Решение № 59 от 10.10.2022, Районен съд - Своге

РЕШЕНИЕ

№ 59 гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 10.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ при участието на секретаря Ирена Люб. Никифорова като разгледа докладваното от АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ Гражданско дело № 20201880100422 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото дело е образувано по искова молба подадена от „Застрахователно дружество Евроинс“ АД („ЗД Евроинс“ АД) срещу Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ вр. с чл. 49 вр. с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 938,12 лева.

Ищецът твърди, че на 10.04.2020 г. (датата е уточнена с молба от 26.04.2022 г., като в съответствие с това е изменен докладът по делото в частта по чл. 146, ал. 1, т. 1 от ГПК с протоколно определение от 09.09.2022 г.) в района на републикански път II-16, в близост до с. Томпсън, в посока гр.

Своге, се състояло ПТП, изразяващо се в удар на движещо се по пътя МПС с рег. № СО 2299 ВК, собственост на Г. И. М., в паднала непосредствено пред и върху него скална маса (камъни), вследствие на което на автомобила били нанесени щети. За лекия автомобил била сключена застраховка „Каско на МПС“ при ищеца, за която се твърди, че е била валидна към датата на инцидента. Претенцията за обезщетение, която била отправена към застрахователя възлизала на 923,12 лева, представляващи определеното застрахователно обезщетение за причинените имуществени вреди.

1

Застрахователят платил така претендираното обезщетение на собственика на автомобила по банков път. Акцентира се, че поддържането на републиканските пътища е ангажимент на ответника АПИ. Ищецът претендира, че са налице предпоставките да се суброгира в правата на застрахования срещу АПИ, поради което изпратил на ответника регресна покана, получена от последния на 10.06.2020 г. Въпреки това, плащане не постъпило. По същество искането към съда е да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 938,12 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение (с включени 15 лв. – ликвидационни разноски по определянето му) по застраховка „Каско на МПС“ № 00500100316478/10.07.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 28.07.2020 г. до окончателното изплащане на вземането. Претендират се и разноски.

Ответната страна в писмения отговор, постъпил в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, оспорва иска по основание и размер. Оспорва се материалната доказателствена сила на протокола за ПТП. Удостоверението от МВР следвало да се изключи от доказателствата, тъй като не съдържало съответните реквизити, издалото го лице не посетило местопроизшествието, поради което документът нямал материална доказателствена сила по отношение механизма на ПТП и вредите. Приложеният снимков материал не следвало да се цени като доказателство. Липсвал снимков материал от самото местопроизшествие, което от своя страна възпрепятства установяването на действителната причина за случилото се. Не било изяснено с каква скорост се е движил водачът с оглед преценката на т. нар. „опасна зона“. Фактът на извършеното плащане на застрахователно обезщетение сам по себе си не доказвал настъпване на застрахователно събитие. Самата застрахователната полица също не съставлявала основание за изплащане на обезщетение, а застрахователят имал задължение да изследва задълбочено обстоятелствата около застрахователното събитие, да изисква нужната информация и документи, и едва тогава да изплати исканото обезщетение. Изтъкват се и пороци на застрахователната полица, които макар обширно изложени, от становището на ответника от 21.02.2022 г. е видно, че се свеждат до това, че в общите условия за застрахован и застраховащ са посочени лица, различни от посочените в застрахователния договор. Не било установено дали вредите са в причинна връзка с противоправно поведение на ответника като възложител.

2

С писмения отговор от ответната страна се твърди, че по силата на Договор за възлагане на обществена поръчка № РД-37-15 от 03.12.2019 г., по който ответникът е възложител, „ИНФРА ЕКСПЕРТ“ АД, в качеството си на изпълнител е имало преки задължения по поддръжката на пътя, поради което се иска привличането му като трето лице – помагач на ответника и се предявява обратен осъдителен иск срещу същото за процесната сума. По същество се иска отхвърляне на предявения главен иск. Прави се възражение за съпричиняване от страна на увредения. Претендират се и сторените съдебно – деловодни разноски. По отношение на адвокатското възнаграждение, претендирано от насрещната страна, се прави възражение за прекомерност.

