Определение № 38525 от 20.10.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 38525 гр. София, 20.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАФАЕЛА СТ. МАТЕВА като разгледа докладваното от РАФАЕЛА СТ. МАТЕВА Гражданско дело № 20231110152977 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 4б ЗДТ.

По делото е постъпила молба вх. № 287401/18.09.2026 г., подадена от ищеца „*** *****“ ЕООД с искане да бъде възстановена внесената по сметка на СРС от дружеството сума по платежно нареждане от 19.09.2023 г. в размер на ****.** лв. – държавна такса.

За да се произнесе по молбата съдът съобрази следното:

Производството по настоящото дело е образувано по подадена насрещна искова молба от „*** *****“ ЕООД, ЕИК ******** срещу М. Р. М. и П. Р. М., инкорпорирана в отговор на исковата молба с вх. № 222236/04.08.2023 г., депозиран по гр.д. 20231110130844 по описа на СРС, 179-ти състав. С Определение № 33760/26.09.2023 г. производството по насрещния иск, подаден от „*** *****“ ЕООД, ЕИК ******** е разделено в отделно производство.

С влязло в сила Определение № 5132 / 30.01.2025г., постановено по делото, съдът е върнал на основание чл. 129, ал. 3 ГПК насрещната искова молба, подадена от „*** *****“ ЕООД, ЕИК ******** срещу М. Р. М. и П. Р. М. и е прекратил производството по делото.

Задължението за внасяне на държавни такси, както и техния размер при водене на съдебни производства, е нормативно уредено в Глава VII, Раздел II от ГПК и в Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Внасянето на дължимата държавна такса по сметка на съда, пред който е депозирана исковата молба или жалбата, е изискване за редовността на същата, като за това задължение на страната съдът следи служебно. Предвид обстоятелството, че неизпълнението на задължението за внасяне на държавна такса е основание за връщане на исковата молба, съответно - жалбата (след давани указания на съда) следва, че правните норми, регламентиращи внасянето им, са императивни, като в тази връзка законодателят в чл. 129, ал. 6 от ГПК е предвидил, че длъжностно лице, което даде ход на молбата, без да е внесена напълно държавната такса, отговаря по чл. 6 от Закона за държавните такси.

В настоящия случай се констатира, че ищецът е внесъл дължимата държавна такса за воденото по негова инициатива съдебно производство, като нито ГПК, нито друг нормативен акт, предвижда хипотеза, при която същата подлежи на възстановяване в зависимост от изхода на делото. Предвид това обстоятелство, молбата на страната за възстановяване на внесените от него държавни такси се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение. /В този смисъл: Определение № 158 от 11.06.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2814/2015 г., II г. о., ГК, определение № 286/08.06.2016 г. по ч. т. д. № 1164/2016 г. на ВКС, II т. о., определение № 142/23.02.2010 г. по ч. т. д. № 917/2009 г. на ВКС, 1

ІІ т. о., определение № 126/15.03.2013 г. по ч. гр. д. № 1193/2013 г. на ВКС, ІІ г. о., определение № 590/13.07.2010 г. по ч. т. д. № 383/2010 г. на ВКС, І т. о. и др/.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 287401/18.09.2026 г., подадена от ищеца „*** *****“ ЕООД, с искане по реда на чл. 4б ЗДТ за възстановяване на внесената държавна такса в размер на ****.** лв. по гр.д. № 52977/2023 г. на СРС, 179 с-в.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от получаване препис от настоящото определение.

ПРЕПИС от определението да се изпрати на ищеца.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2