Решение № 11510 от 23.10.2025, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 11510

Варна, 23.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - XXVIII състав, в съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

ДАНИЕЛА СТАНЕВА

При секретар КАМЕЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от съдия ДАНИЕЛА СТАНЕВА административно дело № 20247050701454 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.

Образувано е по жалба на „Св.Св.К. и Е. Х.“ АД [населено място] против РА № Р-03000323005199-091-001/13.03.2024г., изменен с Решение № 80/06.06.2024г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна, с който на дружеството са определени задължения за корпоративен данък по ЗКПО за 2016г. Жалбоподателят счита ревизионния акт за неправилен и незаконосъобразен по съображения подробно изложени в жалбата;твърди, че при издаването на процесния РА не е спазен срока по чл.109 ал.1 от ДОПК; оспорва извода за липса на документална обоснованост по отношение на доставките и издадените фактури от „А.“ ЕООД; оспорва и извършеното на основание чл.16 ал.1 от ЗКПО увеличения на счетоводния финансов резултат със сумата от 231 822лв.; сочи, че оценяваните паркоместа имат своята специфика и характеристика, като част от тях са маломерни и за да се паркира лек автомобил се налага да се ползват две паркоместа.Поради изложените съображения моли съда да отмени ревизионния акт. В съдебно заседение и по съществото на спора, чрез пълномощника си поддържа жалбата и моли съда да я уважи. Претендира присъждане на направените по делото разноски, съобразно представения списък.

Ответната страна, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на ю.к.възнаграждение в размер на 2558лв. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице и относно част от РА, която е обжалвана по административен ред и не е отменена; жалбата отговаря на изискванията на закона, поради което е допустима за разглеждане.

П роизводството по издаване на обжалвания ревизионен акт е започнало въз основа на Заповед за възлагане на ревизия № Р-03000323005199-020-001/29.08.2023г., изменена със ЗВР № Р-03000323005199-020-002/30.11.2023г.

Извършената ревизия е приключила със съставен Ревизионен доклад № Р-03000323005199-092-001/16.02.2024г., на основание чл.117 от ДОПК от ревизиращите органи по приходи, съдържащ предложение за установяване данъчните задължения на жалбоподателя по видове и периоди. Въз основа на него, на основание чл.119 ал.2 от ДОПК е издаден Ревизионен акт № Р-03000323005199-091-001/13.03.2024г., с който на „Св.Св.К. и Е.Х.“ АД за 2016г. са определени данъчни задължения по ЗКПО.

Данъчният субект е обжалвал ревизионния акт по реда на чл.155 и сл. от ДОПК пред Директора на Дирекция ”ОДОП“ при ЦУ на НАП - [населено място], който с Решение № 80/06.06.2024г. го е изменил.

По валидността на акта:

При дължимата пълна служебна проверка на валидността и законосъобразността на оспорвания РА, съгласно разпоредбата на чл.168 от АПК, вр. пар.2 от ДР на ДОПК, съдът установи, че оспореният РА е валиден административен акт, издаден след провеждане на ревизия, възложена от надлежно оправомощен административен орган, в определения от него срок. РА е издаден от компетентните органи - възложителя на ревизията и ръководителя на същата, и определя данъчни задължения за периода, за който е възложена ревизията. Подписан е и от двамата ОП с квалифициран електронен подпис, по смисъла на чл.24 от Закона за електронния документ и електронния подпис. В съдържанието не само на ревизионния акт, но и на ЗВР ЗИЗВР и РД е отразено, че са издадени чрез информационна система "Контрол" като електронен документ, подписан с електронен подпис. Представянето на електронните документи на хартиен носител като заверен от страната препис е допустимо по силата на чл.184 ал.1 от ГПК вр.§ 2 от ДР на ДОПК. Същите са предоставени и на електронни носители, неоспорени от жалбоподателя.

Предвид горното, съдът намира, че обжалвания ревизионен акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност.

І.По отношение твърденията за допуснати процесуални нарушения.

Жалбоподателят счита, че настоящото производство следва да бъде прекратено, тъй като към датата на възлагане на ревизията и с оглед на ревизирания период са изтекли установените в ДОПК срокове за установяване на данъчни задължения. Не споделя доводите на ревизиращия орган, че настоящото ревизионно производство не е ново, а представлява продължение на предходно завършило производство.

