Решение № 248 от 04.10.2021, Районен съд - Ловеч

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 248 гр. Ловеч, 04.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, V СЪСТАВ в публично заседание на седми септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: И.В.Р. при участието на секретаря М.КР.К. като разгледа докладваното от И.В.Р. Гражданско дело № 20214310100519 по описа за 2021 година

Производство по реда на чл.422 вр.чл.415 от ГПК.

Цена на иска: 86.22 лв.

Производството е образувано по искова молба от „ЮБЦ“ЕООД, представлявано от Ю.Б.Ц.,чрез адв. В.Г., със съд.адрес: гр. София, бул. “България“ №81, вх.В, ет.8 против ЗЛ.

Г. М., с адрес: с. Микре, общ. Угърчин, ул.“Каменка“№14.

Ищецът излага в ИМ, че предявява исковата си претенция срещу ответницата въз основа на договор за цесия от 01.10.2019 г, с прехвърлител „С.Г.Груп“ООД, което дружество от своя страна, е цесионер и собственик на вземания по договор за цесия от 16.10.2018 г., с прехвърлител на вземания „Българска телекомуникационна компания“ЕАД.

Сочи, че мобилният оператор с търговска марка „БТК“ЕАД е прехвърлил вземания спрямо физически и юридически лице, подробно описани в Приложение №1 от договора.

Надевени са твърдения, че въз основа на договора с мобилния оператор, ответникът е ползвал предоставените от Дружеството мобилни услуги, като потреблението е фактурирано под клиентския номер на абоната № 14217275002. Сочи се, че между кредитора „Българска телекомуникационна компания“ЕАД и ответника е сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер 14217275002 от дата 01.09.2017 г. за ползване на интернет услуга с избран тарифен план VIVACOM Mobix 60 LTE, с месечна абонаментна такса 23,80 лева с ДДС. и срок на договора – 24 месеца, съответно до 01.09.2019 г.

1

Ищецът твърди, че въз основа на горепосочения договор за предоставяне на мобилни услуги са издадени следните фактури: ф-ра 1232648011/08.09.2017 г., ф-ра № 1234361952/08.10.2017 г., ф-ра № 1236069958/08.11.2017 г., за периода от 08.08.2017 г. до 07.11.2017 г. на стойност 86,22 лв.

Излага, че незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги е обусловило правото на БТК да прекрати едностранно индивидуалния договор на абоната. Изтъква, че при неспазването на което и да е задължение в т.43 от Общите условия или в случай, че е налице неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, БТК има право незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на нов договор с него. Ищецът твърди, че датата на деактивация напроцесния абонамент е 25.11.2017 г., като същата се генерира автоматично по вградената електронна система на Оператора при регистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент.

Посочено е, че главницата е формирана, като за периода от м.09/2017 г. до м.11/2017 г. ответникът не е заплатил месечните абонаментни такси за всяка една от ползваните услуги. Уточнява, че претенцията на заявителя в размер на 86,22 лв. е формирана от месечните абонаменти, като в нея не е включена неустойка, нито обезщетение, а отделните потребени услуги.

Ищецът счита, че в случая е изпълнен фактическият състав на чл.79 от ЗЗД, тъй като ответникът е подписал договор за далекосъобщителна интернет услуга, ползвал е интернет услуги, не е изпълнил задължението си по договора да заплаща стойността на услугата, като с това си поведение е изпаднала в забава.

В петитумната част ищецът е отправил искане съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника,че към него съществува изискуемо вземане на ищеца «ЮБЦ»ЕООДв размер на 86,22 лв. – представляваща главница за потребена и неплатена далекосъобщителна услуга по договор, заведен с клиентски номер 16104347001 от дата 17.12.2015., сключен между ЗЛ. Г. М. и «БТК»ЕАД и отделно мораторна лихва за забава, съгласно издадената заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК в размер на 25,23 лв. за периода от 24.11.2017 г. до 13.10.2020 г.

Претендирани са и направените съдебно – деловодни разноски в настоящото производство, както и разноските по заповедното производство.

