Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 32167 от 03.09.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 3460/2026
Вид
Определение № 32167
Подписан
03.09.2026
В сила
03.09.2026
Състав
МОНИКА ХРИСТОФОРОВА ХРИСТОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 32167 гр. София, 03.09.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в закрито заседание на трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МОНИКА ХР. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от МОНИКА ХР. ХРИСТОВА Гражданско дело № 20261110103460 по описа за 2026 година

Производството е по иск за съдебна делба.

Делото е образувано по искова молба на А. Л. В. против И. Б. Т. за допускане на съдебна делба на недвижим имот, придобит по време на брака между страните.

В срока за отговор по чл. 131 ГПК ответникът И. Б. Т. е предявил насрещна искова молба, с която е заявил:

- главен иск по чл. 23, ал. 1 СК за признаване за установено, че процесният имот е придобит изцяло с негови лични средства и представлява негова изключителна собственост;

- евентуален иск по чл. 29, ал. 3 СК за определяне на по-голям дял от общото имущество.

След извършена служебна проверка относно предявените насрещни искове, съдът намира следното: допустимостта на

По главния иск с правно основание чл. 23, ал. 1 СК:

От приложеното решение за прекратяване на брака между страните, постановено по реда на чл. 321, ал. 5 ГПК, е видно, че е утвърдено споразумение по чл. 51, ал. 1 СК, в чийто диспозитив е прието, че семейното жилище е апартамент, придобит по време на брака между страните в режим на съпружеска имуществена общност. Утвърденото от съда споразумение по чл.

321, ал. 5 ГПК вр. чл. 51, ал. 1 СК има значението на съдебна спогодба и се ползва с последиците на влязло в сила съдебно решение. Чрез него окончателно, със сила на пресъдено нещо, са уредени имуществените отношения между бившите съпрузи относно правния статут на процесното жилище като вещ, придобита в режим на СИО. С прекратяването на брака 1 съпружеската имуществена общност се прекратява ex lege по силата на чл. 27, ал. 1 СК и се трансформира в обикновена съсобственост при равни дялове.

Съгласно задължителната и константна практика на ВКС, когато в утвърденото от съда споразумение страните са признали и уредили въпроса за принадлежността на имота като придобит в режим на СИО, последващ иск по чл. 23, ал. 1 СК за признаване на изключителна собственост поради пълна трансформация на лично имущество е процесуално недопустим. Искът за трансформация цели отричане възникването на бездяловата съсобственост с обратна сила (ex tunc), което влиза в пряко протИ.речие със стабилитета на влязлата в сила съдебна спогодба и признатия факт на съвместно придобиване. Пререшаването на въпроса относно способа на придобиване и съсобствеността е преклудирано (в този смисъл: Решение № 116 от 21.01.2021 г. по гр. д. № 787/2020 г., II г. о., ГК; Определение № 548 от 14.07.2021 г. по ч. гр. д. № 2542/2021 г., I г. о., ГК; Решение № 50111 от 15.12.2022 г. по гр. д. № 378/2022 г., II г. о., ГК; Определение № 3091 от 17.06.2025 г. по ч. гр. д. № 1608/2025 г., I г. о., ГК).

Налице е отрицателна процесуална предпоставка от категорията на абсолютните, поради което насрещната искова молба в частта по предявения иск по чл. 23, ал. 1 СК следва да бъде върната като недопустима на основание чл. 130 ГПК.

По евентуалния иск с правно основание чл. 29, ал. 3 СК:

Предвид недопустимостта на главния иск, вътрешнопроцесуалното условие за разглеждане на предявения при условията на евентуалност иск по чл. 29, ал. 3 СК е сбъднато. Съдът обаче намира, че този иск не може да бъде съвместно разглеждан в рамките на настоящото делбено производство.

Искът по чл. 29, ал. 3 СК е конститутивен иск за преразпределяне на дяловете от общото имущество, като по-големият принос се оценява комплексно спрямо цялата прекратена имуществена общност, а не изолирано само по отношение на конкретната вещ, предмет на съдебната делба.

Посочената претенция не попада сред лимитативно очертания кръг от преюдициални и съпътстващи спорове, допустими за разглеждане в първата фаза на съдебната делба съгласно чл. 342 и чл. 343 ГПК. Практиката на ВКС е непротИ.речива, че обективното съединяване на иск за делба с конститутивен иск по чл. 29, ал. 3 СК е недопустимо (в този смисъл Определение № 2187 от 2

14.07.2023 г. по гр. д. № 4470/2022 г., I г. о., ГК).

Следователно са налице предпоставките на чл. 210, ал. 2 ГПК насрещният иск по чл. 29, ал. 3 СК да бъде отделен за разглеждане в самостоятелно исково производство, в рамките на което следва да се преценява неговата редовност и допустимост.

Доколкото евентуалното уважаване на иска по чл. 29, ал. 3 СК би променило законоустановените равни квоти в съсобствеността, изходът по отделеното дело се явява преюдициален по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК спрямо делбеното производство в неговата първа фаза. Поради това производството по делото за делба следва да бъде спряно до приключване на отделеното производство с влязъл в сила съдебен акт.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА, на основание чл. 130 ГПК, насрещната искова молба на И. Б. Т., подадена по гр. д. № 3460/2026 г. по описа на Софийския районен съд, II ГО, 126 състав, в частта, с която е предявен иск с правно основание чл. 23, ал. 1 СК за признаване за установено, че процесният недвижим имот е придобит изцяло с негови лични средства и представлява негова изключителна собственост, и ПРЕКРАТЯВА производството по него.

ОТДЕЛЯ, на основание чл. 210, ал. 2 ГПК, за самостоятелно разглеждане предявения при условията на евентуалност насрещен иск от И. Б. Т. с правно основание чл. 29, ал. 3 СК за определяне на по-голям дял от общото имущество.

ДЕЛОТО в отделената част по иска по чл. 29, ал. 3 СК ДА СЕ ДОКЛАДВА на заместник-председателя на Софийски районен съд, ръководител на Трето гражданско отделение, за администриране и образуване в ново отделно гражданско дело.

СПИРА, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, производството по гр. д. № 3460/2026 г. по описа на Софийския районен съд, II ГО, 126 състав, до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по отделената насрещна искова молба с правно основание чл. 29, ал. 3 СК.

Определението в частта, с която се връща насрещната искова молба и се 3 спира производството по делото, подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския градски съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

В частта, с която се отделя насрещният иск за самостоятелно разглеждане, определението не подлежи на обжалване.

Препис от определението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4