Решение № 3085 от 13.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3085 гр. София, 13.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 95 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА при участието на секретаря ИРЕНА ПЛ. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА

Административно наказателно дело № 20261110204284 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

Образувано е по жалба от „,,***''” АД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление гр. Бургас, м.с. „,,***''“, представлявано от И.Л.Б., чрез адв. Х. Х., против наказателно постановление № Е-НП-14/16.12.2025 г., издадено от заместник-министъра на енергетиката за нарушение на разпоредбата на § 5, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 ПЗР на ЗДБРБ за 2025 г., за което на основание чл. § 5, ал. 9 ПЗР на ЗДБРБ за 2025 г. му е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 /десет хиляди/ лв.

В жалбата е релевирано бланкетно искане за отмяна на атакуваното наказателно постановление.

За проведеното на 23.06.2026 г. открито съдебно заседание страните са редовно призовани. Заместник-министърът на енергетиката се представлява от старши инспектор с юридическо образование Т.Р., а дружеството-жалбоподател не изпраща процесуален представител.

Депозирана по делото е молба от адв. Х. за спиране на административнонаказателното производство, с оглед образуване на конституционно дело № 9/2026 г. Алтернативно се поддържа искането за отмяна на наказателното постановление поради обстоятелството, че предвид изтичането на срока на концесионния договор на 07.03.2025 г., годишна вноска за 2025 г. не се държи от концесионера. Претендира се присъждане на направените в производството разноски в размер на заплатеното адвокатско възнаграждение.

В дадения ход по същество гл. инспектор Р. пледира наказателното постановление да 1 бъде потвърдено. Придържа се към депозираното по делото от наказващия орган писмено становище, моли в полза на наказващия орган да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско такова.

Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и провери законността и обосноваността на атакуваното наказателно постановление, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е депозирана в срок, о т надлежно легитимирано лице, против акт, който подлежи на съдебен контрол, и е процесуално допустима.

Относно повторно направеното от процесуалния представител на дружествотожалбаподател искане за спиране на производството, следва да се отбележи, че от публично достъпната информация на интернет сайта на Конституционния съд на Република България е видно, че на 14.04.2026 г. е образувано конституционно дело № 9/2026 г. по искане на тричленен състав на VIII отделение, I-ва колегия на ВАС, за установяване на противоконституционност на разпоредбата на § 5, ал. 1 ПЗР на ЗДБРБ за 2025 г. До произнасянето на КС обаче, образуваното дело не води до неприложимост на процесната норма. Предвид това, и доколкото настоящият съд не е съд, чието решение е окончателно по смисъла на чл. 150, ал. 2, изр. последно от Конституцията на РБ, не е налице процесуална необходимост от спиране на настоящето производство до приключване на конституционното дело.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

От фактическа страна се установи:

Дружеството-жалбоподател „,,***''“ АД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление гр. Бургас, м.с. „,,***''“ е търговско дружество, представлявано от управителя И.Л.Б..

На 28.05.2008 г. между Министерски съвет на Република България, като концедент, и „,,***''“ АД, в качеството на концесионер, бил сключен договор за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства - ,,***'' - пясъци, от находище „,,***''“, находящо се в землището на с. ,,***'', община Средец, област Бургас. Договорът влязъл в сила на 07.03.2000 г. Срокът на действие на концесията бил 25 години, считано от датата на влизане в сила на договора, като крайният срок на действието му изтекъл на 07.03.2025 г.

Към 31.12.2024 г. концесионният договор бил в сила. С оглед на това „,,***''“ АД било задължено лице по смисъла на § 5, ал. 1 ПЗР на ЗДБРБ за 2025 г., която разпоредба обхваща концесионерите по предоставени концесии за добив на подземни богатства по чл. 2, ал. 1 от Закона за подземните богатства, по които към 31.12.2024 г. концесионните договори са влезли в сила.