Съдът намрира жалбата в тази част за неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 109, ал. 1 от ДОПК не се образува производство за установяване на задължения за данъци по този кодекс, когато са изтекли 5 години от изтичането на годината, в която е подадена декларация или е следвало да бъде подадена декларация.

В конкретния случай липсва спор, че настоящото ревизионно производство е второ такова, след постановено Решение № 160/25.08.2023г. на Сиректора на Дирекция ОДОП Варна, с което е отменен предходния издаден на лицето РА и е върната преписката за нова ревизия. Новата ревизия е възложена със ЗВР № Р-03000323005199-020-001/29.08.2023г., връчена на 04.09.2023г. на дружеството. Задълженията за корпоративен данък за 2016г. е следвало да бъдат декларирани до 30.06.2017г., а срокът е започнал да тече от 01.01.2018г. и изтекъл на 31.12.2022г. Като се има предвид, че производството по отменения ревизионен акт е започнало със ЗВР № Р-03000322006490-020-001/15.11.2022г. връчена на 21.11.2022г., то с отмяната на първия РА е възстановена висящността на ревизионното производство, започнало през 2022г. Затова следва да се приеме, че е налице едно ревизионно производство, като след отмяната на първия РА при административното му обжалване е върната преписката за издаването на нов РА. С оглед на така установеното правилно, съдът намира, че за данъчните задължения по ЗКПО за 2016г. преклузивният срок не е изтекъл.

ІІ.По приложението на ЗКПО.

1. По отношение извършеното увеличение на счетоводния финансов резултат на жалбоподателя с отчетените текущи счетоводни разходи по издадени от „А.“ ЕООД фактури по реда на чл. 16, ал. 2, т. 4 от ЗКПО.

Установено е, че между „Св. Св. К. и Е.Х.“ АД, в качеството на възложител и „А.“ ЕООД, в качеството на изпълнител, е сключен Договор за абонаментно рекламно обслужване и PR от 30.04.2014г., с който последното приема да изпълни възмездно рекламно- информационни и PR услуги, в работните дни от седмицата и в рамките на работното време, за срок от 1г. С Анекс от 28.04.2016г., срокът на договора е определен до 30.04.2017г., а със споразумение от 31.08.2016г., договорът е прекратен, считано от 01.09.2016г. В хода на ревизията е констатирано, че във връзка с този договор в счетоводството на „Св. Св. К. и Е.Х.“ АД са начислени счетоводни разходи за външни услуги в общ размер на 8000лв., с които счетоводният му финансов резултат за 2016г. е намален.

По повод получените доставки от посочения контрагент, ревизираното лице, в хода на предходна за ревизията проверка за установяване на факти и обстоятелства, е представило копия на издадените му от този доставчик фактури (л. 278-282), сключен договор за абонаментно рекламно обслужване и PR от 30.04.2014г. с „А.“ ЕООД (л.288), анекс към договора от 28.04.2016г. (л. 290), споразумение за прекратяване на договора от 31.08.2016г. (л. 289), платежни нареждания за извършени плащания по банков път (л. 284-287). В писмени обяснения (л. 283), жалбоподателят е посочил, че съгласно договора, „А.“ ЕООД предоставя рекламно-информационни, консултантски и PR услуги за нуждите на рекламното представяне на курортен комплекс „Св. Св. К. и Е.“, както и дейности, свързани с рекламното позициониране и рекламни стратегии на „Св. Св. К. и Е. Х.“ АД. Услугата се е изразявала в ежемесечни консултации във вербална форма с отдел Реклама и PR на територията на административния адрес на дружеството. В хода на предходната ревизия, с допълнителни писмени обяснения (л. 55-56) е посочено, че срещу тези разходи са генерирани насрещни приходи, по силата на валидно сключени с дъщерни дружества договори за Реклама и PR, без да е конкретизирано кои точно са те.

