Решение № 3673 от 12.06.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3673 гр. София, 12.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

ГЕОРГИ СТОЕВ при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Въззивно гражданско дело № 20231100502966 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 152/05.01.2023 г., постановено по гр. д. № 19589/22 г. по описа на Софийски районен съд, 32 състав, е отхвърлен предявения от Р. Г. Д., ЕГН **********, срещу „Топлофикация София“ ЕАД отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 439 ГПК за признаване за установено, че е погасена по давност възможността до бъдат събрани по принудителен ред сумите от 917,24 лв. – главница за потребена топлинна енергия и 150,24 лв. – мораторна лихва за периода 28.10.2008 г. - 30.09.2011 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 28.10.2011 г. до окончателното и заплащане, представляващи 1/2 от вземанията по издаден изпълнителен лист от 07.10.2014 г. по ч.гр.д.

15828/2011 г. по описа на СРС, 85 с-в, като за събирането на вземанията по изпълнителния лист са образувани изпълнително дело № 357/2014г. (№ 20147790400357) по описа на ЧСИ В.Д.Б.И., рег. № 779 от КЧСИ, район на действие СГС и изпълнително дело № 12217/2021г.

(№ 20218380412217) по описа на ЧСИ М.И.Б., рег. № 838 от КЧСИ, район на действие СГС.

Първоинстанционният съд се е произнесъл и по дължимостта на разноските в исковото производство на основание чл. 78 ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба на ищеца, с която обжалва р е ш е н и е т о изцяло. Въззивникът навежда правни доводи за неправилност на първоинстанционното решение, поради нарушение на процесуалните правила, регламентиращи процеса по установяване на релевантни факти и оценка на събрания доказателствен материал, както и поради противоречие на материалния закон. Претендират 1 се разноски.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ищеца в първоинстанционното производство в който се излагат съображения за правилност на съдебното решение, поради което моли то да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:

Въззивният съд съгласно чл. 269 ГПК е ограничен от посоченото в жалбата, когато са наведени твърдения за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, водещи до неправилност на решението, а съгласно Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС в рамките на въззивната проверка съдът служебно изследва въпросите; 1) дали е приложена правилно императивна материалноправна норма, 2) както и за интереса на определени страни по делото. Съдът служебно следи за валидността на решението в цялост, а за пороци водещи до недопустимост само в обжалваната част на решението.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

По основателността на иска.

Решението е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Правната квалификация на предявения иск е по чл. 439 ГПК.

Предмет на делото е отричаното от ищеца право на принудително изпълнение на процесните притезания на взискателя, обективирани в изпълнителен лист от 07.10.2014 г. по ч.гр.д. 15828/2011 г. по описа на СРС, 85 с-в, като за събирането на вземанията по изпълнителния лист са образувани изпълнително дело № 357/2014г. (№ 20147790400357) по описа на ЧСИ В.Д.Б.И., рег. № 779 от КЧСИ, район на действие СГС и изпълнително дело № 12217/2021г. (№ 20218380412217) по описа на ЧСИ М.И.Б., рег. № 838 от КЧСИ, район на действие СГС.

В тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване обстоятелството, че ответникът е материално легитимиран като кредитор на притезанията, обективирани в изпълнителен лист от 31.03.2005 г. по гр.д. № 02740/2005 г. по описа на СРС, 71 състав.

В тежест на ответника е да установи пълно и главно съществуването на правото на принудително изпълнение на отричаните от ищеца притезания, включително извършването на действия водещи до спиране или прекъсване на течащата срещу вземанията погасителна давност по смисъла на чл. 110-120 ЗЗД.

2

Въз основа на издадения изпълнителен лист е било образувано изпълнително дело № 357/2014г. (№ 20147790400357) по описа на ЧСИ В.Д.Б.И., рег. № 779 от КЧСИ, район на действие СГС и изпълнително дело № 12217/2021г. (№ 20218380412217) по описа на ЧСИ М.И.Б., рег. № 838 от КЧСИ, район на действие СГС.

