Решение № 260949 от 11.07.2023, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№.................... гр. София, 11.07.2023 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ А въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

Председател: В. ЙОВЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

М. ГЕОРГИЕВА

ДИМИТЪР КОВАЧЕВ при участието на секретаря Христина Кръстева, разгледа докладваното от съдия М. Георгиева въззивно гражданско дело № 2160 по описа за 2021г. по описа на СГС и взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.

С решение от 10.12.2020г., постановено по гр. дело № 17099/2020г. по описа на СРС, ГО, 45 състав, са уважени предявените от Р.Е.Д. и Е.Е.Г. срещу „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД обективно кумулативно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1-во и предл. 3-то от ЗЗД, вр. чл. 146, ал. 2 от ЗЗП, вр. чл. 143 от ЗЗП за установяване, че клаузите на чл. 5, ал. 3 и чл. 7, ал. 3 от договор за предоставяне на ипотечен кредит от 18.03.2009г., както и допълнително споразумение към договор за предоставяне на кредит от 18.03.2009г., в сила от 15.06.2013г., са нищожни поради противоречие на закона и като неравноправни. Със същото решение са отхвърлени предявените искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1-во и предл. 3-то от ЗЗД, вр. чл. 146, ал. 2 от ЗЗП, вр. чл. 143 от ЗЗП за установяване, че клаузите на чл.

5, ал. 1, чл. 6, ал. 1 и ал. 2 и чл. 15, ал. 2 и ал. 3 от договор за предоставяне на ипотечен кредит от 18.03.2009г. са нищожни.

Първоинстанционният съд е уважил предявения от Р.Е.Д. срещу „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл.

1-во от ЗЗД и ответното дружество е осъдено да заплати сумата от 583, 19 евро, представляваща платена от ищцата през периода от 11.05.2015г. до 24.07.2019г. при начална липса на основание, вследствие изменение размера на първоначално договорените анюитетни вноски по договор за предоставяне на ипотечен кредит от 18.03.2009г. чрез едностранно увеличение на размера на дължимата възнаградителна лихва над първоначално определената в размер на 9, 5 %, като исковата претенция е отхвърлена за разликата до пълния предявен размер от 1 000 евро.

Със същото решение са отхвърлени предявените от Р.Е.Д. и Е.Е.Г. срещу „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД в условията на активно субективно съединяване искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД за заплащане на сумата от общо 150 евро, представляваща разликата между първоначално договорената годишна такса за управление на кредита и действително заплатената, както и за заплащане на сумата от общо 1 450 евро – платена без основание такса за предсрочно погасяване на кредита.

Срещу решението, в частта, в която е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД за връщане на недължимо платена възнаградителна лихва, е подадена в законоустановения срок въззивна жалба от ищците Р.Е.Д. и Е.Е.Г.. В жалбата са изложени оплаквания за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи, както и за нарушение на материалния закон. Конкретно се поддържа, че подлежи на връщане и сумата от 741, 97 евро – платена без основание редовна лихва и сумата от 285, 80 евро – платена без основание отложена лихва. По отношение на сумата от 285, 80 евро са наведени съображения, че същата подлежи на връщане, тъй като допълнителното споразумение, въз основа на което е платена тази лихва, е прогласено за нищожно. Твърди се, че удържаната сума от 741, 97 евро е недължима, тъй като към датата на предсрочното погасяване на кредита дължимата възнаградителна лихва за м.07.2019г. не е в този размер. По изложените съображения е направено искане за отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на друго, с което предявеният иск с правно основание да се уважи за посочените суми.

Насрещната страна в производството – „ОББ“ АД оспорва въззивната жалба като неоснователна. Счита първоинстанционното решение в обжалваната му част за правилно и обосновано.

