Решение № 13161 от 03.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13161 гр. ..., 03.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПОЛИНА АНД.

ХАДЖИМАРИНСКА при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА като разгледа докладваното от ПОЛИНА АНД. ХАДЖИМАРИНСКА

Гражданско дело № 20231110149651 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е п о искова молба, подадена от „...” АД срещу „...“ АД, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД съответно за сумата от 1114,69 лв. (след допуснато изменение по чл. 214, ал. 1 ГПК) главница, представляваща непогасен остатък от регресно вземане на ищеца за възстановяване на платено от него застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско на МПС“ за щети по л.а. ..., с рег.№ ..., причинени при ПТП на 27.04.2022г. в гр. ..., реализирано по вина на застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ водач на л.а. ..., с рег.№ ...., с включени ликвидационни разноски, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 4.09.2023г., до окончателното плащане, и за сумата от 109,29 лв. (след допуснато изменение по чл. 214, ал. 1 ГПК), представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 1.11.2022г. до 3.09.2023г.

В исковата молба се твърди, че на 27.04.2022г. в гр. ..., на бул. „...“ срещу бл. .., е настъпило ПТП, предизвикано по вина на водача на л.а. ..., с рег.№ ...., при което са били причинени увреждания по л.а. ..., с рег.№ .... За увреденото МПС е била сключена имуществена застраховка „Каско на МПС“ по застрахователна полица № .. при ищцовото застрахователно дружество, валидна към датата на ПТП, по която застрахованият е предявил претенция за плащане на застрахователно обезщетение.

Ищецът излага, че след извършена оценка на щетите по застрахования автомобил 1 същите са оценени на стойност 3110,69 лв. по цени на официален сервиз, извършил по негово възлагане ремонт на автомобила, като посочената сума заплатил на сервизната фирма по банков път на 13.06.2022г. Поддържа, че за л.а. ..., с рег.№ ...., е била сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, с валидно застрахователно покритие към датата на ПТП, поради което на основание чл.

411 КЗ е придобил регресно вземане срещу последния за възстановяване на платеното застрахователно обезщетение и направените ликвидационни разноски в размер от 15 лв. Твърди, че е предявил регресната си претенция с покана до ответника, който обаче погасил задължението си до размера от 2011 лв., а остатъкът от 1114,69 лв. останал непогасен. Посочва, че поради забавата за плащане по регреса ответникът дължи и мораторна лихва върху остатъчната главница в размер от 109,29 лв. за периода от 1.11.2022г. до 3.09.2023г. С тези доводи ищецът обосновава правния си интерес от търсената искова защита. Прави искане да му бъдат присъдени сторените деловодни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който заявява, че признава основанието на претендираното вземане по регреса, но оспорва размера на същото. Посочва, че по предявената от ищеца регресна претенция е одобрил за плащане сума в размер от 2011 лв., включваща 1996 лв. обезщетение и 15 лв. ликвидационни разноски, която поддържа, че възмездява изцяло подлежащите на репариране вреди. Възразява, че платеното от ищеца застрахователно обезщетение не отговаря на действителната стойност на щетите по увредения автомобил, изчислена на база средни пазарни цени за вложени при ремонта материали и труд към датата на ПТП. С тези доводи моли за отхвърляне на исковите претенции и претендира за присъждане на направените по делото разноски.

Съдът, като прецени твърденията на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, формира следните изводи от фактическа и правна страна:

Основателността на предявения главен осъдителен иск по чл. 411 КЗ се обуславя от установяване на правопораждащ фактически състав, който включва следните елементи: 1/ наличие на валиден и действащ към сочената дата на ПТП договор за имуществено застраховане, сключен между ищеца като застраховател и собственика на увредения автомобил; 2/ настъпване на описаното в исковата молба ПТП, съставляващо покрит съгласно договора застрахователен риск; 3/ заплащане на застрахователно обезщетение от ищеца в полза на застрахования в изпълнение на сключения между тях договор; 4/ отговорност на сочения като виновен за ПТП водач, възникнала при осъществяване изискуемите елементи на непозволеното увреждане по чл. 45, ал. 1 ЗЗД – деяние, противоправност, настъпили в причинна връзка с деянието вреди в претендирания размер и вина, която по арг. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага;

5/ сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, със застрахователно покритие към датата на ПТП, по силата на който ответникът се е 2 задължил да застрахова гражданската отговорност за вреди на виновния водач.

Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК ищецът носи доказателствената тежест за установяване на посочените релевантни обстоятелства при условията на пълно и главно доказване.

Всяко от посочените релевантни обстоятелства, формиращи основанието на исковата претенция, в процесния случай е безспорно между страните. Съобразявайки това с приетия доклад по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че на сочените от ищеца дата и място е настъпило ПТП по вина на водача на л.а. ..., с рег.№ ...., чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника по действаща към този момент застрахователна полица, както и че в резултат от ПТП са били причинени щети по л.а. ..., с рег.№ ..., застрахован при ищеца по имуществена застраховка. Не е спорно също, че процесното ПТП е в обсега на осигуреното съгласно договора за имуществено застраховане застрахователно покритие и същото е настъпило в периода на действието му, поради което съставлява покрит по полицата застрахователен риск.

Като безспорно е прието и това, че щетите по увредения автомобил са били отстранени за сметка на ищеца, възложил ремонта на официален сервиз, като видно и от представено преводно нареждане от 13.06.2022г. ищецът е заплатил на „...“ ЕООД разходите за извършените ремонтни дейности на обща стойност 3110,69 лв.

