Решение № 10 от 07.01.2025, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 10 гр. И., 07.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – И., ШЕСТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Юлиана Ив. Толева при участието на секретаря НИКОЛЕТА Г. КУЗЕВА като разгледа докладваното от Юлиана Ив. Толева Административно наказателно дело № 20241840200660 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на „Ю. **“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. И., ул. „Б. М.“ № 12, представлявано от З. К. управител против електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал.

1 ЗП № ********** от 13.02.2021г., издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ при МРРБ.

В жалбата са изложени възражения за изтекла абсолютна давност за административно наказателно преследване.

В открито съдебно заседание, дружеството жалбоподател, редовно призовано, явява се представител по пълномощие – адв. П. от САК, с представено пълномощно. Пълномощникът поддържа въззивната жалба, не ангажира доказателства. В съдебните прения иска от съда да отмени атакувания електронен фиш като незаконосъобразен, поради изтекла погасителна давност за наказателно преследване.

В открито съдебно заседание, административно наказващият орган, редовно призован, не изпраща представител по закон или по пълномощие. В кратко писмено становище, придружаващо административно наказателната преписка излага съображение за законосъобразност на електронния фиш и иска същият да бъде потвърден от съда като такъв.

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, видно от известие за доставяне /л. 11 от делото/ и входящият номер на жалбата при 1 административно наказващия орган /л. 3 от делото/, от процесуално легитимирано лице и срещу акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

От фактическа страна:

На 13.02.2021г. в 09:40часа с устройство № 10381, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 ЗП, е било регистрирано движението на товарен автомобил модел „И.“, марка „ ** Е**“ с рег. № СО****АТ, с обща техническа допустима маса 3500, брой оси 2, собственост на дружеството - жалбоподател, в община К., по път I-8 км 134+876 с посока на движение нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа.

Административнонаказващият орган е приел, че няма заплатена пътна такса за ППС, чието движение е било регистрирано на съответния пътен участък, поради което е издаден процесният електронен фиш, с който на жалбоподателя на основание чл. 179, ал. 3, вр. чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП е била наложена „глоба“ в размер на 300,00 лева за административно нарушение на чл. 139, ал. 5 и ал. 6 вр. с чл. 102, ал. 2 от ЗДв П.

Видно от справка от отдел „Управление на информационната система и инфраструктура“ към Национално тол управление към процесната дата и час 13.02.2021г. 09:40ч. ППС не е имало заплатена винетна такса, предходната такава е била валидна до 00:00:00часа на 13.02.2021г.

По преписката е представен доклад от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП, съгласно който за товарния автомобил с р е г. № СО****АТ, собственост на „Ю. **“ ЕООД, ЕИК: *********, на 13.02.2021г. в 09:40ч. тол секцията ***** е отчела, че няма платена пътна такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата за преминаването по участък от пътя от платената пътна мрежа на Република България. Докладът е придружен от снимков материал на товарния автомобил.

Фактическата обстановка съдът прие за установена от приложените към административно наказателната преписка писмени доказателствени материали, надлежно приобщени по делото по реда на чл. 283 НПК.

Събраните доказателства са единни и непротиворечиви, поради което и по аргумент за противното от чл. 303, ал. 3 изр. 2 НПК съдът не дължи детайлен доказателствен анализ.

Спорът по делото се концентрира относно правилното приложение на материалния закон при ангажиране административно наказателната отговорност на въззивника.

От правна страна:

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗП за преминаване по платената пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства и такси на база време и на база изминато разстояние, като т. 1 предвижда такса за ползване на платената пътна мрежа - винетна такса за пътни превозни средства по чл. 10а, ал. 7. Пътните превозни средства по чл.

2

10а, ал. 7 от ЗП са моторните превозни средства, които имат най - малко четири колела и са предназначени за превоз на пътници; моторните превозни средства, които имат най-малко четири колела и са предназначени за превоз на товари и моторни превозни средства с повишена проходимост.

В чл. 139, ал. 5 от ЗДвП е предвидено, че движението на пътни превозни средства по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, се извършва след изпълнение на съответните задължения, свързани с установяване размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата.

Според чл. 139, ал. 6 от ЗДвП водачът на пътно превозно средство е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да заплати таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата в случаите, когато такава е дължима според категорията на пътното превозно средство, освен когато таксата е заплатена от трето лице.

В чл. 102, ал. 2 от ЗДвП е посочено, че собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство. Ако в свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него.

В административнонаказателното производство съдът следи служебно за изтекла погасителна давност, както такава за издаване на санкционния акт, така и изпълнителска давност.

Макар и нормата на чл. 189, ал. 11 от ЗДвП да предвижда, че електронният фиш е своеобразен аналог на наказателно постановление, това важи единствено по отношение на правните последици от влизане в сила на двата акта. Законодателят не е предвидил пълно приравняване между електронния фиш и наказателното постановление, нито по отношение на съдържанието, нито във връзка с процедурата по съставянето и връчването им. Ето защо и след като в нормата на чл. 189, ал. 5 ЗДвП не е предвиден определен срок за връчване на електронния фиш, то връчването му и след изтичане на едногодишния давностен срок по чл. 34, ал. 1, изречение 2 от ЗАНН не представлява съществено процесуално нарушение на изискванията към формата и съдържанието на електронния фиш.

