Определение № 3578 от 14.11.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3578 гр. Пловдив, 14.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Радослав П. Р.

Недялка Д. Свиркова Петкова като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно частно гражданско дело № 20255300502825 по описа за 2025 година

Производство е по реда на чл. 274 във вр. с чл. 248 ГПК.

Постъпила е частна жалба депозирана от адв. Р. Р. от АК Пловдив, в качеството му на процесуален представител на Т. Й. С. /ищца в първоинстанционното производство/ против Определение №11028/27.08.2025г., постановено по гр. д. №21276 по описа за 2024г. на Пловдивски районен съд, втори гр. с., с което се оставя без уважение молбата с вх.

№62007/03.06.2025г. идентична с молба с вх.№62018/03.06.2025г по чл. 248 от ГПК, подадена от процесуалния представител на ищцата – адв. Р. Р., за допълване на постановеното по гр. д. №21276/2024г. по описа на ПдРС, втори гр. с., Определение №6597/20.05.2025г., в частта му за съдебно-деловодните разноски, като му се присъди адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2 ЗАдв. във вр. с чл.38 ал.1 т.2 ЗАд.

Жалбоподателят навежда оплакване за неправилност на постановеният съдебен акт, по съображения подробно изложени в жалбата. Моли въззивната инстанция да отмени обжалвания акт, като вместо това, да присъди адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ал.2 ЗА.

Ответната страна „Файненшъл България“ ЕООД оспорва частната жалба като неоснователна, моли същата да се остави без уважение, а обжалваният първоинстанционен акт, като правилен и законосъобразен да бъде потвърден по съображения подробно изложени в отговора.

Ответната страна „Изи Асет Мениджмънт“ АД оспорва частната жалба като неоснователна, моли същата да се остави без уважение, а обжалваният първоинстанционен акт, като правилен и законосъобразен да бъде потвърден по съображения подробно изложени в отговора.

1

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като взе предвид доводите на жалбоподателя и ответниците по жалбата, и прецени данните по делото, намира за установено следното:

Частната жалба се явява процесуално допустима, доколкото е депозирана в срок, от страна имаща правен интерес да обжалва, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което подлежи на разглеждане по същество.

Първоинстанционният съд е сезиран с предявени от Т. Й. С. против „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Файненшъл България“ ЕООД кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК: за приемане за установено в отношенията между ищеца и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, че сключеният между тях Договор за паричен заем № 5093194/16.04.2024 г. е недействителен, поради нарушаване на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК и за приемане за установено в отношенията между ищеца и „Файненшъл България“ ЕООД, че сключеният между тях Договор за предоставяне на поръчителство № 5093194 е недействителен, поради липса на правно основание, поради противоречието му със закона и поради противоречието му с добрите нрави.

Процесуален представител на ищцата пред първоинстанционния съд е адв. Р. Р. на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. , съгласно пълномощно и договор за правна защита и съдействие.

С молба от 19.05.2025 г. ищцата е уведомила съда, че оттегля пълномощията, дадени по отношение на адв. Р. и заявява, че се отказва от предявените искове.

С Определение № 6597/20.05.2025 г., постановено по делото, производството по делото е прекратено на основание чл. 233 ГПК. По делото е представено е Споразумение от 19.05.2025 г., сключено между Т. Й. С., „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Файненшъл България“ ЕООД, съгласно което страните уреждат имуществените си взаимоотношения по повод сключени между тях договори, включително процесните Договор за паричен заем № 5093194/16.04.2024 г. и Договор за предоставяне на поръчителство № 5093194, като ответните страни са поели задължение да заплатят на ищцата недължимо заплатени суми, а ищцата е поела задължение да заяви отказ от предявените искове във връзка с посочените в споразумението договори.

