Определение № 4235 от 26.09.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4235 гр. София, 26.09.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Емил Томов

Членове:

Драгомир Драгнев

Геновева Николаева като разгледа докладваното от Драгомир Драгнев Касационно гражданско дело № 20248002100236 по описа за 2024 година приема следното:

Производството е по реда на чл. 288 и чл. 274, ал. 3, т. 2 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба и по частна касационна жалба на Н. В. А., С. Х. В. и Р. Х.

А. против решение № 115 от 18.07.2023 г., постановено по въззивно гражданско дело № 118 по описа за 2023 г. на Кърджалийския окръжен съд, II състав.

С касационната жалба се обжалва въззивното решение в частите, с които е потвърдено решение № 190 от 05.06.2022 г. по гр. д. № 94 по описа за 2022 г. на Кърджалийския районен съд за отхвърляне на предявените от касаторите срещу „В и К“ ООД искове с правно основание чл.200 от КТ за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на Х. А. А., настъпила в резултат на трудова злополука, над присъдените суми от 95 076,92 лв. на Н. А. и от по 75 076,92 лв. на С. В. и Р. А. до пълните предявени размери от по 400 000 лв. за всяка от тях.

С частна касационна жалба се обжалва въззивното решение в частта, имаща характер на определение, за оставяне без уважение частна жалба на жалбоподателките против определение № 962 от 13.09.2022 г., постановено по гр. д. № 94/2022 г. на Кърджалийския районен съд, с което е отказано изменение на решение № 190 от 05.06.2022 г. по делото в частта за разноските.

По касационната жалба:

Касаторите считат, че решението на Кърджалийския окръжен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване сочат чл.280, ал.2, предл. трето от ГПК 1 и т. 1 и т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:

1. Кои са критериите, по които следва да се извърши преценката на съда при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди в съответствие с принципа за справедливост, възникнали в резултат на смърт на наследодател от трудова злополука и условията, при които тази преценка следва да се извърши?

2. Следва ли съдът да вземе предвид наред с другите общи критерии и обстоятелствата, касаещи конкретния случай, тоест обективно съществуващите обстоятелства, че ищците са с трайно увредено здраве и изгледи за пълното им възстановяване липсват, че са с трайни увреждания на организма, който за разлика от стреса в различните му степени има увреждащи последици, че една от ищците е с налично „злокачествено новообразувание на щитовидната жлеза“, развило се в периода след смъртта, наличие на „усложнена реакция на скръб“, развила се в отговор на преживяното стресогенно събитие, довело до диагностициране на „посттравматично стресово разстройство, засягащо личностното и социално функциониране, „рецидивиращо депресивно разстройство“ за Н., „панически атаки“ за С. и „тежък депресивен епизод“ за Р. и предполага ли всичко това по-висок размер на обезщетението за претърпени неимуществени вреди, тоест следва ли да бъдат включени в обхвата на чл.52 от ЗЗД? Следва ли съдът да ги обсъжда и да посочва конкретни мотиви в тази насока при преценката за размера на обезщетението, формираща крайния резултат на съдебното решение?

3. Следва ли съдът да мотивира решението си, когато определя защо и на какво основание е определил точния размер на обезщетението за неимуществени вреди или е достатъчно това да бъде посочено общо?

По отношение на първия въпрос се сочи противоречие с ППВС № 4/23.12.1968 г., решение № 106 от 13.10.2020 г. по т.д. № 1931/2019 г. на II ТО, решение № 15 от 12.02.2018 г. по т.д.

№ 1423/2017 г. на II ТО, решение № 15 от 19.02.2020 г. по т.д. № 146/2019 г. на II ГО, решение № 143 от 29.03.2021 г. по гр.д. № 3662/2019 г. на IV ГО, решение № 232 от 22.01.2018 г. по гр.д. № 60404/2016 г. на IV ГО, решение № 66 от 29.05.2017 г. по т.д. № 1464/2016 г. на II ТО и др. Според касаторите отговорите на втория и третия въпрос са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

„В и К“ ООД застъпва становището, че няма основания за допускане на касационно обжалване на решението на Кърджалийския окръжен съд, като оспорва касационната жалба и по същество.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирани страни срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване съдът намира следното:

От фактическа страна е установено, че Х. А. А. – съпруг на Н. В. А. и баща на С. Х. В. и Р.

Х. А., е работил по трудово правоотношение на длъжност „водопроводчик/работник строителство“ във „ВиК“ ООД – [населено място]. На 12.05.2020 г. по време на работа в гравитачен резервоар в [населено място], при слагане на разтвор за пречистване и дезинфекция на водата, А. паднал в необезопасена шахта, където бил открит мъртъв. В протокол № Ц5103-08-5 от 23.07.2020 г. за извършеното разследване на злополуката на НОИ 2

– ТП – Кърджали е отразено, че според заключението на съдебно-медицинска експертиза, представена от ОП – Кърджали, смъртта на А. се дължи на механична асфикция – удавяне.

С влязло в сила разпореждане № Ц5104-08-14 от 28.07.2020 г. на НОИ - ТП – Кърджали настъпилата злополука е приета за трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО.

Въз основа на приетата по делото съдебно-психологична експертиза е установено, че внезапната смърт дала сериозно отражение върху здравето и социалния живот на Н. А., С. В. и Р. А.. Според вещото лице състоянието на Н. може да се разглежда в контекста на усложнена реакция на скръб, като тя била диагностицирана с „посттравматично стресово разстройство F43.1, засягащо личностовото и социално функциониране“. С. била диагностицирана с „рецидивиращо депресивно разстройство. Сегашен епизод, умерена или лека депресия.“, а Р. – с „тежък депресивен епизод без психотични симптоми“. Към момента на изследването не е настъпил изцяло оздравителен процес от емоционално и психическо естество и по отношение на трите ищци. От събраните гласни доказатeлства е доказано, че А. е бил силно привързан към семейството си и че съпругата и дъщерите му понеси тежко неговата загуба.

