Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 250 от 04.06.2025, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Търговско дело 335/2024
Вид
Решение № 250
Подписан
04.06.2025
В сила
03.07.2025
Състав
Елена Захариева Калпачка

Цитирани разпоредби

  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 367, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 141 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 301 · Търговски закон
  • чл. 309а · Търговски закон
  • чл. 318 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 250 гр. Пловдив, 04.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX СЪСТАВ, в публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елена З. Калпачка при участието на секретаря Цветелина П. Бакалова като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Търговско дело № 20245300900335 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „ЙОНИ ОЙЛ“ ЕООД, ЕИК:20065832, чрез адв. В. К., с която са предявени искове по чл. 327, във вр. с чл. 318 ТЗ и чл. 86 ЗЗД, срещу „Алтранс 87“ ЕООД, ЕИК: 205767669, С. Г. С., Д. В. В. и Г. Д. С., за осъждането им да заплатят солидарно сумата от 25 800 лева, представляваща неплатена цена по договор за продажба на горива от 25.01.2024 г., по който са извършени доставки на дизелово гориво през месец април 2024 г. и са издадени десет на брой фактури в периода от 17.04.2024 г. до 25.04.2024 г., включително, ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на иска 04.06.2024 г., до окончателното плащане на задължението.

Ищецът твърди, че между страните е сключен договор за покупко-продажба на горива от 25.01.2024 г., по силата на който се задължил да продава на ответника „Алтранс 87“ ЕООД гориво на свои търговски обекти – бензиностанции, като зарежда стопанисвани от купувача МПС, посочени в списък към договора, съгласно чл. 12, т. 3 от същия, по цени, обявени на обекта на продавача, валидни за съответния ден. За всяко зареждане била издавана фактура в оригинал и копие, които съдържали всички изискуеми реквизити на данъчен документ, били подписани за двете страни и удостоверявали предаване на горивото на ответното дружество. В чл. 9 от договора страните се споразумели продаденото гориво да се заплаща от ответното дружество – купувач в срок до 30 дни от датата на издаване на фактура, по банкова сметка на продавача – ищцовото дружество. Така за периода от 17.04.2024 г. до 25.04.2024 г. се твърди ищецът да е продал на ответното дружество дизелово гориво на обща стойност 25800 лв., като издал общо 10 броя данъчни фактури, подписани от името на ответното 1 дружество, срокът за заплащане на които е изтекъл, но задължението за заплащането им не е изпълнено.

Твърди също, че договорът за продажба на горива от 25.01.2024 г. е подписан и от ответниците – физически лица С. С., Д. В. и Г. С.а, в качеството им на поръчители, като отговарят солидарно за заплащане на сумите, дължими по договора, за закупуване на гориво, на осн. чл. 9 и чл.16 от договора, включително и за разноските за събиране на вземането.

Моли ответниците да бъдат осъдени солидарно да му заплатят цената на закупеното дизелово гориво, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба, както и разноските по делото.

Всички ответници са подали общ отговор на исковата молба, в срока по чл. 367, ал.1 ГПК. Ответниците оспорват иска, като твърдят, че е изцяло неоснователен, тъй като ищецът е частично удовлетворен с постъпили плащания на 11.06.2024 г. в размер на 5162,60 лв. и на 19.06.2024 г. в размер на 5000 лв., като отношенията между страните не са прекратени, стремят се да бъдат максимално коректни, а забавянето в плащането се дължи на забава на изпълнение на задължения на клиенти на ответното дружество към него.

В хода по същество в съдебно заседание, ищецът поддържа исковите претенции до размер от 7710 лева, представляваща сбор от дължима цена по останали три неплатени фактури, като останалата част от исковата претенция, цялата в размер на 25 800 лв., заявява, че е заплатена в хода на производството. Счита, че със събраните по делото доказателства се установява, че към момента на завеждане на иска са били дължими изцяло сумите, формиращи исковата претенция, в какъвто смисъл счита, че е и отговора на исковата молба, а към датата на съдебно заседание част от сумите са заплатени в хода на производството, поради което сочи, че има право на съдебните разноски, които моли да бъдат присъдени изцяло, въпреки частичното отхвърляне на исковите претенции, поради плащане.

Ответниците, чрез упълномощения в хода на процеса процесуален представител, заявяват, че действително е останала неплатена сума в размер на 7710 лева, за която молят да бъдат осъдени. Молят да бъде намален до законоустановения минимум претендирания адвокатски хонорар от ищеца.

Съдът, като прецени събраните доказателства, с оглед становището на страните и разпоредбите на чл. 235 от ГПК, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори между страните, а и се установява от представените по делото писмени доказателства, твърдените обстоятелства от ищеца, че с ответника „Алтранс 87“ ЕООД са страни по Договор за продажба от 25.01.2024 г., по силата на който ищецът се е задължил да продава на ответното дружество горива и стоки, на 2 територията на бензиностанции Йони Ойл, по цени, обявени на търговския обект за съответния ден, срещу издаване на фактура, която се отразява в приемо-предавателен протокол, съставян за всяка страна, съгласно чл. 4 от договора. В чл. 9 от договора страните са се споразумели продаденото гориво да се заплаща от ответното дружество – купувач в брой, или по банков път, като заредените горива и стоки от 1-во до 15-то число включително се фактурират на 15-то число и се заплащат до 30 / тридесет / дни от издаване на фактурата, а заредените горива и стоки от 16-то до 30/31-во число се фактурират на 30/31-во число и се заплащат до 30 / тридесет / дни от издаване на фактурата. Съгласно постигнатото между страните съгласие, обективирано в чл. 16 от договора, поръчителите се задължават, в качеството си на физически лица, да отговарят за всички последици от неизпълнението на задълженията от купувача по договора, включително и за разноските за събиране на вземането.

От приетите и неоспорени от ответниците копия от ел.кореспонденция – ел.писма от 17 и 25.04.2024 г. е видно, че е подадена заявка от ответното дружество за осигуряване на количество дизелово гориво – по 5000 литра, за зареждане на посочени с регистрационни номера МПС. От представените дубликати на фактури за продажба на дизелово гориво, подписани от представители на страните, се установява количеството гориво и единичната му цена, както и предаването му на купувача.

Представените документи са подписани за ответното дружество – купувач, от водача на МПС, посочено в заявките за доставка на гориво. Така от дубликати на фактури от дата 17.04.2024 г. се установява продажба на дизелово гориво на единична цена 2,64 лв./л, получено от водачи на МПС, посочени в ел.кореспонденция на страните от същата дата, в количества, посочени във всеки един дубликат на фактура, а именно с № 3000016939/17.04.2024 г. се установява продажба на дизел 1000 л, на обща стойност 2590,00 лв. с вкл. ДДС, с №3000016940/17.04.2024 г. - продажба на дизел 1013,870 л, на обща стойност 2625,93 лв. с вкл. ДДС, с №3000016941/17.04.2024 г. - продажба на дизел 986,130 л, на обща стойност 2554,07 лв. с вкл. ДДС, с №3000016945/17.04.2024 г. продажба на дизел 1000.00 л, на обща стойност 2590,00 лв. с вкл. ДДС, с №3000016947/17.04.2024 г. 1000.00 л, на обща стойност 2590,00 лв. с вкл. ДДС. На 25.04.2024 г. са издадени останалите платежни документи, разписани от страните, с посочена единична цена на продадено дизелово гориво, а именно 2,62 лв./л, получени от водачи на МПС, посочени в ел.кореспонденция на страните от същата дата – 25.04.2024 г., в количества, посочени в документите, а именно с дубликат на фактура №3000017027/25.04.2024 г. се установява продажба на дизелово гориво 1000 л, на обща стойност 2570.00 лв. с вкл. ДДС, с №3000017028/25.04.2024 г. - продажба на дизелово гориво 1000 л, на обща стойност 2570.00 лв. с вкл. ДДС, с №3000017031 /25.04.2024 г. - продажба на дизел 1000 л, на обща стойност 2570,00 лв. с вкл. ДДС, с №3000017032/25.04.2024 г. продажба на дизел 1000 л, на обща стойност 2570.00 лв. с вкл. ДДС, и с №3000017033/25.04.2024 г. продажба на дизел 1000 л., на обща стойност 3

2570,00 лв. с вкл. ДДС.

От приетото по делото заключение на вещото лице, без възражения на страните и изцяло възприето от съда, се установява, че процесните фактури са осчетоводени в счетоводствата на двете дружества. В счетоводството на ответното дружество купувач „Алтранс 87“ ООД, за периода 01.01.2024 г. 31.01.2025 г., са били осчетоводени фактури за покупка на материали – горива, издадени от „Йони Ойл“ ЕООД в общ размер на 95 129,27 лв., отразени са били плащания в общ размер на 79 689,27 лв. и налично задължение към „Йони Ойл“ ЕООД към датата на извършване на проверката от вещото лице в общ размер на 15 440,00 лв. Всички процесни фактури са включени в дневниците за покупките и в подадените справки-декларации по ЗДДС, като дружеството е ползвало данъчен кредит по тях. Установено е също, че в счетоводството на ответното дружество не е била осчетоводена фактура №6000018025/28.03.2024 г. на стойност 2 582,27 лв. с ДДС, която е извън процесните, с която общият размер на задължението на „Алтранс 87“ ООД към „Йони Ойл“ ЕООД към датата на проверката би възлизал на 18 022,27 лв. В счетоводството на ищцовото дружество – продавач „Йони Ойл“ ЕООД за периода от 01.01.2024 г. до 31.01.2025 г. са отразени вземания по фактури, като възникнали вземания от „Алтранс 87“ ООД, във връзка с приходи от продажба на стоки, на обща стойност 97 711,54 лв. Осчетоводени са плащания, постъпили от „Алтранс 87“ ООД в общ размер на 79 717,44 лв. Към датата на извършване на проверката в счетоводството на ищцовото дружество продавач „Йони Ойл“ ЕООД, вещото лице установява налично вземане от „Алтранс 87“ ООД в общ размер на 17 994,07 лв., като е установена разлика в стойността на отразените плащания от страна на „Алтранс 87“ ООД в размер на 28,17 лв., която рефлектира върху размера на задълженията по фактурите, издадени от „Йони Ойл“ ЕООД. Вещото лице заявява, че счетоводството на ищеца е водено редовно, а въпреки изискване на счетоводни документи за установяване на разликата в плащанията, отразени от страните, такива от ответното дружество не са били представени.

Приети са по делото и представени доказателства за заплащане по сметка на ищеца на сумите от по 2570 лв. на 03.04.25 г. и на 03.04.25 г., за погасяване на задължения на ответното дружество по фактури № 3000017027/25.04.2024 г. и № 3000017028/25.04.2024 г.

В последно съдебно заседание и в хода по същество и двете страни заявяват, че дължимата от страна на ответното дружество сума е в размер на 7710 лв., като останалата част от процесното вземане е погасено чрез плащане в хода на процеса.

При така събраните доказателства се установява по безспорен начин сключване на договор за покупко-продажба, както и предаване на горивата на посочените в исковата молба дати, по посочената цена, на ответното дружество, като предаването на горивото, количеството, като и конкретната цена на горивото за деня в търговските 4 обекти на продавача – бензостанции Йони Ойл, се установява от двустранно подписаните документи – дубликат на фактури. Тези писмени доказателства са приети по делото и не са оспорени от ответника. Съгласно нормата на чл. 301 ТЗ, когато едно лице действа от името на търговец без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването, което не е сторено от ответника – купувач. Ответниците не оспорват факта на сключване на договора за покупко-продажба, нито получаване на посоченото количество гориво на посочената в дубликатите на фактури цена. Освен това, от заключението на ССЕ се установява, че всички посочени в исковата молба фактури са били надлежно осчетоводени в счетоводството на ищеца, което е било водено редовно. В счетоводството на ответника също са били осчетоводени процесните фактури, като включването на фактурите в дневника за продажби на ответника също е извънсъдебно признание на задължението, като, ведно с приетите по делото писмени доказателства, доказва възникване на задълженията на страните по сключения писмен договор за покупко-продажба. С представените дубликати на фактури, двустранно подписани от представители на страните, се установява и изпълнение от ищеца на задълженията му по договора за предаване на уговорените количества горива, които са били приети от представител на ответника без възражение.