител на В и К услуги.Счита,че тази декларация доказва именно качеството на ответницата на потребител на такива услуги. В нея същата е посочена като собственик на ½ идеална част от имота, придобит по силата на неподлежащ на вписване в Имотния регистър договор с Общинския народен съвет –Грудово от 1993г. Според въззивника е установено по делото следното фактическо положение - водоснабден имот и данни от Община Средец, че ответницата е данъчно задължено лице за имота, считано от 1998г и тези факти не са опровергани по делото. Оспорен е изводът, че данъчната 1 декларация не е документ, който се ползва с доказателствена сила по отношение на съсобственика на идеални части от имота. В подкрепа на твърдението, че водоснабденият имот е собственост на ответницата е и писмо от Дирекция „Местни приходи и общинска собственост“ на Община Средец, че имотът в ****** е собственост на Е. М..

Съдът не е отчел установената нормативна рамка на отношенията, свързани с доставка и отвеждане на водата.Пар.1, ал.1, т.2 от ДР на ЗРВКУ предвижда, че потребители са юридически и физически лица –собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги.

В този смисъл отричането от страна на съда, че именно собственикът на имота се явява страна по облигационната връзка със съответния доставчик е в отклонение на основни принципи и нормативната уредба и е в противоречие с практиката на съдилищата.

Като необоснован е оспорен изводът на съда, че за период от 24 години, считано от декларирането на имота е възможно същият да е бил предмет на разпоредителна сделка.Това е отрицателен факт за оператора, който твърди, че такава не е извършвана. За ответницата това е положителен факт, който обаче е недоказан в процеса. В Имотния регистър няма вписвания, водещи до извод ,че вещните права върху имота се притежават от трети лица, различни от ответницата.

Извършеното деклариране пред общински органи и приемането му за достоверно са, според въззивника, признание и потвърждение на притежаваното право на собственост.Тези доказателства не са зачетени от първоинстанционния съд. Счита, че са ангажирани доказателства, недвусмислено установяващи собствеността на имота и недобросъвестността на ответницата - неизправността й в продължителен период от време, даваща право на доставчика служебно да разкрива партида на лицето.Представената данъчна декларация не е оспорена от ответницата и нейното съдържание и последиците, които законът й придава за окачествяване на един субект като данъчно задължено лице, поради качеството си на собственик/ползвател не е оборена.

Моли съдът да отмени обжалваното решение и да уважи предявената претенция, като бъдат присъдени и направените разноски пред двете инстанции.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от адв. Арабова, особен представител на ответницата, в който тя е оспорена като неоснователна.Правилно съдът е приел, че по делото е останало недоказано качеството потребител на В и К услуги на ответницата, тъй като не се установява правната връзка между нея и водоснабдения имот. Установяването на тези факти е в тежест на ищеца. Дружеството твърди, че ответницата е собственик на имота на основание договор от 1993г, но такъв договор липсва по делото, макар да е било възможно ищцовата страна да се снабди с него. В имотния регистър ответницата не фигурира като собственик и това й качество е оспорено. Невярно е посоченото в жалбата, че данъчната декларация не е оспорена, напротив, тя е оспорена като недоказваща 2 възникване на право на собственост върху процесния имот, но тъй като не изхожда то ответницата , не може да бъде оспорвано нейното авторство.

Моли да се потвърди решението на районния съд .

Производството е с правно основание чл.415 ГПК, вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

Предявен е иск от „Водоснабдяване и канализация“ЕАД Бургас против Е. Я. М. от ****, ляв за заплащане на сумата общо 98,64лв, от които 79,67лв – главница, представляващата стойността на доставена, отведена и пречистена вода за периода 24.01.2018г до 22.04.2019г и 18,97лв –мораторна лихва върху главницата за периода 27.03.2019г до 21.10.2021г.Твърди се, че ответницата е клиент на дружеството по облигационно правоотношение, с предмет предоставяне на В и К услуги по отношение на следния адм.адрес:

********. Качеството потребител е възникнало с придобиване на правото на собственост на имота, съгласно изискванията на чл.3,ал.1 от Наредба №4 от 2004г за условията и реда за присъединяване на потребители и за ползване на водоснабдителни и канализационни системи.Облигационното правоотношение между страните се регламентира и от публичните Общи условия за предоставяне на В и К услуги от В и К оператор.Твърди се, че водомерът е отчитан редовно и в законоустановения срок са издавани фактури, в чийто реквизити фигурират отчетените водни количества, отчетения период и единичните цени на всяка от предоставените от оператора услуги. Ответницата е следвало да заплаща задълженията си по тези фактури в 30-дневен срок от датата на издаване, което задължение тя не е изпълнила.С изпадане в забава след изтичане на 30 дни, считано от датата на издаване на фактурата, тя дължи и лихва за забава. По ч.гр.д.№594/2021г на СрРС е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за исковите суми и за дружеството се поражда правен интерес да предяви установителен иск за установяване съществуване на вземането си по издадената заповед, връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК.

