Решение № 218 от 19.02.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 218 гр. Варна, 19.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 2 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димо Цолов при участието на секретаря Пламен Б. Пламенов като разгледа докладваното от Димо Цолов Административно наказателно дело № 20233110201817 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба от "Денисим" ООД гр. Варна, ЕИК 103132249, срещу Наказателно Постановление №032201323 от 18.01.2023 г., издадено от Директор на Дирекция “Инспекция по труда” Варна, с което за нарушение по чл.62, ал.1 КТ, на въззивника е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер 2000.00 лв.

Въззивникът оспорва процесното НП като незаконосъобразно и моли, същото да бъде отменено. Твърди, че на 08.12.2022 г. на лицето О.П. била предложена от въззивното дружество работа като хигиенист, при което тя опитала, но не могла да се справи и си тръгнала, без да бъде сключен трудов договор. Твърди, че не е установено съответното лице да е престирало труд за въззивното дружество и не е установена същността на работата, за чието извършване се твърди в НП, че представлява предоставяне на работна сила. Твърди и допуснати процесуални нарушения. Твърди също, че наложеното наказание е прекомерно завишено. Навежда и доводи за маловажност на твърдяното нарушение.

Въззиваемата страна оспорва жалбата. По същество счита, че наказателното постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

След преценка на събраните доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 08.12.2022 г. в обект „шивашки цех“, находящ се в гр. Варна, м-т „Кочмар“ №317, стопанисван от въззивника „Денисим“ ООД, служители на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна – свидетелите М. М. и М. М., извършили проверка, при която лицето О.П. била установена да извършва дейност по почистване в двора на сградата, в която се помещавал шивашкия цех. При появата на проверяващите, тя им отворила дворната врата и извикала управителя на „Денисим“ ООД, а в последствие, в предоставена за попълване декларация тя лично отразила, че работи в обекта като хигиенист с конкретно работно време 1 и договорено месечно трудово възнаграждение 710.00 лв, както и че основните й задължения са почистване на двора и цеха.

При приключване на проверката била връчена призовка на управителя на въззивното дружество за явяване на 15.12.2022 г. в Дирекция „Инспекция по труда“ гр.

Варна с указания за представяне на документи, сред които трудови договори и трудови досиета за установените работници, като трудов договор за лицето О. П. не бил представен.

При тези констатации срещу въззивника бил съставен АУАН №03-2201323 от 29.12.2022 г. за нарушение по чл.62, ал.1 КТ, за това че на 08.12.2022 г. лицето О.П., ЛНЧ**********, гражданка на Украйна, е било допуснато да престира труд в полза на въззивника, изпълнявайки трудови функции на длъжност „хигиенист“ с работно място шивашки цех, находящ се в гр. Варна, м-т „Кочмар“ №317, с работно време от 09.00 ч до 18.00 ч., уговорено трудово възнаграждение 710.00 лв месечно, без да е сключен трудов договор в писмена форма между страните по възникналото трудово правоотношение. Актът бил съставен в присъствие и срещу положен подпис за нарушител от свид. Т.М. в качеството на упълномощено от въззивното дружество лице, комуто било връчено и копие от документа.

На 18.01.2023 г. наказващият орган издал процесното НП, с което възприел и възпроизвел направените в АУАН фактически констатации и наложил на въззивника предвиденото в чл.414, ал.3 КТ наказание имуществена санкция в размер 2000.00 лв. НП било връчено на упълномощеното лице Т. Милев на 02.03.2023 г.

Визираната фактическа обстановка се установява по категоричен начин както от кредитираните като непротиворечиви, взаимно допълващи се и безпристрастно дадени в резултат на непосредствени възприятия, показания на всеки един от свидетелите М. М. и М.