Съгласно §5, ал. 1 ПЗР на ЗДБРБ за 2025 г., тези концесионери заплащат годишна вноска за 2025 г. в размер, равен на сбора от стойността на договореното годишно възнаграждение за 2024 г. за доставката по договор за добив на подземни богатства и всички 2 други данъци и такси, когато такива са дължими за доставката. На основание § 5, ал. 2, т. 1 от същата разпоредба, годишната вноска се заплаща на четири равни тримесечни части, като за първо, второ и трето тримесечие на 2025 г. съответната част следва да се внесе в срок до края на месеца, следващ тримесечието, за което се отнася. За първото тримесечие на 2025 г. този срок изтекъл на 30.04.2025 г.

Според справка-извлечение от счетоводни книги на министерство на енергетиката за непогасени задължения по § 5 ПЗР на ЗДБРБ за 2025 г., към 20.06.2025 г. първата тримесечна част от вноската за 2025 г. в размер на 12 659, 52 лв., с падеж 30.04.2025 г., не била внесена от „,,***''“ АД, като дължимата законна лихва за периода от 01.05.2026 г. до 20.06.2026 г. възлиза на 232, 25 лв.

На 20.06.2025 г., в изпълнение на заповед № Е-РД-16-283/30.05.2025 г. на министъра на енергетиката, свидетелят Д. Д., на длъжност главен инспектор в отдел „Контрол“, дирекция „Природни ресурси, концесии и контрол“ при МЕ, извършил проверка по банковите сметки на министерството за постъпили плащания по § 5 ПЗР на ЗДБРБ за 2025 г. Установил, че „,,***''“ АД не е внесло първата тримесечна част от годишната вноска по § 5, ал. 1 ПЗР на ЗДБРБ за 2025 г. в законоустановения срок до 30.04.2025 г. в размер на 12 659, 52 лв.

Предвид това до законния представител на дружеството била изпратена покана за съставяне на АУАН.

На посочените в поканата време и място представител на дружеството не се явил. При това на 16.07.2025 г. свид. Д. съставил на „,,***''“ АД АУАН № 17/16.07.2025 г. за извършеното нарушение на разпоредбата на § 5, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 ПЗР на ЗДБРБ за 2025 г. в отсъствието на законния му представител или на друг упълномощен представител.

АУАН бил връчен на законния представител на дружеството на 12.09.2025 г. по реда на чл. 43, ал. 4 ЗАНН от служители на община Бургас.

Въз основа съставения АУАН и материалите по преписката, при идентично описание на обстоятелствата по извършване на нарушението и цитиране разпоредбата на § 5, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 ПЗР на ЗДБРБ за 2025 г., заместник-министърът на енергетиката издал атакуваното наказателно постановление, с което на основание § 5, ал. 9 ПЗР на ЗДБРБ за 2025 г. наложил на „,,***''“ АД имуществена санкция в размер на 10 000 /десет хиляди/ лв.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, както следва: гласни - показанията на свидетеля Д. Д., и писмени заповед № Е-РД-16283/30.05.2025 г.; заповед № Е-РД-16-281/23.05.2025 г.; писмо изх. № Е-66-00-1/26.01.2026 г., ведно с обратна разписка; писмо изх. № Е-26-С-13/09.01.2026 г., ведно с обратна разписка; съобщение до електронна поща от 16.01.2026 г. и уведомление от същата дата; писмо вх. № Е-80-00-361/18.09.2025 г.; писмо изх. № Е-08-00361/06.08.2025 г., ведно с обратна разписка; акт за установяване на публично държавно вземане № Е- АУПДВ-18/25.06.2025 г.; справкаизвлечение № Е-93-00-791/20.06.2025 г.; писмо изх. № Е-26-С-190/25.06.2025 г.; писмо вх. № Е-33-00-2/16.01.2024 г. от НСИ; писмо вх. № Е-33-00-2/04.06.2024 г. от НСИ; писмо изх. № Е3 26-00-12/07.06.2024 г., ведно с начина на определяне на индексирано концесионно възнаграждение за 2024 г.; договор за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства - ,,***'' - пясъци, от находище „,,***''“, община Средец, област Бургас, от 28.05.2008 г.