С идентични по съдържание молби съответно с вх. №62007/03.06.2025г. и молба с вх.№62018/03.06.2025г, адв. Р., в качеството си на процесуален представител на ищцата, моли да му се присъди адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство на ищцата, като изразява становище , че независимо че е налице извънсъдебно уреждане на спора, доколкото това споразумение е след подаване на исковата молба и ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на делото, то ищецът има право на разноски, включително и на адвокатско възнаграждение.

С обжалваното определение, първоинстанционния съд е оставил двете идентични молби за допълване на определението без уважение, като е приел, че с оглед съдържанието на споразумението не са налице предпоставките за приложение на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, доколкото предмет на производството са искове за установяване 2 недействителността на сключените между страните договори, а не искове за заплащане на недължимо заплатени суми. Посочил е, че със споразумението страните не са уредили взаимоотношенията си във връзка с твърдяната недействителност на сключените договори и изрично признание в тази насока не е налице в споразумението.

Настоящият съображения: съдебен състав намира жалбата за основателна по следните

Видно от приложения в първоинстанцонното производство договор за правна защита и съдействие и пълномощно, на ищцата е предоставена безплатна правна помощ от адв. Р. Р. от АК Пловдив пред районния съд, на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА. Със Заявление с вх.

№55677/19.05.2025г. ищцата е заявила, че на основание чл.233 ГПК прави отказ от предявените искове и оттегля на основание чл.35 ГПК пълномощното си от процесуалния си представител адв. Р.Р..

Предмет на исковете е недействителност на договори за паричен заем, поради нарушаване на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК. Сключеното извънсъдебно споразумение от 19.05.2025 г. между ищцата и двете ответни дружества касае възстановяване на ищцата на суми за платено възнаграждение по процесния договор за поръчителство и платени възнаградителни лихви по процесния договор за заем, в резултат на което ищцата следва да направи отказ от исковете по делото.

Изложеното обосновава извода, че ответниците са дали повод за завеждане на настоящото дело, респективно, че дължат заплащане на адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищцата. Пред първата инстанция е направено искане от адв.

Р. за присъждане на възнаграждение по реда на чл. 38 ЗАдв. В конкретният случай, съдът констатира, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, подадени са единствено искова молба от адв. Р. преди да бъде прекратено делото поради отказ от исковете. Съдът не е обвързан от минималните размери по Наредба № 1 от 2004 г. на Висшия адвокатски съвет при определяне на възнаграждението по предявените искове, а е свободен да определи справедлив размер на адвокатското възнаграждение в зависимост от вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа, фактическата и правна сложност на делото, както и извършените от упълномощения адвокат процесуални действия.

Мотивиран от гореизложеното, настоящият съдебен състав намира адвокатско възнаграждение в размер на 100 лева с ДДС, е справедливо и съответно на посочените критерии за осъществените от процесуалния представител на ищцата адв. Р. действия в първоинстанционното производство.. Обжалваното определение е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено, като вместо това на адв. Р. следва да се присъди възнаграждение в посочения размер с ДДС..

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

3

ОТМЕНЯ Определение №11028/27.08.2025г., постановено по гр. д. №21276 по описа за 2024г. на Пловдивски районен съд, втори гр. с., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ДОПЪЛВА Определение №6597/20.05.2025г., постановеното по гр. д. №21276/2024г. по описа на ПдРС, втори гр. с., като:

ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД, с ЕИК 131576434, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1324, р-н „Люлин“, ж.к. „Люлин 7“, бул."Джавахарлал Неру" № 28, ет. 2, ап. 40-46 и „Файненшъл България“ ЕООД, с ЕИК 202513690, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1324, р-н „Люлин“, ж.к. „Люлин 7“, бул."Джавахарлал Неру" № 28, ет. 2, ап. 40-46 да заплатят на адвокат Р. Н. Р., вписан в АК-Пловдив, със съдебен адрес: гр. П. ул. „Й. Г.“ №... сумата от 100лв / сто лева/ лева с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. за адвокатска помощ и съдействие на ищцата Т. С. по гр. дело № 21276/2024 г. по описа на Районен съд - Пловдив, втори гр.с.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4