Решение № 10573 от 05.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10573 гр. София, 05.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Б В при участието на секретаря С В като разгледа докладваното от Б В Гражданско дело № 20241110168789 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Ищцата А. Н. И. е предявила срещу „С К" АД установителен иск с правна квалификация чл. 26, ал. 1, пр.1 ЗЗД и пр. 3 ЗЗД вр. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 22, вр. с чл.11, чл. 19 ЗПК, с който се иска да се прогласи за нищожен сключеният на 24.04.2023 г. договор за потребителски кредит № ..., а в условията на евентуалност се моли за провъзгласяването на нищожността на клаузата на чл. 29 от същия договор.

Ищцата твърди, че на 24.04.2023 г. между нея и ответника е сключен договор за потребителски кредит от разстояние № .... Страните са се договорили отпуснатият заем да бъде в размер на 400 лева, а срокът за погасяване на кредита - 30 дни. Размерът на годишната лихва бил посочен в размер на 36,00%, а размерът на годишния процент на разходите бил 42,58%, а размерът на общата сума, която следвало да върне бил 412,00 лева.

В чл. 19 от процесния договор било уговорено, че страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с гарант - отговарящ на условията, посочени в ОУ доход или банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита. В чл. 29 страните уговорили, че в случай на неизпълнение на задължението си по чл. 19 от договора, а именно да представи обезпечение в срока по предходната алинея, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 0.9% от стойността на усвоения кредит, като в договора е уговорено, че страните се съгласяват, че непредоставянето на договореното обезпечение причинява вреди на кредитора в посочените размери. Неустойката следвало да се заплаща от заемателя разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски. Посочва, че й била начислена неустойка в общ размер на 88,00 лева, тъй като не е представила в срок надлежни поръчители или друг вид обезпечение, посочени в процесния договор, като общата сума, която следвало да върне е 500,00 лева. Счита, че договорът е нищожен доколкото не е била спазена предвидената от закона форма, както доколкото липсвал съществен елемент от неговото съдържание, а именно годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита. Твърди, че в нарушение на императивните правила, в договора за потребителски кредит ГПР е посочен единствено като процент, но без изрично да са описани и основните данни, които са послужили за неговото изчисляване. Твърди, че в договора за потребителски кредит е налице грешно посочен размер на ГПР, а действителният такъв е в размер многократно над допустимия чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Счита, че от една страна е налице изначална невъзможност потребителят да осигури 1 в толкова кратък срок поръчител /солидарен длъжник/, отговарящ на всички изисквания, посочени в договора, поради което налице нищожност на договора по смисъла на чл. 26, ал.

2 пр. 1 от ЗЗД, а от друга страна неустойката накърнявала добрите нрави, доколкото излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване. Посочва, че в случая кредиторът променя последиците от липса на обезпечение и вместо да санкционира с предсрочна изискуемост, той начислява неустойка, чието плащане разсрочва заедно с периодичните вноски. На следващо място твърди, че неустойката е следвало да бъде включена към ГПР, доколкото същата представлява печалба за кредитора и надбавка към главницата. Счита, че с оглед грешното посочване на размера на ГПР целият договор следва да се обяви за недействителен на основание чл. 22 от ЗПК. Посочва, че клаузата за възнаградителна лихва противоречи на добрите нрави. С оглед гореизложеното моли за уважаването на предявените искове.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва предявеният иск като неоснователен. Не оспорва, че на 24.04.2023 година между страните е сключен договор за потребителски кредит с № ..., по силата на който е предоставил на ищцата сумата в размер на 400 лв. Посочва, че на ищцата е била предоставена цялата преддоговорна информация, а в последствие са й били предоставени Договор за потребителски кредит № ... от 24.04.2023 с приложение № 2 Погасителен план към него, Стандартен Европейски Формуляр (СЕФ) и Общи условия (ОУ), поради което ищцата била запозната с всички условия по договора. Сочи, че неустойката е уговорена за неизпълнение на непарично задължение за предоставяне на обезпечение, изпълнението не е обезпечено с други правни способи, а нейният вид се определя в зависимост от това, дали заемателят по Договора изпълни в някакъв момент своето задължение. Счита, че единствена причина за начисляването й е виновно поведение от страна на длъжника. Оспорва неустойката да излиза извън присъщите й функции., като основната и функция е била да репарира причинените от неизпълнение в срок вреди. Оспорва същата да противоречи на добрите нрави, доколкото нейният размер бил справедлив. Възразява срещи твърдението, че е налице изначална невъзможност да се осигури в уговореният в Договора срок поръчител, който да отговаря на посочените изисквания. С оглед гореизложеното моли за отхвърлянето на предявения иск.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правна квалификация 26, ал. 1, пр.1 ЗЗД и пр. 3 ЗЗД вр. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 22, вр. с чл.11, чл. 19 ЗПК в тежест на ищцата е да докаже сключването на процесния договор за кредит, както и че същият е нищожен на посочените в исковата молба основания, а именно, че процентът на ГПР не е правилно изчислен, както и да докаже нищожността на клаузите предвиждащи заплащане на неустойка, както и на възнаградителната лихва.

