Присъда № 66 от 04.10.2023, Районен съд - Пазарджик

НЧХД №1409/2022

Мотиви:

Обвинението е частно, против подсъдимия П. Г. С. с постоянен адрес с.К.Д., общ.П. за това, че за периода от 01.03.2021г. - до 06.10.2022г. (датата на подаване на тъжбата в Pайонен съд Пазарджик) подсъдимият П. Г. С. не изпълнява постановените съдебни актове (Определение № 260087 от 27.10.2020г. по в.гр.д. № 384/2020г. на ОС Пазарджик и съдебно решение № 260072 от 27.10.2020г. по в.гр.д. № 384/2020г. по описа на Окръжен съд гр.

Пазарджик) и не предава на майката И. Й. Н. дъщеря им Г. П. С.а, за да упражнява родителските права спрямо нея - престъпление по чл. 182 ал.2 от НК.

По делото е приет за съвместно разглеждане граждански иск на тъжителя Н. срещу подсъдимия С. за сумата от 5000лв., представляваща обезщетение за причинените от престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 27.10.2020г. до окончателното изплащане на сумата.

В съдебно заседание тъжбата се поддържа от тъжителя лично и чрез повереника адв.П.Г..

Подсъдимият П. С. дава обяснения в хода на съдебното следствие.

Защитникът адв.Л.Л. не оспорва фактическата обстановка, изложена в тъжбата и счита обвинението за доказано, като взема становище относно наказанието, което следва да бъде наложено и размера на гражданската претенция.

Районният съд, след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност,при спазване разпоредбите на чл.301 НПК, съобразно чл.14 и 18 НПК, от фактическа страна прие за установено следното:

Тъжителят И. Й. Н. и подсъдимия П. С. живеели на семейни начала в жилище в с. К., община Столична, област С., от месец септември на 2013г. до началото на м. април 2019г., като по време на съвместното съжителство се родила дъщеря им Г. П. С.а, родена на 29.10.2014г.

През месец април на 2019г. отношенията между тъжителя Н. и подсъдимия С. се влошили, в резултат на което тъжителят Н. напуснала подсъдимия П.

С., като с дъщеря си Г. С.а първоначално се установили да живеят в жилището на своята майка – св.Соня Н. в гр. Пазарджик, ул.“..“.

Между двамата родители възникнал и спор за упражняване на родителските права, поради което тъжителят Н. депозирала искова молба пред Pайонен съд Пазарджик за разрешаване на спора относно упражняването на родителските права, лични контакти и дължимата издръжка на малолетната им дъщеря Г.

П. С.а.

Било образувано гр.д. № 1531/2019г. ,по което с Определение от 15.07.2019г. за привременни мерки на тъжителя Н. били предоставени за 1 упражняване родителските права, а на бащата бил определен режим на лични отношения.

Междувременно , тъжителят Н. към м.септември 2019г. заживяла на съпружески начала със св. М. Н., както и с детето Г., като наели квартира в гр.Пазарджик, на ул.“ М.Л.“. Именно това съжителство на тъжителят Н. със св.Н. , от което също се родило едно дете, било основната причина подсъдимият С. по всякакъв начин да осуетява упражняването на родителските права от майката.

На 06.09.2019г. тъжителят Н. предала детето Г. на подсъдимия С., за да осъществи определените от Съда лични контакти. От този момент и насетне, включително и през инкриминирания период, подсъдимият С. отказвал да изпълнява съдебните актове и да предаде детето на майката, за да упражнява родителските права, като умишлено осуетявал изпълнението на постановените съдебни актове .Детето живеело в с.К., при баща си , който се грижел и за посещението му в училище – в с.К. и в гр.С..

Единственото изключение отпреди инкриминирания период било времето от 17.09.2020г. до 27.10.2020г., тъй като с Определение на Пазарджишки окръжен съд от 17.09.2020г. по в.гр.д.№ 384/2020г. на Окръжен съд Пазарджик, образувано срещу Решението по гр.д. № 1531 /2019г. на Пазарджишки районен съд , била постановена промяна на привременните мерки, в производство по чл.323 ГПК, като родителските права били предоставени на бащата, с режим на лични отношения на майката.Това положение продължило до 27.10.2020г., когато с Определение на Пазарджишки окръжен съд от 27.10.2020г. родителските права по отношение на детето Г. отново били предоставени на майката И. Н..

