Решение № 266 от 07.03.2022, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 266 гр. ****, 04.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ****, IVА СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Ивелина М. Събева

Членове:

Константин Д. И.ов мл.с. Ивалена Орл. Димитрова при участието на секретаря Петя П. П.а като разгледа докладваното от Ивелина М. Събева Въззивно гражданско дело № 20213100501982 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.268 -273 ГПК.

Образувано е по постъпилите въззивни жалби, както следва:

Въззивна жалба от Н. М. ИВ., представлявана от адвокат Д.М., срещу решение № 261291/ 18.11.2020г. по гр.д.№ 15136/ 2018г. на Районен съд****, с което е прието за установено в отношенията между страните- М.И. К. и Н. М. ИВ., че ищецът е придобил собствеността върху недвижим имот- втори етаж от сграда със самостоятелен вход, с площ 86 кв.м., с идентификатор ***, попадащ в УПИ X-14, кв.156 А, по плана на 11 м.р. на гр.****, административен адрес – улица „****, по силата на наследяване от ****., който е придобил имота по давностно владение в периода 1975г.- 2015г., на основание чл.124 ГПК. С изложените аргументи отправя искане за отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се прекрати производството по делото, поради изчерпан предмет, както и да се одобри постигнатото от страните споразумение за имота в гр.****, ул.“****. В определен от съда срок представя писмени бележки.

Въззивна жалба от Н. М. ИВ., чрез процесуалния представител адвокат М., срещу решение № 260332/ 05.02.2021г., с което е отхвърлена молбата за допълване, поправка и изменение на решение № 261291/ 18.11.2020г в частта за разноските.

Въззиваемата страна- М. ИВ. К., чрез адвокат П.П., изразява становище за неоснователност на въззивните жалби по изложените в писмен отговор съображения.

Съдът, съобразно становищата на страните и доказателствата към делото, преценявани при условията чл.269 ГПК и чл.235 ГПК , констатира :

Районният съд е сезиран с обективно съединени искове на М. ИВ. К. срещу Н. М. ИВ., формулирани в т.1-6 от исковата молба.

С определение № 136177/ 01.10.2019г. ВРС , потвърдено с определение № 3352/ 19.11.2019г. по в.ч.гр.д.№ 2088/ 19г. ВОС, производството е прекратено по отношение на иска да бъде признато за установено, че ищецът е собственик на самостоятелна стая с кухненски блок – гараж с площ 21 кв.м., в гр.****, ул.“****, и по отношение на иска да бъде признато за установено, че ищецът е собственик на първи етаж със самостоятелен вход , със застроена площ от 78 кв.в., в 1 гр.****, ул.“****

След разделяне на производството от иска за делба и присъединения с него иск за обезщетение, съгласно протоколно определение от 18.06.2019г., предмет на разглеждане е само положителният установителен иск, за приемане в отношенията между страните, че ищецът е собственик на втори етаж със самостоятелен вход, състоящ се от входно антре, коридор, кухненски бокс, всекидневна,спалня, тераса, баня и тоалет, с обща площ 84 кв.м., от сграда с адрес- гр.****, ул.“****.

Обосновава претенцията със следните факти и обстоятелства:

Твърди се, че баща му ****., починал на 11.10.2015г., и неговата сестра Н. М. ИВ., са придобили по наследяване в съсобственост недвижими имоти в гр.****, ул.“**** , в УПИ X-14, кв.156 А, по плана на 11 м.р. на град ****, одобрен със заповед № Г-125/ 21.10.1999г. на кмета на Община ****.

С решение по гр.д.№ 223/ 1966г. на **** районен съд, в дял на М. ИВ. К., починал на 20.07.1988г., е поставен втори етаж от сградата на ул.“**** с избено помещение № 10, ½ ид.част от дворното място и от общите части на сградата, и половината от помещение № 9 в избата. В дял на **** и ****, е поставен първи етаж от сградата на ул. **** избено помещение №8, половината от избено помещение №9, ½ ид.част от дворното място и от общите части на сградата. С н.а./ 163/ 1975г. М. ИВ. К. дарява на децата си ****. и Н.М. ****/ сега И./ собствеността върху първи етаж от двуетажна жилищна сграда , състояща се от стая, хол, дневна с ниша, клозет-баня, изба и ½ ид.част от избен коридор и подобрения, заедно с ½ ид.част от дворното място, цялото с площ 400 кв.м.

