Определение № 2312 от 30.07.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2312 гр. София, 30.07.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тотка Калчева

Членове:

Галина Иванова

Диляна Господинова като разгледа докладваното от Диляна Господинова Частно касационно търговско дело № 20268003900847 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК вр. чл. 274, ал. 1, т.2 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от ЗД „Бул инс“ АД срещу определение № 302 от 01.02.2026 г., постановено по в.т.д. № 1158/2025 г. по описа на Софийски апелативен съд, 2-ри граждански състав, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя по чл. 248 ГПК за допълване на постановеното по делото решение в частта му за разноските, като в негова полза бъдат присъдени разноски за адвокатски възнаграждения, заплатени за защита по подадената от него въззивна жалба и за защита срещу подадената от насрещната страна въззивната жалба.

В частната жалба се поддържа, че по делото са представени два договора за правна защита и съдействие, като по всеки от тях ЗД „Бул инс“ АД е възложило на адвокат извършване на различни действия за защита във въззивното производство и е уговорено заплащане на отделно възнаграждение, като по всеки от договорите то е под 10 000 лв. По всяка от тези сделки за доверителя възниква отделно задължение за заплащане на адвокатско възнаграждение, като предвид размера му по отношение на него не важи ограничението да се изпълнява чрез плащане в брой. Заплащането на адвокатското възнаграждение по всеки от тези договори е удостоверено в тяхното съдържание, като те са подписани от кредитора, поради което служат за разписка. Ето защо по делото е доказано, че ЗД „Бул инс“ АД е направил разноски за защита от адвокат във въззивното производство, които с оглед на изхода на делото му се следват.

Ответникът по частната жалба П. Х. Н. я оспорва. Посочва, че въпреки че от 1 ответното дружество са представени два договора за правна защита и съдействие за извършване на действия по защита във въззивното производство, те са свързани, поради което и плащанията на възнагражденията по тях са свързани. Общият сбор на тези плащания е над 10 000 лв., поради което не могат да се извършат в брой и за да се присъдят тези разходи, трябва да се представят документи за плащане по банкова сметка, както правилно е счел въззивният съд.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като разгледа изложените в частната жалба доводи и данни по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена в установения в чл. 275, ал. 1 ГПК преклузивен срок, от надлежна страна и срещу акт, който съгласно чл. 274, ал. 2 ГПК вр. чл. 274, ал. 1, т.

2 ГПК подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, поради което е допустима.

Производството по в.гр.д. № 1158/2025 г. по описа на Софийски апелативен съд, 2-ри граждански състав, е образувано по подадена въззивна жалба от ответника ЗД „Бул инс“ АД и по подадена въззивна жалба от ищеца П. Х. Н., насочени срещу различни части на първоинстанционното решение. По това дело е постановено съдебно решение, с което съдът е счел за неоснователна въззивната жалба на ищеца и е потвърдил пъроинстанционното решение в обжалваната с нея част и за изцяло основателна въззивната жалба на ответника, поради което е отменил решението на първата инстанция в обжалваната с нея част и вместо него е постановил друго, с което е отхвърлил част от предявения в процеса иск. С това решение апелативният съд се е произнесъл и по разпределяне на отговорността за разноски, като е счел, че съобразно изхода на делото по подадените въззивни жалби право на такива има ответникът ЗД „Бул инс“ АД, но доколкото не е представил доказателства за заплащане на уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 13 080 лв. по банков път, тези разноски не следва да му се присъждат.

Ответникът ЗД „Бул инс“ АД е направил искане съдът да измени постановеното решение в частта му за разноските, като в негова полза бъдат присъдени такива за заплатено адвокатско възнаграждение за защита във въззивното производство по подадената от него въззивна жалба и по въззивната жалба на насрещната страна. С обжалваното определение Софийски апелативен съд е приел тази молба за неоснователна. За да стигне до този извод, той е съобразил, че от ЗД „Бул инс“ АД в производството са представени два договора за правна защита и съдействие, които са сключени на една и съща дата и по които това дружество е възложило на адвокат извършването на едни и същи правни действия, които са тези по защита и процесуално представителство във въззивното производство. По единия договор е 2 уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 4 620 лв., а по другия адвокатско възнаграждение от 8 460 лв. Въззивният съд е приел, че с оглед на това, че двата договора са с еднакъв предмет възнаграждението, което се следва на адвоката, трябва да се определи от сбора на двете суми и възлиза на 13 080 лв. С оглед на този размер задължението за неговото заплащане не може да се изпълни в брой предвид ограничението за това, предвидено в чл. 3, ал. 1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой, а само чрез банков превод или внасяне по платежна сметка на паричните средствата. От ответника няма представени доказателства да е заплатил адвокатско възнаграждение по някой от тези начини. След като е недопустимо плащането на адвокатското възнаграждение да се извърши в брой, то договорите за правна защита, в които този факт е удостоверен, не могат да служат за разписка. Ето защо в полза на тази страна не следва да се присъждат разноски за адвокатско възнаграждение за защита във въззивното производство.

Когато въззивното производство е образувано за разглеждане на две въззивни жалби срещу първоинстанционното решение, както е в случая, всяка от страните се защитава по подадената от нея жалба, но същевременно с това и по жалбата, подадена от насрещната страна. В този случай страната има право в нейна полза да се присъдят както разноските, които е направил за защита по своята въззивна жалба, ако тя е счетена за основателна, така и разноските, които е сторила за защита срещу подадената от другата страна въззивна жалба, която съдът е приел за неоснователна.

