Решение № 39 от 21.04.2023, Районен съд - Девин

РЕШЕНИЕ

№ 39 гр. Д., 21.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Илияна Р. Ферева - Зелева при участието на секретаря Диана Ал. Стоева като разгледа докладваното от Илияна Р. Ферева - Зелева Гражданско дело № 20225410100262 по описа за 2022 година

Производството е образувано по иск с правно основание чл.124 ГПК, във връзка с чл.22 ЗПК, във вр. с чл.11, ал.1, т.7, т.9, т.10 и чл.19 ЗПК, с цена на иска 1613.52лв. от К. Д. В., с ЕГН **********, от с. Л., общ. Д., обл.

Смолян, чрез адв. С. Ж. П., със съдебен адрес гр. П., пл. С. № *, ет.*, офис * против 1/ „И. A. М.“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., 13**, ж.к „Л.“ *, бул. Д. Н. № *, С. ц., ет.*, офис *-*, представлявано от Е. С. Б. и 2/ „Ф. Б.“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., 13**, ж.к „Л.” *, бул. „Д. Н. № *, С. ц., ет.*, офис *-*, представлявано от Е. С. Б., с искане 1/ на основание чл.124, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.22 ЗПК да бъде признато за установено по отношение на „И.

A. М.“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., 13**, ж.к „Л.“ *, бул. Д. Н. № *, С. ц., ет.*, офис *-*, представлявано от Е. С.

Б., че договор за паричен заем № 4274*/29.09.2021г. е недействителен, на основание чл.22, във връзка с чл.11, ал.1, т.10 и т.11, чл.19, ал.1 от ЗПК и 2/ В условията на алтернативност да се обяви за недействителна клаузата на чл.4 от Договора за паричен заем № 4274*/29.09.2021г. и присъждане на сторените в производството разноски.

В исковата молба ищцата поддържа твърдения, че на

29.09.2021г. между нея и „И. А. М.“ АД е бил сключен договор за паричен заем (ДПЗ) № 4274*, с предмет отпускане на паричен заем в размер на 1 400.00 лева, с връщане по погасителен план с 18 бр. вноски всяка на 14 дни в размер по 89.04 лева. Съгласно чл.2, т.6 от договора е бил уговорен фиксиран годишен лихвен процент 40%, а съгласно чл.2 т.8 от договора е приложим годишен процент на разходите ГПР 47,55%, при общо дължима сума в размер 1 613.52 лева. Ищцата твърди, че до момента е заплатила 8 вноски по 163.00 лева или сумата от 1 304.00 лева. Съгласно чл.4 ДПЗ заемателят има задължение в тридневен срок от сключване на договора да представи едно от следните обезпечения: 1)две физически лица поръчители, които да отговарят на посочените в договора условия за платежоспособност: 2) банкова гаранция 1 в размер на дължимата сума със срок на действие 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора или одобрено от заемодателя дружество - поръчител, което предоставя гаранционни сделки. ДПЗ е бил обезпечен със сключен договор между „И. А. М.” АД и „Ф. Б.“ ЕООД, по силата на който е начислена към всяка отделна месечна вноска допълнително по 73.36 лева или общо сумата от 1 320.48 лева, дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по ДПЗ. Договорът за потребителски кредит е недействителен, тъй като при сключването му не са били спазени редица разпоредби от ЗПК:

1. Не е спазена нормата на чл.11, ал.1, т.9 3ПК - договорът за потребителски кредит задължително следва да съдържа информация, относно лихвения процент по кредита и условията за прилагането му.

2. Не са спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК за посочване на ГПР и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляването му по определения начин в Приложение № 1, което я поставя като потребител в невъзможност да разбере, какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания финансов продукт.

Като обща дължима сума по договора е записана 1 613.52 лева, но в ГПР не е включена сумата от 1 320.48 лева, представляваща гаранция по сключения договор за предоставяне на гаранция, която променя общата дължима сума на 2 934.00 лева, с което е бил нарушен чл.19 ЗПК относно финансовата тежест на кредита. Договорът е сключен при нарушение на принципа на информираност, съгласно Директива 2008/48/ЕО) на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008г., относно договорите за потребителски кредити, да съдържат информация за потребителя по ясен и кратък начин относно условията и стойността на кредита. Договорът за кредит е недействителен на основание чл.22 ЗПК, поради нарушаване на императивните изисквания на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК.