С определение от 05.11.2020 г. съдът е конституирал като трето лице – помагач на страната на ответника АПИ търговското дружество „ИНФРА ЕКСПЕРТ“ АД, ЕИК 204342601, със седалище и адрес на управление: гр.

София, СО – район „Оборище“, ул. „Велико Търново“ № 27.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК не е подаден отговор от ответната страна по обратния иск.

По делото са събрани писмени доказателства, разпитан е един свидетел, назначени са и са изслушани съдебно-автотехническа и оценителна експертиза (САТЕ), и съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ), които съдът кредитира, като обективни и компетентно изготвени. Пълномощниците на страните са представили по делото и писмени становища.

Свогенският районен съд, втори състав, като взе предвид становищата на страните и съобразявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна:

На 10.04.2020 г., около 06,00 часа, водачът Г. И. М. , разпитан по делото като свидетел, управлявал лек автомобил „Опел”, модел „Инсигниа”, с регистрационен № ..., движейки се по път II-16 с посока на дижение от гр.

София към гр. Своге. Между разклона за с. Томпсън и бензиностанцията до същото село от скала вдясно на посоката на движение в момента на преминаването на превозното средство през участъка непосредствено пред него върху платното за движение и върху автомобила от дясната му страна внезапно паднали земна и скална маса, които водачът е възприел веднага и се е опитал да ги избегне, но макар да е избегнал едрите камъни, не е успял да 3 избегне по-дребни, които са паднали непосредствено пред и върху дясната страна на лекия автомобил. В резултат на горното на последния са причинени увреж дания. Посоченият факт се установява от показанията на незаинтеросования от изхода на делото свидетел, които съдът кредитира като обективни, логични, последователни, непротиворечиви и убедителни, като заявеното от свидетеля съответства и на механизма на настъпване на процесното ПТП, установен от вещото лице по неоспорената от страните САТЕ. Обстоятелството с каква скорост се е движил автомобилът е без значение по делото, тъй като земната и скална маса не са се намирали на пътното платно, а са паднали по време на движение, поради което независимо от скороста ударът е бил неизбежен.

Видно от приложените към делото писмени доказателства, към момента на ПТП увреденият при него лек автомобил е бил застрахован в „ЗД Евроинс“ АД по застраховка „Каско на МПС“ № 00500100316478/10.07.2019 г., като по делото са представени и общите условия към застрахователния договор, подписани от лицата, които представляват застрахователното дружество, а не от непосочени в застрахователния договор лица, както неправилно твърди пълномощникът на ответника. Сключването на застрахователния договор се потвърждава и от установеното от вещото лице по ССЕ, чието заключение също не е оспорено от страните, че дължимата по полицата застрахователна премия в размер на 449,82 лева е заплатена в брой на ищцовото дружество от Г. И. М. на датата на сключване на застрахователния договор – 10.07.2019 г. и е надлежно осчетоводена от ищеца. Чрез писмените доказателства се установяват завеждането при застрахователя във връзка с инцидента на щета № 0500831745/30.04.2020 г. и причинените щети, които са обективирани и в наличните по делото фотографски снимки. Посредством назначената по делото експертиза последните са приобщени към доказателствата по делото. Вещото лице по САТЕ е определило уврежданията, тяхната действителна стойност, като въз основа на анализираните от него доказателства е приело, че е налице пряка и непрекъсваща се причинно – следствена връзка между падането на земната и скална маса на пътното платно и щетите причинени на автомобила. Щетите са оценени на база цени и методика, прилагани от застрахователя - ищец в размер на 923,12 лева, потвърдени и от вещото лице по назначената и изслушана САТЕ. От страна на ищеца по банковата сметка на свидетеля Г. И.

4

М. е преведена горепосочената сума, като с нея е заверена банковата сметка на последния на 26.05.2020 г., видно от заключението на вещото лице по ССЕ.

