Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 17208 от 04.09.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 10813/2026
Вид
Решение № 17208
Подписан
04.09.2026
Състав
РАДОСЛАВ РУМЕНОВ АНГЕЛОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.160 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.161 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.219 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38 · Закон за адвокатурата
  • чл. 139, ал. 1 · Закон за енергетиката
  • чл. 139а · Закон за енергетиката
  • чл. 149 · Закон за енергетиката
  • чл. 151, ал. 1 · Закон за енергетиката
  • чл. 153 · Закон за енергетиката
  • чл.153, ал.1 · Закон за енергетиката
  • §1, т.42 · Закон за енергетиката
  • чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 20а · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.25 · Наредба за заплащането на правната помощ
  • чл.25, ал.1 · Наредба за заплащането на правната помощ
  • чл.26, ал.1 · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 17208 гр. София, 04.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20261110110813 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното

Производството е по реда на чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК (Иск за установяване на вземане по заповед за изпълнение при подадено възражение по чл.414 ГПК)

Производството е образувано по искова молба с вх. № 126033/22.04.2026 г . о т *****, ЕИК *****, ******* срещу Ц. Х. Е. с ЕГН **********, с постоянен адрес: *******, с която са предявени обективно кумулативно съединени положителни установителни искове, с правна квалификация, както следва:

1. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ , с който да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца 1552.97 евро - главница за периода м.05.2022 г. до м.04.2025 г., представляваща сума за топлинна енергия, ведно със законната лихва от 21.01.2026 г. (дата на подаване на заявлението) до окончателното изплащане на вземането;

2. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД, който да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца 265.84 евро 1 лихва за периода 15.09.2023 г. до 12.01.2026 г., начислена върху главница от 1552.97 евро;

3. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ, с който да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца 30.97 евро - главница за дялово разпределение, начислено за периода м.12.2022 г. до м.04.2025 г., ведно със законната лихва от 21.01.2026 г.

(дата на подаване на заявлението) до окончателното изплащане на вземането;

4. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД, който да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца 7.48 евро лихва за периода 15.02.2023г. до 12.01.2026 г., начислена върху главница от 30.97 евро; за които суми има издадена Заповед за изпълнение № 462/22.01.2026 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 595/2026 г. по описа на РС - Перник, инсталация ****, ИД номер: *****, за топлоснабден имот: ******.

В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът е собственик на процесното жилище и има качеството на потребител. Твърди, че на основание чл.153, ал.1 ЗЕ следва да заплаща топлинна енергия и като съсобственик е потребител на топлинна енергия. Изложени са твърдения, че ищецът е предоставил топлинна енергия на ответника за процесния период, количество и за процесния обект, а ответникът не е заплатил количеството топлинна енергия по цени, одобрени от КЕВР, както и разходите по дяловото разпределение. Твърди, че изискуемостта на вземанията за топлинна енергия настъпва в 45-дневен срок след изтичане, за която се отнася периода, за който се отчита топлинна енергия, на основание чл.32-33 ОУ Позовава се, че този срок е настъпил и ответникът не е платил, като се дължи лихва за забава.

Претендира сумата за дялово разпределение, на основание чл.139-139а, ч.140 ЗЕ и Наредба № 16-334/16.04.2007 г., като същият не е изплатил сумата по услугата по дялово разпределение, въпреки чл.22 ОУ. Твърди, че лихва за забава се дължи, ако клиентът не плати в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят вземанията.

Моли съда да уважи иска. Претендира разноски. Моли делото да се гледа в тяхно отсъствие. Прави възражение за прекомерност на разноските на 2 противната страна. Прави искане за неприсъствено решение.

В исковата молба е посочена банкова сметка за заплащане на дължимите суми: ******, IBAN: BG48SOMB ***** BIC: SOMBBGSF.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът подава отговор. Твърди, че исковата молба е нередовна, тъй като ищецът не е посочил сумата за сградна инсталация. Оспорва качеството на клиент. Оспорва да е ползвана топлинна енергия, същото не отговаряло на качеството. Позовава се решение по дело С760/23 и Решение по адм. д. № 746/2021 г. по описа на ВАС, като твърди, че методиката за сградна инсталация не е законосъобразна. Оспорва количеството топлинна енергия, средствата за измерване. Оспорват исковете по основание и размер. Оспорват лихвата за забава. Прави възражение за давност.

Моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски по чл.38 ЗА.

Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.

Във възражението по чл.414 ГПК ответникът е направил възражение за липса на доставка на ТЕ, Наредбата била отменена, неправилно били изчислени сумите, прави възражение за погасителна давност за част от вземанията. В този смисъл е т. 11а от ТР 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 на ОСГТК на ВКС.

В открито съдебно заседание (о.с.з.) ищецът, редовно призован, представлява се от юрисконсулт. Поддържа исковете. Претендира разноски.

Представя списъка по чл.80 ГПК.

