Решение № 3986 от 01.10.2019, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ …………………….. гр. Варна

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ

РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XLVІІІ-ми състав, в открито съдебно заседание, проведено на единадесети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ДОБРИНА ПЕТРОВА при участието на секретаря Станислава Стоянова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 4719 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен от В.Ц.Г.,

ЕГН ********** иск с правно основание чл.45 ЗЗД за осъждане ответницата Н.Н.В. да му заплати сумата от 3 000 лева, 3000 лева, претендиранни за неимуществени вреди за периода от 22.03.2017г. до датата на подаване на исковата молба, изразяващи се в претърпени болки и страдания вследствие заведено срещу ищеца изпълнително дело № 6063/2017г. на VІ р-н СИС при ВРС по издаден изп.лист №126 по гр.д. №9141/16г. на ВРС, ведно със законна лихва считано от датата на увреждането- 22.03.2017г. на която е получил съобщението за доброволно изпълнение до окончателно изпълнение на задължението, на осн. чл. 45 от ЗЗД, във вр. с чл. 52 ЗЗД.

Ищецът твърди, че от съвместното съжителство с ответницата е родено детето ***на 30.01.2011г.

С решение № 4683/ 12.12.2016г.. постановено по гр.д. № 3141/2016г. на ВРС ищецът е осъден да заплаща в полза на детето месечна издръжка в размер на 180 лв.. считано от датата на депозиране на ИМ в съда- 03.08.2016г.. с падеж първо число на месеца, за който се дължи същата, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, до настъпване на законово основание за нейното изменение или прекратяване. Решението влязло в законна сила на 04.01.2017г.

Твърди, че на 09.03.2017г. ответницата се е снабдила с изп.лист № 126. издаден по делото.

Ищецът твърди, че още преди постановяване на окончателно решение по делото от м.септември 2016г. превежда по банкова сметка ***, в качеството й на майка на детето, месечна издръжка за него в следните размери: на 20.09.2016г. - 200 лв. издръжка за м.септември 2016г.; на 25.10.2016г. - 200 лв. издръжка за м.октомври 2016г.; на 08.12.2016г. - 200 лв. издръжка за м.ноември 2016г.; на 27.12.2016г. - 180 лв. издръжка за м.декември 2016г. + 20 лв. за разноски за адвокат.

След влизане на решението в сила на 04.01.2017г.. продължава: на 24.01.2017г. - 180 лв. издръжка за м.януари 2017г. + 20 лв. за съд.разноски; на 02.03.2017г. -180 лв. издръжка за м.февруари 2017г. + 20 лв. за съд.разноски и т.н. всеки следващ месец, вкл. до настоящия момент, без да има пропусната вноска Уточнява, че част от вноските са извършвани на място в банката от неговата настояща съпруга М. П. Г., затова в част от операционните бележки като ..вносител'" фигурира нейното име.

Ищецът твърди, че на 13.03.2017г. ответницата е завела срещу него изп.дело в СИС при ВРС, като по молбата й с вх.№ 7129/ 13.03.2017г. е било образувано изп.д.№ 6063/ 2017г., VI р-н на СИС при ВРС.

Ищецът установил, че никъде Н.В. не сочи, че е получила и към момента на подаване на молбата продължава да получава ежемесечно дължимата за детето месечна издръжка, изплащана й доброволно от бащата.

Ищецът твърди, че на 22.03.2018г. получил призовка за доброволно изпълнение за 1440 лв. главница, 47,65 лв. лихви, месечна издръжка по 180 лв. от 03.08.2016г., 86,50 лв. разноски по изп.дело, както и таксата по чл.53 от Тарифа за ДТ по ГПК в полза на ВРС в размер на 210, 01 лв., както и други суми в общ размер 450 лв. / адв.възнаграждение/ или общото задължение към 15.03.2017г. в размер на 2234,16 лв. Ищецът твърди, че е уведомил съдебният изпълнител за извършените от него плащания по дължимата издръжка.

