Решение № 377 от 25.03.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 377 гр. Варна, 25.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Деспина Г. Георгиева

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Иванка Д. Дрингова при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно гражданско дело № 20223100500006 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК във вр. с чл. 293, ал. 3 от ГПК и е образувано след отмяна на решение № 1252 от 30.10.2020г., постановено по в. гр. дело № 2682/2020г. по описа на ВОС и връщане на делото за разглеждане от друг състав, поради необходимост от провеждане на комплексна електротехническа и софтуерна експертиза.

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба с вх.№ 54731/11.08.2020г., депозирана от „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. ******* чрез адв. ******, срещу решение № 3256/17.07.2020г., постановено по гр. д. № 16976/2019г. по описа на РС-******, ГО, XХХIII-ти състав, с което, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, е прието за установено в отношенията между страните, че Д. АНГ. Д., ЕГН ********** не дължи на ответника „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. ********, сумата от 5223.36 лв., начислена в резултат на извършена корекция на сметката на потребителите стойност на ел. енергия за обект, находящ се в село *********, за периода от 05.11.2017г. до 04.11.2018г., за която е издадена фактура № ******* от *******., и с което дружеството – въззивник е осъдено да заплати разноски в размер на 800,11 лв., на осн. чл.78, ал.1 ГПК.

В жалбата са въведени оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, както и за постановяването му в разрез с доказателствата по делото. Съдържа доводи за наличие на правно основание за възникване на вземането на дружеството 1 доставчик, а именно – цена на доставено и потребено в обекта количество ел. енергия, дължима на основание чл.50 от ПИКЕЕ вр. чл. 200, ал. 1 от ЗЗД. Според жалбата абонатът дължи заплащане на потребеното количество ел. енергия, различно от отчетеното на основание договорното правоотношение между страните, като вземането на „Енерго-Про Продажби“ АД, гр. ****** е за реално доставена и потребена електрическа енергия, количеството на което е било отчетено от СТИ, но 1 при месечното отчитане на показанията на електромера не е било фактурирано, вследствие на нарушение осъществено от въззиваемата страна.Невъзможността за установяване на началния момент на възникване на грешката е техническа и е следствие изцяло от извършеното неправомерно вмешателство в параметризацията на СТИ, поради което и предявеният иск за осъждане на исковата сума е неоснователен и следва да се отхвърли.Моли в тази връзка решението да се отмени, и вместо него бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен.

В срока по чл. 263 от ГПК въззиваемата страна оспорва основателността на въззивната жалба. Счита, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, като не са налице твърдените от въззивника пороци. Твърди, че жалбата е неоснователна и моли да бъде оставена без уважение, като бъде постановено решение, с което да бъде потвърдено обжалваното решение, както и да бъдат присъдени направените разноски пред въззивната инстанция.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по предявен отрицателен установителен иск от Д.

АНГ. Д. против „Енерго Про-Продажби“ АД, за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 5223,36лв., представляваща начислена ел.енергия за периода от 05.11.2017г. до 04.11.2018г., за обект на потребление, находящ се на адрес: с.********, с кл.номер № ****** и аб. номер №******** за която сума е издадена фактура №***********

В исковата молба ищецът твърди, че е потребител на ел.енергия, като има с ответника “Енерго - Про Продажби” АД договорни отношения за продажба на електроенергия. Сочи, че след извършена корекция на сметка, е начислена допълнително процесната сума за плащане. Твърди се, че не дължи процесната сума, като сочи незаконосъобразност на корекционната процедура по ПИКЕЕ, оспорва констатациите при проверката, както начина и методикатат за начисляване на сумата.

В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил отговор от ответната страна „Енерго - Про Продажби” АД. В отговора на исковата молба се оспорва предявения иск по чл. 124 от ГПК. Не се спори, че титулярът на партидата е в договорни отношения с ответника по повод доставката и продажбата на ел. енергия, а ползваният от него електромер е присъединен към ел. мрежата.

Излага, че е извършена проверка на средството за измерване от служители на „Електроразпеределение Север” АД, при спазване на изискванията на ПИКЕЕ. Изпратено е на БИМ, където е установена ел. енергия в тарифа 1.8.3. Поради това е изготвена корекция по чл. 50 от правилата на ПИКЕЕ и е начислена процесната сума. Моли исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна.

С обжалваното решение предявения отрицателен установителен иск е уважен.

Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните доказателства, в предметните предели на жалбата, приема за установено от фактическа страна следното:

2

Не е спорно по делото и от събраните доказателства се установява, че страните са в продажбено правоотношение по силата, на което ответникът продава на ищеца електрическа енергия, срещу задължението на потребителя да заплати определена цена.

От констативен протокол № 1105141 от 04.11.2018г. се установява, че на посочената дата е извършена техническа проверка на измервателната система в обекта на ищеца от страна на служители на „Енерго - Про Мрежи" АД, в присъствието на ******, баща на потребителя. СТИ е било демонтирано и изпратено за проверка в БИМ.