С молба вх. № 1726 от 23.03.2021 г. ищецът е направил изявление, че на основание чл.233 от ГПК се отказа от иска по отношение на акцесорното вземане в размер на 25,23 лв.

– мораторна лихва за забава, начислена върху главницата и е отправил искане съдът да 2 продължи съдопроизводствените действия по отношение на останалата част от претенцията по делото.

В законоустановения едномесечен срок от връчване на исковата молба и приложенията към нея от ответникът, чрез назначения му особен представител – адв. В.

Генова не е депозирал писмен отговор.

В о.с.з. ищeцът „ЮБЦ“ЕООД не изпраща представител. В писмено становище, депозирано преди заседанието по същество, са изложени подробни аргументи в подкрепа на предявения иск.

Ответникът ЗЛ. Г. М. не взема лично участие в процеса. Преди насроченото о.с.з. е постъпило писмено становище от особения представител адв. Генова. Счита, че предявеният иск е недопустим, поради липса на процесуална легитимация на ищеца. Счита, че в случая не е изпълнено изискването на чл.99, ал.3 от ЗЗД. Позовава се на съдебната практика на ВКС, че връчването може да стане и с исковата молба, обаче, само при положение, че длъжникът лично или чрез упълномощен от него законен представител е получил исковата молба и уведомлението за извършената цесия, за да може реално този факт да достигне до него. Счита, че прехвърлителното действие /цесия/ няма действие спрямо длъжника, ответник по делото, което налага и извода, че ищецът няма процесуална легитимация за предявения иск. Ако съдът не приеме тези аргументи, моли съдът да счете иска за неоснователен и да отхвърли същия. Смята, че представените от ищеца писмени доказателства не са достатъчни за установяване размера на предявения иск.

Съдът, като обсъди доводите на страните и извърши преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От приложеното ч.гр.д № 1758/2020 г. по описа Ловешки РС се установява, че въз основа на заявление от «ЮБЦ»ЕООД е издадена Заповед № 260155 от 30.10.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът ЗЛ. Г. М. да заплати на „ЮБЦ“ЕООД следните суми: 86,22 лв. – главница, сумата 25,23 лв.

– мораторна лихва за период от 24.11.2017 г. до 13.10.2020 г., както и сумата 205.00 лв.

С Разпореждане № 2600183 от 27.01.2021 г. заповедният съд е приел, че издадената по делото Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 е връъчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК и е указал на заявителя възможността в едномесечен срок от съобщението да предяви иск за установяване на вземането си, като довнесе дължимата държавна такса.

Констатира се, че съобщението с указания за възможността за предявяване на установителен иск е получено от ищеца на 03.02.2021 г., като ищецът е упражнил правото си на иск и в рамките на законоустановения едномесечен срок е предявил настоящия иск за 3 установяване на вземането си със СПН.

Предявеният главен иск е с правна квалификация по чл.422, вр.чл.415, ал.1, т.1 от ГПК- положителeн установителен иск за установяване със СПН, че в полза на ищеца „ЮБЦ“ЕООД съществува вземане срещу ответника - предмет на заповед за изпълнение на парично задължение, издадена по ч.гр.д.№1758/2020 г. по описа на РС – Ловеч.

По делото е установено, че на 01.09.2017 г. между „ „Българска телекомуникационна компания „ЕАД и ответника ЗЛ. Г. М. е сключен договор за предоставяне на интернет услуга с клиентски номер 16577954001 към мобилен номер ***, с избран тарифен план VIVACOM Mobix 60 LTE и месечна абонаментна такса от 23,80 лв. Договорът е сключен за срок от 24 месеца с дата на изтичане на срока на споразумението 01.09.2019 г. При сключване на договора абонатът е декларирал, че се е запознал с политиката на БТК ЕАД за кредитна оценка, както и че за неуредените въпроси се прилагат Общите условия на БТК ЕАД за съответната услуга, с които е съгласен и приема да бъдат неразделна част от договора.