Настоящият съдебен състав приема, че при осъществяването на принудително изпълнение въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение, изпълняемото право е облечено в изпълнителна сила, която възниква в момента на изтичане на срока за възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК. С влизането в сила на заповедта за изпълнение - чл. 416 ГПК, се получава ефект, аналогичен на силата на пресъдено нещо и длъжникът не може да релевира възраженията си срещу дълга по общия исков ред, извън случаите на чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК, тъй като същите са преклудирани, с което се получава ефект на окончателно разрешен правен спор за съществуване на вземането - арг. и от чл. 371 ГПК, поради което и намира приложение разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД - срокът на новата давност е всякога пет години. Неподаването на възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК може да се приравни по правни последици на признание на вземането от длъжника по чл. 116, б. "а" ЗЗД - целта на регламентираното в действащия ГПК заповедно производство е да се установи дали претендираното вземане е спорно, а признанието на дълга може да бъде изразено и с конклудентни действия, доколкото същите манифестират в достатъчна степен волята на длъжника да потвърди съществуването на конкретен дълг към кредитора - в този смисъл са решение № 100 от 20.06.2011 г. на ВКС по т.д. № 194/2010 г. , II ТО, решение № 131 от 23.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5140/2015 г. , ІV ГО. Аргумент за противното не следва от обстоятелството, че заповедното производство се развива без участието на длъжника. Действително, длъжникът няма възможност да възпрепятства самото издаване на заповедта за изпълнение, доколкото научава за същата едва с връчването й. Въпреки това , обаче, законодателят е уредил възможност за участие и защита на длъжника в хода на производството - чрез подаване на възражение, като в този смисъл е осигурена гаранция за правата му, което обстоятелство не може да се пренебрегне. Наред с изложеното, в постановеното по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК определение № 214 от 15.05.2018 г. на ВКС по ч.гр. д. № 1528/2018 г. , ІV ГО, изрично е посочено, че влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение.

Следователно по действащия ГПК няма основание да се отрече приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение към съдебно решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. В подобен смисъл са и други актове на ВКС - решение № 37 от 24.02.2021 г., на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г. , IV ГО; определение № 480 от 27.07.2010 г. на ВКС по ч.гр. д. № 221/2010 г. , IV ГО, определение № 443 от 30.07.2015 г. на ВКС по ч.т.д. № 1366/2015 г. , II ТО, определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч.гр. д. № 4647/2015 г. , IV ГО, определение № 480 от 19.07.2013 г. на ВКС по ч.гр. д. № 2566/2013 г. , IV ГО.

Според даденото в ППВС № 3/1980 год. тълкуване образуването на изпълнителното производство прекъсва давността, а докато трае изпълнителното производство давност не 3 тече. С т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г., на ВКС, ОСГТК е дадено противоположно разрешение като е прието, че в хода на висящо изпълнителното производство погасителната давност за вземането се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова давност, но давността не спира. С решение № 170 от 17.09.2018 год. на ВКС по гр. дело № 2382/2017 год., IV ГО и решение № 51 от 21.02.2019 год. на ВКС по гр. дело № 2917/2018 год., IV ГО, е прието, че извършената с т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 год. на ВКС по тълк. дело № 2/2013 год., ОСГТК, отмяна на ППВС № 3 от 18.11.1980 год. поражда действие от датата на обявяването на Тълкувателното решение, като даденото с т.

10 от Тълкувателното решение разрешение се прилага от тази дата и то само по отношение на висящите към този момент изпълнителни производство, но не и за тези, които са приключили преди това. Това становище се потвърди с Тълкувателно решение № 3/2023 г. по тълк.д. 3/2020 г. на ВКС, ОСГТК, съгласно което погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС.

Въз основа на изложеното и с оглед нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, считано от влизането в сила на процесната заповед за изпълнение на посочените по-горе дати по отношение на длъжника е започнала да тече нова петгодишна давност за всички вземания.

Искане на взискателя за предприемане на определен изпълнителен способ срещу патримониума на длъжника прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител е предприел действия във връзка с реализацията му - Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о., ГК, поради което давността се счита за прекъсната с молбата от 08.10.2017 г. за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника. От последното валидно предприето изпълнително действие – 08.10.2017 г., респективно 23.03.2022 г. (запор на банковите сметки на длъжника) до подаването на исковата молба - 12.04.2022 г., не е изтекъл предвидения в нормата ал. 2, чл. 177 ЗЗД петгодишен давностен срок, поради което искът следва да бъде изцяло отхвърлен.

На основание чл. 271, ал. 1, пр. I ГПК първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като правилно.

По отговорността за разноски:

При този изход на делото отговорността за разноски е на въззивникът. Право на съдебни разноски има въззиваемата страна в размер на 50 лева –юрк. възнаграждение.

Така мотивиран, Софийски градски съд:

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 152/05.01.2023 г., постановено по гр. д. № 19589/22 г. по описа на Софийски районен съд, 32 състав.

4

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, Р. Г. Д., ЕГН **********, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, сумата от 50 лева, представляваща сторените съдебни разноски във въззивното производство.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5