Видно от представения по делото констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване № 2309/03.10.2019г. на РО-****** към БИМ, електромерът е представен в плик, пломбиран с пломба, като при огледа е установено съответствие с констативен протокол № 1105141 от 04.11.2018г. Посочени са показанията на тарифите, като е отразено, че в регистър 1.8.3. има показания в размер на 027479,3 квтч., които не са визуализирани на дисплея. При софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на електромера. Посочено е, че електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност на измерването на електрическата енергия.

Електромерът не съответства на технически характеристики.

Видно от становище за начисление на електрическа енергия, изготвено от ответното дружество на 07.10.2019г. относно констативен протокол № 22309 от 03.10.2019г., е одобрено да се начисли допълнително количество ел.енергия общо в размер на 27479 квтч., за периода от 05.11.2017г. - 04.11.2018г. Посочено е, че корекцията е извършена на основание софтуерен прочит на паметта на СТИ, при което е установено точното количество неотчетена ел.енергия. За това допълнително количество ел. енергия е издадена фактура №0285570213/09.10.2019г., с получател ищеца.

Съгласно заключението на вещото лице по проведената съдебно-техническа експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира като компетентно дадено и обективно, процесният електромер е тип АСЕ 2000 с фабричен №:1102 0108 0788 8080.

Електромерът има изправен знак за метрологична проверка - пломба № Б/08, фирмен знак изправна пломба № А/2008 -и стикер Ml7/11002. Монтиран е на обекта през месец септември 2017г. Преди монтирането му е преминал метрологична проверка за годност, за което свидетелства стикер Ml7/11002. Електромерите тип АСЕ 2000 през процесния период са одобрени от „Държавната агенция за измерване и технически надзор", средства за търговско измерване и са вписани в „Регистър на одобрените за използване типове средства за измерване" под № 4312. Периодичността на последващите проверки на средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, в т. ч. и на електромерите е определена със Заповед № А-333 от 29 май 2014 г. на Председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор и за електромери еднофазни, какъвто е процесният, е 6 години. Следователно, срокът му на метрологична годност е до 2023г., т.е. през процесният период не е подлежал на последващи проверки, изисквани от Чл. 670 НСПМК. Посочено е от вещото лице, че процесният електромер тип АСЕ 2000 с фабричен №:1102 0108 0788 8080 е преминал първоначална метрологична проверка. Срокът на метрологичната му годност е до 2023г., пие. през процесния период не е подлежал на последващи проверки, изискани от Чл. 670 на НСПМК и „ Заповед за периодичност на последващи проверки на средства за измерване, които подлежат на метрологичен контрол № А-333/29.05.2014г." Изложеното в т.5. Техническо състояние на частите и механизмите защитени от нерегламентиран достъп, доказва според експерта, че eлектрическата енергия, натрупана е регистър 1.8.3. е размер на 27479 кВтч, е преминала през процесния електромер с фабр.

№7888080, тъй като при софтуерно четене е установено kаличие на преминала енергия на тарифа 1.8.3 - 027479,3 kWh, която не е визуализирана на дисплея. Посочено е от вещото лице, че стойността на количеството ел. енергия по процесната фактура, съобразно одобрените от КЕВР цени на ел. енергия за процесния период, е изчислена аритметично 3 точно.

При повторното разглеждане на делото пред въззивната инстанция е изслушано заключението на комплексна СТЕ, при която вещите лица – електроинженер и софтуерен инженер сочат, че натрупвания на показания в регистър 1.8.3 на процесното СТИ е възможно да е станало след датата 07.09.2017г. Според експертите, през процесния период възмажната преминала ел. енергия през СТИ за период от една година и при 8-часово дневно натоварване е 38544 kw/h, а при 24-часово натоварване – 115632 kw/h. Крайното им заключение е, че отчетените в скритата тарифа на процесното СТИ количества електроенергия са доставими и могат да бъдат отчетени от електромера.

Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:

Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявеното искане и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

За уважаването на предявения отрицателен установителен иск е необходимо ответникът да докаже факта, от който произтича вземането му, а ищецът - възраженията си срещу вземането, поради което отрича съществуването на спорното право, т.е фактите, които изключват, унищожават или погасяват спорното право.

Безспорно между страните е, че ищецът е потребител на ел. енергия по смисъла на закона, както и че процесната сума е начислена като корекция на сметката му. Между страните съществуват договорни отношения във връзка продажба на ел. енергия. Съгласно общите правила за продажба купувачът дължи заплащане на действително доставената и потребена от него електроенергия /чл.200 от ЗЗД/. Следователно, когато е допусната грешка и е отчетена доставка на ел. енергия в по-малък размер и съответно е заплатена по-малка цена от реално дължимата, купувачът дължи доплащане на реално доставената му стока. Без значение е дали има или не виновно поведение у потребителя за неточното отчитане на действително доставената електрическа енергия. При установено софтуерно въздействие върху СТИ, в резултат на което дължимите от потребителя суми са начислени не според реално доставената в обекта електроенергия, за доставчика възниква вземане поради разликата между измереното и реално доставеното количество електроенергия. При липса на специална правна уредба /отменени ПИКЕЕ/, какъвто е настоящия казус, задължението на потребителя да заплати реално доставено количество електроенергия в обекта намира правно основание в договора за покупко-продажба между потребителя и доставчика.

Разпечатката съдържа 35 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c41eda06-84e6-43a1-b144-b14efa5c4205