По делото е постъпила въззивна жалба и от ответника

„ОББ“ АД срещу решението на СРС в частите, в които са уважени предявените искове с правно основание чл. 26 от ЗЗД и чл. 55 от ЗЗД. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението в обжалваните му части по доводи за нарушение на материалния закон, както и за необоснованост. Конкретно се поддържа, че от приетото по делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза е установено, че банката не е увеличавала размера на договорната лихва и няма надвнесени суми на това основание. Напротив, ищците дължат на банката сума в размер на още 1 874, 48 евро, която представлява непогасена част по кредита при първоначално уговорените в договора условия. Излага, че процесното допълнително споразумение към договора за кредит, противно на приетото от първоинстанционния съд, не е сключено въз основа на неравноправни клаузи. По тези съображения е направено искане за отмяна на решението в обжалваните му части и постановяване на друго, с което предявените искове да се отхвърлят в цялост.

Насрещната страна Р.Е.Д. и Е.Е.Г. оспорват въззивната жалба като неоснователна по подробно изложени съображения.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД, вр. чл. 146, ал. 1 от ЗЗП от ЗЗД и чл. 55, ал. 1, предл.

1-во от ЗЗД.

Не се спори, че на 18.03.2009г. между ,ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД и Е.Г.Д./наследодател на ищците в производството/, е сключен договор за ипотечен кредит, по силата на който банката е предоставила на кредитополучателя сумата от 22 600 евро за ремонт и реконструкция на недвижим имот, срещу задължението за връщане на кредита на месечни анюитетни вноски в размер на по 227, 67 евро и с падеж 15-то число на месеца, считано от 15.04.2009г. и краен срок на погасяване - 15.03.2029г. Според уговореното в чл. 5, ал. 1 от договора главницата по кредита се олихвява с лихвен процент в размер на 9, 5 % годишно, като олихвяването се извършва ежемесечно. Клаузата на чл. 5, ал. 3 предвижда, че банката има право едностранно да променя размера на лихвения процент, посочен в ал. 1, в зависимост от размера на инфлацията, основния лихвен процент на БНБ и пазарните условия, за което уведомява кредитополучателя в едноседмичен срок от промяната или изнася информация за това в банковите салони. В такива случаи не е необходимо подписване на анекс към настоящия договор. Уговорено е в чл. 7, ал. 1 от договора, че при разрешаване на кредита банката начислява първоначална такса в размер на 0, 25 % върху размера на разрешения кредит и годишна такса в размер на 0, 5 % върху остатъка на главницата за покриване на разходите по управлението и обслужването му. Първоначалната такса за управление и обслужване на кредита се изплаща при усвояването на кредита, а годишната такса се събира след усвояване на кредита ежемесечно, като се включва в месечната погасителна вноска /чл. 7, ал. 2/. Според клаузата на чл. 7, ал. 3 от договора банаката има право едностранно да променя размера на годишната такса за управление и обслужване на кредита, за което уведомява кредотиполучателя в едноседмичен срок от промяната или изнася информация за това в банковите салони. В такива случаи не е необходимо подписване на анекс към настощия договор.

По делото не е спорно обстоятелството, че отпуснатата сума е преведена по сметка на кредитополучателя.

С допълнително споразумение от 15.06.2013г., сключено по молба на Е.Г. Д., страните по кредитното правоотношение постигнали съгласие за изменение на условията по договора за кредита, както следва:

В чл. 1 от допълнителното споразумение е посочено, че към датата на влизане в сила на същото, задълженията на кредитополучателя са в размер на 20 980, 70 евро. Страните постигнали съгласие, че остатъкът от кредита ще се издължава на осемнадесет месечни вноски в размер на 152, 49 евро всяка, считано от 15.06.2013г., на 15-то число на месеца и 172 месечни вноски в размер на 234, 60 евро, считано от 15.12.2014г. на 15-то число на месеца, като вноската включва главница, лихва и съответната част от годишната такса за управление и обслужване. Изрично е посочено в чл. 6 от споразумението, че промяната в размер на вноската, при изпълнение на условията по чл. 3 /при недопускане на частично или пълно просрочие на повече от една от първите 18 вноски/ не съставлява опрощаване и намаляване на първоначалния размер на кредита или подновяване на задължението.