Съдебният състав кредитира приобщената доказателствена съвкупност, намирайки гласните и писмени доказателства и доказателствени средства за относими, обективни, безпротиворечиви и допълващи се взаимно.

Посредством показанията на свидетеля Д. се установяват обстоятелствата по извършената проверка по сметките на МЕ и направените във връзка с нея констатации.

Изложеното от него е последователно и логично, и в пълна степен кореспондира с писмените доказателства, при което при взаимния им анализ по безпротиворечив начин се изясняват констатираните фактически обстоятелства - качеството на дружеството като концесионер по влязъл в сила концесионен договор към 31.12.2024 г. и размерът на дължимата годишна вноска за 2025 г., респективно размерът на първата тримесечна част и законоустановеният срок за нейното внасяне по съответна сметка на МЕ.

Материалната компетентност на свид. Д. по съставяне на акта за установяване на административно нарушение и компетентността на заместник-министъра на енергетиката като административнонаказващ орган по издаване на наказателното постановление, следват по силата на длъжностните им качества и издадените във връзка с тях заповеди - заповед № Е-РД-16-283/30.05.2025 г. и заповед № Е-РД-16-281/23.05.2025 г.

При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:

Процесните АУАН и наказателно постановление са издадени от компетентни органи, в предвидената от закона писмена форма и съдържание, при спазване на установения ред и в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. АУАН и НП съдържат описание на нарушението и обстоятелствата при извършването му, които са пълно и ясно конкретизирани и позволяват да се разбере в какво се твърди да се изразява, съобразно изискванията на разпоредбите на чл. 42, ал. 1 ЗАНН и чл. 57, ал. 1 ЗАНН. Налице е и съответствие между фактическото му описание и дадената правна квалификация.

Нарушението по § 5, ал. 9 ПЗР на ЗДБРБ за 2025 г. е формално нарушение, реализирано чрез бездействие - невнасяне в законоустановения срок на тримесечна част от годишната вноска. Следователно моментът на извършването му се определя от изтичането на срока, в който задълженото лице е следвало да предприеме дължимото действие. Първата тримесечна част от годишната вноска за 2025 г. е следвало да бъде внесена до 30.04.2025 г, поради което нарушението е осъществено с изтичането на този срок, доколкото дължимото плащане не е било извършено до края на съответния ден.

Мястото на извършване на нарушението също е недвусмислено определяемо, с оглед естеството на задължението. Годишната вноска по § 5, ал. 1 се внася в приход на държавния бюджет по сметка на министерство на енергетиката. Следователно мястото на изпълнение на задължението е свързано със сметката и органа, пред който следва да постъпи плащането 4

- министерство на енергетиката. АУАН и НП съдържат описание на съответните обстоятелства. Предвид това настоящият съдебен състав прие, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита на дружествотожалбоподател и да представляват формални основания за отмяната на санкционния акт.

Материалният закон също е приложен правилно.

Съгласно § 5, ал. 1 ПЗР на ЗДБРБ за 2025 г., концесионерите по предоставени концесии за добив на подземни богатства по чл. 2, ал. 1 от Закона за подземните богатства, по които към 31.12.2024 г. концесионните договори са влезли в сила, заплащат годишна вноска за 2025 г. в размер, равен на сбора от стойността на договореното годишно възнаграждение за 2024 г. за доставката по договор за добив на подземни богатства и всички други данъци и такси, когато такива са дължими за доставката. Разпоредбата на § 5, ал. 2 ПЗР на ЗБДРБ за 2025 г. предвижда заплащането на годишната вноска да се извършва на четири равни тримесечни вноски в срок до края на месеца, следващ тримесечието, за което се отнасят.

Разпечатката съдържа 39 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c429829a-c883-44ff-95bd-4218d08c53ab