Решение № 782 от 18.07.2022, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 782 гр. Бургас, 18.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI СЪСТАВ, в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА при участието на секретаря КАЛИНА К. СЪБЕВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно наказателно дело № 20222120201816 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от Й. Й. Г., ЕГН ********** срещу Електронен фиш серия К № *******, издаден от ОД на МВР-Бургас, с който на жалбоподателя на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 100 лв.

В жалбата се излагат подробни съображения за незаконосъобразност на електронния фиш. Твърди се, че неправилно е бил издаден електронен фиш, след като нарушенеито е било установено с мобилна система за контрол, поставена в служебен автомобил на контролния орган. В тази връзка намира за приложимо ТР № 1/20214 г. на ОСК на ВАС.

Намира електронният фиш за необоснован, както и липсата на пълно описание на нарушението. Намира нарушението за недоказано. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява.

Административнонаказващият орган, редовно уведомен, не изпраща представител. В съпроводителното жалбата писмо се излага, че същата е неоснователна и недоказана.

Поддържа да се постанови решение, с което да се потвърди електронният фиш като правилен и законосъобразен. В случай на претендирано адвокатско възнаграждение, прави възражение за прекомерност.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

От фактическа страна:

На жалбоподателя е бил издаден от АНО електронен фиш серия К №******* за това, че на 03.09.2021 г. в 08:49 часа в гр. Бургас, ПП I – 6, км.494+850 в посока от кв. „Пети 1 километър” към кв. „Ветрен“, с автоматизирано техническо средство е било установено, че при максимално разрешена скорост за движение в населено място до 50 км/ч, собственият на жалбоподателя лек автомобил „Хюндай ИХ 35“ с рег. № ******** е бил управляван с наказуема скорост 77 км/ч или с 27 км/ч над разрешената скорост, след отчетена грешка 3 % при измерването. Скоростта е била засечена с автоматизирано техническо средство със заснета снимка № *******.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събрания по делото доказателствен материал. Доказателствата са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.

От правна страна:

Жалбата е депозирана в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл.

189, ал. 8 ЗДвП вр. чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

В случая се касае за извършено нарушение по ЗДвП, изразяващо се в превишаване на разрешената скорост до 50 км/ч за движение по пътищата в населени места, по смисъла на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

От събраните по делото доказателства по категоричен и несъмнен начин се установява, че на 03.09.2021 г. в 08:49 часа в гр. Бургас, ПП I – 6, км.494+850 в посока от кв.

„Пети километър” към кв. „Ветрен“ собственият на жалбоподателя лек автомобил „Хюндай ИХ 35“ с рег. № ********, е бил управляван с превишена скорост 77 км/ч при разрешена в населено място до 50 км/ч, в нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП. От справка за собственост се установява, че жалбоподателят е собственик на процесния автомобил. По тази причина на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за извършеното нарушение е бил издаден електронен фиш срещу жалбоподателя в качеството му на собственик на автомобила.

Скоростта е била установена с автоматизирано техническо средство, за чиято изправност по делото са приложени писмени доказателства - удостоверение за одобрен тип средство за измерване и протокол от проверка на мобилна система за видеоконтрол. При заснемането е изготвен и снимков материал (снимка № *******) на автомобила, с ясна видимост относно регистрационния номер. От наличен в преписката протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система (л. 17) се установява, че процесното техническо средство е било с точно местонахождение ПП I-6, км.494+850 от кв. „Пети километър“, при стационарен режим на измерване и посока за задействане (посока на контрол) на техническото устройство – приближаващ автомобил. Техническото средство е било мобилно, поставено в служебен автомобил на сектор „ПП“ с рег. № *******. Данните за местонахождението на техническото средство са отразени и в издадения електронен фиш, като изрично е посочено, че в гр. Бургас, ПП I – 6 км.494+850 в посока от кв. „Пети 2 километър” към кв. Ветрен, е било констатирано извършено нарушение по ЗДвП. При така отразеното в електронния фиш съдът намира, че конкретно и ясно е посочено мястото на нарушението, а именно мястото, на което е бил заснет собствения на жалбоподателя автомобил, управляван с превишена скорост от 77 км/ч, при въведено ограничение до 50 км/ч за населено място.