М., които напълно се подкрепят и потвърждават и от приобщените документи – НП №032201323 от 18.01.2023 г., ведно с разписка за връчване, АУАН №03-2201323 от 29.12.2022 г., декларация от О. П. от 08.12.2022 г. на украински език, ведно с легализиран превод, призовка №2394 от 08.12.2022 г., пълномощно рег.№15888 от 29.11.2022 г., идентификационна карта за „Денисим“ ООД и заповед №3-0864 от 17.10.2022 г. Съдът не кредитира наведените от свид. Т.М. твърдения, че в деня на процесната проверка лицето О.

П. не е полагала труд за въззивното дружество, а само получила предложение да бъде назначена като хигиенист, но след като опитала да почисти двора, се отказала и трудов договор не бил сключен, тъй като този свидетел е съпруг на управителя на въззивното дружество и негов пълномощник, при което реално е заинтересовано от изхода на спора лице, твърдящо изгодни за страната обстоятелства, чиято достоверност е неподкрепена с други доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Относно допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета от съда за разглеждане.

Относно компетентният орган:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна.

Относно процесуалната законосъобразност на оспорения акт:

Акта за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на същия наказателно постановление е издадено в сроковете по чл.34 ЗАНН и не страдат от съществени нарушения на процесуалните изисквания относно законоустановените форма и съдържание.

2

В АУАН е направено пълно и детайлно описание на нарушението, посочени са датата и мястото на извършване, както и обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни за индивидуализацията на нарушителя. Спазено е изискването на чл.57, ал.1 ЗАНН, в издаденото НП да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното нарушение.

Относно материално-правната законосъобразност на оспорения акт:

Приетата за установена фактическа обстановка категорично сочи осъществяване на трудови функции от лицето О.П. за въззивника „Денисим“ ООД, доколкото същото е било непосредствено възприето от свид. М. М. да осъществява именно действия по почистване на дворното пространство пред сградата на проверения обект, като при това, тези преки възприятия на свидетеля съответстват напълно и на основните, декларирани лично от съответното лице обстоятелства в представената му декларация.

Показателен в тази връзка е факта, че в документа същото лице изрично е посочило, че основните му функции като „хигиенист“ са именно по почистване на двора и шивашкия цех.

Също така, по делото не е спорно, че от въззивника не е представен трудов договор за лицето О. П.. При тази констатация съдът намира, че правилно наказващият орган е приел наличие на осъществено нарушение по чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 и чл.61, ал.1 КТ. Посочените правни норми регламентират, че трудовият договор се сключва между работника и работодателя в писмена форма и преди постъпването на работа. Безспорно, въззивникът не е изпълнил тези задължения, с което е допуснато описаното в НП нарушение. Правилно е била ангажирана отговорността на въззивника „Денисим“ ООД в качеството на работодател чрез налагане на "имуществена санкция". Това по своята правна същност е обективна, безвиновна отговорност на правния субект за неизпълнение на задължения към държавата, каквото имаме в конкретния случай и се реализира независимо от конкретния извършител, формата на вина, степента на обществена опасност на дееца и т. н.

Съдът намира, че в случая не би могла да се приложи разпоредбата на чл.415в КТ, доколкото нарушенията по чл.62, ал.1 и чл.61, ал.1 КТ, независимо от тяхното отстраняване, не са маловажни съгласно чл.415в, ал.2 КТ. С оглед обективните характеристики на самото нарушение съдът счита също така, че не е налице хипотезата на чл.28 ЗАНН, доколкото неговата обществена опасност не е по-ниска от останалите нарушения от този вид.

Приложимият санкционен текст на чл.414, ал.3 КТ предвижда глоба от 1500 лв до 15000 лв за работодателя. Определеният с НП размер на глобата в конкретния случай – 2000 лв е между минималния и средния предвиден, в посока към минималния и не е мотивиран от наказващия орган като според настоящия съдебен състав, той е несправедлив с оглед данните за степента на обществена опасност като на деянието, така и на дееца.

Наличните доказателства сочат, трудовото правоотношение да е възникнало в деня на проверката и да е преустановено незабавно в рамките на същия работен ден като същевременно липсват данни за предходно установени нарушения от същия вид за въззивника, както и за други обстоятелства, отегчаващи неговата отговорност за процесното нарушение. Изтъкнатите съображения мотивират извод, че наказанието имуществена санкция в специалния минимум 1500 лв е съответно на тежестта на нарушението и изцяло адекватно да изпълни целите на генералната и на специалната превенция по чл.12 ЗАНН, поради което НП следва да се измени в частта относно размера на наложената санкция.

