Решение № 82 от 11.05.2026, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 82 гр. Варна, 11.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Деспина Г. Георгиева

Росица Сл. Станчева при участието на секретаря Юлия П. Калчева като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско дело № 20253000500669 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК вр. чл.293, ал.3 ГПК.

Образувано е след като с решение № 720/01.12.2025г., постановено по гр. д.

№ 4087/2024г. Върховният касационен съд, постановеното по в.гр.д. № №204/2024г. на АпС Варна решение № 133/24.07.2024г. е обезсилено, в частта относно произнасянето по иск на КОНПИ за отнемане от ответника И. О. Т. на сумата от 4064 лв., представляваща предоставени и невъзстановени заеми и отменено в частта, с която е потвърдено № 260007/25.03.2024г. по гр.д. № 2174/2018г. на ОС – Варна и делото е върнато за ново разглеждане с указания за даване на указания на ищеца да отстрани нередовността на исковата молба относно претендираната за отнемане сума в размер на 4 064лв., за разпределение на доказателствената тежест между страните относно подлежащите на установяване факти, да укаже на ищеца че следва да установи конкретната незаконна дейност, в извършването на която ответникът е бил обвинен, възможността да се получават доходи от нея и връзката между доходите и придобитото имущество, като представи съответните доказателства.

Въззивно производство е образувано по повод въззивна жалба, подадена от КОНПИ срещу решение № 260007/25.03.2024г., постановено по гр.д.№ 2174/2018г. по описа на ВОС, с което са отхвърлени предявените от въззивника срещу И. О. Т. и Н. М. М. искове с правно основание чл.153, 1 чл.154 ЗОНПИ, приложим на основание §5, ал.2 ПЗР на ЗОНПИ за отнемане в полза на Държавата на подробно описано имущество на обща стойност 153 999,78 лв. / парични средства в лева и валута с левова равностойност в размер на 9 935,78 лв., иззети от дома на ответника И. Т. с протокол за опис на движими вещи от 26.07.2018г. на ДСИ при СИС към РС Варна и съхранявани в сейф №*** в Обществен трезор на „ЦКБ“АД, клон Варна, съгласно договор, сключен между банката и КПКОНПИ на 08.09.2014г.; 61 бр. златни накити с общо тегло 2,5 кг, на стойност 100 000лв., иззети от дома на И. Т., предадени на отговорно пазене с Протокол за опис на движими вещи от 26.07.2018г. на ДСИ при СИС Варна и съхранявани в сейф №434 в Обществен трезор на „ЦКБ“АД, клон Варна, съгласно договор, сключен между банката и КПКОНПИ на 08.09.2014г., вземания на И. Т. в общ размер на 4064лв., по предоставени на физически лица и невъзстановено заеми, от които 1902,83лв., предоставени на Б.Й.Ч. през 2013г.; 391,17лв., предоставени в заем на Е.А.М. през 2016г.; 1000лв., предоставени З.С.Ш. и 50 лв. на Р.А.Р. през 2018г.; през 2017г. - 500лв., дадени в заем на М.Р.М., 150лв. на Ю.Р.С. и 70 лева на В.Б.М.; недвижим имот, представляващ 150 кв.м. ид.ч. от дворно място с площ от 540 кв.м., съставляващо УПИ ХХХІІ-2764, находящо се в гр.Провадия, ул.“Цанка Церковски“ №**, ведно с построената в мястото 19,55 кв.м. ид. ч. от жилищна сграда с площ от 44 кв.м. и 1,78 кв.м. ид.ч. от второстепенна сграда с площ от 4 кв.м.; недвижим имот, находящ се в гр. Провадия, ул.“Бойчо Желев“ №***, представляващ 360 кв.м. от дворно място, цялото с площ от 600 кв.м., с пл.№ 472 в кв.26 по плана на града, ведно с построената в северната част на мястото жилищна сграда на два етажа със ЗП от 66 кв.м. и гараж с площ от 25 кв.м.

