Акт от 12.11.2020, Окръжен съд - Видин

Р Е

Ш Е Н И Е-310

Гр.В=

12.11.

2020 г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Видинският окръжен съд гражданско отделение в открито заседание на четвърти ноември две хиляди и двадесета година в състав:

Председател : В. М.

Членове :1. Г.

Й.

2.Д. В. при секретаря В. У................................................... и с участието на прокурора..................................................................... изслуша докладваното от съдията Й. гр.д. дело № 463 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на Дял втори ,Глава двадесета ГПК /въззивно обжалване/.

С решение № 411/ 20.07.2020 г. по гр.д.

№ 919 / 2019 г. на Видинския районен съд е признато за установено по отношение на В.И.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, че Т.К.М., ЕГН **********, с адрес: ***, има вземания спрямо В.И.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, за сумите от : 9 150,00лева - главница.

867,22лева - договорна лихва от 14.08.2017г. до 14.11.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считана от датата на постъпване на заявлението в съда -15.01.2019г. до окончателното изплащане на вземането.

Осъден е В.И.Т.,

ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Т.К.М., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата в общ размер от 1 090,34лева разноски пред районния съд, както и да заплати сумата в общ размер на 780,34лева разноски по заповедното производство, като исканията в останалите части са отхвърлени като неоснователни.

Отхвърлен е предявеният от В.И.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, против Т.К.М., ЕГН **********, с адрес: ***, иск за заплащане на сумата от 1 902,93лева, представляваща обезщетение за забава върху сумата от 10 000,00лева за периода от 15.07.2017г. до 30.05.2019г., ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното издължаване, като неоснователен.

Отхвърлени са исканията В.И.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, за присъждане разноски пред районния съд и в заповедното производство, като неоснователни.

Така постановеното от първоинстанционния съд решение е обжалвано с въззивна жалба от В.И.Т., с ЕГН: **********, с адрес в гр. В. със съдебен адрес:*** чрез пълномощника адвокат М. Е. Н.,вписана в Адвокатска колегия - гр.

С. на 07.07.2004 год., личен №,със служебен адрес: гр. С..

Поддържа се ,че постановеното решение е неправилно, тъй като е необосновано и постановено при множество нарушения на съдопроизводствените правила,поради което се иска бъде отменено като неправилно,като са изложени подробни съображения.

Твърди се ,че Съдът неправилно съдът заключил, че по същество искът за установяване на вземането за главница е основателен, тъй като заемната сума е предадена на ответната страна. Съображението на съда, че „процесният договор няма предварителен характер, тъй като с него страните не са поели задължение за сключване на окончателен договор за заем“ бил напълно ирелевантно за настоящото производство, тъй като никоя от страните по спора не била навеждала твърдения за „предварителен характер“.Категорично не се споделя изложеното от съда, че възражението на ответника за нищожност на чл. 2( 1) от Договора, в частта й ,в която договорът служи за разписка за даване на сумата, е неоснователно. Отново се поддържа, че:„Чл. 2, ал. 1 от договора в частта ,, като настоящият договор служи и за разписка за предаване на сумата.“ - чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД - противоречи на закона или го заобикаля. Налице е противоречие с императивна правна норма, а именно чл. 3, ал. 1, т. 1, пр. 1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой, съгласно която плащанията на територията на страната се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са на стойност, равна на или надвишаваща 10 000 лв.“ (изложено на стр. 2, предпоследен абзац от отговора на исковата молба) Твърди се ,че поради липсата на фактическо предаване на сумата към момента на подписване на договора на чисто фактическо основание не е възможно договорът да служи и за разписка. В противен случай това би противоречало на чисто житейската логика. Отделно договорът не може да служи и за разписка за предаване на сумата, тъй като това е в противоречие с императивна правна норма от Закона за ограничаване на плащанията в брой.

Поддържа се ,че Съдът категорично не съобразил напълно основателните възражения на ответника срещу словестната формулировка на чл. 2, ал. 1 от процесния договор. Същата е: „Заемодателят се задължава да предостави на заемателя сумата по чл. 1 в срок до 14.07.2017 год., като настоящият договор служи и за разписка за предаване на сумата.“ Първата част на сложното изречение - се задължава да предостави на заемателя сумата по чл. 1 в срок до 14.07.2017 год. - се отнасяла до бъдещ момент - от момента на подписването на договора до края на деня 14.07.2017 год. Втората част - настоящият договор служи и за разписка за предаване на сумата - касаел минал момент, в който сумата е била вече предадена. Двете части си противоречали чисто смислово и били взаимно изключващи се. Заемодателят-ищец или не се бил задължил да предаде сумата, предмет на процесния договор, или договорът не можел да служи за разписка. Ако не се бил задължил, то значело ,че не е изпълнил основното си задължение на заемодател. Ако бил поел това бъдещо задължение за предоставяне на заема, то договорът нямало как да играе ролята на разписка. Това било чисто житейската логика, на която ответната страна се позовавала още в отговора на исковата молба. Единственият начин договорът да може да служи и за разписка би бил, ако обсъжданият текст бил формулиран така:

„се задължи и предостави на заемателя сумата по чл. 1 на 14.07.2017 год., преди подписването на този договор, като настоящият договор служи и за разписка за предаване на сумата.“ Обръща се внимание, че миналото свършено време е единственото подходящо за случай, в който договор служи за разписка.

Установявало се от решението, че съдът не само не бил отчел тази житейска логика. Той не само намирал, че договорът служи за разписка за предадената заемна сума,но и бил счел че, че “писмените доказателства съответстват и на гласните доказателства относно предаване на заемната сума.“ Това вече категорично не отговаряло на установените по делото факти и обстоятелства.