До ответника е изпратена регресна покана за възстановяване на заплатеното обезщетение по щетата. Същата е получена на 10.06.2020 г., но претендираната сума не е изплатена.

Видно от приложения Договор за възлагане на обществена поръчка № РД-37-15 от 03.12.2019 г., АПИ е възложила на ДЗЗД „ПП СОФИЯ“ с партньори „ИНФРА ЕКСПЕРТ“ АД, ЕИК 204342601, „ОБОНАТО БИЛД“ ЕООД, ЕИК 202924485 и „ЗМБГ“ АД, ЕИК 200706452, дейностите по поддържане (превантивно, текущо, зимно и ремонтно-възстановителни работи при аварийни ситуации) на републиканските пътища на територията на ОПУ София. В чл. 4, ал. 1 от договора е предвидено, че договорът се сключва за срок от 60 (шестдесет) месеца, считано от датата, посочена във възлагателното писмо, издадено от възложителя до изпълнителя, от която започва да тече срока на договора. В т. 1 от Раздел I „Дефиниции“ е указано значението по смисъла на договора на израза „Възлагателно писмо“, който означава писмено уведомление, издадено от възложителя до изпълнителя, в което се посочва датата, от която започва да тече срока на договора. Освен това, в чл. 5, ал. 1 от същия договор е предвидено, че дейностите по поддържане на републиканските пътища се възлагат от възложителя на изпълнителя с месечни, допълнителни и извънредни задания, като са указани за всяко от тези задания сроковете, в които те следва да бъдат представени на изпълнителя. Въпреки дадените от съда указания с Определение № 153 от 16.11.2021 г. по делото на ответника, че не сочи доказателства относно твърдението си, че към датата, на която е настъпило процесното ПТП, Договор за възлагане на обществена поръчка № РД-37-15 от 03.12.2019 г. е обвързвал страните по него, доколкото по делото не е представено връчено на насрещната страна по договора възлагателно писмо по чл. 4, ал. 1 от същия договор, както и че не сочи доказателства за възложени дейности по договора със задания по чл. 5, ал. 1 от същия договор за процесния пътен участък, връчени на насрещната страна по договора преди датата на ПТП, които да не са изпълнени или да са лошо изпълнени, посочените възлагателно писмо, месечни, допълнителни и извънредни задания не са представени по делото.

Изложеното от фактическа страна се установява от обсъдените от съда 5 писмени доказателства, заключението на експертизите и показанията на свидетеля, които относно така приетото са безпротиворечиви.

Удостоверението, издадено от началника на РУ-Своге е съставено от същия, който е длъжностно лице по смисъла на разпоредбата на чл. 179, ал. 1 от ГПК, поради което и по силата на цитираната разпоредба представлява официален удостоверителен документ относно обстоятелствата, които длъжностното лице – съставител – е отразило в него въз основа на непосредствените си наблюдения. Видно от текста на самото удостоверение, длъжностното лице не е посетило местопроизшествието на място и не е удостоверило никакви свои непосредствени наблюдения. Съобразно постоянната практика на ВКС, в случаите, когато пътнотранспортното произшествие не е настъпило в присъствието на длъжностното лице, дори протоколът за ПТП не се ползва с обвързваща доказателствена сила за механизма на ПТП, поради което и откриване на производство по реда на чл. 193 от ГПК е недопустимо, а в настоящия случай не е и поискано от страните. От страна на ответника е оспорена материалната доказателствена сила на документа по отношение механизма на ПТП и вредите, с каквато действително същият не се ползва, но тези обстоятелства се установяват от останалите доказателства, събрани по делото. Следва да се посочи още, че по делото липсват данни за съпричиняване, като указания за това са дадени на ответника от съда с определение от 05.11.2020 г. по делото, но същественото е, че увреждането е резултат на обстоятелства, които не са повлияни от действията на водача и последният не е можел да предотврати произшествието.