Решение № 174 от 23.02.2026, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 174 гр. Горна Оряховица, 23.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен М. Дойков при участието на секретаря Петя В. Раднева като разгледа докладваното от Пламен М. Дойков Гражданско дело № 20254120100447 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от С. Г. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. *****, ул. „*****“ № *** чрез адв. Елена Иванова, АК Пловдив, със съдебен адрес: гр. Пловдив, ул. „Борба“ № 3 против „Кредирект“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. „Цариградско шосе“ № 115 Е, ет. 5.

Ищцата сочи, че на 11.09.2024г. е сключила договор с ответното дружество , с който й е предоставена заемната сума в размер на 500.00лева.

Договорът бил сключен при фиксиран лихвен процент в размер на 50% и ГПР в размер на 63.51%.

Ищцата твърди, че съгласно чл. 18, ал. 4 от Договора се дължала и сумата в размер на 788.00лева за такса за експресно разглеждане на документи и отпускане на заема, като тази сума се заплащала заедно с погасителните вноски.

Т. счита таксата за експресно разглеждане на документите по договора и отпускането на заема за нищожна и неравноправна. Твърди се, че таксата е уговорена след заявката за сключване на договора и не й било известно какъв ще е нейния размер. Липсвала и еквивалентност между сумата и услугата, която се предоставя. Предвидената такса била с неравноправен характер по смисъла на ЗЗП и целяла неоснователно обогатяване на кредитора, без да има реално извършена услуга. Това бил скрит разход по договора и по този начин се заобикаляла разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

На следващо място се твърди, че уговорената такса нарушава принципа за добросъвестност. Същата се кумулирала в погасителните вноски и водела 1 до оскъпяване на кредита. По същността си представлявала допълнителна печалба за кредитора.

Твърди се също, че поради невключване на сумата в ГПР, определенията с договора размер на посочения не отговарял на действителния. Според ищцата това представлявало заблуждаваща търговска практика по смисъла на ЗЗП. Това водело и до недействителност на договора за кредит поради нарушения на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Не било изпълнено и изискването на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК да бъде посочен и лихвения процент по кредита.

Ищцата сочи, че поради горните съображения договорът сключен с ответната страна е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК и следва да се върне само главницата по него, съобразно чл. 23 от ЗПК.

Ищецът прави искане да се постанови решение, с което да бъде признато за установено, че Договор за потребителски кредит от 11.09.2024г., сключен между С. Г. Т. и „Кредирект“ ООД, е недействителен, а в условията на евентуалност – да се прогласи нищожността на клаузата от договора за кредит от 11.09.2024г. , предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждаме, както и да бъде осъдено дружеството да й върне сумата от 50.00лева недължимо платено, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до изплащане на вземането. Прави се искане за присъждане на разноски. Представят се писмени доказателства.

Ответникът „Кредирект“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Цариградско шосе“ № 115 Е, ет. 5, депозира писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК чрез адв. Х. М., АК София.

Ответното дружество твърди, че исковата молба била нередовна – не бил посочен начин за плащане на осъдителната претенция.

Ответникът намира предявените искове за неоснователни. Претенциите за недействителност на договора за заем за отхвърлят – спазени били изискванията на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1 , т. 7- 12 и т. 20 и ал. 2 от ЗПК, както и тези на ЗПФУР.

Още преди подписване на договора , кредитополучателят бил наясно с условията по него, което личало от попълнения СЕФ. Това сочело, че клаузите по договора били индивидуално уговорени. Наред с това ищецът имал и 14 – дневен срок да се откаже от договора.

Оспорва се твърдението, че таксата за експресно разглеждане на документите по договора е 788.00лева. Ответникът сочи, че съгласно чл. 3, ал.

2, т. 9 от Договора сумата е в размер на 256.75лева, а не твърдяната сума 788.00лева. Последната сума представлявала общата сума, която ищецът е следвало да върне по договора за заем. Сумата посочена в чл. 18, ал. 4 от договора била техническа грешка, което ставало ясно от останалите документи.

Ответната страна сочи, че оспорената услуга за експресно разглеждане на кредита не е задължително условие за отпускане на кредита. По тази причина сумата дължима за нея не следвало да се включва в ГПР. Твърди се, че кредитополучателят е избрал услугата за експресно разглеждане на документите за отпускане на кредита и реално е ползвал услугата.

Начислената такса за услугата, сравнена с възнаградителната лихва по заема, не представлявала затруднение за заемателя. От СЕФ било видно, че ищцата се е запознала предварително с таксата и размера й и по собствено желание 2 била избрала да я ползва.

Неоснователни били твърденията за нищожност на договора поради нарушение на ЗЗП. Клаузите по договора не били неравноправни и не били във вреда на потребителя, отговаряли на изискването за добросъвестност и не водели до неравновесие в отношенията между дружеството и насрещната страна. Твърди се, че клаузите за уговорени индивидуално. Сочи се, че както преди сключването на договора, така и при подписването му, потребителят е бил наясно с параметрите на договора. Това сочело, че заемателят е бил наясно с икономическите последици от договора, съотв. не били налице нарушения на ЗЗП. Оспорва се и твърдението за заблуждаваща търговска практика – ГПР бил ясно посочен в договора, а таксата за експресно разглеждане не била включена в него, понеже била уговорена като допълнителна услуга, която не била свързана с усвояване на кредита, а била избрана от ищеца с цел приоритетно разглеждане на искането му за кредит.