Твърди, че въпреки всичко ответницата продължила неоснователно да твърди за него че : „продължава да бави текущите издръжки с около месец след падежа им". Счита за абсолютна злоупотреба с права да се завежда дело за неизплатени суми с твърдения за нередовно плащана издръжка само поради факта, че плащането е забавено с дни, но дългът е погасен в рамките на текущия месец. Ищецът излага, че в този случай биха се дължали евентуално само лихви, но тя не е посочила това в първоначалната си молба при образуване на изп.дело. напротив, претендирала е всички дължими за периода суми вкл. главницата, отлично съзнавайки, че тя вече й е платена/, като на практика по този начин е излъгала съдебния изпълнител, че нищо не й е платено по изп.лист.

Ищецът твърди, че в продължение на вече повече от две години недвижимият му имот продължава да е възбранен, а вземанията му- запорирани.

Твърди, че завеждайки срещу него изп.д.№ 6063/ 2017г. на СИС при ВРС. VI р-н. ответницата Н.В. изначално е злоупотребила е дадените й от закона процесуални права, като още в молбата за образуване на изпълнителното дело е \крила от съдебния изпълнител / излъгала/, че към момента на подаването й- 13.03.2017г. не е изпълнил доброволно задължението си за заплащане на ежемесечна издръжка за детето, като това нейно поведение окачествява като противоправно, в резултат на което му е причинила значителни неимуществени / морални/ вреди, които изпитва и към момента, а ще изпитва и в бъдеще.

Ищецът твърди, че е съдружник във фирма „***.Варна.

Във връзка с търговската ми дейност му се налага да търси различни начини на финансиране, както и да тегли кредити от банки или други финансови институции.

Сочи, че при кандидатстване за кредит всяка банка или финансова институция проверява кандидатстващия за наличие, липса на обезпечителни мерки, наложени върху имуществото му. Така ищецът сочи, че е поставен в ситуация да няма шансове за развитие на търговската си дейност /която е единственото му средство за препитание на него и семейството ми/, защото от всички банки, в които кандидатствал за кредит, му било отказано отпускането на такъв, точно поради наличието на наложените върху имуществото му обезпечителни мерки по изп.д.№ 6063/ 2017г. на СИС при ВРС. VI р-н. а именно- наложена възбрана върху притежаваната ид.ч. от недвижим имот, находящ се в ***, както и наложени запори върху банкови сметки в ..УниКредит Булбанк" АД и

..Банка Пиреос" АД. Излага, че независимо, че обезпечителните мерки са наложени върху личното му имущество, в качеството му на физическо лице, а не върху имущество и вземания на търговското дружество, в което е съдружник, съгласно условията на банките за отпускане на кредит, не може да му бъде отпуснат фирмен такъв, ако има наложени обезпечителни мерки като физическо лице.

Ищецът счита, че с противоправните си действия ответницата му причинява морални вреди, които се изразяват в претърпени и търпени понастоящем от него душевни болки и страдания, емоционални травми, свързани с чувство за несправедливост, безпомощност, унижение, предизвикани от некоректното, даже подигравателно отношение на ответницата спрямо него, изпитване на притеснения, стрес, тревоги, загуба на самочувствие, чувство на емоционална непълноценност и неравнопоставеност.

Ищецът твърди, че откакто е узнал, че ответницата е завела срещу него изп.д.№ 6063/ 2017г. на СИС при ВРС. VI р-н. е под постоянен психически стрес и тормоз, не се чувства пълноценен нито в работата си, нито в семейството си. Излага, че всички негативни емоционални травми, които изживява във връзка с несправедливостта, която бе стоварена върху него от страна на ответницата, рефлектира крайно негативно върху психиката му.

Станал напрегнат, разсеян, нарушил се трайно съня му, наложило се да потърси квалифицирана медицинска помощ и да ползва медикаменти за тези си симптоми, което не му се е налагало никога до тогава. Поради което моли искът да бъде уважен, претендира и съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника.

Ответницата възразява, че длъжникът - ищец в настоящото производство за нито един месец не е превел издръжката за детето на която е осъден в деня на падежа първо число на месеца за който се дължи, от където следва да му бъде начислена законна лихва върху всяка закъсняла вноска. Твърди, че вследствие на образуваното на 13.03.2017г. ***, същия на 31.03.2017г. превежда неизплатената до този момент издръжка за месец август 2016г., като продължава да бави текущите издръжки с около месец след падежа им. Сочи, че за размера на дълга от 25.04.2017г.п. Такса със ДДС 224,92лв. или общо 1333,30лв. към същата дата.