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че ищецът е предявил надлежно регресната си претенция за сумата от 3125,69 лв., включваща и сторени ликвидационни разноски в размер от 15 лв., с отправена до ответника покана за плащане от 29.09.2022г., която последният е получил на 30.09.2022г. Не се спори, че ответникът е погасил частично вземането по регреса до размера от 2011 лв., което обстоятелство сочи и на извънсъдебно признание от негова страна на възникването на предявеното вземане, но само в посочения размер.

Спорът между страните е концентриран върху това дали претендираният от ищеца размер на вземането му съответства на размера на претърпените вреди, подлежащи на репариране от ответника по регреса.

Съобразно правилата на чл. 411 КЗ застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“, като обемът на отговорността по регреса е обусловен от размера на платеното застрахователно обезщетение. Същото, съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ, е съизмеримо с действителната стойност на вредите, причинени от третото лице на застрахования, определена към датата на застрахователното събитие. Обезщетението трябва да покрие размера на вредите към деня на настъпването им, като съгласно чл. 386, ал. 1 КЗ то се дължи в пределите на определената застрахователна сума (лимита на отговорност по имуществената застраховка) и не може да надвишава действителната (при пълна загуба) или 3 възстановителната (при частична увреда) стойност на увреденото имущество, а тази стойност е пазарната стойност, в рамките на която правоимащият може да замести имуществото с еквивалентно по вид и качество, респ. да го възстанови във вида му преди увреждането.

При частична щета на застрахованата вещ, каквато е налице в процесния случай, дължимото застрахователно обезщетение се определя на база пазарната стойност на ремонта за възстановяване на предхождащото увреждането състояние към момента на реализиране на застрахователния риск. Обезщетението следва да компенсира всички разходи за нови части и труд, необходими за отстраняване на повредите, настъпили в причинна връзка със застрахователното събитие, с които се намалява имуществото на застрахованото лице.

В случая между страните не е спорно и от заключението на приета по делото съдебна автотехническа експертиза, което съдът кредитира като компетентно и обосновано изготвено, се установява, че всички ремонтно-възстановителни дейности, извършени по възлагане от ищеца и заплатени от него на „...“ ЕООД, са били необходими с оглед отстраняване на уврежданията по застрахования автомобил, причинени в резултат от процесното ПТП. Съгласно констатациите на вещото лице към датата на процесното ПТП увреденият автомобил е бил в експлоатация 4 години, 8 месеца и 9 дни от датата на първоначална регистрация – 18.08.2017г., като от представено по делото удостоверение от официалния вносител на автомобили с марка ... „...“ ЕООД, неоспорено от ответника, се установява, че автомобилът е бил в удължена гаранция, валидна до 21.08.2022г. Доколкото автомобилът е бил в гаранционен срок и отремонтирането му е било извършено в официален сервиз на марката с оглед запазване на гаранционното обслужване, съдът намира за релевантна стойността на ремонтно-възстановителните дейности по цени на сервиза към датата на застрахователното събитие, която съгласно експертното заключение възлиза на сумата от 3110,69 лв. Така определената цена на ремонта отразява действителните разходи, които увреденият реално би заплатил за възстановяване на автомобила в първоначалния му вид, отремонтирайки същия в оторизиран сервиз, отчитайки, че е бил предмет на гаранционно поддържане, и които именно разходи следва да бъдат покрити по застраховката съобразно принципа на пълна обезвреда на застрахования.

По изложените съображения съдът приема, че отговорността на ответника по регреса се съизмерява с платената от ищеца сума за обезвреда в размер от 3110,69 лв.

Съгласно чл. 411 КЗ вземането по регреса включва и обичайните разноски за определяне на застрахователното обезщетение, които не се спори, че възлизат на сумата от 15 лв. Следователно вземането на ищеца е в общ размер от 3125,69 лв., което се установи, че ответникът е погасил до размера от 2011 лв., т.е. непогасеният дължим остатък възлиза на 1114,69 лв. При този извод предявеният главен иск е 4 основателен и следва да се уважи изцяло, а като последица от това на ищеца следва да се присъди и законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 4.09.2023г., до окончателното плащане.

Съгласно чл. 412, ал. 3 КЗ застрахователят длъжник следва да определи и изплати обезщетение по предявения срещу него регрес в 30-дневен срок от представяне от правоимащия застраховател на всички необходими доказателства от образуваната преписка за установяване основанието и размера на щетата. Посочената разпоредба определя като срочно задължението на ответника за възстановяване на платеното застрахователно обезщетение по регресната претенция на ищеца, установявайки за начален момент на законовия 30-дневен срок за изпълнението му получаването на покана за плащане, придружена с изискуемите документи за надлежно завеждане на претенцията. Тъй като срокът е в полза на длъжника, изискуемостта на вземането по регреса настъпва с изтичането на 30 дни от поканата до него. В процесния случай се установи, че ищецът е предявил извънсъдебно регресното си притезание срещу ответника с покана, получена от адресата длъжник на 30.09.2022г., при което ответникът е изпаднал в забава считано от 31.10.2022г. На основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сочения от ищеца период на забава от 1.11.2022г. до 3.09.2023г. ответникът дължи обезщетение в размер на законната лихва върху непогасената главница от 1114,69 лв., което изчислено от съда по реда на чл. 162 ГПК с помощта на лихвен калкулатор възлиза на сумата от 109,29 лв. Следователно акцесорният иск също е изцяло основателен и следва да се уважи в пълен размер.