Ответникът чрез упълномощения представител адв. С.- поддържа отговора на исковата молба. Моли да се отхвърлят исковете.

Третото лице - помагач, редовно призовано, не се явява и не се представлява в о.с.з.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235 ГПК приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По валидността и допустимостта на производството

С определение № 22387/17.06.2026г. съдът се е произнесъл за допустимостта на установителния иск, след заповедно производство, поради което съдът не приема за 3 необходимо да повтаря в мотивите на настоящото решение, приетото и произнесено вече от съда (л. 69-84 от делото ).

Съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото производство, е редовна, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от исков процес. Заплатена е необходимата държавна такса. Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото производство, които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството е допустимо. Съдът дължи произнасяне по същество на спора.

По основателността на иска

С определение№ 22387/17.06.2026г. съдът е отделил спорни и безспорни факти и обстоятелства, както и какво следва да бъде доказано за уважаване, респективно за отхвърляне на исковата претенция (л. 69-84 от делото ).

За да бъде уважен иска, ответникът трябва да има качеството на клиент на топлинна енергия по смисъла на чл.153 ЗЕ и §1, т.42 от ДР на ЗЕ за процесния период и имот.. Съгласно задължителното за съдилищата тълкуване, дадено с т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17 г. по т. д. № 2/17 г. на ОСГК на ВКС, предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбирани клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет доставка на топлинна енергия за битови нужди /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/ и дължат цената на доставената топлинна енергия. Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице - ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

Съдът кредитира всички писмени доказателства и писмени доказателствени средства, които са приложени и приобщени по делото.

Видно от представения н.а. на 20.04.1992 г. ответникът е закупил процесния имот (л. 11 от делото). В случая продавачът Катинка Велчева Котева е запазила за себе си вещно право на ползване върху целия имот, като това лице е починало на 11.02.2013 г. (л. 57 от делото ).

Не е основателно възражението на ответника, че същата не е потребител. Съгласно цитираното по-горе ТР, потребителите са собствениците и ползвателите, т.е. тези на които им учредено вещно право на ползване. От представените доказателства и доказателствени средства се установи, че ответникът е собственик на процесния имот. Следователно като 4 такъв има качеството потребител на топлинна енергия. По делото не са представени доказателства, от които да се установят, че за процесния период друго лице е собственик. С оглед изложеното съдът приема, че ответникът е собственик на процесния имот за процесния период. Следователно същият има качеството потребител и дължи заплащане на процесната сума. Доказана е първата предпоставка за уважаване на иска.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 - чл. 148 и в Наредба Е-РД 04-1 от 12.03.2020 г. Топлинната енергия за отопление на сграда етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл. 142, ал. 2 от ЗЕ/, като според чл. 145, ал. 1 от Закона, топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

По делото е приета съдебно-техническа експертиза (СТЕ) (л. 112-115 от делото), чието заключение съдът напълно кредитира като пълно, обосновано и изготвено от компетентно вещо лице. От заключението се установи, че за процесния период и имот е доставяно твърдяното количество топлинна енергия от ответника, въз основа на което са сформирани процесните суми. Установи се, че през процесния период, имотът се намирал в сграда, в която е извършвана услуга по дялово разпределение. Сумите съответстват на цените на топлинната енергия, определи от КЕВР. От заключението се установи, че сградата е в режим на етажна собственост и има сградна инсталация. От заключението и от представения документ се установи, че има сключен договор между собствениците на процесната сграда, където се намира апартамента и третото лице-помагач за услуга по дялово разпределение. От заключението се установи, че ищцовото дружество е доставяло процесното количество топлинна енергия, измерванията и отчитанията са били правилни, уредите са измервали правилно. Установите се количеството и цената на ТЕ. От заключението се установи, че уредите са метрологично точни, отчитат правилно и показанията съответстват на твърдяното в исковата молба. Установи се, че за процесния период и имот е начислявана само БГВ и СИ.

Ето защо съдът приема, че са доказани втора, четвърта и пета предпоставка за уважаване на исковата претенция.

По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), чието заключението съдът напълно кредитира като обосновано, пълно и изготвено от компетентно лице. От него се установи размера на вземанията за процесните суми. Установи се, че не е имало плащане за процесния период и имот, имало е прихващане, като са погасени част от суми за процесен период (л. 119-123 от делото). Заключението на вещото лице установява размера на дължимите суми за целия процесен период. Съдът приема, че е доказаната 5 третата и шестата предпоставка за уважаване на исковата молба.

Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите заплащат цена на услугата дялово разпределение, като стойността се формира от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане уредите за дялово разпределение. В клаузата на чл.

36, ал. 2 от Общите условия от 2016 г. е предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение, и се обявява по подходящ начин на клиентите. С общите условия, одобрени от ДКЕВР, се урежда съдържанието на договора за продажба на топлинна енергия между страните, който на основание чл. 20а ЗЗД има сила на закон за последните.