Решение № 276 от 16.07.2026, Районен съд - Гоце Делчев

РЕШЕНИЕ

№ 276 гр. Гоце Делчев, 16.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Магдалена Ат. Жбантова

Стефанова при участието на секретаря Цветомира Й. Къркъмова като разгледа докладваното от Магдалена Ат. Жбантова Стефанова Гражданско дело № 20241220101532 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод предявена искова молба за развод поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака от В.

С., гражданка на Република С. с адрес за призоваване в Република Б.: гр.Г.Д. ул. „Ал. Ст.“ № 17, обл.Бл.против И. И. С. от гр.Г. Д. обл.Бла. Иска се да бъде прекратен брака между страните с развод, поради дълбокото му и непоправимо разстройство по вина на ищеца, упражняването на родителските права относно детето на страните да се предостави на майката, при която да бъде и местоживеенето на детето на адрес гр.Г. Д. ул. „Ал.Ст.“ № 17, обл.Бл., а на бащата да се определи режим на лични отношения и да бъде осъден да заплаща издръжка на малолетното дете.

Твърди се от ищцата, че страните са съпрузи. Запознали се в Ко.и имат връзка от 2007 г., а на ****** г. сключили граждански брак. Твърди, че от сключването на брака двамата заживяли в дома на родителите на ответника в град Г. Д.. През 2021 г. започнали да строят и собствен дом в град Г. Д.

Мечтите им да имат дете не се сбъднали, макар през 2016 г. ищцата да се подложила и на инвитро процедура. През 2023 г. осиновили момченце на име 1

В.. Тук се проявили различията на двамата относно разбирането, грижата и възпитанието на едно съвсем невръстно дете. Ищцата има опит в отглеждането на деца, тъй като има син от предишен брак, който е вече на 25 години, завършил висшето си образование като компютърен специалист, самостоятелен и успешен млад човек. Въпреки това ответникът решил, че ще възпитава В. сам, по модел, който смята за удачен, а ищцата няма право да се грижа за възпитанието на детето, като на нея останали само физическите грижи – къпане, хранене приспиване. Така детето било оставяно да плаче, а майката нямала право да го прегърне и успокои, за да се научи то да се успокоява само. Било оставяно на стола за хранене и удряно по ръката, ако посегне да вземе храна, за да се научи да взема храна, когато бащата разреши.

Това мъчително за ищцата положение продължило повече от година, като тя се опитвала да разбере ответника в новото му положение на баща, но представите й за него като любящ баща и съпруг не се покривали с отношението му към нея и детето. На две години детето тежи едва девет килограма, не говори, изключително объркано и стресирано е, спи неспокойно, крещи, проходило на година и четири месеца. Когато види ищцата, се втурва да я прегърне, но ответника не му дава и се опитва да го отчужди от нея. Ответника проявил жестоко отношение и спрямо нея, тя нямала право да излиза от вкъщи, да купува нещо, право да общува. Започнал постоянно да я гони да си отива в родината, да повтаря, че няма да се съгласи да подпише декларация по удължаване на престоя й в България. През м.06.2024 г. ответника я изгонил от семейното жилище, при което тя нямала избор и трябвало да си тръгне. На следващият месец ответника подал иск за развод, който след това оттеглил. Счита, че в семейното жилище няма добри условия за отглеждането на дете. Етажа на който живеят в Г. Д., представлява тавански етаж, в който през лятото температурите саизключително високи. На молбите й да монтират климатична инсталация, ответника заявил, че няма нужда и че ако не й харесва да си ходи. Тези обстоятелства принудили ищцата да се обърне към социалните служби, които активно започнали да й помагат, продължили наблюденията по адаптацията на детето. Счита, че ответника не може да разчита на помощ от родителите си при отглеждане на детето, тъй като майка му е на около седемдесет години със съпътстващи заболявания, баща му също е възрастен и почти през цялото време на денонощието е в безпомощно състояние поради употреба на спиртни питиета. същевременно 2 ищеца работи като граничен полицай, отсъства често, дава нощни дежурства, командирован е често в погранични райони на страната. Поради изложеното предявява своите искания.