Видно от протокола от 17.01.2020 год.свид. М. била видяла ищецът да предава на ответника В.Т. на два пъти суми от по 3 000 лв. и това бил факт, който не се оспорва - напротив - това напълно отговаряло на истината. Свид. М. и отв. В.Т. се познавали и били в трудови правоотношения с дружество - собственост на ищеца, което е стопанисвало магазин за авточасти „Ауто 1“, като в магазина се намирал и офисът на дружеството. В останалата си част свидетелските показания следвало да не бъдат кредитирани, тъй като били обективно неверни. Считано от 30.3.2016 год., едноличен собственик и управител на въпросното дружество (“Т. – С. ЕООД, с ЕИК:.) станал ответникът В.Т.. По това време свид. М. вече не била в трудови правоотношения с дружество. Определено през 2017 год. и през април, и в края на март на тази същата 2017 година, магазинът се стопанисвал отново от “Т. – С.” ЕООД, с ЕИК:. чийто едноличен собственик и управител за времето до 26.7.2017 год. бил ответникът Т.. Това било публична информация, достъпна и всеобщоизвестна от уебсайта на Търговския регистър, която няма нужда от доказване. Свид. М. обаче не била запозната с това (разбира се, не била длъжна) и затова считала за собственик на магазина ищеца Т.М. и фирмата на Т.М.. Какви са били финансовите отношения между двамата ,не би могло да бъде известно на свид.

М.. Не би могло да бъде известно на свид. М. и в какво качество ответникът е получил двете суми от по 3 000 лв. - дали е действал в личното си качество като физическо лице или пък като физическо лице -управител на фирма. Свид. М. посетила магазина като бивш служител, случайно била присъствала на предаването на сумата в общ размер на 6 000 лв. и в тази й част показанията й като адекватни, верни и истинни следвало да бъдат кредитирани, тъй като отразявали обективната истина. Дори тя да била станала свидетел на проведен между ищеца и ответника разговор, тогава се твърди ,че тя не е обърнала никакво внимание на същия и не е възприела ясно и точно значението на разменените между тях думи. Тя все пак споделила в съда, че не знае в коя фирма е работила 3 месеца, при положение, че е издавала редовно фактури на клиенти за закупени стоки и предоставени услуги и това задължение й било вменено съгласно длъжностната й характеристика като продавач-консултант.

Твърди се ,че свид. Борисова дала ясни, конкретни, логични и последователни свидетелски показания, които следвало изцяло да бъдат кредитирани. Тя правилно възприела факта, че в началото на юли 2017 год. и по-конкретно в първата седмица след 30-ти май 2017 год. ищецът е предал на ответника сума в размер на 4 000 лв. и че последният я бил приел. Б. ясно отчитала факта, че само в отсъствието на ответника ищецът си бил позволил да твърди, че сумата той я дава като заем на ответника.

Посредством свидетелските показания на двете свидетелки на ищцовата страна безспорно между страните по делото се установило предаването на сума в общ размер на 10000 лв. на части от ищеца на ответника, но не било установено какво е основанието за предаването на сумата.

Във въззивната жалба се твърди ,че докладът по делото бил непълен и се сочи възможността съгласно т. 2 от Тълкувателно решение 1/2013 от 9 декември 2013 год. въззивният съд да даде указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания.

Изразяват се подробни доводи относно необосноваността на обжалваното решение

Твърди се ,че сумата в размер на 10 000 лв., предадена от ищеца на ответника, който факт се потвърдил от разпита на двете свидетелки на ищеца, представлявала връщане от ищеца на ответника на сумата, с която ищецът се е обогатил без основание за сметка на ответника. Обедняването на ответника произтичало от извършените от последния плащания по банков път на ищеца по договор за покупко-продажба на стоки по опис от 28.03.2016 год. с рег.

№ 1601/28.03.2016 год. на Л. Ц., нотариус в район РС В. с рег. № 029 на Нотариалната камара, за удостоверяване на подписите. Този документ бил представен от ответника в първото по делото заседание и приет от съда. Съгласно чл. 8, ал 1 ЗЗД договорът е съглашение между две или повече лица, за да се създаде, уреди или унищожи една правна връзка между тях. Макар и именован „договор“, цитираният документ никога не бил произвел действието на договор, тъй като страните по договора - кредитор и длъжник - напълно съвпадали и били всъщност едно и също юридическо лице.

Следвало да се обърне специално внимание на линията на защита на ищеца, която съдържа непоследователни, противоречиви и взаимноизключващи се твърдения предимно за предаването на заетата сума и по-точно на словестната формулировка на чл. 2, ал. 1 от процесния договор :

„Заемодателят се задължава да предостави на заемателя сумата по чл. 1 в срок до 14.07.2017 год., като настоящият договор служи и за разписка за предаване на сумата“.Твърди се ,че двете части си противоречали чисто смислово и били взаимно изключващи се. Първоначално в ИМ сумата била предадена на 14.07.2017 год. и договорът служел за разписка; после в писмения отговор по насрещния иск - сумата по договора за заем била предадена в брой, на два пъти по 5 000 лв., в присъствието на двама свидетели; накрая от разпита на допуснатите на ищеца 2 свидетелки се установило, че сума в размер на 10 000 лв. е предадена от ищеца на ответника на 3 пъти, но никак, по никакъв начин не се установило основанието на сумата да е заем.

Твърди се ,че в хода на първоинстанционното производство ищецът не можал да извърши пълно и главно доказване, че като заемодател е изпълнил основното си задължение - да предаде заетата сума. Като реален договор заемът би породил действието си едва след като заемодателят изпълни задължението си по чл. 2, ал. 1 да предаде заетата сума. Същият обаче все още не бил породил правно действие поради непредаване на заетата сума. Ето защо предявеният иск се явявал основателен и като такъв следвало да бъде уважен.