Решение № 1079 от 16.07.2021, Административен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 1079 от 16.07.2021г. град Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - Бургас, дванадесети състав, на шестнадесети юни две хиляди двадесет и първа година в публично заседание в следния състав:

Председател: Диана

Ганева при секретаря Й.Б. и при участието на прокурор Дарин Христов като разгледа докладваното от съдия Ганева административно дело номер 1891 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), във връзка с чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по искова молба на Т.П.Т. ***, с ЕГН ********** *** за осъждането й да заплати на Т. обезщетения за причинени имуществени и неимуществени вреди, както следва:

-По пункт първи от исковата молба

– Т. претендира сумата от 10 000лв., ведно със законната лихва, считано от датата на издаване на Заповед №119/20.01.2015г. до окончателното изплащане.

Сумата от 10 000 лв. Т. претендира като обезщетение за причинени неимуществени вреди от Заповед №119/20.01.2015г., издадена от директора на Дирекция „Строителство“ при Общиа Бургас, отменена с решение на ВАС. Твърди нанесени морални вреди заради унизителното отношение и явно неправомерни действия спрямо него във връзка с цитираната по-горе заповед, издадена от директор на Дирекция „Строителство“ в Община Бургас, Ч.К., както и допуснато предварително принудително изпълнение, изпълнено пред множество свидетели, съседи, служители на Община Бургас и полицаи от 5 РУП Бургас;

-По пункт втори от исковата молба заявява, че претендирам сумата от 1000 лв.-имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на издаване на заповедта до окончателното изплащане.

Сумата от 1000 лв. претендира като обезщетение за причинени имуществени вреди от Заповед №119/20.01.2015г., издадена от директор на Дирекция „Строителство“ при Общиа Бургас, отменена с решение на ВАС. Излага съображения, че в резултат на незаконосъобразното частично демонтиране на ограда от общински служители и след принуда и заплахи пред много свидетели, е бил принуден да демонтира оградата;

По пункт трети от исковата молба претендира сумата от 2000 лв.-имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на издаване на Заповед №119/20.01.2015г. до окончателното изплащане. Сумата от 2000 лв. Т. претендира като обезщетение за причинени имуществени вреди. Излага съображения, че след като оградатате е премахната принудително и не е възстановена е следвало да се образуват нови административни и съдебни производства за установяване на предишната граница ;

По пункт четвърти от исковата молба претендира сумата от 400 лв.-причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на издаване на заповедта 20.01.2015г. до окончателното изплащане. Сумата от 400лв. претендира като обезщетение за причинени имуществени реди във връзка с ангажирането на адвокат за изготвяне на отговор по подадената от Община Бургас касационна жалба, по повод на което е образувано адм.дело №6413/2016г. по описа на ВАС.

В съдебно заседания ищецът поддържа исковата молба. В първото по делото съдебно заседание на 17.02.2021г. заявява, че претендира законна лихва по всички пунктове на исковата молба, считано от 09.03.2015г.-датата на връчване на заповедта, а не както е посочил в исковата молба от датата на издаването й 20.01.2015г.

С нарочна молба, представена в съдебно заседание на

21.04.2021г. (л.108 от делото) ищецът направи изменение на иска по пункт първи от исковата молба относно размера на претендираните неимуществени вреди, като същите да се считат за сумата от 20 000 лв., а не за сумата от 10 000 лв., както първонално е посочил в исковата молба. Съдът, като съобрази разпоредбата на чл.214 от ГПК, вр. чл.144 от АПК, намери искането за изменение само размера на предявения иск по пункт първи от исковата молба за допустимо. Съгласно разпоредбата на чл.214, ал.1 от ГПК до приключване на съдебното дирене пред първата инстанция ищецът може да измени размера на иска, поради което съдът прие направеното изменение.

В следващото съдебно заседание, проведено на

26.05.2021г. ищецът е направи изменение на иска относно размера на исковата претенция по пункт трети от исковата молба, като заяви, че пункт трети от исковата молба претендира сумата от 12 000 лв., а не както първоначално е посочил сумата от 2 000 лв. С протоконо определение (л.234) съдът прие направено изменение на иска по пункт трети от исковата молба относно размера на имуществените вреди, като същите да се считат за сумата от 12 000 лв., а не както първонално е посочено в исковата молба 2000 лв.

В последното съдебно заседание, проведено на

16.06.2021г., ищецът направи поредното изменение на иска по пункт първи от исковата молба. Обоснова искането си с влошеното си здравословно състояние, като представя доказателства. Тъй като съгласно разпоредбата на чл.214, ал.1 от ГПК до приключавен на съдебното дирене пред първата инснация ищецът може да измени размера на иска, настоящият съдебен състав прие направеното изменение на иска по пункт първи от исковата молба относно размера на неимуществените вреди, като същите да се считат за сумата от 50 000 лв., а не както първонатачлно е посочено в исковата молба за сумата от 10 000 лв., изменена на 20 000 лв. в съдебно заседание на 21.04.2021г.

Ответникът по иска – Община Бургас, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт Районова, оспорва исковете по основание и размер, като претендира исковата молба да бъде оставена без разглеждане, а при условията на евентуалност отхвърлена. В съдебно заседание посочва, че не са нА.це предпоставките по ЗОДОВ, за да бъде уважена исковата претенция, тъй като не е нА.це причинна връзка между отменения акт и твърдяните вреди (имуществени и неимуществени). Претендира за присъждане на направените по делото разноски. По делото е постъпил и писмен отговор.

Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас в последното по делото съдебно заседание изразява становище за основателност и доказаност на исковата претенция, тъй като са нА.це основанията на ЗОДОВ за ангажиране на отговорност на Община Бургас.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа страна следното:

Със Заповед №

119/20.01.2015г., издадена от директор на Дирекция „Строителство“ при Обшина Бургас (л.6-7 от делото) е наредено Т.Т. да премахне незаконен строж „Ограда от телена мрежа и колове“, находящ се северно от УПИ ІІ-1717 и УПИ І-1718, кв.118 по плана на с.Черно море в трасето на улица между о.т. 444, о.т. 445, о.т. 442 по действащия план на с.Черно море –с.Рудник.

Определен е 15 дневен срок от връчване на заповедта за доброволно изпълнение на разпореденото премахване, като в същия срок извършителя да го премахне.

Допуснато е предварително изпълнение на заповедта, като в заповедта е указано, че при неспазване срока за доброволно изпълнение ще се извърши принудително премахване на незаконния строеж.

С решение №652/07.04.2016г., постановено по адм.дело №626/2015г. (л.8-10), съдът е отменил заповедта.

Изложил е мотиви, че процесната ограда представлява незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2,т.1 и т.-2 от ЗУТ, за която не са констатирани материалните предпоставки за търпимост, но заповедта е отменена поради допуснато съществено процесуално нарушение при издаването й, а именно поради погрешен адресат на заповедта. Имотите, в които е била разположена процедната ограда, са собственост на други лица, а не на Т.Т..

С решение №1250/31.01.2017г., постановено по адм.дело № 6413/2016г. (л.11-12), ВАС е оставил в сила решение №652/07.04.2016г. по описа на Административен съд – Бургас. В мотивите ВАС е посочил, че „лицето, спрямо което се създават задължение за премахване на незаконния строеж с оспорената заповед, не е извършител на строежа или собственик на имот, в който е извършен“.

С последваща заповед

№802/15.04.2015г. (издадена почти три месеца след Заповед № 119/20.01.2015г на директор на Дирекция „Строителство“ в Община Бургас) е наредено да се изземе от Т.Т. и И.

Трифонова недвижим имот - публична общинска собственост, с площ от 451 кв. м., съставляващ реална част от улица между осови точки - о.т. 444, о.т. 445 и о.т. 442, между квартА. 118, 100 и 101 по действащия ПУП на с. Черно море, Община Бургас. Заповед №802/15.04.2015г. на кмета на Община Бургас е обжалвана, по повод на което е образувано адм.дело №642/2017г. по описа на Административен съд-Бургас. С решение №76/19.01.2018г. (л.24-41) настоящият съдебен състав е отхвърлил жалбата. С решение №1496/05.02.2019г., постановено по адм.дело № 3421/2018г. (л.42 -44) ВАС е оставил в сила решение №76/19.01.2018г., постановено по адм.дело №642/2017г. по описа на Адмиинстративен съд –Бургас. В мотивите на съдебто решение ВАС е посочил, че „с оглед разпоредбите на чл. 3, ал. 2, т. 1 ЗОС, във връзка с § 7, ал. 1, т. 4 ЗМСМА, обосновано съдът е заключил, че при така установените факти, правото на собственост на общината върху процесния имот, отреден за улица, произтича по силата на закона, като съгласно чл. 56, ал. 2 ЗОС, не е необходимо съставяне на акт за общинска собственост. Установено е, че жалбоподателите владеят без правно основание имот, представляващ публична общинска собственост, поради което са нА.це и двете условия за приложение на чл. 65, ал. 1 ЗОС, поради което заповедта се явява материално законосъобразна“.

С оглед изясняване на спора от фактическа и правна страна по делото са ангажирани писмени и гласни доказателства, като с оглед доказване на исковата си претенция Т. е представил по делото медицинска документация и е изискал за прилагане административни дела, приключили със съдебни решения, които са влезли в сила.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че предявените искове за недоказани по основание и размер по следните мотиви:

Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.

Според А.нея втора на същата правна норма исковете по ал. 1 се разглеждат по реда, установен в АПК, като местната подсъдност се определя по чл. 7, ал. 1 - искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седА.щето на увредения срещу органите по чл. 1, ал. 1 и чл.

2, ал. 1, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите.

Разпоредбата на чл. 204, ал. 4 от АПК предвижда, че незаконосъобраността на действието или бездействието се установява от съда, пред който е преявен искът за обезщетение.

При така посочената нормативна база, за да удовлетвори искането на Т. за присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, съдът следва да установи кумулативното нА.чие на три елемента: причиняване на вреди от незаконосъобразен акт на административния орган (в случая

Община Бургас); нА.чие на вреди и съществуваща причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилите вреди в патримониума на ищеца. Липсата на който и да е от трите емемента е основание за отхвърляне на исковите претенции, тъй като посочените по –горе елементи следва да са нА.це кумулативно.

Относно нА.чието на незаконосъобразена акт.

Първият елемент от фактическия състав на чл. 203, ал. 1 от АПК включва вредите да се причинени от незаконосъобразен акт. По отношение на твърдението за нА.чието на незаконосъобразен акт, отменени по съответния ред, включително нищожен или оттеглен (съгласно чл. 204, ал. 3 от АПК), съдът приема следното:

Ищецът твърди, че вредите –имуществени и неимуществени, описани в четири пункта от исковата молба, са му причинени в резултат на

Заповед №119/20.01.2015г., отменена по съдебен ред с влязло в сила съдебно решение. Действително е нА.це Заповед №119/20.01.2015г. на директор на Дирекция „Строителство“ в Община Бургас. Заповедта е обжалвана по съдебен ред и е отменена с решение №652/07.04.2016г., оставено в сила с решение на ВАС №1250/31.01.2017г. по адм.дело №6413/2016г. Следователно, нА.це е административен акт, отменен като незаконосъобразен.