Впоследствие , Решението по в.гр.д. № 384/2020г. от 27.10.2020г. на ПОС влязло в законна сила на 03.08.2021г. С него било потвърдено Решението на РС Пазарджик по гр.д.№1531/2019г., с което на тъжителя Н. били предоставени за упражняване родителските права спрямо детето Г., местоживеенето на детето било определено на адреса на неговата майка в гр.Пазарджик, ул.“М.“ №2, като при промяна на този адрес , адресът на местоживеене на детето ще бъде адресът на майката, а на бащата бил определен съответния режим на лични отношения.

Тъй като подсъдимият С. не изпълнявал постановените съдебни актове, с които били присъдени родителските права и не предавал детето на майката , за да упражнява родителските права, с Присъда № 51 /23.05.2022г. по НЧХД № 368 /2021г. по описа на PC Пазарджик , в сила от 14.11.2022г . подсъдимият П. С. бил признат за виновен в това ,че в периода 28.10.2020г. 01.03.2021 г. не е изпълнил съдебно Определение № 260087/27.10.2020г. по гр.д. № 384/2020г. на Окръжен съд Пазарджик за определяне на привременни мерки относно упражняването на родителските права от страна на майката по отношение на детето Г. П. С.а , като на основание 182 ал.2 бил осъден на наказание „пробация“.

Също така, тъжителят И. Н. депозирала на 25.10.2019г. молба до държавен съдебен изпълнител /ДСИ/ при Софийски РС за образуване на 2 изпълнително дело /ИД/ срещу П. С., с оглед упражняване на родителските права спрямо детето Г., по Определение №2460/ 26.08.2019г. на РС Пазарджик по гр.д.№1531/2019г. , а впоследствие и останалите относими за родителските права съдебни актове.

Било образувано изпълнително дело №1915/2019г на ДСИ при СРС,16ти участък,ДСИ М.К., като заверен препис от наличните към момента на изпращането им материали по изпълнителното дело е приет към доказателствения материал и по настоящето дело .От образуване на изпълнителното дело И. Н. подавала многократно молби , свързани с искането и за предаване на детето Г. от бащата С. на нея, но такова не било осъществено,основно поради многобройни неуспешни опити С. да бъде редовно призован, в резултат на умишлено укриване от съответните органи.

За инкриминирания по настоящето дело период от 01.03.2021г. – 06.10.2022г., първият относим по изпълнителното дело документ е молба от И. Н. от 16.03.2021г./л.222 от ИД/ , с която е поискано насрочване на процесуално действие - принудително отнемане на детето Г. от бащата и предаване на майката на дата 16.04.2021г. Молбата е уважена и ДСИ с разпореждане от 18.03.2021г. е насрочил предаване на детето на 16.04.2021г. в 12.00ч. пред централния вход на сградата на СРС , като е разпоредил длъжникът С. да бъде уведомен по всички писмени в молбата начини – на адреси в с.К., в ж.к.“Дружба“, в с.К.Д., община П., по месторабота в „Миро Транс-86“ ЕООД, както и е постановено принудителното му довеждане.

Специално в съобщението до Началник РПУ относно принудително довеждане на С. ДСИ е отбелязал, че „длъжникът се укрива при призоваване/ л.225 ИД/.

В нарочен Протокол от 16.04.2021г./л.228 ИД/ ДСИ е удостоверил, че изпратените няколко покани до длъжника С. не са върнати и действието не е могло да се осъществи.Относно принудителното довеждане на С. за тази дата е налице Докладна записка/ л.230 ИД/ на полицейски инспектор, в която е отбелязано, че от предходни проверки на адреса в с.К. лицето П. С. умишлено се укрива и не получава съобщения от Съда.Адресът е посещаван многократно от ПИ и Мл.ПИ, както и от служители на администрацията от с.К., като П. С. никога не е установяван на домашния адрес.

Взискателят И. Н. е депозирала 20.04.2021г. /л.243 от ИД/ , молба с идентично съдържание - насрочване на процесуално действие принудително отнемане на детето Г. от бащата и предаване на майката, този път за дата 07.06.2021г. Молбата отново е уважена и ДСИ с разпореждане от 23.04.2021г. е насрочил предаване на детето на 07.06.2021г. в 12.00ч. пред централния вход на сградата на СРС , като е разпоредил длъжникът С. да бъде уведомен по всички писмени в молбата начини и адреси.

Отново всички опити за призоваване на длъжника,включително и чрез неговия адвокат В.Д. – Протокол от 03.06.2021г. на л.252 ИД, са се оказали неуспешни. Включително с Докладна записка / л.248 ИД/ полицейски 3 инспектор отново докладва, че от предходни проверки на адреса в с.К. лицето П. С. умишлено се укрива и не получава съобщения от Съда. Адресът е посещаван многократно от ПИ и Мл.ПИ, както и от служители на администрацията от с.К., като П. С. никога не е установяван на домашния адрес.