От страна на ответника е постъпил отговор в определения от закона срок, с който се изразява становище, че иска за развод е основателен, но не по изложените причини, счита за неоснователни останалите искове. Не оспорва, че с ищцата се запознали през 2007 г. и са съпрузи, сключили брак на ******г.

Ищцата е сръбска гражданка, която живее и работи в Р.К. и от самото начало и в последващите 13 години връзката им била дистанционна и срещите им били ограничени. След сключване на брака ищцата продължила да работи в Косово по нейно искане и настояване. На 26.10.2019 г. ответника, със съгласие на ищцата, подал документи за осиновяване на дете и 15.02.2023 г. осиновил детето В. Ил. С.. Ответника ползвал с правото си на бащинство за отглеждане на детето - 12 месеца. През този период с В. заживяли за първи път наистина като семейство, като когато ищцата могла да ползва отпуск били в Г. Д. а когато трябвало да се върне на работа той и детето отивали в К.. Тогава започнало и изменение на отношението наищцата към ответника. Когато сключили брак тя обещала да живеят в Б., но сега държала да се върне в К. и настоявала да се преместят да живеят там. От дълги години В. за първи път в живота си имала семейство и съпруг, което й носело дискомфорт и тя започнала да налага своите решения по всички касаещи семейството въпроси.

Така действала и по отношение отглеждането на детето, като считала, че той като мъж не разбира от възпитание на деца, въпреки че именно той се грижел за детето през целия отпуск по бащинство. Нещата не се променили и след като той се съгласил и ищцата да осинови детето, което станало на 10.04.2023 г. и В. получил с негово одобрение и сръбско и косовско гражданство.

Обратното, негативното на ищцата отношение се засилило. Исканията да се преместят в К. станали постоянни, макар той да не бил съгласен поради нестабилната обстановка там, а и тъй като там нямат жилище. Отделно от това социалните служби следва да надзирават отношението им към В. до 2026 г. и в този срок те нямат право да отсядат трайно в друга държава. Тогава ищцата му заявила, че той повече не й е нужен, иска да й предаде В. и тя да замине с него в К.. Оспорва твърденията на ищцата, че тя е закупила лек автомобил и е ремонтирала дома на родителите му и твърди, че това е станало с негови средства. Изтъква и противоречието на тези твърдения с твърденията, че той 3 не й е позволявал да излиза от къщата. Оспорва твърденията, че баща му злоупотребява с алкохол, а майка му не подкрепяла ищцата. Твърди, че от както работи като граничен полицай не е пращан в командировки, а винаги е работил в района на гр.Г. Д. и е бил близо до семейството си. Заявява, че недопустимите неща във връзка с възпитанието на детето, приписани на него, са извършвани всъщност от ищцата. Никога не е забранявал на ищцата да прегърне детето, не я е удрял, не я е гонил от дома им, дори я е молил да него напуска. В края на м.06.2024 г. ответницата напуснала семейството си, заявявайки, че се завръща в К.. Оттогава двамата са разделени. След раздялата той подал иск за развод, но го оттеглил, тъй като се надявал да се съберат, което не се случило. Счита, че не е в интерес на детето упражняването на родителски права да се предостави на ищцата. Детето винаги е живяло и продължава да живее с бащата, никога не е виждало жилището на майката в К.което е квартира под наем, тя няма собствено жилище. Адресът който ищцата е посочила в гр.Г. Д. служи само за пред миграционните служби, тя никога не е живяла на него. Счита, че ищцата няма и необходимите качества да отглежда детето, за разлика от него.

Правното основание на правата, претендирани от двете страни е чл. 49, ал.1 и ал.3 във вр. с чл.139, чл.142, чл.143 от Семейния кодекс.