С оглед изхода на спора и съобразно отправената претенция от въззиваемата страна, на основание чл.63д, ал.4 и ал.5 ЗАНН и чл.143 ал.3 АПК, следва да се присъди възнаграждение за юрисконсулт. При определяне на неговия размер съдът съобрази разпоредбата на чл.37, ал.1 ЗПП и издадената въз основа на същата Наредбата за заплащане на правната помощ, чиято норма чл.27е предвижда възнаграждение за защита в 3 производства по ЗАНН от 80.00 лв до 120.00 лв. Поради това и като прецени несъществената фактическа и правна сложност на делото и кратката продължителност на първоинстанционното производство, съдът намира, че за база при определяне размера на обезщетението следва послужи минималния установен размер 80.00 лв. Доколкото намаления размер на наложеното наказание е неблагоприятен за въззиваемата страна резултат, липсата на регламентиран ред за присъждане на разноски в такава хипотеза може да бъде преодоляна чрез приложен от съда критерий за справедливост, съобразен със специфичните основни и същностни цели на производството по оспорване на НП по реда на ЗАНН. От гледна точка на въззиваемата страна, първостепенна цел е да се потвърди оспорения акт, при което отговорността за твърдения нарушител се понася изцяло, а второстепенна се явява целта да се измени само размера на наложената санкция, при което санкционираното лице понася своята отговорност на по-ниска стойност. Изхождайки от тези две цели и съответните последици за въззиваемата страна и като съобрази, че при потвърждаване на НП, съгласно чл.63д, ал.4, вр. ал.1 ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 АПК, възнаграждението за юрисконсулт се присъждат в пълен размер, то при постигане на второстепенната цел – изменение на НП, настоящият състав счита за справедливо, от установения базов размер 80.00 лв, да се счита половината 40.00 лв като основа за определяне стойността, с която следва да бъде съразмерно редуцирана стойността на определеното възнаграждение. Съобразно този критерий, в настоящия случай, половината (40.00 лв) на определения базов размер, съразмерно на изменената част - намалена с 1/4 сочи резултат 10.00 лв, с която стойност следва да бъде намалено базово определеното възнаграждение 80.00 лв до сумата 70.00 лв.

Същевременно, доколкото намаления размер на наложеното наказание е благоприятен за санкционираното лице резултат като е отправена съответна претенция по чл.63д, ал.1 ЗАНН и от въззивника, липсата на регламентиран ред за присъждане на разноски в такава хипотеза следва да бъде преодолян по аналогично приложим критерий за справедливост, съобразен със специфичните основни и същностни цели на производството по оспорване на НП по реда на ЗАНН. От гледна точка на санкционираното лице, първостепенна цел е да се постигне отмяна на оспорения акт, при което отговорността на твърдения нарушител отпада изцяло, а второстепенна се явява целта да се намали размера на наложената санкция, при което санкционираното лице понася своята отговорност, но при по-ниско по размер наказание. Изхождайки от тези две цели и съответните последици за санкционираното лице и като съобрази, че при постигане отмяна на НП, съгласно чл.63д, ал.1 ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 АПК, сторените разноски се присъждат в пълен размер, то при постигане на второстепенната цел – изменение на НП, настоящият състав намира за справедливо, да се счита половината от общо сторените разноски като основа за определяне стойността на дължимите разноски, като се присъди съразмерна стойност на тази, с която е намален размера на наказанието. Съобразно този критерий, в настоящия случай, при извършено от въззивника плащане на 400.00 лв възнаграждение за адвокат, от половината на тази стойност (200.00 лв), съразмерно на намаления размер на наказанието с 1/4 от наложеното с НП, подлежаща на присъждане в полза на въззивника се явява сумата 50.00 лв.