И отново с Протокол от 07.06.2021г. /лист без номерация от ИД/ ДСИ е удостоверил, че няма редовно връчена призовка до длъжника от изпратените чрез РПУ, кметство, месторабота и др.,поради което изпълнителното действие по предаване на детето Г. не е осъществено.

Видно от Протокол от 09.03.2022г. на ДСИ по ИД №1915/2019г.,/л.38 от настоящето дело/, страните по делото са били редовно призовани и са се явили в 12ч. пред сградата на СРС, за предаване на детето Г.. Взискателят Н. се е явила с адв.Г., длъжникът С. с адв.В.Д., присъствал е и социален работник при ДСП „Младост“. ДСИ е отразил в протокола, че длъжникът е депозирал молба по делото в 11ч. същия ден, с искане за отлагане на изпълнителните действия, поради психологическото състояние на детето.Било приложено заключение на експерт от предходния ден – 08.03.2022г., който е установил настъпило отчуждение с майката. Страните се съгласили да извършат предаване на детето на 20.04.2022г. в 14.00ч. , в сградата на СРС,пред приемната на СИС.Бащата П. С. също е подписал този протокол , както и че е уведомен с него за насрочената дата и час на 20.04.2022г. в 14.00ч.

Резултатът от така насроченото с личното участие и на подсъдимия С. действие по изпълнение е отразен от ДСИ в Протокол от 24.04.2022г./л.36 от делото/. Отбелязано е, че бащата П. С. не се е явил до 14.30ч., както не се явил и неговия пълномощник.Социалният работник уведомил ДСИ, че сутринта е провела разговор със С. и той заявил, че няма да доведе детето, тъй като е болно.Същият ден всички – взискателят Н., адв.Г., социалния работник П. А.а и ДСИ отишли на адреса, на който живее детето – в с.К.,ул.“Х.Б.“ №63, където ги чакали и кмета на селото, представител на ИДПС и двама полицейски служители. Полицейски инспектор Г. уведомил ДСИ, че звънял на пълномощника на С. за да го попита, дали са уведомени и адвокатът потвърдил, че знаят за датата 20.04.2022г. ДСИ влязъл в двора в 15.30ч. , къщата била заключена и след многократни почуквания по входната врата никой не отворил.По молба на ДСИ взискателят Н. се свързала по телефона с бащата С., който заявил, че с детето не са в с.К.. ДСИ взела телефона и попитала С. защо не е довел детето, а той отговорил, че е болно.Попитала го и защо не я е уведомил, а С. отговорил, че адвокатът му би трябвало да е подал молба за отлагане.А на въпрос защо детето не е вкъщи, след като е болно , С. не могъл да даде смислен отговор. ДСИ поставила въпроси на С. докога ще продължава да пречи за предаване на детето, като делото се точи вече 3 години, предупредила го, че ще му наложи най-високият размер глоба, след което С. прекъснал разговора.

4

Междувременно адв.Г. провела разговор с адв.Д., като последният заявил, че бил забравил да уведоми по делото за заболяването на детето.Така ДСИ насрочила следваща дата за предаване на детето – 10.05.2022г., като адв.Д. бил уведомен по телефона, а чрез него и длъжника С..

Видно от Постановление на ДСИ от 26.05.2022г. /л.34 от делото/ в него е посочено, че адв.Д. е депозирал молба за отлагане предаването на детето , насрочено за датата 20.04.2022г. едва в края на работния ден, по електронна поща и след разговора с ДСИ.Молбата била придружена и от болничен лист от 19.04.2022г. за детето Г., предписващ домашно лечение, но детето не е било на адреса си в с.К. на следващия ден, а по данни на длъжника било в провинцията.

На 10.05.2022г. в 14.00ч. в сградата на СРС отново не е извършено предаване на детето, а при посещение на адреса на детето в с.К. отново не е намерен никой.В този протокол е отбелязано още, че ИД е заведено през 2019г. и е насрочвано повече от 17 пъти.Приел е, че и поведението на пълномощника адв.Д. е довело до умишлено осуетяване на изпълнението за датите 20.04.2022г. и 10.05.2022г., поради което на адв.Д. е наложена глоба в размер на 100лв., на основание чл.93ал.1т.3 ГПК.

Разпечатката съдържа 34 от 71 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c42cb7e3-ff12-4c25-bab9-2601d74ef9b0