Доколкото с постановеното решение въззивният съд е намерил, че подадената от ответника ЗД „Бул инс“ АД въззивна жалба срещу първоинстанционното решение е изцяло основателна, а въззивната жалба на ищеца е изцяло неоснователна, то изходът от въззивното производство и по двете жалби е в полза на ЗД „Бул инс“ АД, поради което тази страна има право на разноски за защита по всяка от тези жалби.

Неправилен е изводът на въззивния съд, че по делото няма представени доказателства, от които да се установява, че ЗД „Бул инс“ АД е направил разходи за заплащане на адвокатско възнаграждение на упълномощен адвокат за защита по всяка от двете въззивни жалби, които са разгледани в производството. Това дружество е представило във въззивното производство два договора за правна защита и съдействие, от съдържанието на които е видно, че с всеки от тях то е възложило на адвокат извършването на правни действия, които са различни по вид – с единия договор е възложено извършването на правни действия по защита по подадената от него въззивна жалба, а с другия е възложено извършването на правни действия по защита срещу въззивната жалбата на ищеца. Във всеки от договорите е уговорено и заплащането на конкретен размер адвокатско възнаграждение, което се дължи за съответните правни действия, които се възлагат с него – по единия договор е уговорено възнаграждение в размер на 8 460 лв., което се дължи за осъществяване на защита срещу въззивната жалба на ответника, а по другия договор уговореният размер 3 на адвокатското възнаграждение е 4 620 лв. и следва да се заплати като насрещна престация за извършените действия по защита срещу жалбата на ищеца. Във всеки от договорите е уговорено, че възнаграждението е платимо в брой и е удостоверено неговото заплащане по този начин на адвоката. Съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, когато в договора за правна защита е посочено, че заплащането на уговореното адвокатско възнаграждение се извършва в брой, той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но е и заплатила уговореното адвокатско възнаграждение. С оглед на това и след като в двата договора, сключени между ЗД „Бул инс“ АД и упълномощения адвокат, е посочено, че изпълнението на задължението за заплащане на адвокатското възнаграждение по всеки от тях се извършва в брой и е удостоверено, че то е платено, то те се ползват с доказателствена сила за осъществяването на този факт. Тя не отпада на основание чл.

3, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Закона за ограничаване на плащанията в брой, както неправилно е приел въззивният съд. В тези норми е регламентирано ограничение на плащанията в брой, което се прилага за плащания на стойност, равна на или надвишаваща 10 000 лв. и за плащания на стойност под 10 000 лв., които обаче могат да се разглеждат като част от свързани помежду си платежни операции на едно и също основание, чиято обща стойност е равна на или надвишава 10 000 лв. В случая се установява, че ЗД „Бул инс“ АД е извършил две отделни плащания, всяко от които е на стойност под 10 000 лв., като те не се направени на едно и също основание, тъй като са в изпълнение на отделни задължения за заплащане на адвокатско възнаграждение, които са възникнали от различни договори и като насрещна престация за извършването на различни правни действия. Ето защо не съществува законова забрана задълженията за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 8 460 лв. и на 4 620 лв. да бъдат изпълнени чрез плащане в брой, както е направено и удостоверено в двата договора за правна защита и съдействие, от които се доказва този факт.

Следователно по делото е доказано, че ЗД „Бул инс“ АД е направило разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за защита по всяка от двете въззивни жалби, за разглеждане на които е образувано въззивното производство. С оглед на това и доколкото изходът на делото е в полза на това дружество и по двете жалби, тези разноски следва да се присъдят в негова полза до размера, до който са направени, по който съдът не може да се произнася, тъй като от ищеца не е направено възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК до приключване на въззивното производство.

Предвид изложеното се налага крайният извод, че подадената частна жалба е основателна и обжалваното определение следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което решението, постановено по в.т.д. № 69/2023 г. по описа на Софийски апелативен съд, 2-ри граждански състав, бъде изменено в частта му за разноските, като П. Х. Н. бъде осъден да заплати на ЗД „Бул инс“ АД 4 направените от това дружество разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за осъществена защита във въззивното производство, които са в общ размер на 13 080 лв., която сума на основание чл. 4, чл. 11, чл. 12 вр. § 1, т. 10 от ДР от Закона за въвеждане на еврото в Република България следва да се присъди в евро и възлиза на 6 687, 70 евро.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 302 от 01.02.2026 г., постановено по в.т.д. № 1158/2025 г. по описа на Софийски апелативен съд, 2-ри граждански състав, като вместо него постановява:

ИЗМЕНЯ решение № 1312 от 12.11.2025 г., постановено по в.гр.д. № 1158/2025 г. по описа на Софийски апелативен съд, 2-ри граждански състав, в частта му за разноските, както следва:

ОСЪЖДА П. Х. Н., с ЕГН: **********, действащ чрез законния си представител Х. П. Н., с ЕГН: **********, да заплати на ЗД „Бул инс“ АД, с ЕИК:

831830482, сума в размер на 6 687, 70 евро /шест хиляди шестстотин осемдесет и седем евро и седемдесет евроцента/, представляваща направени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за осъществена защита във въззивното производство.