Решение № 17208 от 04.09.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 10813/2026
- Вид
- Решение № 17208
- Подписан
- 04.09.2026
- Състав
- РАДОСЛАВ РУМЕНОВ АНГЕЛОВ
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.160 · Граждански процесуален кодекс
- чл.161 · Граждански процесуален кодекс
- чл.219 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл. 139, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 139а · Закон за енергетиката
- чл. 149 · Закон за енергетиката
- чл. 151, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 153 · Закон за енергетиката
- чл.153, ал.1 · Закон за енергетиката
- §1, т.42 · Закон за енергетиката
- чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 20а · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.25 · Наредба за заплащането на правната помощ
- чл.25, ал.1 · Наредба за заплащането на правната помощ
- чл.26, ал.1 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 17208 гр. София, 04.09.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20261110110813 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното
Производството е по реда на чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК (Иск за установяване на вземане по заповед за изпълнение при подадено възражение по чл.414 ГПК)
Производството е образувано по искова молба с вх. № 126033/22.04.2026 г . о т *****, ЕИК *****, ******* срещу Ц. Х. Е. с ЕГН **********, с постоянен адрес: *******, с която са предявени обективно кумулативно съединени положителни установителни искове, с правна квалификация, както следва:
1. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ , с който да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца 1552.97 евро - главница за периода м.05.2022 г. до м.04.2025 г., представляваща сума за топлинна енергия, ведно със законната лихва от 21.01.2026 г. (дата на подаване на заявлението) до окончателното изплащане на вземането;
2. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД, който да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца 265.84 евро 1 лихва за периода 15.09.2023 г. до 12.01.2026 г., начислена върху главница от 1552.97 евро;
3. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ, с който да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца 30.97 евро - главница за дялово разпределение, начислено за периода м.12.2022 г. до м.04.2025 г., ведно със законната лихва от 21.01.2026 г.
(дата на подаване на заявлението) до окончателното изплащане на вземането;
4. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД, който да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца 7.48 евро лихва за периода 15.02.2023г. до 12.01.2026 г., начислена върху главница от 30.97 евро; за които суми има издадена Заповед за изпълнение № 462/22.01.2026 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 595/2026 г. по описа на РС - Перник, инсталация ****, ИД номер: *****, за топлоснабден имот: ******.
В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът е собственик на процесното жилище и има качеството на потребител. Твърди, че на основание чл.153, ал.1 ЗЕ следва да заплаща топлинна енергия и като съсобственик е потребител на топлинна енергия. Изложени са твърдения, че ищецът е предоставил топлинна енергия на ответника за процесния период, количество и за процесния обект, а ответникът не е заплатил количеството топлинна енергия по цени, одобрени от КЕВР, както и разходите по дяловото разпределение. Твърди, че изискуемостта на вземанията за топлинна енергия настъпва в 45-дневен срок след изтичане, за която се отнася периода, за който се отчита топлинна енергия, на основание чл.32-33 ОУ Позовава се, че този срок е настъпил и ответникът не е платил, като се дължи лихва за забава.
Претендира сумата за дялово разпределение, на основание чл.139-139а, ч.140 ЗЕ и Наредба № 16-334/16.04.2007 г., като същият не е изплатил сумата по услугата по дялово разпределение, въпреки чл.22 ОУ. Твърди, че лихва за забава се дължи, ако клиентът не плати в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят вземанията.
Моли съда да уважи иска. Претендира разноски. Моли делото да се гледа в тяхно отсъствие. Прави възражение за прекомерност на разноските на 2 противната страна. Прави искане за неприсъствено решение.
В исковата молба е посочена банкова сметка за заплащане на дължимите суми: ******, IBAN: BG48SOMB ***** BIC: SOMBBGSF.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът подава отговор. Твърди, че исковата молба е нередовна, тъй като ищецът не е посочил сумата за сградна инсталация. Оспорва качеството на клиент. Оспорва да е ползвана топлинна енергия, същото не отговаряло на качеството. Позовава се решение по дело С760/23 и Решение по адм. д. № 746/2021 г. по описа на ВАС, като твърди, че методиката за сградна инсталация не е законосъобразна. Оспорва количеството топлинна енергия, средствата за измерване. Оспорват исковете по основание и размер. Оспорват лихвата за забава. Прави възражение за давност.
Моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски по чл.38 ЗА.
Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.
Във възражението по чл.414 ГПК ответникът е направил възражение за липса на доставка на ТЕ, Наредбата била отменена, неправилно били изчислени сумите, прави възражение за погасителна давност за част от вземанията. В този смисъл е т. 11а от ТР 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 на ОСГТК на ВКС.
В открито съдебно заседание (о.с.з.) ищецът, редовно призован, представлява се от юрисконсулт. Поддържа исковете. Претендира разноски.
Представя списъка по чл.80 ГПК.
Ответникът чрез упълномощения представител адв. С.- поддържа отговора на исковата молба. Моли да се отхвърлят исковете.