По издаден през 1975г. позволителен билет за гараж ****. построява със собствени средства самостоятелна стая с кухненски бокс , с площ 21 кв.м., върху които установява фактическа власт до смъртта си през 2015г., със знанието и без противопоставянето на сестра му Н.М..

По издадено разрешение за строеж № 38/ 1992г. за основен ремонт на съществуващите второстепенни постройки и гараж в парцел 14, кв.156А, с обща площ 72 кв.м., построени от ****., е изграден първи етаж със самостоятелен вход, ЗП- 72 кв.м., гараж с канал, ЗП-54 кв.м., тоалет с баня, ЗП 3 кв.м., работилница за инструменти- ЗП 9 кв.м. със самостоятелен вход, и складово помещение- ЗП 8.40 кв.м., общо със застроена площ 86.40 кв.м. Върху описаната част е установил фактическа власт до смъртта си през 2015г., със знанието и без противопоставянето на съсобственика Н.М., демонстрирайки намерението си да придобие правото на собственост върху обекта.

През 1999г., по архитектурен проект и със собствени средства на И. К. е изградена надстройка над второстепенните постройки и гараж, с обща площ 72 кв.м., с адрес –гр.****, ул.“**** която представлява описания в исковата молба втори етаж със самостоятелен вход , състоящ се от входно антре, коридор, кухненски бокс , баня с тоалет, всекидневна – първа част, и втора част пред спалнята, спалня, тераса, с обща ЗП-84 кв.м., върху който е установил фактическа власт от 1999г. до 2015г., със знанието е без противопоставянето на другия съсобственик.

Ищецът твърди, че след смъртта на баща му ****., е бил лишен от възможността да ползва описаните имоти, освен втория етаж със ЗП 84 кв.м. С покана до ответника Н.М. е поискал да му бъде предадено владението върху жилищната сграда , с вход от ул.****, и ползването на ½ ид.ч. от всички жилищни и нежилищни сгради в имота на ул.“****.

Ответната страна оспорва иска като неоснователен, противопоставяйки насрещни твърдения за следните факти и обстоятелства: издадените разрешения за строеж и преустройства са на името на техния баща М. ИВ. К., който със собствени средства е изградил гараж в имота, преустроен като самостоятелна стая с кухненски бокс , с площ 21 кв.м. Постигнато е споразумение между ответницата, нейния брак и родителите им, тя и семейството й да ползват първия етаж, родителите – втория етаж, а семейството на брат й – сутерена. След постигнатата уговорка е извършено преустройството на гаража, със самостоятелен вход и вътрешно стълбище към сутерена.С разрешение за строеж № 38/ 1992г. е построена нова сграда на два етажа, гараж на първия и жилищна сграда на втория, върху съществуващите стари второстепенни постройки и гараж, от който е запазен само канала. В построяването на сградата със средства и труд са участвали ответницата, нейния брат и тяхната майка. Построеният гараж е ползван изцяло от брат й за ремонт на автомобили, със знанието и съгласието на ответницата, до смъртта му през 2015г, а 2 понастоящем от неговия племенник за същата дейност.

Защитата поддържа тезата, че бащата на ищеца не е установявал фактическа власт върху нито един от имотите в общата им собственост, а ползваният от него имот е със знанието и разрешението на неговата майка и сестра му- ответник по делото.

По делото е представено в оригинал споразумение , подписано от двете страни по спора на 17.07.2020г., което в т.3 приема, че М.К. е собственик на втори етаж от жилищната сграда със самостоятелен вход и застроена площ 86 кв.м., от сграда с идентификатор ***. по КККР на гр.****, с адрес- гр.**** ,ул.“ **** попадащ в УПИ X-14, кв.156 А, по плана на 11 м.р. на гр.****, целият с площ 400 кв.м. по нот.акт № 163, при граници и съседи : ул.“****“, УПИ IX-1 и XI-13, на основание наследяване правото на собственост от ****., придобито от наследодателя в резултат на давностно владение, осъществено в периода от 1975г. до 2015г.