На следващо място съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че не става ясно дали е бил поставен пътният знак, въвеждащ ограничение за скоростта за управление на МПС. Видно от протокол за използване на техническо средство (л.17) се установява, че на процесния участък не е имало поставен пътен знак за ограничение на скоростта. От същия протокол се установява, че мястото на контрол е населено място – гр.

Бургас, ПП I – 6 км.494+850 от кв. „Пети километър” и след като не е имало поставен знак за ограничение на скоростта за движение В-26 на автомобилите, е действало общото правило на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, а именно, че разрешената скорост за движение по пътищата в населени места е до 50 км/ч. Следователно безспорно се установява по делото, че процесният участък се намира в рамките на населено място (гр. Бургас) и скоростта за движение на автомобилите е била разрешена до 50км/ч.

На следващо място при измерване на скоростта на движение на процесния автомобил е била отчетена допустимата грешка при изчисляване на скоростта за движение. В електронния фиш изрично е отбелязано, че е изчислен толеранс -3% на измерената скорост.

Това обстоятелство се установява и от приложения снимков материал от техническото средство, видно от който скоростта на движение е била 80 км/ч, като след измерване на допустимата грешка в електронния фиш е посочено, че наказуемата скорост в случая е 77 км/ч.

В чл. 189, ал. 4 ЗДвП е предвидено, че при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Видно от съдържанието на нормата законодателят не държи сметка дали техническото средство е стационарно или мобилно, единственото изискване е да е техническо средство и за нарушенитео да не се предвижда наказание лишаване от право да се управлява МПС. В случая безспорно се установява, че процесното нарушение е било констатирано с автоматизирано техническо средство № TFR1-M 644, поради което съвсем в унисон с нормата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП е бил издаден електронен фиш. В тази връзка неоснователно е и възражението за приложение на Тълкувателно решение № 1/2014 г. на ВАС в настоящия случай. С изменението на ЗДвП и приемане на НАРЕДБА № 8121з-532 от 12 май 2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата се регламентира реда за заснемане на скоростта на движение с мобилни технически средства и отпадна действието на посоченото тълкувателно решение.

На следващо място неоснователно е и възражението, изложено в жалбата, че 3 електронният фиш не съдържа задължителните реквизити. В чл. 189, ал. 4 ЗДвП са изброени задължителните реквизити на електронния фиш, като датата на съставяне на фиша и посочване на служителя, който го е издал, не са част от задължителното съдържание. Ето защо непосочването на тези обстоятелства не представлява съществено процесуално нарушение при съставяне на електронния фиш, което да влече неговата отмяна. Отделно от това в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП е предвидено, че образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи. По делото е приложена заповед на министъра на вътрешните работи (л.18), с която е бил утвърден образец за електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство.

Видно от съдържанието на образеца (гърба на л. 18) процесният електронен фиш има идентично съдържание и е бил издаден изцяло в съответствие с издадената заповед от министъра на вътрешните работи.

Разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП предвижда, че собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение.

Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. Съгласно чл. 189, ал. 5 ЗДвП в 14-дневен срок от получаването на електронния фиш собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира. По делото липсват данни за подадена от жалбоподателя декларация по чл. 189, ал. 5 ЗДвП.

На основание чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП жалбоподателят е бил санкциониран с налагане на наказание глоба в размер на 100 лева. Наказващият орган правилно е приложил санкционната норма като относима към случая, тъй като е налице превишаване на скоростта за населено място с 27 км/ч, т.е. в рамките, определените в чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП. За извършеното нарушение разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП предвижда наказание за превишаване от 21 до 30 км/ч в населено място - глоба 100 лв. На жалбоподателя е наложена глоба именно в този размер. Съдът счита, че с така наложеното наказание ще бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН да се предупреди и превъзпита нарушителя, както и генералната превенция за въздействие върху обществото.

С оглед изложеното обжалваният електронен фиш е законосъобразен и следва да бъде потвърден.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № *******, издаден от ОД на МВРБургас, с който на Й. Й. Г., ЕГН ********** на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т.

4

3 ЗДвП за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 100 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

5