Моли съда: 1) на основание чл.124, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.22 ЗПК да бъде признато за установено по отношение на „И. A. М.“ АД, че ДПЗ № 4274*/29.09.2021г. е недействителен, на основание чл.22, във връзка с чл.11, ал.1, т.10 и т.11, чл.19, ал.1 от ЗПК и 2) В условията на алтернативност моля да обяви за недействителна клаузата на чл.4 ДПЗ № 4274*/29.09.2021г. и да присъди сторените в производството разноски.

В срока за отговор по чл.131 ГПК от ответника по първоначалната искова молба „Ф. Б.“ ЕООД е представена молба, в която поддържа, че доколкото в петитума на исковата молба липсват претенции, касаещи дружеството, моли делото да бъде прекратено по отношение на същото. В депозираната искова молба ищецът е посочил страните по спора, като същото време те не съответстват на страните, посочени в обстоятелствената част и петитума й. В така заявения иск няма искане срещу дружество. Моли, на основание чл.78, ал.4 ГПК да им бъдат присъдени направените разноски, съгласно представен списък на разноските с настоящата молба.

В срока за отговор по чл.131 ГПК от ответника по първоначалната искова молба „И. A. М.“ АД е представен писмен отговор, с който оспорва иска като недопустим и неоснователен. Предявеният иск е 2 злоупотреба с право и съзнателен опит за обогатяване на страната.

Твърденията за нищожност на сключения договор за паричен заем на основание чл.11, ал.1, т.7 - 11, във връзка с чл.22 ЗПК са неоснователни, тъй като ДПЗ № 4274*/29.09.2021г., в разпоредбата на чл.2. т.7 ясно сочи точния размер на задължението 1 613.52 лева, както и общата дължима сума, срока на договора 36 седмици на 18 вноски всяка в размер на 89.64 лева.

Неоснователно е твърдението за неспазване на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, тъй като е посочен начина на изчисляване на ГПР 47.55%, изрично е посочен в чл.2, т.8 при изчисления към момента на сключване на договора за кредит, формиран по определения в приложение № 1 към ЗПК начин. В така посоченото приложение са посочени редът и начинът на изчисление на годишния процент на разходите по едно кредитно правоотношение, както и значимите компоненти на неговото формулиране.

Нормата на чл.11, т.10 ЗПК не предвижда в договора за потребителски кредит изрично и изчерпателно да бъдат изброени всички разходи, включени в ГПР, а единствено да се посочат допусканията, използвани при изчисляване на ГПР, изчерпателно изброени в чл. 19 от Директива 2008/48 на Европейския Парламент и на Съвета относно договорите за потребителски кредити, така и в издадения в нейното изпълнение ЗПК и по точно в точка 3 от Приложение № 1 към чл.19, ал.2 ЗПК. Първата група са базови допускания (чл. 19, т. 3 и т. 4 от Директива 2008/48 и т. 3 букви „а“ и „б“ Приложение № 1 към ЗПК и допълнителни допускания (чл. 19, т.5 от Директива 2008/48 и т. 3 букви - „в“, „г“, „д“, „е“, „ж“, „з“, „и“, „к“, „л“, „м“ към ЗПК). Първата група допускания биха имали значение за всеки вид потребителски кредит, докато допълнителните допускания касаят определени видове кредити, като револвиращ кредит, овърдрафт или договор за кредит с неопределен срок, чиято легална дефиниция е дадена в буква ..ж“ на Приложение № 1 към чл.19, ал.2 ЗПК. При посочените в тази разпоредба кредити, за да може да се изчисли и посочи един точен процент на ГПР при сключване на договора се правят допускания за бъдещето, за да се изчисли ГПР като една - единствена ставка с точност поне един знак след десетичната запетая /т. 2 б. „г“ от Приложение № 1 към ЗПК/, което е детайлно разяснено в решение на СЕС С- 290/2019г. В настоящия случай е приложимо единствено първото базово допускане по т. 3. буква ,.а;‘ на Приложение №1, а именно да се допусне, че договорът ще е валиден за срока, за който е бил сключен, и кредиторът и потребителят ще изпълняват своите задължения в съответствие с условията и сроковете по договора, което е посочено в чл. 2. ал. 1. т. 8 от договора. Второто базово допускане касае уговорени променливи лихвени проценти, а в процесния договор лихвеният процент е фиксиран и подобни допускания са неприложими. Допълнителните допускания също не са приложими, защото касаят хипотези на горепосочените видове потребителски кредити, какъвто настоящия не е. Смисълът на закона е кредитополучателят да се запознае предварително с размера на сумата, която ще върне на банката под формата на ГПР, което изискване в случая е изпълнено.