Решението е постановено по реда на чл.237, ал.2 ГПК, съобразно изявлението на ответника в т.3 от споразумението, тълкувано като признание за основателността на иска.

Разглеждащият състав приема от фактическа страна следното:

Ищецът **** И.ов К. е единствен наследник на ****., починал на 11.10.2015г. ****. и Н.М.

К.а са деца на М. ИВ. К., починал на ****, наследник на общия наследодател И. К. ****, съгласно представените удостоверения за наследници.

С решение от 22.12.1966г.на **** районен съд за делба на съсобствен имот, представляващ дворно място с построената в него сграда на ул.“**** са обособени два дяла, от които:

- в дял на М. ИВ. К. е поставен втори етаж от сградата , състоящ се от две стаи, хол, коридор за балкона и избено помещение № 10 , половината от дворното място и от общите части на сградата, и от помещение № 9 в избата; - в дял на **** и **** е поставен първи етаж от сградата, състоящ се стая, кухня и хол , избено помещение № 8, половината от дворното място и от общите части на сградата, Разположението на двата дяла е показано на скиците на л.16-17 от делото.

Според нотариален акт № 163 / 2.09.1975г. том XXIII, нот. дело 7657/ 1975г., М.К. дарява на децата си ****. и Н.М. ****, първия етаж от двуетажна жилищна сграда в гр.****, ул.“**** състоящ се от стая, хол, дневна с ниша , клозет-баня, изба , ½ ид.част от избен коридор, заедно с ½ ид.ч. от дворното място, представляващо дв.14 в кв.156 А по плана на 11.п.р. на гр.**** Собствеността е прехвърлена от **** И.ов К., след смъртта на собствениците по делба- **** ****а починала на 24.02.1975г., и ****, починал на 15.12.1974г., чиито единствен наследник е дарителят.

По делото са представени - позволителен билет №74 от 13.08.1975г. за строеж на гараж, издаден на името на М. ИВ. К.; - разрешение за строеж № 38/ 22.06.1992г. на наследници на И. К.

****, за основен ремонт на съществуващите второстепенни постройки и гараж в парцел 14, кв.156 А, 11 п.р.на гр.****, ул.“****. Наследници на И. К. **** към 1992г. са наследниците на неговия син М. ИВ. К.-****, съпруга, Н. М. ИВ.- дъщеря, и ****.- син.

Страните не спорят, че през 1975г. М.К. е построил гараж в дворното място, на основание издаден позволителен билет, впоследствие преустроен в жилищно помещение- стая с кухненски бокс. През 1992г. е извършено преустройство на второстепенните постройки в имота и гаража, които по начина на изграждането им са част от съществуващата нова сграда в имота.

Становище по предмета на спорното правоотношение е изразено с представеното споразумение в последното съдебно заседание, тълкувано според съдържанието на т. 3 като признание на ответника за правно значими факти – придобИ.е на собственост върху описания самостоятелен обект от жилищната сграда по наследствено правоприемство от ****., а той- въз основа на осъществявано непрекъснато владение изискуемия давностен срок, периода след 1975г. до 2015г. Изявлението на ответната страна е мотив на постановеното решение, на основание чл.

237 , ал.2 ГПК.

Предвид изложеното, решението следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Следва да се потвърди и оспореното решение № 260332/ 05.02.2021г. , с което е отхвърлена молбата на ответника за поправка, допълване и изменение на решение № 261291/ 18.11.2020г. по идентични на изложените в него фактически и правни заключения.

3

На основание чл. 272 ГПК съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 261291/ 18.11.2020г. и решение № 261291/ 18.11.2020г., с което е отхвърлена молбата на ****., за поправка и допълване на решение № 261291/ 18.11.2020г., постановени по гр.д.№ 15136/ 2018г. на Районен съд****.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от съобщението до страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4