Решение № 319 от 13.10.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 319 гр. Бургас, 13.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петя Кр. Георгиева

Членове:

Диана К. Мицканова-Лазарова

МАРТИН Р. БАЕВ при участието на секретаря Карина Г. Жекова в присъствието на прокурора Иван Г. Иванов като разгледа докладваното от Диана К. Мицканова-Лазарова Въззивно частно наказателно дело № 20262100600345 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 306, ал. 3, вр. с ал. 1, т. 1, вр. с чл. 313 и сл. от НПК.

Образувано е по повод постъпила въззивна частна жалба от П. Й. Г. с ЕГН**********, подадена чрез защитника му адв. Румен Илиев от Адвокатска колегия - гр. Бургас, против Определение № 419 от 26.02.2026 година, постановено по НОХД №696/2026 г. по описа на Районен съд - Бургас с което съдът по реда на чл. 383, ал. 2, вр. с чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК, вр. с чл. 53 от НК и на основание чл. 343б, ал. 5, вр. с ал. 3 от НК, е осъдил П. Й. Г. с ЕГН ********** да заплати в полза на държавата по сметка на Районен съд Бургас сумата от 3 579,04 евро (три хиляди петстотин седемдесет и девет евро и четири евроцента), представляваща равностойността на използваното за извършване на престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК моторно превозно средство – товарен автомобил марка „Ф.“ с рег. №*******, собственост на Й.

Г. Г., както и сумата в размер на 2,56 евро (две евро и петдесет и шест евроцента) – държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист за горепосочената парична равностойност на МПС, в случай че се пристъпи към издаването на такъв.

С жалбата се изразява недоволство от приетата от първоинстанционния съд оценка на автомобила. Оспорва се определената равностойност на превозното средство за разликата над 1 000 евро и се прави искане за допускане и назначаване на нова съдебно-оценителна експертиза, която да 1 определи пазарната стойност на автомобила, като се претендира отмяна или изменение на първоинстанционното определение в обжалваната му част относно размера на присъдената парична равностойност.

В законоустановения срок не е постъпил писмен отговор от Районна прокуратура – Бургас.

В съдебно заседание пред въззивния съд на 25.09.2026 г. представителят на Окръжна прокуратура - Бургас предлага определението на Районен съд – Бургас да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно. Застъпва становище, че жалбата е неоснователна, първоинстанционният съд не е допуснал процесуални нарушения, а разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК не е обявена за противоконституционна и не се намира в колизия с правото на Европейския съюз. По отношение на направеното доказателствено искане за назначаване на нова експертиза прокурорът пледира, че липсват основания за това.

Жалбоподателят П. Й. Г. – редовно призован, не се явява в съдебно заседание пред въззивния съд и не взема лично становище по същество.

Упълномощеният му защитник - адв. Румен Илиев от Адвокатска колегия - Бургас, редовно призован, не се явява в съдебно заседание.

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, след като обсъди доводите в жалбата и изложеното от прокурора в съдебно заседание, и след като в съответствие с чл.

314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваното определение, констатира, че не са налице основания за отмяната или изменението му поради следните съображения:

Първоинстанционното производство пред Районен съд – Бургас е протекло по реда на Глава двадесет и девета от НПК по повод внесено споразумение за решаване на делото по НОХД №696/2026 г.

От фактическа страна по делото е установено, че с одобрено от Районен съд - Бургас и влязло в сила на 26.02.2026 г. споразумение за решаване на делото по реда на чл. 384 във вр. с чл. 381 от НПК, е била ангажирана наказателната отговорност на П. Й. Г. с ЕГН ********** за извършено умишлено транспортно престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, за това, че на 20.12.2025 г. в гр. Бургас, ж.к. „***“, в района на бл. ***, е управлявал моторно превозно средство - товарен автомобил марка „Ф.“ с рег. №*******, след употреба на наркотични вещества (канабис/ТНС), установена по надлежния ред, посочен в чл. 1, ал. 3 от Наредба № 1/2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози – с тест с техническо средство „Drager Drug Test“ с фабричен № ARRC-0081, пореден тест № 155/20.12.2025 г., като за това деяние му е било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 (три) месеца, изтърпяването на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено с изпитателен срок от 3 (три) години, както и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 15 (петнадесет) месеца на основание чл. 343г във вр. с чл. 343б, ал. 3 във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК.

Установено е също така по категоричен и безспорен начин от доказателствения материал по делото (включително приложеното на л. 31 от ДП Свидетелство за регистрация Част I на МПС), че послужилото за извършване на престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК моторно превозно средство – товарен автомобил марка „Ф.“ с рег. № * **** **, както към 2 инкриминираната дата (20.12.2025 г.), така и към момента на постановяване на първоинстанционния акт, не е било собственост на дееца П. Й. Г., а е принадлежало на трето за производството лице – Й. Г. Г. с ЕГН**********.

Видно от изготвената и приета в хода на досъдебното производство съдебно-оценителна експертиза, пазарната равностойност на процесното моторно превозно средство към инкриминираната дата възлиза на 3 579,04 евро.

При тези безспорни факти след одобряване на споразумението Районен съд - Бургас правилно е провел производство по реда на чл. 383, ал. 2 във вр. с чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК, вр. чл. 53 от НК, и е постановил атакуваното Определение №419 от 26.02.2026 г., с което на основание чл. 343б, ал. 5 във вр. с ал. 3 от НК е осъдил П. Й. Г. да заплати в полза на държавата по сметка на съда равностойността на автомобила в размер на 3 579,04 евро, ведно с дължимата държавна такса от 2,56 евро при служебно издаване на изпълнителен лист.