Твърди се, че не е налице и нарушение на посочените от ищеца разпоредби на ЗПК. При формирането на ГПР било спазено изискването на ЗПК, като не бил надхвърлен размера определен в чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

По отношение на осъдителния иск, ответната страна взема становище и за неговата неоснователност. Не били представени доказателства за извършено плащане. Следвало да се представят доказателства за плащането на сумата.

Ответната страна прави искане за отхвърляне на претенцията.

Представени са писмени доказателства. Прави се искане за присъждане на разноски.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от правна и фактическа страна следното :

Съдът счита, че е сезиран с искове с правна квалификация – чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и чл. 55, ал. 1 от ЗЗД.

Страните не спорят, че между тях е сключен Договор за потребителски кредит № 1144978/ 11.09.2024г. Не се спори също, че уговорената заемна сума била в размер на 500лева, която следвало да бъде върната на една вноска в размер на 531.25лева. Между страните бил договорен ГПР в размер на 63.51% и фиксиран лихвен процент в размер на 50%. Заемната сума следвало да се върне на 26.10.2024г. Общата сума за плащане била в размер на 531.25лева. В договора е посочено, че се дължи и такса за експресно разглеждане в размер на 256.75лева, като с тази сума общото дължимо плащане към заемодателя било в размер на 788.00лева.

По делото е назначена и изготвена ССчЕ , при която е установено следното. Вещото лице е установило, че в заложения в договора ГПР в размер на 63,51% са включени 50 % основен лихвен процент и 13.51% други разходи във връзка с обслужване на кредита. При изчисленията си вещото лице е установило, че има разлика в изчисляването на ГПР посочен в договора и този , изчислен с помощта на кредитни калкулатори в размер на 0.31 % - при посочен 63.51% , този изчислен от вещото лице е 63.20%. Изчислено е също, че при прибавяне на таксата експресно разглеждане, ГПР се изменя, като размерът му вече се равнява на 23479.04%. Вещото лице сочи, че таксата от 3

256.75лева се явява 51.35% от заемната сума , което води и до това изчисление на ГПР. Установено е също, че ищцата е заплатила сумата в общ размер на 958.00лева – веднъж на 28.10.2025г. сумата от 170.00лева и веднъж сумата от 788.00лева.

С изрична молба по реда на чл. 214 от ГПК ищцата е изменила иска си по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД и иска ответникът да бъде осъден за сумата в размер на 800.00лева.

Настоящият състав намира предявените от С. Г. Т. искове за основателни и доказани.

Ищецът С. Т. има качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, според който текст потребител е всяко физическо лице, което придобива стока или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, а в случая на двамата е предоставена „финансова услуга“ по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на ЗЗП.

Налице са неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 на ЗЗП- за такава се счита всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, а различните хипотези на неравноправни уговорки са неизчерпателно изброени в 20 точки на разпоредбата.

Претендираната сума за такса за експресно разглеждане в размер на 256.75лева заобикаля правилото на чл. 19, ал. 4 от ЗПК за максимално допустимия размер на ГПР. Според §1, т. 1 от ДР на ЗПК „общ разхода по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси. По същността си включената такса е скрита печалба за кредитора, която видно от договора е следвало да бъде заплатена от Т. заедно с дължимата главница. Клаузата предвиждаща такса за експресно разглеждане по чл. 18 от ДПК е с неравноправен характер. На първо място съгласно чл. 10а, ал. 2 от ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Начислената такса за експресно разглеждане е свързана с реализиране на дейност, която представлява присъщи за одобрение на кредита и оценка на кредитния риск действия, които са свързани с основната дейност на ответното дружество по предоставяне на потребителски кредити.

Разглеждането на документите, които инициират отпускането на заемни средства не следва да бъде възнаграждавано със заплащането на допълнителни разходи от потребителя, доколкото именно това е присъщата функция на кредитора по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК. Именно и за начисляването на тези такси е налице законова забрана съгласно чл. 10а, ал. 2 ЗПК. По този начин се засягат съществено интересите на по -слабата страна в правоотношението, а се увеличава кредиторовата печалба чрез начисляване на допълнителни суми в тежест на потребителя. Ето защо, процесната клауза се 4 явява недействителна на основание на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, вр. чл. 21, ал. 1 ЗПК.

Не може да се споделят твърденията на ответника, че кредитополучателят е бил наясно с условията на договора, клаузата била уговорена индивидуално и ЗПК не следвало да се прилага на основание чл. 4, ал. 1, т. 6 от ЗПК – касаело се за договор за кредит със срок за погасяване на задължението до три месеца , при който се дължат незначителни разходи.

Както се посочи , заключението по ССчЕ констатира, че сумата за експресно разглеждане представлява 51.35% от заемната сума, което не може да се счете за незначителен разход, а дори обратното – сумата над половината от заемната сума и Т. е следвало да върне и нея. Наред с това дори и наясно с условията на договора Т. е сключила договора с ответника, но това не може да изключи неравноправността в договорните отношения между страните. Не може да се заключи и че клаузите между страните са индивидуално уговорени – представеният договор е типов, съдържанието му е генерирано от ответника и по никакъв начин Т. не е могла да повлияе на съдържанието на правоотношението.