Наведените в жалбата оплаквания са за неправилност и необоснованост на обжалвания съдебен акт, като постановен в противоречие с материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила. Сочи се, че съдът е направил изводи в противоречие с установеното от доказателствата относно началния момент на фактическото съжителство на ответниците, съответно началния момент, от който ответницата М. следва да бъде приета за свързано лице с проверяваното лице. Като неправилни и необосновани се оспорват изводите на съда, че предоставените в заем от ответниците на трети лица и невърнати към края на проверявания период парични средства не представляват „имущество“ по смисъла на §1, т.4 от ДР на ЗПКОНПИ. С подробно изложени доводи се оспорват направените фактически и правни изводи относно стойността на притежаваното от въззиваемите имущество в края на проверявания период, реализираните приходи и направените разходи, приетите размери на нетния доход и на несъответствието между последния и наличното имущество, придобито през процесния период. Съобразно това се твърди, че е налице значително несъответствие в имуществото на ответниците за целия проверяван период, което сочи на основателност на предявените искове. С подадена пред въззивния съд уточнителна молба ищецът е уточнил, че предоставените от ответника през проверявания период заеми са общо в размер на 38 951,45 лв., от които са върнати суми в размер на 34 887,45лв. и са 2 получени лихви в размер на 24 172,05лв.; претендираните за отнемане 4 064лв., представляват конкретни вземания от физически лица, подробно посочени в молбата. Излага, че със споразумение, сключено по НОХД № 730/2019г. ответникът Т. е признат за виновен за извършено престъпление по чл.252, ал.2, пр.2, вр. ал.1, вр.чл.26, ал.1 НК за това, че в периода 2012г. – 02.10.2017г. при условията на продължавано престъпление, без съответно разрешение, извършвал по занятие банкови сделки, за които се изисква разрешение, а именно предоставял на множество лица заеми срещу лихви.

Твърди се, че извършеното престъпление е довело до генериране на значителни финансови облаги, които били източник на придобиване на имуществото, което се претендира да бъде отнето. Съобразно това се твърди, че стойността на имуществото в края на проверявания период е в размер на 210 635,33лв., доходите, приходите и източниците на финансиране за проверявания период са 72 192,67лв., направените от ответниците разходи за същия период са 297 504,07лв., в резултат на което нетния доход е в размер на „минус“ 225 311,40лв., а несъответствието минус 435 946,73лв., което, което сочи на основателност на предявените искове. невъзстановени заеми Отправеното искане е за отмяна на обжалваното решение и уважаван на предявените искове.

В отговор в срока по чл.263 ГПК И. Т. и Н. М. оспорват въззивната жалба като неоснователна. Излагат доводи за правилност и законосъобразност на обжалваното решение, респ. за неоснователност на предявените срещу тях искове.

В с.з. жалбата, уточнителната молба, съответно подадения отговор се поддържат.

За да се произнесе по спора, съобразно наведените оплаквания, становищата на страните, ангажираните по делото доказателства и приложимия закон, настоящият състав на АпС – Варна съобрази следното:

Исковото производство е образувано по предявени от Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество срещу И. О. Т. и Н. М. М., искове с правно основание чл.74 ЗОПДНПИ /отм./ и разгледани по реда на ЗПКОНПИ /ЗОНПИ, ред. ДВ бр.84/2023г./, на основание вр. § 5, ал.2 от ПРЗ на ЗОНПИ.

Изложените в исковата молба фактически твърдения са, че въз основа на постъпило уведомление по чл.25, ал.1 ЗОПДНПИ /отм./ от ОП – Варна с вх.

№ УВ-20/09.01.2018г. за повдигнати обвинения срещу И. О. Т., за извършено от него престъпление по чл.252, ал.2, пр.2, вр. ал.1, вр. чл.26 НК, попадащо в обхвата на чл.22, ал.1, т.17 ЗОПДНПИ /отм./, съответно чл.108, ал.1, т.17 ЗОНПИ, с протокол от 15.01.2018г. срещу него е образувана проверка по ЗОПДНПИ /отм./. Предвид това, че Т. е живял във фактическо съжителство на семейни начала с Н. М. М. е извършено обследване на имущественото състояние на двамата за проверявания период 15.01.2008г. – 15.01.2018г.

