Определение № 162 от 12.03.2026, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 162 гр. Враца, 12.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Катя Н. Гердова

Мира Р. Джонева като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Въззивно частно гражданско дело № 20261400500077 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.274 и сл.ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, подадена чрез юрисконсулт Д. К., против Решение № 15/12.01.2026 г., постановено по гр.д.№ 879/2025 г. по описа на Районен съд-Бяла Слатина, с което е прекратено съдебното производство като недопустимо и е осъденодружеството жалбоподател на основание чл.78, ал.4 ГПК да заплати на Р. Г. И. деловодни разноски в размер на 204,87 евро.

В частната жалба се изразява несъгласие с изводите на първоинстанционния съд, че не следва да бъде кредитирано заключението на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, тъй като видно от фактура № **********/31.03.2025 г. абонатът Р. Г. И. няма задължения, с оглед на което липсва правен интерес от водене на процеса.

Жалбоподателят навежда доводи, че наличието или липсата на правен интерес се преценява с оглед изложените в исковата молба твърдения на ищеца относно спорните отношения между него и ответника и в зависимост от тези твърдения съдът определя съществува ли правен спор, кои са надлежните страни по него и съществува ли за ищеца правен интерес от търсената защита. Излага и съображения за наличие на правен интерес от установителния иск, като се позовава на разясненията, дадени в т.1 на ТР № 8 от 27.11.2013 г. на ВКС по тълк.д.№ 8/2012 г., ОСГТК. Изтъква, че в случая е налице правен интерес от предявяването на установителния иск, с оглед твърденията на ищеца, че за процесните суми липсва плащане и твърденията на ответната страна за погасяване на задълженията, т.е. налице е спор, който е следвало да бъде разгледан по същество.

В жалбата се посочва, че с постановеното решение районният съд е направил произнасяне по същество на спора, като е отрекъл наличието на висящо задължение, но не е постановил диспозитив в този смисъл, а е прекратил съдебното производство. При така извършеното произнасяне 1 постановеното решение не е нито акт по същество на спора, характеризиращ се със сила на пресъдено нещо, нито е същинско прекратително определение по смисъла на чл.274, ал.1 ГПК с оглед правните изводи на съда относно недължимостта на процесните суми. Жалбоподателят счита, че дори и да е установена недължимост на сумите, поради тяхното погасяване, първоинстанционният съд е следвало да се произнесе с решение с отхвърлителен диспозитив. Заявява, че и към момента поддържа твърденията си, че процесните суми са дължими и липсват плащания на същите.

В жалбата се прави искане за отмяна на решението, имащо характер на прекратително определение, и за връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Претендира се присъждане на деловодни разноски за настоящето производство.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна Р. Г. И., подаден чрез пълномощника му адв.Кремена Кулчева, в който се оспорва основателността на подадената частна жалба. Изразява се становище, че изводите на първоинстанционния съд за недопустимост на предявените установителни искове са правилни и кореспондират на развитието на заповедното производство по ч.гр.д.№ 283/2025 г. по описа на РС-Бяла Слатина и на събраните в неговия ход, както и в хода на исковото производство доказателства за плащане на претендираните суми.

В отговора се навеждат доводи, че след издаването на заповед за изпълнение, Р. И.а е депозирал възражение по чл.414а ГПК с приложени към него доказателства за плащане на сумите по заповедта, а в предоставения на заявителя срок за становище, същият е оспорил платените му суми. Извършва се позоваване на разпоредбата на чл.414а, ал.5, изр.2 ГПК, според която ако становището е подадено в срок, съдът се произнася по възражението и по постъпилото становище. Посочва се, че възражението по чл.414а ГПК няма характер на същинско възражение, тъй като се твърди заплащане на задължението, поради което за заявителя не е налице правен интерес от предявяване на установителен иск по чл.415 ГПК. В тази насока се извършва позоваване на т.10в от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по тълк.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, според която ако кредиторът е получил изпълнение на вземането, но не и на разноските по заповедта за изпълнение, в периода след подаване на заявлението и при депозирано заявление от длъжника, интересът от предявяване на иск за съществуване на вземането е отпаднал.

Ответникът счита, че изложените в жалбата твърдения, че сумите не са платени, са неотносими към настоящия правен спор, който се свежда единствено до правилността на направения от районния съд извод за недопустимост на процеса. Въпреки това навежда доводи, че първоинстанционният съд е направил подробен анализ на събраните доказателства, от които се установява, че претендираните суми са заплатени в пълен размер преди предявяването на исковете. Прави и анализ на заключението на изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза.

Моли да бъде оставена без уважение частната жалба и претендира присъждане на деловодни разноски за платено адвокатско възнаграждение в настоящето производство.

Третото лице-помагач „Далсия“ ООД не е подало отговор на частната жалба.

2

Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от надлежна страна и срещу първоинстанционен съдебен акт, подлежащ на обжалване съгласно чл.274, ал.1, т.1 ГПК, тъй като постановеното от първоинстанционния съд решение има характер на прекратително определение, с което се прегражда по-нататъшното развитие на делото.

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, представлявано от законните си представители П.Р.П. и М.С.Ц., чрез пълномощника си П.Н., е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК срещу Р. Г. И., ЕГН **********, въз основа на което първоначално е образувано ч.гр.д.№ 73688/2024 г. по описа на СРС. Това дело е прекратено и изпратено по подсъдност на РС-Бяла Слатина, пред който е образувано гр.д.№ 283/2025 г. и е издадена Заповед за изпълнение № 172/24.02.2025 г., с която е разпоредено длъжникът Р. Г. И. да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД следните суми: сумата 1 227,52 лв., представляваща главница за период от 01.05.2021 г. до 25.11.2024 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 10.12.2024 г. да изплащане на вземането; сумата 307,84 лв., представляваща лихва за периода от 16.12.2021 г. до 25.11.2024 г.; сумата 30,71 лв. – държавна такса и сумата 50,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

След като на 10.03.2025 г. заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника Р. Г. И., на 03.04.2025 г. той е депозирал възражение по чл.414а ГПК, в което заявява, че е изпълнил изцяло задължението по заповедта и представя документи за извършени плащания. Във възражението се посочва, че не е дал повод за предявяване на вземането, поради което не дължи разноски.