Ведно с отговора на исковата молба е предявен и насрещен иск от И. И.

С. от гр.Г. Д. обл.Бл. против В. С., гражданка на Република С., с адрес за призоваване в Република Б.: гр.Г. Д. ул. „Ал. Ст.“ № 17, обл.Бл.. Иска се да бъде прекратен брака между страните с развод, поради дълбокото му и непоправимо разстройство по вина на ответницата, упражняването на родителските права относно детето на страните да се предостави на ищеца, при когото да бъде и местоживеенето на детето, а на майката да се определи режим на лични отношения и да бъде осъдена да заплаща издръжка на малолетното дете. Иска се още ползването на семейното жилище да се предостави на ищеца по насрещния иск, както и след прекратяване на брака ответницата да носи предбрачното си фамилно име Й.. Иска се също така на ищеца да бъде разрешено да снабдява детето със задграничен паспорт и документи за самоличност без съгласието на майката, както и да извежда детето зад границата на страната като пътува с него в чужбина без съгласието на майката за неограничен брой пътувания за държавите от Европейския Съюз, Кралство Великобритания, Република Македония, Република Сърбия, 4

Република Косово, държави, членки на Хагската конвенция от 2980 г., както и държави, с които Република България има сключени договори за правна помощ.

Твърди се от ищецът по насрещния иск, че страните са съпрузи.

Запознали се в К. и имат връзка от 2007 г., а на 01.11.2019 г. сключили граждански брак. След сключването на брака двамата заживяли в дома на родителите на ответника в град Г. Д.. Ответницата е сръбска гражданка, която живее и работи в Р.К. и от самото начало и в последващите 13 години връзката им била дистанционна и срещите им били ограничени. След сключване на брака ответницата продължила да работи в Косово по нейно искане и настояване. На 26.10.2019 г. ищеца, със съгласие на ответницата, подал документи за осиновяване на дете и 15.02.2023 г. осиновил детето В. Ил.С..

След осиновяването ползвал с правото си на бащинство за отглеждане на детето - 12 месеца. През този период с В. заживяли за първи път наистина като семейство, като когато ответницата могла да ползва отпуск били в Г. Д., а когато трябвало да се върне на работа, той и детето отивали в К. Тогава започнало и изменение на отношението на ответницата към ищеца. Когато сключили брак тя обещала да живеят в Б., но сега държала да се върне в К. и настоявала да се преместят да живеят там. От дълги години В. за първи път в живота си имала семейство и съпруг, което й носело дискомфорт и тя започнала да налага своите решения по всички касаещи семейството въпроси.

Или не се допитвала до ищеца и действала както намери за добре, или ако се интересувала от мнението му, налагала своята позиция, като заплашвала да го напусне. Така действала и по отношение отглеждането на детето, като считала, че той като мъж не разбира от възпитание на деца, въпреки че именно той се грижел за детето през целия отпуск по бащинство. Нещата не се променили и след като той се съгласил и ответницата да осинови детето, което станало на 10.04.2023 г. и В. получил с негово одобрение и сръбско и косовско гражданство. Обратното, негативното на ответницата отношение се засилило.

Исканията да се преместят в К. станали постоянни, макар той да не бил съгласен поради нестабилната обстановка там, а и тъй като там нямат жилище. Отделно от това социалните служби следва да надзирават отношението им към В.до 2026 г. и в този срок те нямат право да отсядат трайно в друга държава. Тогава ответницата му заявила, че той повече не й е нужен, иска да й предаде В. и тя да замине с него в К.. Счита, че е в интерес на 5 детето упражняването на родителски права да се предостави на него, тъй като има необходимите качества и условия да се грижи за отглеждането и възпитанието му. Детето винаги е живяло и продължава да живее с бащата, никога не е виждало жилището на майката в Косово, което е квартира под наем, тя няма собствено жилище. Адресът който ищцата е посочила в гр.Г. Д. служи само за пред миграционните служби, тя никога не е живяла на него.