В тежест на ответника е да докаже, че е спазил императивните законови изисквания при сключване на договорите.

Съдът с обявения за окончателен доклад по делото е обявил на страните, че служебно следи за неравноправност на клаузи от договора за потребителски кредит, за което предоставя на страните при условията на състезателност възможност да ангажират доказателства за евентуалното наличие/липса на неравноправност на клаузи от договора. На основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК е отделил за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че на 24.04.2023 г. между ищцата и ответника е сключен договор за потребителски кредит от разстояние № ..., като размерът на отпуснатия заем е бил в размер на 400 лева.

От фактическа страна:

По делото е приет договор за потребителски кредит под формата на кредитна линия № 2

.../24.04.2023 г., съгласно който ответното дружество се е задължило да предостави на ищеца потребителски кредит под формата на кредитна линия с общ размер на максимално разрешения лимит по кредитната линия от 400 лв. В договора е посочен лихвен процент по кредита в размер на 36 % и годишен процент на разходите от 42, 58 %, като общата сума, дължима по първия отпуснат транш от 400 лв., се равнява на 412 лв. Като обезпечение на договора са посочени поръчител или банкова гаранция. С чл. 19 от договора ищецът се е задължил в тридневен срок от сключване на договора да осигури поръчител – физическо лице или да предостави банкова гаранция, а съгласно чл. 29 при неизпълнение на това задължение потребителят дължи неустойка в размер на 0, 9 % от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено обезпечение. Предвидено е тази неустойка да се заплаща периодично заедно с всяка погасителна вноска.

Приет е и погасителен план, в който са посочени следните вземания: 400 лв. главница, 12 лв. лихва, 88 лв. неустойка и общо дължима сума от 500 лв.

От правна страна:

Предвид датата на сключване на процесния договор за кредит приложение намира Законът за потребителския кредит, обн. ДВ, бр. 18 от 05.03.2010 г. Договорът за заем е неформален, реален и комутативен, като за да е налице валидно заемно правоотношение, е необходимо да се установи предаването на заемната сума от заемодателя на заемателя, с което за последния възниква задължението да върне заетата сума в същата валута и размер.

Между страните не е спорно, е сумата от 400 лв. е била предоставена на ищцата.

Прочитът на съдържанието на клаузите, по силата на които се предвижда задължение за потребителя да предостави обезпечение и неустойка в полза на кредитора при неизпълнение на това задължение, и съпоставянето им всяка с естеството на сключения договор за заем, налага извод, че по силата на същите ответникът е договорил скрито възнаграждение за себе си. Въведените изисквания за вида обезпечение, което следва да се предостави по избор на заемателя: физическо лице - поръчител, или банкова гаранция в размер на цялото задължение на заемателя по договора (включващо главница, лихви, неустойки и всички други обезщетения и такси) и тридневен срок за представянето му, създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението на това задължение до степен, че то изцяло да се възпрепятства. Така се стига до значително нарастване на цената на кредита и възлагане на потребителя финансова тежест. На практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. На длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение, след като кредитът вече е отпуснат, като ако не го направи, дългът му нараства. Така се увеличава опасността от свръхзадлъжнялост на длъжника. Нищожността на такава уговорка за неустойка е разгледана в т. 3 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ВКС по тълк.дело № 1/2009 г., ОСТК, в което е посочено, че неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

Обстоятелствата, обуславящи възникването на задължение за заплащане на посочената неустойка, водят до извод, че с нея се цели постигане на забранен от закона правен резултат, като тя води до неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, тъй като длъжникът изначално е изправен пред невъзможността да изпълни задължението, чието изпълнение обезпечава неустойката.

Основателен е и доводът на ищеца, че е налице нарушение на императивното изискване на чл. 19, ал. 4 ЗПК, съгласно която ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет. По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с 3 договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В тази връзка, уговорената неустойка за непредоставяне на обезпечение е разход, свързан с предмета на договора за потребителски кредит, доколкото де факто се явява за потребителя разход, пряко свързан с кредита - допълнително възнаграждение, дължимо наред и едновременно с погасителните вноски по кредита, формално извън договорната лихва и все на кредитодателя. Последното несъмнено води до съществено и необосновано оскъпяване на кредита и обременяване на разходите по същия, които се възлагат в тежест на потребителя. В аспекта на изложеното следва да се приеме, че след като неустойката не е включена като разход по кредита в обявения в договора за кредит ГПР, то и този договор не съдържа реалния размер на процента на разходите. Същият привидно не нарушава изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК, но в случай че бъдат включени, то процентът на разходите надхвърля допустимия съгласно императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК размер, като за това не са необходими специални знания предвид обстоятелството, че общият размер на неустойката и възнаградителната лихва се равняват на 25 % от главницата.