Въззивният съд е приел, че са налице предпоставките за ангажиране на обективната отговорност на работодателя по чл.200 от КТ. За да потвърди решението на Кърджалийския районен съд относно размерите на присъдените обезщетения за претърпените от ищците неимуществени вреди, този съд е препратил към мотивите на първостепенния съд съгласно чл.272 ГПК относно съобразените обстоятелства, обуславящи справедливия им размер. Тези обстоятелства са емоционалните страдания от загубата на най-близкия им човек, които продължават и до днес, интензитета им, факта, че починалият и съпругата му са живели в едно домакинство в разбирателство и хармония, близките отношения с дъщерите му, ежедневните контакти, които осъществявали по телефона, както и възстановяването на социалните функции, въпреки че емоциите им са в тревожно-депресивния регистър.

Съобразена е и възрастта на починалия – 70 г., както и възрастта на ищците, способността им за справяне със стресогенни фактори, обществените условия и съдебната практика по сходни случаи. Констатирано е, че не е безспорно установена причинна връзка между смъртта на А. и поставената на Н. А. диагноза „С73 злокачествено новообразувание на щитовидната жлеза“, във връзка с която е лекувана в периода 26.01.2021 г. – 26.01.2021 г. и 08.02.2021 г. – 12.02.2021 г., в това число и оперативно, както и поставената на Р. А. диагноза – „D24 доброкачествено новообразувание на млечната жлеза“, която е лекувана оперативно в периода 03.12.2020 г. – 05.12.2020 г. След преценка на тези обстоятелства на ищците са определени по справедливост обезщетения за неимуществени вреди в размер от 120 000 лв. за Н. А. и в размер от по 100 000 лв. за С. В. и Р. А.. Тъй като във връзка със сключена групова застраховка „Задължителна трудова злополука“ Застрахователно дружество „Евро Инс“ АД е изплатило на ищците обезщетение в общ размер от 74 769,24 лв.

(или по 24 923,08 лв. на всяка) присъдените суми са намалени на 95 076,92 лв. за Н. А. и по 75 076,92 лв. за С. В. и Р. А..

Така постановеното въззивно решение не е очевидно неправилно и не може да бъде допуснато касационно обжалване на това основание. Касаторите не посочват и съдът не 3 констатира порок на решението, който води до очевидна неправилност. Очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо от съдържанието на решението тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, когато законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл или когато е приложена несъществуваща или отменена правна норма. Такъв квалифициран недостатък на решението в случая не се констатира.

От анализа на мотивите на въззивния съд не се установяват основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване и по поставените от касаторите питания.

Въпросите се свеждат до приложението на критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД и задължението на съда мотивира решението си при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди при предявен иск по чл.200, ал.1 от КТ. В практиката на ВС /ППВС № 4/1968 г./ и ВКС са дадени разяснения, че понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива при причиняването на смърт са възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди.

Трябва да се отчитат конкретните икономически условия, а като ориентир за размерите на обезщетенията би следвало да се вземат предвид и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетенията момент. Съдът е длъжен не само да посочи, но и да извърши преценка в тяхната съвкупност на релевантните в конкретния случай обстоятелства.

В настоящия случай, при определяне на справедливите размери на обезщетенията за неимуществени вреди, въззивният съд е съобразил посочените критерии и е взел предвид относимите факти и обстоятелства. Като е препратил към мотивите на първоинстанционния съд съгласно чл.272 от ГПК, въззивният съд е възприел като установени и съобразил при определяне размерите на обезщетенията следните обстоятелства: силната емоционална връзка между ищците и техния съпруг, съответно баща, интензитета и продължителността на претърпените болки и страдания от внезапната загуба, възрастта на А. – 70 г., както и съдебната практика по сходни случаи. Съдът е приел, че не се установява по делото смъртта на А. да е довела до заболяванията на Н. А., диагностицирана с „С73 злокачествено новообразувание на щитовидната жлеза“ и на Р. А., диагностицирана с „D24 доброкачествено новообразувание на млечната жлеза“, тоест липсва доказана причинна връзка. Въз основа на преценката на тези обстоятелства е присъдил справедливите размери на обезщетенията.

Въззивният съд е мотивирал решението си съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2 и чл.236, ал.2 ГПК, като е изложил фактически и правни изводи по съществото на спора и се е произнесъл по оплакванията, наведени във въззивната жалба на жалбоподателките, касаещи преценката на обстоятелствата, които следва да бъдат съобразени при определяне на 4 обезщетенията за неимуществени вреди.

Предвид изложеното дадените разрешения на повдигнатите въпроси в обжалваното решение не противоречат на ППВС № 4/23.12.1968 г., чиито постановки са утвърдени в практиката на ВКС, вкл. в посочените от касаторите решение № 106 от 13.10.2020 г. по т.д. № 1931/2019 г. на II ТО, решение № 15 от 12.02.2018 г. по т.д. № 1423/2017 г. на II ТО, решение № 15 от 19.02.2020 г. по т.д. № 146/2019 г. на II ГО, решение № 143 от 29.03.2021 г. по гр.д. № 3662/2019 г. на IV ГО, решение № 232 от 22.01.2018 г. по гр.д. № 60404/2016 г. на IV ГО, решение № 66 от 29.05.2017 г. по т.д. № 1464/2016 г. на II ТО и др. Не се обосновава и допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, предвид наличието на съдебна практика по поставените въпроси, която не се налага да бъде изоставяна или осъвременявана.