Третото лице - помагач, редовно призовано, не се явява и не се представлява в о.с.з.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235 ГПК приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По валидността и допустимостта на производството
С определение № 22387/17.06.2026г. съдът се е произнесъл за допустимостта на установителния иск, след заповедно производство, поради което съдът не приема за 3 необходимо да повтаря в мотивите на настоящото решение, приетото и произнесено вече от съда (л. 69-84 от делото ).
Съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото производство, е редовна, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от исков процес. Заплатена е необходимата държавна такса. Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото производство, които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството е допустимо. Съдът дължи произнасяне по същество на спора.
По основателността на иска
С определение№ 22387/17.06.2026г. съдът е отделил спорни и безспорни факти и обстоятелства, както и какво следва да бъде доказано за уважаване, респективно за отхвърляне на исковата претенция (л. 69-84 от делото ).
За да бъде уважен иска, ответникът трябва да има качеството на клиент на топлинна енергия по смисъла на чл.153 ЗЕ и §1, т.42 от ДР на ЗЕ за процесния период и имот.. Съгласно задължителното за съдилищата тълкуване, дадено с т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17 г. по т. д. № 2/17 г. на ОСГК на ВКС, предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбирани клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет доставка на топлинна енергия за битови нужди /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/ и дължат цената на доставената топлинна енергия. Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице - ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Съдът кредитира всички писмени доказателства и писмени доказателствени средства, които са приложени и приобщени по делото.
Видно от представения н.а. на 20.04.1992 г. ответникът е закупил процесния имот (л. 11 от делото). В случая продавачът Катинка Велчева Котева е запазила за себе си вещно право на ползване върху целия имот, като това лице е починало на 11.02.2013 г. (л. 57 от делото ).
Не е основателно възражението на ответника, че същата не е потребител. Съгласно цитираното по-горе ТР, потребителите са собствениците и ползвателите, т.е. тези на които им учредено вещно право на ползване. От представените доказателства и доказателствени средства се установи, че ответникът е собственик на процесния имот. Следователно като 4 такъв има качеството потребител на топлинна енергия. По делото не са представени доказателства, от които да се установят, че за процесния период друго лице е собственик. С оглед изложеното съдът приема, че ответникът е собственик на процесния имот за процесния период. Следователно същият има качеството потребител и дължи заплащане на процесната сума. Доказана е първата предпоставка за уважаване на иска.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 - чл. 148 и в Наредба Е-РД 04-1 от 12.03.2020 г. Топлинната енергия за отопление на сграда етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл. 142, ал. 2 от ЗЕ/, като според чл. 145, ал. 1 от Закона, топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
По делото е приета съдебно-техническа експертиза (СТЕ) (л. 112-115 от делото), чието заключение съдът напълно кредитира като пълно, обосновано и изготвено от компетентно вещо лице. От заключението се установи, че за процесния период и имот е доставяно твърдяното количество топлинна енергия от ответника, въз основа на което са сформирани процесните суми. Установи се, че през процесния период, имотът се намирал в сграда, в която е извършвана услуга по дялово разпределение. Сумите съответстват на цените на топлинната енергия, определи от КЕВР. От заключението се установи, че сградата е в режим на етажна собственост и има сградна инсталация. От заключението и от представения документ се установи, че има сключен договор между собствениците на процесната сграда, където се намира апартамента и третото лице-помагач за услуга по дялово разпределение. От заключението се установи, че ищцовото дружество е доставяло процесното количество топлинна енергия, измерванията и отчитанията са били правилни, уредите са измервали правилно. Установите се количеството и цената на ТЕ. От заключението се установи, че уредите са метрологично точни, отчитат правилно и показанията съответстват на твърдяното в исковата молба. Установи се, че за процесния период и имот е начислявана само БГВ и СИ.
Ето защо съдът приема, че са доказани втора, четвърта и пета предпоставка за уважаване на исковата претенция.
По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), чието заключението съдът напълно кредитира като обосновано, пълно и изготвено от компетентно лице. От него се установи размера на вземанията за процесните суми. Установи се, че не е имало плащане за процесния период и имот, имало е прихващане, като са погасени част от суми за процесен период (л. 119-123 от делото). Заключението на вещото лице установява размера на дължимите суми за целия процесен период. Съдът приема, че е доказаната 5 третата и шестата предпоставка за уважаване на исковата молба.
Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите заплащат цена на услугата дялово разпределение, като стойността се формира от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане уредите за дялово разпределение. В клаузата на чл.
36, ал. 2 от Общите условия от 2016 г. е предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение, и се обявява по подходящ начин на клиентите. С общите условия, одобрени от ДКЕВР, се урежда съдържанието на договора за продажба на топлинна енергия между страните, който на основание чл. 20а ЗЗД има сила на закон за последните.
Разпечатката съдържа 40 от 259 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c4208608-5968-4b9b-972d-9ae27d0a94bb