Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Присъда № 58 от 19.12.2023, Районен съд - Разград

Съд
Районен съд - Разград
Дело
Наказателно дело от общ характер 578/2023
Вид
Присъда № 58
Подписан
19.12.2023
В сила
04.01.2024
Състав
КОНСТАНТИН ПЕТРОВ КОСЕВ

Цитирани разпоредби

Мотиви към Присъда №58/19.12.2023г., постановена по НОХД №578/2023г. по описа на Разградския районен съд .

Разградска районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу подсъдимата Б. Ф.

Х. от с.Я******, обл.Разград за това, че в периода от 05.07.2020г. до 14.08.2020г., в област Текирдаг, Р.Турция, при условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си и Л.С. имотна облага, възбудила и поддържала у С. У.- турски гражданин, заблуждение, че е медицинска сестра от гр. Видин, България и че ще стане болногледачка на тежкоболната му майка, но не можела да дойде в Р.Турция, защото имала парични задължения към българската държава, поради което го мотивирала на 7 пъти да изпрати парични преводи, както следва:

1.

Паричен превод чрез „Western Union“, нареден от С. У. в размер на 220.00 евро с левова равностойност 430.28 лв. и получен на 23.07.2020г. от Б. Х.;

2.

Паричен превод чрез „Western Union“, нареден от С. У. в размер на 216.51 евро с левова равностойност 423.46 лв. и получен на 29.07.2020 г. от Б. Х.;

3.

Паричен превод чрез „Western Union“, нареден от С. У. в размер на 651.91 евро е левова равностойност 1 275.02 лв. и получен на 04.08.2020 г. от Б. Х.;

4.

Паричен превод чрез „Western Union“, нареден от С. У. в размер на 1 938.75 лв. и получен на 04.08.2020 г. от Л.С.;

5.

Паричен превод чрез „Western Union“, нареден от С. У. в размер на 360.43 евро е левова равностойност 704.94 лв. и получен на 06.08.2020г. от Л.С.;

6.

Паричен превод чрез „Western Union“, нареден от С. У. в размер на 486.46 лв. и получен на 12.08.2020 г. от Б. Х.;

7.

Паричен превод чрез „Western Union“, нареден от С. У. в размер на 174.32 лв. и получен на 14.08.2020 г. от Б. Х., като с това му причинила имотна вреда в общ размер на 5 433.23 лева- престъпление по чл.

209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

В заседанието пред РРС представителят на РРП подържа обвинението, счита го за доказано и предлага на съда да наложи на подсъдимата съответно наказание.

По отношение на подсъдимата производството е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие, а именно по реда на чл.371, т.2 от НПК, при което тя е признала изцяло обстоятелствата по обвинителния акт и съдът е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието и няма да събира доказателства за фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Съдът, като обсъди събраните доказателства, намери за установено следното:

Подсъдимата Б. Ф. Х. е родена на *****г. в гр. Разград, живее в с. Я******.

Същата е неомъжена, неосъждана, с начално образование.

Подс. Б. Ф. Х. била безработна. Живеела на семейни начала с Л.С., като от съвместното им съжителство имали две непълнолетни деца.

На 05.07.2020г. пострадалият С. З. У.-пенсионер, родом от област Текирдаг, Р.Турция по повод публикувана обява, че търси болногледачка за лежащо болната си майка, получил обаждане по телефона от подс. Б. Х.. Така между пострадалия и подсъдимата започнала комуникация, която се осъществявала на ползвания от С. З. У. турски телефонен номер ******. Подсъдимата ползвала телефонен номер ******* към мобилен оператор „Виваком България“ ЕАД - гр.София, регистриран на нейно име. Комуникацията се осъществявала на турски език, като на пострадалия му направило впечатление, че подсъдимата не можела да произнася буквата „Р“ („R“). По време на разговорите подс.Б. Х. успяла да убеди пострадалия, че е медицинска сестра от гр.Видин, Р.България и че ще стане 1 болногледачка на тежкоболната му майка, но не можела да дойде в Р Турция, защото има парични задължения към българската държава. Тези твърдения на подсъдимата не отговаряли на истината – същата не била медицинска сестра и нямала намерение да отиде в Р Турция, а целяла да получи пари от пострадалия. Пострадалият повярвал на тези и твърдения и седем пъти чрез системата „Western Union“ и изпратил парични преводи, както следва:

1. Паричен превод чрез „Western Union“, нареден от С. У. в размер на 220.00 евро с левова равностойност 430.28 лв. и получен на 23.07.2020г. от Б. Х.;

2. Паричен превод чрез „Western Union“, нареден от С. У. в размер на 216.51 евро с левова равностойност 423.46 лв. и получен на 29.07.2020 г. от Б. Х.;

3. Паричен превод чрез „Western Union“, нареден от С. У. в размер на 651.91 евро е левова равностойност 1 275.02 лв. и получен на 04.08.2020 г. от Б. Х.;

4. Паричен превод чрез „Western Union“, нареден от С. У. в размер на 1 938.75 лв. и получен на 04.08.2020 г. от Л.С.;