Крайният срок на издължаване на кредита остава непроменен – 15.03.2029г.

От представеното по делото удостоверение за наследници от 01.06.2016г., издадено от СО, район Слатина, се установява, че Е.Г.Д.е починал на 24.05.2016г., като е оставил наследници по закон по права линия от първа степен, както следва: И.Е.Д./син/, Р.Е.Д. /дъщеря/ и Е.Е.Г. /син/.

Видно от приетото удостоверение, издадено от Софийски районен съд по гр.д.№ 38316/2016 г., III ГО, един от наследниците - И.Е. Д., е заявил отказ от останалото от наследодателя му Е.Г.Д.наследство, който е вписан в особената книга на съда под № 824/21.09.2016 г.

Наследникът Е.Е.Г. е приел оставеното му наследство от наследодателя Е.Д., което се установява от представеното съдебно удостоверение, издадено от Софийски районен съд по гр.д.№ 63536/2016 г., III ГО., като приемането е вписано в особената книга на съда под № 50/20.01.2017 г.

По делото са приложени заявления от двамата наследници

– настоящи ищци, от които се установява, че са уведомили банката за смъртта на кредитополучателя и са поискали да им бъде предоставена писмено информация относно размера на остатъка от непогасения кредит, заверени преписи от договора за кредит, за учредяване на договорна ипотека, от договора за застраховка „Живот“, както и информация за други финансови задължения на наследодателя им към кредитната институция, документи, удостоверяващи уведомяване на кредитополучателя за промени в размера на месечната погасителна вноска.

Не е спорно по делото, че всички задължения по процесния договор за кредит са били погасени предсрочно на 26.07.2019г.

В първоинстанционното производство е прието заключение по основна и допълнителна съдебно-счетоводна експертизи.

Съгласно основното заключение, вещото лице е посочило, че при уговорен лихвен процент от 9, 5 % съгласно чл. 5, ал. 1 от договора за кредит, без съобразяване с уговореното в допълнителното споразумение от 15.06.2013г., за периода от 11.05.2015г. до 26.07.2019г. главницата е в размер на 3 503,45 евро, а след 27.07.2019г. –

15 866, 59 евро, а редовната лихва – 7 108, 55 евро. Експертът е констатирал, че през периода от 11.05.2015г. до 26.07.2019г. вкл., извършените от ищците погасявания на главница и редовна лихва по кредита са в общ размер на 27 061,78 евро, като през този период надвзетата сума е в размер на 583, 19 евро. Според вещото лице към датата на сключване на договора – 18.03.2009г. няма нормативно задължение кредиторът да прилага референтен лихвен процент по определена от него методика, която да е част от договора, следователно, няма как да се извлече ясен математически алгоритъм или формула за определянето на лихвения процент от банката. При извършените проверки в счетоводството на ответното дружество вещото лице е констатирало, че след 18.03.2009г. от страна на банката са правени промени на лихвения процент. Посочено е, че първоначално договореният лихвен процент, съгласно чл. 5, ал. 1 от договора е 9, 5 %, към който следва да се прибави и годишната такса за управление и обслужване на кредита по чл. 7, ал. 1 от договора в размер на 0, 5 % /доколкото същата ежемесечно се включва като част от анюитетната вноска/, поради което договореният лихвен процент е в размер на 10 %. Изменението на лихвения процент след 18.03.2009г. е в съответствие с клаузите на допълнителното споразумение от 15.06.2013г., както следва: от 15.06.2013г. до 15.11.2014г., вкл. – 4, 50 % и от 15.12.2014г. до 26.07.2019г. – 10, 37 %. При извършените проверки в ответната банка вещото лице е констатирало, че към датата на сключване на договора за кредит банката не е имала Общи условия, а всички изисквания са описани в договора. Установено е още, че върху предсрочно погасената сума в размер на 17 383, 15 евро банката не е начислила такса за предсрочно погасяване.

Разпечатката съдържа 38 от 113 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c42466f2-84ca-4662-bbd5-44fcb1255506