Както се посочи по - горе не е налице законодателно приравняване на електронния фиш и наказателното постановление, такова е фингирано с разпоредбата на чл. 189, ал. 11 ЗДвП само относно правните последици, с които се ползват влезлите в сила електронни фишове, в това число и възможността влезлият в сила електронен фиш да бъде изпълнителен титул – арг. от чл. 167, ал. 2, т. 7 ДОПК.

Във връзка с горното по отношение на електронния фиш не могат да намерят приложение давностните срокове, визирани в чл. 34 ЗАНН, касаещи т.нар „преследвателска давност“, тъй като ЕФ представлява специфичен правен акт, съчетаващ характеристиките на АУАН и на НП, но не може да 3 бъде приравнен към АУАН и към НП. Законовата препратка на чл. 189, ал. 14 ЗДвП към разпоредбите на ЗАНН е приложима единствено за неуредените в ЗДвП случаи по съставянето на актовете, издаването и обжалването на наказателните постановления и по изпълнението на наложените наказания.

Електронните фишове и съкратената процедура, по която същите се издават, остават извън обхвата на препращащата норма. В горния смисъл Решение № 2380 от 4.05.2020 г. на АдмС - София по адм. д. № 12692/2019 г.

В случая давността за наказателно преследване се изчислява на основание чл. 11 ЗАНН вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 НК. Давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване, и то само спрямо лицето, срещу което е насочено преследването. След свършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова, в случая тригодишна давност.

Независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва по давност при изтичане на срока по чл. 81, ал. 3 във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 НК – а именно четири години и половина от извършване на деянието. В случая не е изтекла абсолютната давност за наказателно преследване, но съдът намира, че е изтекла обикновената такава, тъй като от датата на нарушението - 13.02.2021г. до датата на връчване на електронния фиш – 29.08.2024г. са изминали повече от три години.

По делото не се установиха действия на административно наказващия орган, довели до спиране или прекъсване на давността преди изтичане на тригодишния давностен срок по чл. 11 ЗАНН вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК - в случая 14.02.2024г. Датата на нарушението е 13.02.2021г., а ЕФ е връчен на 29.08.2024г., което на практика е първото действие на административно наказващия орган, насочено към реализиране отговорността на жалбоподателя и е от естество да прекъсне давността за наказателно преследване. Това действие е извършено след изтичане на обикновената давност.

По делото не се събраха данни относно дата на издаване на електронния фиш, различна от датата на установяване на нарушението, което би прекъснало давността, съответно би започнала да тече нова тригодишна давност.

Съдът намира за нужно да отбележи, че с оглед естеството на административно наказателното производство и субсидиарното приложение на разпоредбите на НПК, съдът няма как без налични, дори и косвени, доказателства да направи извод, че административно наказващият орган е предприемал действия по реализиране административно наказателната отговорност на санкционирания субект преди изтичане на обикновената давност за наказателно преследване, в този смисъл, че последната е прекъсната.

От гореизложеното следва извода, че електронният фиш следва да бъде отменен поради изтекла обикновена давност за наказателно преследване, а административното наказателното производство следва да бъде прекратено.

По разноските:

4

С оглед изхода на спора с право на разноски разполага въззивникът. Същият е направил искане за присъждане на деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лева. Представил е договор за правна защита и съдействие от кочан, в който е уговорено адвокатско възнаграждение в претендирания размер, изцяло заплатено в брой.

Съдът разгледа претенцията за заплащане на разноски за адвокатско възнаграждение в светлината на решение по дело C - 438/22 на СЕС от 25.01.2024г.,съгласно което приетата от Висшия адвокатски съвет като съсловна организация Наредба № 1 от 09.07.2004г. относно задължителните минимални размери на адвокатските възнаграждения е нищожна, тъй като е равнозначна на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, което е забранено от чл. 101, пр.1 ДФЕС. Съгласно решението нищожността на Наредбата е задължителна за съда и засяга всички минали и бъдещи последици. С оглед примата в йерархията на източниците на правото на правото на ЕС над националното право Наредба № 1 от 09.07.2004г. относно задължителните минимални размери на адвокатските възнаграждения е невалидна и националите юрисдикции не следва да я прилагат при произнасяне по претенциите за разноски за адвокатски възнаграждения.

Предвид изложеното, съдът определи размера на дължимите разноски за адвокатско възнаграждение като взе предвид обстоятелството, че делото не разкрива фактическа и правна сложност в сравнение с другите дела за такъв тип административни нарушения. Разглеждането на делото е приключило в едно открито съдебно заседание, в което пълномощникът се е явил, като не е ангажирал доказателства.