При така установената фактическа обстановка въззивният съд намира, че обжалваният първоинстанционен съдебен акт е правилен, законосъобразен и постановен при точно и стриктно прилагане на материалния и процесуалния закон.

На първо място следва да се посочи, че практиката на съдилищата в страната, включително Решение № 67 от 25.06.2024 г. по н.д.в. № 119/2024 г. на Апелативен съд – Бургас, е категорична и непротиворечива, че произнасянето по чл. 343б, ал. 5 от НК след одобряване на споразумение следва да се извършва именно в производство по реда на чл. 383, ал. 2 във вр. с чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК. По правната си същност разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК урежда не наказание от системата на предвидените в чл. 37, ал. 1 от НК санкции, а особена принудителна мярка по смисъла на чл. 53 от НК, насочена към отнемане на средството на престъплението в полза на държавата, когато деецът е негов собственик, респективно към присъждане на паричната му равностойност, когато превозното средство принадлежи на трето лице или е съсобствено. Тъй като тази мярка има самостоятелен характер и се прилага независимо от наказателната отговорност, тя не съставлява задължително съдържание на споразумението по чл. 381, ал. 5 от НПК и съвсем правилно първоинстанционният съд се е произнесъл по нея с отделно определение по реда на чл. 383, ал. 2 във вр. с чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК, вр. чл. 53 от НК.

На следващо място следва да се посочи, че с постановеното Решение № 8 от 17.07.2025 г. по к.д. № 15/2024 г. Конституционният съд на Република България изрично отхвърли искането за установяване на противоконституционност на чл. 343б, ал. 5 от НК. В мотивите на решението си Конституционният съд прие, че нормата на чл. 343б, ал. 5 от НК не противоречи на Конституцията и правораздавателните органи са длъжни да се съобразят с нейната императивност, като липсват каквито и да било правни основания за неприлагането й.

На следващо място – по отношение на съответствието с правото на Европейския съюз: В произнасянето си по дело C-655/24 (Латранов) с Решение от 10.09.2026 г. СЕС изрично постанови, че „Рамково решение 2005/212/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005 година относно конфискация на облаги, средства и имущество от престъпления, изменено с Директива 3

2014/42/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 г., не се прилага към престъпление по транспорта, което се състои в управлението на моторно превозно средство след употреба на алкохол и което се наказва с лишаване от свобода над една година“. СЕС изясни, че този вид транспортни престъпления не попадат в материалния обхват на европейските актове в областта на конфискацията, поради което и разпоредбите на Хартата на основните права на Европейския съюз (съгласно чл. 51, § 1 от нея) са неприложими спрямо националната мярка по чл. 343б, ал. 5 от НК. С това решение СЕС окончателно потвърди самостоятелната приложимост на националното законодателство в тази материя.

По същество въззивната инстанция намира, че Районен съд - Бургас правилно и в съответствие със закона е приложил разпоредбата на чл. 343б, ал.

5 от НК, съгласно която в случаите по ал. 1-4 съдът отнема в полза на държавата моторното превозно средство, послужило за извършване на престъплението, когато е собственост на дееца, а когато деецът не е собственик - присъжда неговата равностойност.

По отношение на наведените във въззивната жалба оплаквания относно размера на определената равностойност и искането за нова експертиза:

Въззивният съд намира оплакванията за завишен размер на паричната равностойност на превозното средство и претенцията за разлика над 1 000 евро за изцяло необосновани и недоказани. Съгласно чл. 144, чл. 153 и чл. 154 от НПК, както и съобразно трайната и непротиворечива съдебна практика на Върховния касационен съд (в т.ч. Решение № 14 от 02.07.2018 г. по н.д. № 1171/2017 г. на ВКС, III н.о., Определение № 1449 от 25.03.2025 г. по к.гр.д. № 3019/2024 г. на ВКС, I г.о. и Решение № 209 от 28.09.2017 г. по н.д. № 761/2017 г. на ВКС, II н.о.), назначаването на нова или повторна експертиза не е автоматично задължение на съда при всяко голословно несъгласие на страна с експертното заключение. Повторна експертиза по реда на чл.153 от НПК се назначава само тогава, когато първоначалното заключение не е обосновано и възниква основателно съмнение относно неговата правилност, а допълнителна - при непълнота или неяснота на заключението. В настоящия случай приетото по делото заключение на съдебно-оценителната експертиза е изготвено от компетентно вещо лице, притежаващо необходимите специални знания, отговаря на изискванията на чл.152 от НПК и е изготвено въз основа на обективните технически параметри, година на производство, техническо състояние, овехтяване и пазарни аналози на процесното превозно средство към релевантния за определяне на равностойността момент - датата на извършване на деянието (20.12.2025 г.).

В проведеното първоинстанционно съдебно заседание на 26.02.2026 г. при разглеждане на производството по чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК нито обвиняемият П. Г., нито упълномощеният му защитник адв. Илиев са оспорили заключението на експертизата, не са посочили каквито и да било пороци, непълноти или методологични грешки в нея и изрично са предоставили въпроса на преценката на съда, без да ангажират доказателствени искания. Във въззивната инстанция жалбоподателят също не представя каквито и да било конкретни писмени данни, пазарни оферти, доказателства за различно техническо състояние на автомобила или доводи за допуснати от вещото лице грешки, а единствено декларира субективното си несъгласие с размера на оценката за горницата над 1 000 евро. При отсъствието на каквито и да е конкретни данни, разколебаващи 4 обосноваността и правилността на експертното заключение, направеното искане за нова съдебно-оценителна експертиза съвсем правилно и законосъобразно е оставено без уважение от въззивния състав в съдебно заседание на 25.09.2026 г., а заключението на експертизата за пазарна стойност от 3 579,04 евро следва да бъде изцяло кредитирано като обективно, пълно и компетентно изготвено.