Ответницата счита, че е невярно твърдението за редовно плащана издръжка предвид което същия следва да понесе и последиците от несвоевременното изпълнение на задължението си. В тази връзка излага, че е изготвена справка за дължимите лихви върху всяка закъсняла вноска и е пристъпено към принудително изпълнение, чрез налагане на запори и възбрани върху имуществото, т.к. длъжника не ги е погасил в срока за доброволно изпълнение. Поради което сочи, че е депозирала и молба от 21.04.2017г. по ИД

20173110406063 със становище, че е неоснователно искането за вдигане на възбраната наложена върху имуществото на длъжника. Излага, че такава възбрана е наложена и по ИД 20173110406062 по описа на

СИС - ВРС образувано по ИЛ № 128 от 09.03.2017г., издаден от ВРС,Х1Хс-в, на основание чл. 404, т.1 и чл.405,ал.1 от ГПК, въз основа на същото Решение № 4683/ 12.12.2016г. по Гражданско дело № 9141/16г. по описа на РАЙОНЕН СЪД- гр. Варна , Гражданско отделение , влязло в законна сила на 4.1.2017г. , с който ОСЪЖДА В.Ц.Г., ЕГН: ********** да заплати на Н.Н.В. с ЕГН: **********, СУМАТА от 270,00 /двеста и седемдесет/лева-съдебно-деловодни разноски , на основание чл.78 ,ал.1 от ГПК, като по това ИД задължението е изцяло дължимо и до настоящия момент. Сочи, че по ИД *** има присъединен взискател - НАП.

Счита, че нито един елемент от състава на непозволеното увреждане не е налице, като от страна на В. няма противоправно поведение/деяние/, не е налице увреждане, а още по малко причинно-следствена връзка.

При условие на евентуалност, прави възражение за прекомерност на претенцията, като счита същата за изключително завишена и неотговаряща на съдебната практика и принципа за справедливост на осн. чл.52 от ЗЗД. Прави възражение и за наличие на съпричиняване. Претендира съдебно-деловодни разноски.

Съобразно събраните по делото доказателства, настоящият състав приема за установено следното:

По делото е представен изпълнителен лист

№126/09.03.2017г. издаден по гр.д. № 1941/2016г. на ВРС срещу В.Ц.Г. да заплаща в полза на детето Н. В. Г., ЕГН ********** ,чрез нейната майка и законен представител Н.Н.В., ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 180,00 /сто и осемдесет/ лева, считано датата на депозиране на исковата молба в съда – 03.08.2016г. с падеж - първо число на месеца, за който се дължи издръжка, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до настъпване на законовото основание за нейното изменение или прекратяване. Представена е и преписка по изп.дело № 20173110406063 на ДСИ при ВРС.

По делото са представени медицински документи за установяване здравословното състояние на детето ***: амб. лист № 2368/29.12.2017г.,

Психологична консултация на детето ***от февруари – март 2018г., експертно решение № *** от 09.02.2018г. и епикриза с из №1081/16.0т8.2018г. на СБАЛДБ „Д-р Лисичкова"

ЕООД-Варна.

С решение №4683/12.12.2016г. на ВРС по гр.д. № 9141/2016г. упражняването на родителските права по отношение на детето ***, ЕГН ********** са предоставени на майката Н.Н.В.,

ЕГН **********, местоживеенето е определено при майката, а на бащата В.Г. режим на лични отношения.

Бащата В.Ц.Г., ЕГН **********, с адрес: *** е осъден да заплаща в полза на детето ***, ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител Н.Н.В., ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 180,00 /сто и осемдесет/ лева, считано датата на депозиране на исковата молба в съда – 03.08.2016г. с падеж - първо число на месеца, за който се дължи издръжка, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до настъпване на законовото основание за нейното изменение или прекратяване

От заключението на вещото лице по ССЕ, кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че за периода от 03.08.2016г. до датата на исковата молба 26.03.2019г. е внесена сумата общо от 5842 лв. за издръжка. Общо дължимите суми за издръжка за същият период се равняват на 5760 лв. Съобразно датите на задължиние и датите на плащане на издръжка дължимите лихви за забава общо се равняват на 30,45 лв.