Твърди се, че в хода на тези проверки е установено значително несъответствие по см. на чл.21, ал.2 вр. §1, т.7 ДР на ЗОПДНПИ /отм./. В тази връзка са 3 наведени твърдения за притежаваното и придобито имущество, трансформации, за кои от имуществата се счита, че са придобити с неустановен източник на средствата и за кои се признава такъв, за реализираните доходи с признат законен източник, за направените от проверяваните лица разходи, извършен е икономически анализ за периода 15.01.2008г. – 15.01.2018г. Въз основа на горните твърдения за установено значително несъответствие над законоустановения минимум е предявено и искането за отнемане на подробно описаното в исковата молба имущество.

След направен частичен отказ по чл.233 ГПК и постановено прекратително определение от 12.10.2023г., предмет на исковете за отнемане е имуществото, по отношение на което е постановено обжалваното пред настоящата инстанция решение.

С подадени в срока по чл.131 ГПК писмени отговори исковете са оспорени с идентични възражения за тяхната неоснователност – не е налице незаконно придобито имущество и несъответствие в изискуемия се от закона размер; твърди се че ответникът Т. е работил в чужбина като строителен работник в Австрия / 2009г. – 2011г./, в Полша и Германия / 2011-2016г./ и е изпращал в България ежемесечно суми в левова равностойност около 1500лв.

– 2000лв.; Н. М. е получавала средства от наеми около 150 лв. месечно и като трудоустроена от НОИ по 170лв. месечно; развивала е и дребна търговия, от която също получавала доход всеки месец около 500-800лв.; получавала и финансова подкрепа от майка си, която работела в Гърция в периода 2007г. – 2011г.; при направено кръщене на дъщерята на ответниците на 11.06.2011г. получили като дарение парични суми, а на курбан през 2014г. на С.О. била дарена сума в размер на 25 000лв.; Твърдят, че не са били във фактическо съжителство през целия проверяван период, а живеят в едно домакинство от 2014г.; от намерените при извършеното претърсване и изземване златни накити, около 1,7 кг не принадлежат на ответника; не са негови и всички намерени парични средства. Същите са собственост на брата на ответника и неговото семейство и били оставени на съхранение през м. септември 2017г. в дома на ответника, защото собствениците им правели ремонт в жилището си.

Останалите златни накити били дарени на ответниците и децата им според обичаите в общността, като голяма част били дарени от леля им Е.Й. и нейния син, които за всяка Коледа и рождени дни на децата на ответниците изпращали като подарък пръстен, обеци, гривни, синджир и др. Твърди се, че закупеният от Н. М. през 2009г. имот и имота, находящ се в гр. Варна, ул.“Теодосий Търновски“ № ** са заплатени със средства, дарени от майка й; имотът в гр. Провадия, ул.“Бойчо Жечев“ №** е придобит със средства получени от продажбите на посочените по-горе имоти.; средствата за закупуване на л.а. „Фолксваген Транспортер“, рег.№ *** са предоставени от брата на Т.; по отношение на л.а. „БМВ 730Д“, рег.№ *** твърдят, че бил с повредена скоростна кутия и това се отразило на стойността му; сумите, преведени по банковите сметки на децата чрез трансфер от сметката на М. са натрупани от получавани детски и майчински и еднократни помощи за 4 раждане на дете и дарения от майката на ответницата.

Пред настоящата инстанция, а и в хода на първоинстанционното производство, не е било налице спор относно това, че с уведомление № № УВ20/09.01.2018г. от ОП Варна КОНПИ е била уведомена за повдигнато по ДП № 50/2017г., пр.пр.1996/2019г. обвинение срещу И. О. Т., за извършено от него престъпление по чл.252, ал.2, пр.2, вр. ал.1, вр. чл.26 НК и въз основа на което уведомление срещу него е била образувана проверка за установяване на значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице и съжителстващата с него на семейни начала Н. М.. В хода на същата и въз основа на изготвен доклади на директора на съответната ТД на КОНПИ е постановено решение № 434/04.07.2018г. за образуване на производство за отнемане на незаконно придобито имущество, като след изпълнение на процедурата по чл. 57 и сл. ЗОПДНПИ /отм./ е взето решение № 737/19.09.2018г. за предявяване на настоящите искове. Не е спорно и това, че със споразумение, одобрено с протокол №41/01.07.2019г. по НОХД № 730/2019г. ответника И. Т. е признат за виновен за извършено престъпление по чл.252, ал.2, пр.2, вр. ал.1 НК.