В отговора на исковата молба, подаден от назначения особен представител на ответницата, адв. Арабова исковете са оспорени като неоснователни.Основното възражение в отговора е, че не е доказано наличие на облигационно правоотношение между страните и не е доказано, че ответницата е собственик на имота, до който се твърди, че е доставена, отведена и пречистена вода от дружеството.

По делото са представени четири фактури за доставена, отведена и пречистена вода на обща стойност 79,67лв, издадени на името на ответницата за обект :********.Назначена е и съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която установява, че за процесния период са отчетени 20 куб.м. вода и 5,26 куб.м. от разпределение, като освен тях има служебен отчет за 11 куб.м. вода и 1,08 куб.м. от разпределение.Вещото лице също така установява, че отчетеното количество вода е фактурирано по одобрените от КЕВР цени за този вид услуги за съответните периоди.Във връзка с оспорването на правото на собственост върху водоснабдения обект, е представена данъчна декларация по чл.14 от ЗМДТ, подадена от лицето М.Я.М., в която е вписана като съсобственик и ответницата.Не е приложен 3 договора с Община Средец за закупуване на апартамента, въпреки ,че е издадено съдебно удостоверение за това.

Първоинстанционният съд е отхвърлил изцяло исковите претенции, като е изложил мотиви, че ищцовото дружество не е доказало качеството потребител на ответницата.Подадената данъчна декларация по чл.14 от ЗМДТ не може да установи, че ответницата е собственик на апартамента – тя е подадена от трето лице, има характер на частен диспозитивен документ и представлява доказателство, че изявленията, които са направени са на издателя на документа. Въпросната декларация не установява, че ответницата е собственик на процесния апартамент, тя е подадена преди 24 години и от тогава е възможно да е сменен собственика.

След извършената служебна проверка, настоящият състав констатира, че постановеното решение е валидно и допустимо. По същество то е неправилно.

Съображенията за това са следните:

Основното възражение в жалбата е, че съдът неправилно не е ценил представената данъчна декларация по чл.14 от ЗМДТ като годно доказателство, установяващо правото на собственост. Данъчната декларация е частен свидетелстващ /а не диспозитивен/ документ, който съдържа изявления на декларатора като данъчно задължено лице за определени факти, в това число свързани с притежаване на правото на собственост върху процесния имот.В удостоверение №5634/08.08.2022г на Дирекция „Местни приходи и общинска собственост“ на Община Средец е посочено, че ответницата е собственик на процесния имот, т.е.спрямо Общината тя е данъчно задължено лице по смисъла на чл.11 от ЗМДТ. Подадената декларация от един съсобственик, ползва останалите съсобственицичл.14,ал.7 от същия закон.Няма данни и твърдения декларираните от третото лице обстоятелства относно правото на собственост на имота да са оспорени от ответницата. След като ответницата е данъчно задължено лице, въз основа на приета данъчна декларация от другия съсобственик, то тя е също съсобственик на имота. Отделно, особеният представител на ответницата не е оспорил съдържанието на данъчната декларация в заседанието, в което е представена, а е възразил само, че с нея не се установява правото на собственост, което принципно е правилно, но след като документът не е оспорен като неверен и на база горния анализ, съдът приема, че е установено качеството на ответницата на съсобственик на водоснабдения имот.Що се отнася до това , че декларираните данни са 1998г и е възможно да бъде променена собствеността, то такива твърдения липсват от страна на ответника,а липсват и доказателства в този смисъл и е необосновано да се правят изводи в този смисъл.

Съгласно чл.3,ал.1,т.1 от Наредба №4/14.09.2004г, потребители на В и К услуги са собствениците или лицата, на които е учредено вещно право на строеж или вещно право на ползване на водоснабдявани имоти.На база обсъдените доказателства може да се направи обоснован извод, че ответницата е собственик на имота.Предявеният установителен иск следва да 4 се уважи за главницата от 79,67лв.Следва да бъде уважен и искът за мораторни лихви върху всяко от вземанията.Съобразно чл.33,ал.2 ОУ на дружеството, сумите по фактурите следва да се заплатят в 30 -дневен срок след издаването им.След изтичане на този срок потребителят дължи мораторна лихва –чл.86 ЗЗД.Искът за мораторна лихва в размер на 18,97лв също е основателен.

С оглед на горните мотиви съдът намира,че атакуваното решение е неправилно и следва да се отмени и да се постанови друго, с което предявените искове да бъдат уважени.При направено изрично искане за присъждане на разноски във въззивната жалба от страна на въззивника и с оглед изхода от спора/чл.78,ал.1 ГПК/, на дружеството следва да се присъдят общо 525лв разноски в двете инстанции.Следва да се присъдят и разноските в заповедното производство в размер на 75лв.

Мотивиран от горното съдът

РЕШИ:

Отменя решение № 111/06.10.2022г по гр.д.681/2021г на районен съд- Средец и вместо него постановява:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между

Разпечатката съдържа 34 от 47 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c42d8191-5c3c-46e4-9d24-0e05b8cb283e