С Искане от 13.12.2023г. (л. 316-318), от жалбоподателя допълнително са изискани всички, държани от него доказателства, свързани с получените от „А.“ ЕООД доставки на услуги, удостоверяващи техния характер, мястото на извършването им, наличието или не на ползвани подизпълнители, вкл. данни за точен адрес, на който представители на дружеството доставчик, респ. търговската и счетоводната му документация, могат да бъдат открити, съответно надлежно проверени. Депозираният отговор е лимитиран единствено до писмени обяснения, с които се препраща към вече дадените в предходното ревизионно производство сведения (л. 319-320). На „А.“ ЕООД е извършена насрещна проверка, приключила с Протокол от 13.12.2023г. (л. 12). С искане за представяне на документи и писмени обяснения от 27.10.2023г. (л. 3-4) е изискана необходимата информация във връзка с документираните от него доставки на услуги на „Св. Св. К. и Е. Х.“ АД, включително копия на фактурите, доказателства за извършените разплащания, за необходимата материална, техническа и кадрова обезпеченост за осъществяване на доставките, вкл. договори, приемо-предавателни протоколи. Същото е връчено по реда на чл. 32 от ДОПК на 28.11.2023г. (л. 5-11), като исканите документи и писмени обяснения не са представени.

След извършена служебна проверка в информационните масиви на НАП, органите по приходите са констатирали, че от дружеството доставчик не е подадена ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2016г., същото няма и не е имало наети по трудови правоотношения лица (л. 411-412). Въз основа на така очертаната фактическа обстановка е преценено, че не са налице доказателства за фактически осъществявана от „А.“ ЕООД независима икономическа дейност през 2016г., за притежавани от него дълготрайни и краткотрайни активи, за ползвани подизпълнители или назначен персонал с необходимата квалификация за извършване на фактурираните услуги. Освен това, установено е, че представеното Споразумение за прекратяване на договора е подписано от В. З. на 31.08.2016г., която е била едноличен собственик и управител в дружеството до 23.08.2016г. вкл.

В резултат на изложеното, прието е, че липсват достатъчно доказателства, които да удостоверяват извършени от „А.“ ЕООД доставки на услуги. Изведен е фактическият и правен извод, че издадените от това дружество фактури на обща стойност 8000лв. не документират реално осъществени стопански операции, поради което на основание чл. 16, ал. 2, т. 4 от ЗКПО, декларираният от „Св. Св. К. и Е.Х.“ АД финансов резултат за календарната 2016г. е преобразуван допълнително в посока увеличение с отчетените текущи счетоводни разходи, по издадените от „А.“ ЕООД осем фактури на обща стойност 8000лв.

Жалбоподателят оспорва горните изводи като неправилни и незаконосъобразни; твърди, че са представени множество доказателства за извършена рекламна дейност; счита, че констатациите на ревизиращите органи в тази част противоречат на трайната съдебна практика, както и на възприетото в решение на СЕС по съединени дела С-80/11 и С-142/11.

Съдът намира жалбата и в тази част за неоснователна.

Отчетеният от жалбоподателя разход, представлява постоянна разлика по смисъла на чл. 23, ал. 1 от ЗКПО и не следва да се признава за данъчни цели. Съгласно чл. 23, ал. 2, т. 1 от ЗКПО, когато разход не е признат за данъчни цели, с този разход следва да се увеличи счетоводният финансов резултат в годината на счетоводното му отчитане.

Фактурите, издадени от „А.“ ЕООД са осчетоводени от жалбоподателя по сметка 602 - Разходи за външни услуги и са участвали при формирането на отчетените от дружеството извършени разходи за дейността, с които фактически е намален счетоводният финансов резултат за 2016година. Но счетоводното отразяване на фактурите в счетоводството на жалбоподателя не може да бъде доказателство за това, че тези разходи са доказани като реално извършени, защото документалната обоснованост на стопанските операции е основно изискване, което Законът за счетоводството поставя като определящо за вярното отразяване на фактите и събитията. Съгласно чл. 26, ат. 2 от ЗКПО не се признават за данъчни цели разходите, които не са документално обосновани по смисъла на този закон. В чл. 10 от ЗКПО е посочено, че счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция. Фактурата като първичен счетоводен документ е носител на информация за регистрирана за първи път стопанска операция. За целите на данъчното облагане винаги трябва да се изхожда от обстоятелството има ли достатъчно данни за осъществена стопанска операция от регистрирани по ЗДДС данъчни субекти. В хода на съдебното производство не се представиха доказателства за реално осъществяване на доставките от доставчицика, за да намери приложение нормата на чл. 10, ал. 2 от ЗКПО. Във всички фактури е посочен предмет- услуги, които по никакъв начин не са индивидуализирани/ липсват натурално и стойностно изражение на стопанската операция, а доказателства за липсващата информация не са представени от страна на жалбоподателя нито в хода на ревизионното, нито в хода на съдебното производство.