Решение № 60 от 06.08.2025, Районен съд - Мездра

РЕШЕНИЕ

№ 60 гр. М, общ. М, обл. Вр, 06.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – М, II-РИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вяра Ат. Атанасова при участието на секретаря Надежда Д. Китова-Николчева като разгледа докладваното от Вяра Ат. Атанасова Административно наказателно дело № 20251450200111 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Адв. Г. З. от ВрАК в качеството си на пълномощник на Ц. Т. П. от град М, обл. Вр е обжалвала Наказателно постановление № ********/28.02.2025 година на ВПД Началник на РУ М в ОДМВР Вр, с което за нарушения на чл.137а ал.1 и чл.6 т.1 от Закона за движението по пътищата са му наложени административни наказания глоба в размер на 50 лева по чл.183 ал.4 т.7 предл. първо от Закона за движение по пътищата и глоба в размер на 30 лева по чл.183 ал.3 т.6 от същия закон. Оплакванията са свързани с неправилно пРгане на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по съставяне и връчване на административните актове. Претендира се също, че описаната в актовете фактическа обстановка не отговаря на действително настъпилите събития. На тази база се иска отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно.

В съдебно заседание процесуалният представител адв. Г. З. от ВрАК е изразила становище, че административния акт следва да бъде отменен.

Същата счита, че по отношение описанието на нарушението по чл.6 т.1 от Закона за движението по пътищата не са изпълнени реквизитите за съдържание на наказателното постановление, тъй като не е посочено мястото на извършване на деянието, а от доказателствата, събрани в хода на съдебното 1 следствие става ясно, че посочената улица, част от общинската пътна мрежа не кореспондира с тази част от фактическата обстановка.

Жалбоподателят поддържа искането си за отмяна на наказателното постановление и е изразил съгласие с тезата на защитника си.

Наказващият орган, редовно призован, не е изпратил представител и не е изразил становище пред настоящата инстанция.

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН и е процесуално допустима.

Анализирайки събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

На 05.02.2025 година за времето от 07.00 часа до 19.00 часа свидетелите Н. К. и Г. Г. – служители на РУ-М били в състава на автопатрул, действащ на територията на града. Около 11.00 часа по време на обход в района на пожарната в град М полицейските служители получили устен сигнал от гражданин, че лек автомобил „П ***“ с регистрационен № ****** се движи рисково. На кръстовището в близост до бензиностанция „***“ свидетелите забелязали въпросното моторно превозно средство в момент на предприета маневра изпреварване на ул. „Хр Б“ до № 61, където пътната маркировка е непрекъсната бяла осова линия, след което същото продължило движението си в посока към ул. „Ян С. Полицейските служители подали светлинен и звуков сигнал на водача от служебния автомобил и същия спрял на ул. „Ян С до № 8.

Контролните органи поискали от водача личните му документи и документите на автомобила. Проверката показала, че моторното превозно средство е собственост на Ан Ив П.а от град М и се управлява от Т Ц.ов П. от същия град.

Свидетелите забелязали, че водачът не използвал обезопасителният колан по време на движение, с който автомобилът му е оборудван. За констатираните нарушения свидетелят Г. съставил на П. АУАН по Закона за движението по пътищата.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Г. А. Г., Н. Н. К. и Петко Митков П..

Освен гласни, по делото са събрани и писмени доказателства.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид изложеното в административни актове и в жалбата, счита, че 2 последната е частично основателна. Съображенията за това са следните:

АУАН е съставен на жалбоподателят за това, че е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил „П ***“ с рег. № ****** без да използва обезопасителния колан, с който същият е бил оборудван. Подобна фактическа обстановка е изложена и в обжалваното наказателно постановление.

Актосъставителят, а в последствие и наказващият орган са приели, че е налице нарушение на чл.137а ал.1 от Закона за движението по пътищата. Съдът, след анализ на събраните по делото доказателства, приема, че същите изцяло подкрепят тази част на изложената в административните актове фактическа обстановка. По делото не се спори, че процесното МПС е било оборудвано с обезопасителен колан и в този смисъл жалбоподателят е бил длъжен да го използва по време на управлението на автомобила. Видно от гласните доказателствени източници, в частност показанията на свидетелите Г. и К., П. не е сторил това. При разпита си в съдебно заседание полицейските служители са категорични, че жалбоподателят е управлявал МПС без обезопасителен колан, факт, непосредствено възприет от тях в хода на проверката. В ал.2 на чл.137а ЗДвП законодателят е предвидил изключения, при които могат да не се използват обезопасителни колани, но по делото не са събрани данни, сочещи, че на инкриминираната дата някои от тях са били налице. При това положение П. е бил длъжен да използва обезопасителния колан при управлението на лекия автомобил, но същият не е изпълнил това си задължение. Въз основа на изложеното до тук съдът приема, че в тази част наказателното постановление се подкрепя от събраните по делото доказателства. За нарушението по чл.137А ал.1 ЗДвП на П. е наложено наказание глоба в размер на 50 лева по силата на чл.183 ал.4 т.7 пр.1 ЗДвП, което изцяло съответства на предвиденото в закона по вид и размер. По така изложените съображения настоящият състав счита, че в тази част наказателното постановление следва да бъде потвърдено.

С обжалваните административни актове Ц. П. е бил санкциониран и за нарушение на чл.6 т.1 ЗДвП за това, че като водач на лек автомобил не е съобразил поведението си с пътната маркировка, тъй като е предприел маневра изпреварване в участък с непрекъсната бяла осова линия. След анализ на събраните доказателства и имайки предвид тази част на фактическата обстановка, този съд споделя възраженията на защитника и на жалбоподателя, изложени за това нарушение. Според наличната фактология в 3 акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление, деянието, възприето от актосъставителят и наказващият орган като нарушение на чл.6 т.1 ЗДвП е извършено в град М по ул. „Ян С до № 8 с посока на движение към ул. „Р“. Събраните по делото доказателства обаче не подкрепят така индивидуализираното място на извършване на нарушението. В показанията си свидетелите Г. и К. са категорични, че това деяние жалбоподателят действително е извършил в град М, но на ул. „Хр Б“ до № 61.

Подобна фактология обаче в административните актове не е изложена.

Писмените доказателства не съдържат данни в подкрепа на наличното в АУАН и НП описание на мястото на нарушението. При това положение не може да бъде възприета позицията на актосъставителят и на наказващия орган, че това нарушение е извършено от П. при движението на процесното МПС по ул. „Ян С до № 8 с посока към ул. „Р“. Ето защо в тази част обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ, на основание чл.63 ал.5 вр. ал.2 т.1 вр. чл.58д т.1 ЗАНН, Наказателно постановление № ********/28.02.2025 година на ВПД Началник на РУ М в ОДМВР Вр, в частта, с която за нарушение на чл.6 т.1 от Закона за движение по пътищата на Ц. Т. П. от град М, обл. Вр е наложено, на основание чл.183 ал.3 т.6 от същия закон, административно наказание глоба в размер на 30 лева.

ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата му част.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните с касационна жалба пред Административен съд Вр в 14-дневен срок от получаване на съобщението.

Съдия при Районен съд – М: _______________________

4