5. Паричен превод чрез „Western Union“, нареден от С. У. в размер на 360.43 евро е левова равностойност 704.94 лв. и получен на 06.08.2020г. от Л.С.;

6. Паричен превод чрез „Western Union“, нареден от С. У. в размер на 486.46 лв. и получен на 12.08.2020 г. от Б. Х.;

7. Паричен превод чрез „Western Union“, нареден от С. У. в размер на 174.32 лв. и получен на 14.08.2020 г. от Б. Х.,

Общата стойност на паричните преводи била 5 433.23 лева. Преводите били изплатени на подсъдимата Б. Х. и съжителстващия с нея Л. Северинов срещу представяне на документ за самоличност - в офис на БООБ ЕООД-подагент на системата за бързи плащания „Western Union“, находящ се в гр. Разград, бул. България №5, като били издадени съответни формуляри, подписани от подсъдимата и Л.Северинов. Двамата употребили получените пари за свои нужди. Тъй като не се стигнало до среща между пострадалия и подсъдимата, той разбрал, че е измамен и сезирал полицейските органи в Р Турция, като случаят бил препратен на компетентните органи в Р България.

Изложената фактическа обстановка съдът намира за безспорно доказана. Същата се установява от показанията на свидетелите разпитани на досъдебното производство, заключенията на назначените експертизи, писмените доказателствени материали. Тези доказателства подкрепят напълно признанията на подсъдимата, поради което и съдът приема, че обстоятелствата, отразени в обвинителния акт са доказани по несъмнен начин.

Така изложената фактическа обстановка налага следните правни изводи: С деянията си подсъдимата Б. Х. е осъществила състава на престъплението по чл. 209, ал. 1 във вр. с чл.

26, ал. 1 от НК, тъй като в периода от 05.07.2020г. до 14.08.2020г., в област Текирдаг, Р.Турция, при условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си и Л.С. имотна облага, възбудила и поддържала у С. У.- турски гражданин, заблуждение, че е медицинска сестра от гр. Видин, България и че ще стане болногледачка на тежкоболната му майка, но не можела да дойде в Р.Турция, защото имала парични задължения към българската държава, поради което го мотивирала на 7 пъти да изпрати парични преводи, както следва:

1.

Паричен превод чрез „Western Union“, нареден от С. У. в размер на 220.00 евро с левова равностойност 430.28 лв. и получен на 23.07.2020г. от Б. Х.;

2.

Паричен превод чрез „Western Union“, нареден от С. У. в размер на 216.51 евро с левова равностойност 423.46 лв. и получен на 29.07.2020 г. от Б. Х.;

3.

Паричен превод чрез „Western Union“, нареден от С. У. в размер на 651.91 евро е 2 левова равностойност 1 275.02 лв. и получен на 04.08.2020 г. от Б. Х.;

4.

Паричен превод чрез „Western Union“, нареден от С. У. в размер на 1 938.75 лв. и получен на 04.08.2020 г. от Л.С.;

5.

Паричен превод чрез „Western Union“, нареден от С. У. в размер на 360.43 евро е левова равностойност 704.94 лв. и получен на 06.08.2020г. от Л.С.;

6.

Паричен превод чрез „Western Union“, нареден от С. У. в размер на 486.46 лв. и получен на 12.08.2020 г. от Б. Х.;

7.

Паричен превод чрез „Western Union“, нареден от С. У. в размер на 174.32 лв. и получен на 14.08.2020 г. от Б. Х., като с това му причинила имотна вреда в общ размер на 5 433.23 лева.

Подсъдимата е действала като извършител при измамата - въвела е в заблуждение пострадалия и е поддържала това заблуждение в проведените телефонни разговори. Целта й била да получи материална облага – действала е с пряк умисъл. Именно с оглед заблуждението си пострадалият е извършил разпореждане със свои парични средства, които подсъдимата и съжителстващият с нея получили и изразходили за свои нужди, без да имат реално основание да получат тези пари. Подсъдимата е действала в условията на продължавано престъпление – няколко деяния, в непродължителен период, при идентична обстановка, една и съща форма на вината.

Индивидуализирайки наказанието на подсъдимата съдът отчита като смекчаващо обстоятелство направените признания, чистото съдебно минало на подсъдимата, изразеното съжаление. При това съдът намира, че на подсъдимата следва да се определи наказание лишаване от свобода в размер равен на минималния законов размер, а именно лишаване от свобода за срок от една година. С оглед правилото на чл.58а, ал.1 от НК това наказание се намалява с една трета и на подсъдимата следва да се наложи наказание в размер на осем месеца лишаване от свобода. Съдът намира, че в случая следва да се приложи чл.66, ал.1 от НК, тъй като подсъдимата е неосъждана, определеното й наказание не надхвърля размера от три години и с оглед преценката относно личността на подсъдимата, то съдът приема, че същата би се поправила и без да изтърпи ефективно наложеното й наказание. Поради изложеното изтърпяването на наказанието лишаване от свобода следва да се отложи за изпитателен срок от три години.

Подсъдимата следва да бъде осъдена да заплати и разноските по делото, както и държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.

Мотивиран така съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

3

----- следващ документ -----

ПРИСЪДА

№ 58 гр. Разград, 19.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА