Решение № 1979 от 24.11.2017, Районен съд - Плевен
- Съд
- Районен съд - Плевен
- Дело
- Гражданско дело 4040/2017
- Вид
- Решение № 1979
- Подписан
- 24.11.2017
- В сила
- 13.12.2017
- Състав
- БИЛЯНА ВЕЛИКОВА ВИДОЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.50 · Семеен кодекс
- чл.59, ал.4 · Семеен кодекс
- чл.59, ал.6 · Семеен кодекс
- чл. 59 ал. 9 · Семеен кодекс
Р Е
Ш Е Н
И Е
№ гр.П.,
24.11.2017 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
П.ски районен съд, в публично заседание на 25.10.2017 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ВИДОЛОВА при секретаря Г. Николова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.4040/17г., за да се произнесе, взема предвид:
ИСК с правно основание чл. 59 ал. 9 от СК.
Делото е образувано по искова молба на М.Д.Ц. против В.П.К.. Ищецът твърди, че с Решение по гр.дело 3571/2011г. на РС П. е утвърдено споразумение между него и ответницата, по силата на което упражняването на родителските права върху двете деца С.М.Ц. с ЕГН ********** и Д.М.Ц.с ЕГН ********** е предоставено на майката В.П.К.. Твърди, че от влизане в сила на решението до момента е изплащал редовно определената за двете деца издръжка.
Твърди, че през последните месеци детето Д.е изразявала многократно желание да не живее със семейството на своята майка. Ищецът твърди, че причина за това било отношението на съжителя на ответницата и постоянните конфликти с него породени от грубо и назидателно отношение. Твърди, че на детето са налагани наказания да не напуска жилището, лишавана е от телефон си, ограничавани са паричните средства за ежедневни нужди, свързани с пътуване до училище, забранявано и е да посещава извънкласни мероприятия. В заключение моли съда да постанови решение, с което да измени решението по гр.дело №3571/2011г. по описа на РС П. като му предостави упражняването на родителските права върху непълнолетната Д.М.Ц.и да осъди ответницата да и заплаща месечна издържка от 180 лева. В хода на делото се твърдят настъпили нови обстоятелства при ищеца – промяна на местоживеенето му, като по този начин се конкретизира искането за промяна в местоживеенето на детето – то да бъде в ***; твърди и промяна в местоработата си, която в хода на делото е променена.
Ответницата оспорва предявения иск. Твърди, че живее на семейни начала с лицето П.М.К.и от брачното съжителство имат родено едно дете, родено през месец февруари 2014г., в семейството са изградени отношения на привързаност и близост, като двете по-големи деца – С.и Д.– помагат при отглеждане на по-малката си сестра. Твърди, че тази помощ засилва привързаността към децата. Оспорва, че тя и нейния съжител тормозят и злоупотребяват с чувствата и уменията на децата, а напротив – възпитават ги в умения да си помагат и да се грижат един за друг. Твърди, че това показва висок родителски капацитет и възпитателен подход. Оспорва, че съжителят ѝ тормози детето МД., а сочи, че той се грижи за нея като за свое дете, но тя е във възраст, в която желае да и бъде предоставена повече свобода и не приема подчинение по отношения на никого. Твърди, че тези нейни желания, типични за възрастта и понякога изострят отношенията им и детето Д.търси криворазбраната свобода на баща си. Заявява също и че бащата често пътува и отсъства от дома си, а когато е с детето и позволява неща, които тя и съжителят ѝ приемат за нередни и това е причина за враждебното отношение на МД..
Ответницата твърди, че ищецът има нова съпруга, която има свое дете и това не би и позволило да обръща достатъчно внимание на МД..Твърди се, че в момента самата тя и съжителят и налагат норми на поведение, които изискват съпричастност в домакинството и семейната среда, което от своя страна ги прави неприемливи за детето МД.. Твърди, че ищецът няма собствено жилище, а желанието му за промяна на родителските права е породено от нежелание да заплаща издръжка. Ответницата твърди, че тя полага грижи за трите деца като им осигурява нормални условия за живот, докато ищецът не е осъществявал режима на лични контакти с децата си.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намери за установено следното: От представеното удостоверение за раждане по акт № 773 от 03.06.2002 г. на Община П., се установява, че детето Д.М.Ц.,
ЕГН **********, в момента на 15 навършени години е с баща – ищеца М.Ц. и майка – ответницата В.К.. Страните имат и друго общо дете – С.М.Ц., роден на *** г. С решение по гр.д.№ 3571 от 2011 г. на ПлРС, на основание чл.50 от СК бракът между родителите е прекратен по взаимно съгласие, като съгласно споразумението между страните упражняването на родителските права върху двете деца е предоставено на майката В.К., а за двете деца бащата е осъден да заплаща по 80.00 лв. месечно. Ищецът има и друго дете – М.Ц., родено на ***г. съгласно представения акт за раждане № 854 от 2013 г. на Община П.. Не е спорно между страните, че и ответницата има родено след прекратяване на брака малолетно дете от настоящия си съжител. Съгласно служебна бележка № 116 от 19.04.2017 г., детето Д.е била ученичка в 8 „а“ клас през учебната 2016-2017 г. в Национално училище по изкуствата „Панайот Пипков“ гр. П.. Съгласно представените 14 бр. грамоти и дипломи от различни конкурси, детето Д.се изявява успешно в областта на народното пеене, като е получавала отличия в периода 2009-2016г. Не е спорно между страните, че и понастоящем майката осъществява упражняването на родителските права върху детето в жилището си в град Д.Д., а детето посещава училище в град П., като пътува с абонаментна карта, която за месец април 2017 г. е била на стойност 36.00 лв. При подаване на исковата молба, бащата е работил като шофьор на товарен автомобил - международни превози при „КАЕМ 87“ ООД, при възнаграждение от 465.00 лв., съгласно представен трудов договор от 09.09.2016г. В хода на делото той е сменил местоработата си и е представил трудов договор с „Палфингер Продукц.Б.“ ЕООД – гр.Ч.Б., к-с Бета, за длъжността „стругар“, при възнаграждение от 600.00 лв., считано от 18.10.2017г. Също така първоначално той е живял в гр.Т., а в хода на делото представи доказателства, че е променил местоживеенето си и понастоящем то е ***. Съгласно удостоверението за регистриран настоящ адрес от 19.09.2017 г. той е регистриран в гр.***. Не е спорно по делото, че към момента и двамата родители имат образувани трайни съпружески съжителства с други лица – родителите на третите им деца – ищеца М.Ц. - с Е.Д„., а ответницата В.К. - с П.К..
При изслушването на родителите на основание чл.59, ал.6 от СК същите заявиха следното: Бащата посочи, че мотивите му за завеждане на иска са били, че майката на детето Д.е поискала да го прехвърли да учи в гр.Д.Д., и че детето е имало проблеми със съжителя на майка си. Ищецът твърди, че желае да вземе детето при себе си, не за да бъде то свободно, и че дори когато в миналото е работил в С. и е говорил с МД., тя го е слушала и той е можел да я контролира от чужбина. Счита, че детето му казва всичко и споделя всичко с него. Няма проблеми с нея и въпреки, че не може да каже, че майката не се грижи за детето, смята, че той следва да упражнява родителските права. Не отрича, че детето е облечено, но сочи, че децата му твърдяли, че не са задоволени от пари в къщата на майката, и че Д.е искала от него пари в размери от 30 лв. в края на учебната година на 8 клас и в други случаи, когато детето е било без пари. Майката, от своя страна, заявява, че се противопоставя на предявения иск, че от 2008 г. досега е отгледала децата, въпреки че до развода през 2011 г. бащата не ѝ е пращал пари за тях. Заявява, че няма трудности при отглеждане на детето, не прави разлика между двете си деца както я прави бащата. Заявява, че не е искала да мести детето в друго училище, а само го е заплашвала за това по повод бягствата от училище на МД., за които е била уведомявана от нейната класна. Установявала е, че вместо да ходи на училище, детето е ходила при жената на ищеца, която работи в заведение в центъра на П.. Заяви, че си говори с детето, но понякога трудно осъществяват комуникация, тъй като Д.крие неща от нея; че я наказва; че държи да има контрол; но това не харесва на детето. Счита, че детето няма конфликт с нейния мъж, а по-строгото отношение към нея сега не се харесва на детето, въпреки, че когато заживяла с този мъж, той и детето се разбирали много добре.
Заяви, че детето често си мени мнението. Сочи като проблем за детето, че са му вземали телефона под формата на наказание заради това, че има чатове и неприлични снимки, което го афектирало. Посочи, че детето има час, в който да се прибира и граници - кое може и кое не може, но това не му допада. Твърди, че и осигурява парични средства доколкото е редно, и че по 5.00 лв. за джобни са достатъчни, а по повод абитуриентския бал не и дала 30 лв., защото нямала да даде толкова и на другото дете, и тогава Д.се обадила на баща си, оплакала му се, че не и стигат парите и той ѝ е дал.
По делото бяха събрани и гласни доказателства, които съдът кредитира изцяло, независимо от близките отношения на свидетелите със страните и вероятната им заинтересованост от изхода на спора. Свидетелката Е.Д„., която живее на съпружески начала с ищеца, посочи, че от месец и половина живеят в град П., познава и е в добри отношения с МД., разбират се, но не се виждат много често – за последните две години двете деца на бащата са идвали максимум четири пъти у тях. Същевременно посочи, че в последните три месеца поне шест пъти Д.е ходила при нея, за да взема пари, предадени от бащата, като сумите са били 5-10 лв., но не повече. Пили са кафе.
Детето ѝ се оплаквало, че майката не позволява много неща, че ѝ взема телефона и ѝ забранява да говори с баща си. Оплаквала се, че втория съпруг на майка ѝ се кара и има проблеми. Била изнервена и притеснена, че майка ѝ иска да я премести да учи в гр.Д.Д.. Детето се притеснявало, че когато закъснява, втория съпруг на майка ѝ, ако е пийнал ѝ се карал. Ищецът отсъствал до 3, 4 до 5 дена максимум от къщи във връзка с работата си. Когато е бил в Б. е пробвал да звъни на дъщеря си, но е имало случаи, когато тя не е имала телефон и не е можел да се свърже с нея. Самата свидетелка твърди, че може да упражнява контрол над детето, защото винаги когато то е ходило при нея, са се разбирали. Детето я слушало, връщало се в определения от нея час и тя ѝ е казвала, че не ѝ пречи и че е съгласна да дойде да живее при тях. Счита, че майката иска да я премести в град Д.Д., тъй като е закъснявала и нямало с какво да се прибира от П.. Заявява, че преценили, че след като детето иска да отиде при тях, трябва да се преместят от гр. Т. в гр.П.. Заяви, че много пъти в учебно време детето е идвало при нея в механата, в която работи. Пиели кафе. Свидетелката знаела, че детето пуши, но не е пушило пред нея и не е споделяла, че е избягала от час. Известно ѝ е, че бащата и дъщерята са говорили да стане певица в кръчма и са имали уговорка тя да пее в заведение. Работодателя на свидетелката е разпитвал Д.и искал да я чуе как пее, но не за да работи при него. Посочи, че знае, че детето изявява желание да пее и да работи в заведение. Посочи също, че когато попитала Д.защо ѝ е взет телефона, тя и отговорила, че не са и дали обяснение.
Свидетеля С.С., който е бил съсед на ищеца в гр.Т. посочи, че често се събират заедно и познава семейната му обстановка. По времето, когато са живели в Т., децата от предишния му брак са идвали, виждал е Д.5-6 пъти в дома на М.. През това време не е чули пререкания. Виждал е, че се уважават, че детето помага на втората съпруга на бащата. По делото беше разпитан и бащата на ищеца Д.Ц., който посочи, че е в лоши отношения със сина си и даже сина му се заканил, че ако се яви на делото ще му потроши кокалите. Посочи, че от банка търсят сина му за пари, че финансово синът му е зле. Продал е земята на майка си, защото трябвало да плати 2000 лв. натрупана издръжка. По този повод съжителката на ищеца се карала с ответницата защо търси парите за издръжка и е имало скандал.
За ответницата, бащата на ищеца посочи, че си гледа децата и се грижи добре за МД..
Не я е виждал гладна или мръсна. Д.обаче сега стояла настрана от него, вероятно защото той се е карал с баща ѝ. Свидетеля заяви, че държи Д.да бъде при майка си, и че сегашната жена на сина му е причина да са нещастни децата.
Посочи, че ответницата и сегашната съжителка на ищеца са братовчедки и свидетелката Д„. е разсипала семейството им. Свидетеля посочи, че ищеца може да говори като баща с детето МД., но пътува и го няма и детето иска да е при него, за да няма контрол. Заяви, че детето „търси лекото и мекото“. Заяви, че когато е имало контакти с децата, именно той е ходил да вземе децата с колата, водил ги е в неговата къща, децата са спяли при него и в неделя той ги е връщал.
Разпечатката съдържа 24 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c425a372-ae94-4c9d-8225-8b80c8c433ff