Съгласно чл.29 от ОУ, предоставените услуги се отчитат месечно и се заплащат през месеца, следващ този на ползването им. Периодът на заплащане е 15 дни от издаване на сметката/фактурата, като БТК определя началната и крайната дата, която не може да бъде по-късно от 29-то число на месеца. Според клаузата на чл.35 от ОУ, заплащането на услугите се извършва въз основа на месечни сметки, както следва:35.1. Сметките се издават на името на абоната и се изпращат на адреса, определен в индивидуалния договори/или електронен адрес изрично посочен от абоната чрез други средства за комуникация, посочени в общите условия или в индивидуалния договор, като неполучаването на сметките за дължими суми не освобождава абоната от задължението да плащане в определения срок.

Установява се и не се оспорва, че въз основа на сключения договор за предоставянето на мобилни услуги в периода от 08.08.2017 г. до 07.11.2017г.. операторът е издал следните фактури:

-Фактура № 1232648011/08.09.2017 г. за отчетен период на потребление 08.09.2017 г. – 07.10.2017 г. с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 42.62 лв. / с ДДС/, платима в срок 25.09.2017 г.

-Фактура №1234361952/08.10.2017 г. за отчетен период на потребление 08.10.2017 г.

– 07.11.2017 г. с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 21,80 лв. / с ДДС/, платима в срок 25.10.2017 г.

-Фактура №1236069958/08.11.2017 г. за отчетен период на потребление 08.11.2017 г.

– 07.12.2017 г. с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 21,80 лв. / с ДДС/, платима в срок 25.11.2017 г. Посочен е баланс от предходни периода – 64,42 лв. и общата дължима сума за плащане 86,22 лв.

4

Към всяка от гореописаните фактури е приложено извлечение – детайлизирана справка относно потреблението на ползвания мобилен номер ***.

Съгласно чл.43.1 основно задължение на абоната е да заплаща в срок дължимите суми за предоставените услуги. Неизпълнението в срок на задължението за плащане е една от разписаните в ОУ хипотези, при които сключеният договор се прекратява – чл.50.6, б.“в“ от Раздел XIII „Прекратяване на договора“.

В случая поради неплащане в срок на процесните фактури, издадени в периода 08.09.2017 г. до 08.11.2017 г. операторът е прекратил едностранно договора с ответника, като този факт не се оспорва от ответната страна.

По делото са ангажирани доказателства, че на 16.10.2018 г.между „Българска телекомуникационна компания“ЕАД, като цедент, и „ С.Г.Груп“ООД е сключен Договор за прехвърляне на вземания / цесия/, по силата на който процесното вземане е било прехвърлено – същото е посоченоо в Приложение № 1, ведно с привилегиите, обезпеченията и другите им принадлежности, вкл. и с изтеклите лихви.

Впоследствие, с Договор за прехвърляне на вземания / цесия/ от 01.10.2019 г. вземането е прехвърлено от „С.Г.Груп“ ООД в полза на ищеца „ЮБЦ“ЕООД. Съгласно чл.6, ал.2 от Договора за цесия, цесионерът се задължава да уведоми длъжниците за извършеното прехвърляне, както и да упълномощи цесионера да извършва уведомяване на длъжниците от негово име и за собствена сметка.

По делото е приложено уведомление за цесия, с което „Българска телекомуникационна компания“ЕАД, в качеството си на цедент по Договор за цесия от 16.10.2018 г., действащо чрез пълномощника „С.Г.Груп“ООД и от „ЮБЦ“ЕООД, в качеството си на цедент по договор за цесия от 01.10.2019 г. е уведомил ответника,че вземането е прехвърлено на „С.Г. Груп“ ООД и в съответствие с пълномощно от 24.10.2018 г., по силата на което „С.Г.Груп“ ООД е упълномощено да го уведоми от негово име за сключения договор зацесия на 15.10.2018 г. и в изпълнение на чл.99, ал.3 от ЗЗД следва да се счита за надлежно уведомен. Наред с това, ответника е уведомен, че по силата на договор за цесия от 01.10.2019 г. „С.Г.Груп“ООД е прехвърлило вземането си на „ЮБЦ“ЕООД и е единствен титуляр и разпоредител на същото.