С подписването на договора за предоставяне на гаранция „Ф. Б." ЕООД се е задължил, срещу възнаграждение, да издаде гаранция за плащане /за изпълнение на парични задължения/ в полза на кредитодателя, с наредител потребителя /ищеца/ с цел гарантиране за изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно Договора за паричен заем.

3 както и за всички последици от неизпълнение на задължението на потребителя. В чл.4, ал.1 от Договора за заем, заемателят е разполагал със срок до три дни след подписване на договора да предостави едно от трите обезпечения, а задължението по договора за предоставяне на гаранция не е обвързано с договора за паричен заем. Заемодателят е поел риск да отпусне необезпечен кредит, поради това няма как към деня на сключване на договора да включи в ГПР разходи за предоставяне на обезпечение, тъй като не е ясно дали ще има обезпечение.

В чл.2, ал.1, т.6 ДПЗ № 4274*/29.09.2021г. е посочен фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40.00 %, ясен за страните по него за целия срок на договора, с което са спазени изискванията на чл.11, т.9 ЗПК.

Разпоредбата на чл.22, във връзка с чл.11, ал.1, т.9 ЗПК не въвежда изискване да се отрази в договора как лихвата се разпределя във времето с изплащането на всяка една от дължимите вноски. Въпреки това освен, че в процесния договор за заем е посочен цифровият израз в проценти на годишния лихвен процент, в чл.2, т.3 от договора е определен и срокът на заема, а в погасителния план, представен на ищеца с подписването на процесния договор за заем и в чл.2, т.2 от договора, цифрово е определен и размерът на седмичните погасителни вноски в лева и броят на вноските, от които показатели ясно може да се прецени как се разпределя лихвата във времето на действие на процесния договор. ЗПК не изисква задължение за посочване на размера на възнаградителната лихва и как тя се разпределя във времето с изплащане на всяка една от месечните вноски, посочени в погасителния план.

Договорната лихва съставлява цена на предоставената от заемодателя услуга предоставената в заем сума, а за ищеца в настоящото производство е била налице изрична, детайлна и изчерпателна информация относно начина на определяне на лихвения процент, вида и размера на задължението за погасяване на вноските, както и падежът на всяка вноска, изрично посочени в договора и в изготвен за целта погасителен план, връчен на ищеца при подписване на договора. По процесния кредит е уговорен и фиксиран лихвен процент, за който ясно, точно и подробно е разписано в сключения договор за заем как е формулиран, в чл.2, ал.1, т.6 от Договора за заем в размер изцяло, съобразен с трайно установената по този въпрос съдебна практика и в допустими размери.

Поради това моли съда отхвърли изцяло като неоснователни и недоказани предявените искове от ищеца.

Моли в полза на „И. А. М.“ АД да бъдат присъдени сторените в настоящото производство разноски на основание чл.78 ГПК, включително и възнаграждение за процесуално представителство в размер на 360.00 лева.

В случай, че постанови решение в полза на ищцовата страна и ако тя претендира адвокатско възнаграждение в по-голям размер от предвидения с Наредба № 1/09.07.2004г. за МРАВ, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и моли то да бъде намалено до минимума, съгласно посочената наредба.