Възражението е изпратено на заявителя „Топлофикация София“ ЕАД, който в срока по чл.414а, ал.4 ГПК е депозирал молба, в която изразява становище, че с извършеното плащане длъжникът Р. И.а е погасил други текущи задължения, но не и сумите, предмет на заповедта за изпълнение.

Върху тази молба на 05.05.2025 г. съдията-докладчик е поставил резолюция „Чл.422 ГПК“, а с Разпореждане № 630/13.05.2025 г. е постановил да се уведоми заявителя, че може в едномесечен срок да предяви иск за вземането си по чл.422 ГПК, като е показал и последиците при непредявяване на иска, а именно – обезсилване на заповедта за изпълнение и прекратяване на заповедното производство.

В изпълнение на дадените указания „Топлофикация София“ ЕАД е предявила установителен иск по чл.422 ГПК за съществуването на вземанията по заповедта за изпълнение, въз основа на който е образувано гр.д.№ 879/2025 г. по описа на РС-Бяла Слатина. В рамките на развилото се исково производство са били събрани писмени доказателства и са приети заключенията на специализирани съдебно-счетоводна експертиза и съдебнотехническа експертиза.

След приключване на съдебното дирене, районният съд е постановил Решение № 15/12.01.2026 г., с което е прекратил производството по гр.д.№ 879/2025 г. по описа на РС-Бяла Слатина като недопустимо и е осъдил на основание чл.78, ал.4 ГПК „Топлофикация София“ ЕАД да заплати на Р. Г. И. сумата 204,87 евро – разноски в исковото производство. Решението е 3 постановено при участието на „Далсия“ ООД като трето лице- помагач на страната на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД.

От мотивите на съдебния акт става ясно, че районният съд е приел, че ответникът е платил цялото задължение след депозиране на заявлението по чл.410 ГПК, поради което липсва правен интерес от предявяването на установителния иск по чл.422 ГПК и същият е недопустим съгласно даденото разрешение пот.10в по тълк.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

При така възприетото от фактическа страна, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Предметът на спора пред настоящата съдебна инстанция се свежда до допустимостта на предявения от „Топлофикация София“ ЕАД установителен иск с правно основание чл.422 ГПК.

Както при всички установителни искове, абсолютна процесуална предпоставка за допустимост и на този иск, за която съдът следи служебно, е наличието на правен интерес от търсената защита. За да съществува този интерес е необходимо да е налице граждански спор, т.е. да се оспорва претендирано от ищеца право или да се претендира отричано от него право, като и в двата случая е налице нужда от защита чрез предявяването на установителен иск, защото се смущава нормалното упражняване на правата на ищеца. Именно поради интереса на ищеца да внесе яснота в отношенията си с дадено лице, като установи с влязло в законна сила решение, че между тях съществува или не определена правна връзка, той има правен интерес от предявяване на установителен иск, с решението по който тази несигурност ще бъде отстранена.

При предявяването на иска по чл.422 ГПК са налице и допълнителни предпоставки за допустимост на претенцията, произтичащи от обусловения характер на този иск от предходно развило се заповедно производство.

Доколкото предмет на този иск на кредитора е установяване съществуване на вземането му срещу длъжника, за което е издадена съответната заповед за изпълнение, то предпоставка за неговата допустимост е наличието на издадена такава заповед.

Следващите предпоставки за допустимост на исковата претенция са свързани с поведението на длъжника след издаването на заповедта за изпълнение.

Длъжникът може чрез възражение по реда на чл.414 ГПК да оспори предявените вземания и дължимостта на изпълнение по издадената заповед. С подаването на такова възражение той повдига спор относно съществуването на вземанията по заповедта, който следва да бъде разрешен от исковия съд в производство по чл.422, вр. чл.415 ГПК с решение, въз основа на което може да бъде стабилизирана издадената в полза на заявителя заповед – чл.416, ал.2 ГПК.

На следващо място, длъжникът може да направи възражение по чл.414а ГПК, когато не оспорва вземанията, но твърди, че е изпълнил изцяло или частично задълженията по издадената заповед за изпълнение в срока чл.412, т.8 ГПК, поради което не дължи изпълнение по заповедта. В този случай може да направи и възражение, че не дължи сторените в заповедното производство разноски, за които е издадена заповедта, тъй като с поведението си не е дал повод за предявяване на вземането. Чрез разпоредбата на чл.414а ГПК се цели да се провери дали претендираното от заявителя - кредитор 4 вземане е спорно, а също така да се разреши спора между страните в частта за сторените в производството разноски. Тази разпоредба е приета с ДВ бр. 86 от 2017г., след постановяването на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, чиято т.10в предвижда, че ако кредиторът е получил изпълнение в периода след подаване на заявлението и при депозирано възражение от длъжника, интересът от предявяване на иск за съществуване на вземането е отпаднал. В тази хипотеза кредиторът може да поиска издаване на изпълнителен лист по заповедта за изпълнение само в частта за разноските, като се позове на извършеното от длъжника плащане. Разпоредбата на чл.414а ГПК доразвива това разрешение като целта е при извършено плащане спорът между страните да се разреши без иницииране на исково производство по чл.422 ГПК.