Определение № 57 от 30.01.2024, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 57 гр. П., 29.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Д. П. Бозаджиев като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно частно гражданско дело № 20245200500027 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.274 ал.1 т.1 във връзка с чл.130 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

Обжалва се определение на Пазарджишки районен съд №2848 от 08.11.2023г. постановено по гр.д.№20235220102441 по описа на същия съд за 2023г., с което е ОСТАВЕНА БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ищеца, чрез пълномощника му адв.Д. М. М., с вх.№25488/2023г., с искане да бъде допусната поправка в наименованието на ответника, като искът се счита насочен срещу „ВИВА КРЕДИТ“ АД, ЕИК 207343548, като правоприемник на „ВИВА КРЕДИТ“ ООД, ЕИК 201995287, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.“Д.Н.“ №28, АТЦ „Силвър център“, ет.2, офис 73Г, представлявано от С.П.П.; ВЪРНАТА Е исковата молба с вх.№16099/2023г., въз основа, на която е образувано производството по гр. дело №2441/2023г. по описа на

Пазарджишкия районен съд на ищеца М. Й. Х., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.П., ул.“П.М.“ №8, ет.1, ап.1 и Е ПРЕКРАТЕНО производството по гр. дело №2441/2023г. по описа на Пазарджишкия районен съд.

Определението се обжалва с въззивна частна жалба с вх.№26451 от 10.11.2023г. подадена от ищеца в производството М. Й. Х., с ЕГН********** чрез пълномощника си Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, вписано в Регистър БУЛСТАТ под №177492004, фирмено дело №24/2021г.

1 по описа на СГС, с адрес на упражняване на дейността гр.С., бул.“А.С.

„№125-2, ет.5, офис 5.3., представлявано от управителя Д. М. М., с искане да бъде отменено в частта с която се прекратява производството по делото по предявените от ищеца М. Х. искове срещу „Вива Кредит“ ООД, като неправилно и незаконосъобразно, с присъждане на направените в производството разноски. Признава се в жалба, че към датата на подаване на исковата молба, е налично отбелязване в Търговския регистър, че посоченият в нея ответник е заличен. Оспорва се мотива на първоинстанционния съд, че ответникът е спрял да съществува в правния мир, защото в случая не е налице реално заличаване с извършена ликвидация на дружеството в законово уредено производство по ликвидация, а е налице преобразуване чрез правоприемство. Предвид изложеното жалбоподателят счита, че са приложими правилата на чл.227 от ГПК и в тази връзка е била и депозираната от ищеца молба за насочване на исковете срещу правоприемника. Излага се и довод, че е налице техническа грешка поискана от ищеца да бъде поправена преди да е извършена размяна на книжата по делото по реда на чл.131 от ГПК. Моли да се отмени обжалваното определение и делото се върне за продължаване на съдопроизводствените действия.

Няма постъпил отговор от насрещната по спора страна.

Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид следното:

Пред Пазарджишки районен съд на 03.07.2023г. е инициирано исково производство от ищеца М. Й. Х., ЕГН-**********, с постоянен адрес гр.П., ул.П.М.“ №8, ет.1, ап.1 чрез пълномощника си адв. Б.З. от САК-С., против ответника

“ВИВА КРЕДИТ“ООД, ЕИК 201995287, със седалище и адрес на управление гр.С., бул.“Д. Н.“ №28, бл.АТЦ“Силвър Център“ ,ет.2, ап.офис 73Г, представлявано от С.П.П., като е поискано да се признае за установено в отношенията между страните „ВИВА КРЕДИТ“ ООД, с ЕИК 201995287, със седалище и адрес на управление в гр.С., бул.“Д. Н.“ №28, бл.АТЦ“Силвър Център“ ,ет.2, ап.офис 73Г, представлявано от С.П.П., и ищеца М. Й. Х., че чл.1 ал.3-неустоечна клауза от сключения между страните договор за потребителски кредит №5852325 от 10.09.2022г. , както и че чл.5 ал.2 неустоечната клауза от същия сключен договор за потребителски кредит са нищожни.

В изложените в исковата молба факти и обстоятелства няма признание от ищеца или от неговия пълномощник, че посоченият в нея ответник „ВИВА КРЕДИТ“ ООД, с ЕИК 201995287, така както е индивидуализиран по наименование, правно организационна форма /дружество с ограничена отговорност/ , ЕИК, седалище и адрес на управление и законен представител, е заличен като правен субект съгласно изрично направено отбелязване в публичния Търговски регистър. Липсва в исковата молба и твърдение, че новата правно организационна форма на вече заличения и несъществуващ 2 като правен субект ответник чрез промяна на правната форма, е с наименование „ВИВА КРЕДИТ“ АД /акционерно дружество/, с ЕИК, съответстващ на тази нова правно организационна-207343548, със същите седалище и адрес на управление в гр.С., бул.“Д. Н.“ №28, бл.АТЦ“Силвър Център“ ,ет.2, ап.офис 73Г, представлявано от същия законен представител С.П.П., но вече като изпълнителен директор на АД.

Исковият съд е разпоредил размяна на книжата по исковата молба при условията на чл.131 от ГПК, издавайки съдебно разпореждане №7895 от 30.10.2023г., и вписано в деловодната програма на същата дата в 12.19ч., а молбата с която ищецът твърди, че е допусната фактическа грешка в исковата молба и се иска поправка в наименованието на ответника като АД, с посочения нов ЕИК като правоприемник на „ВИВА КРЕДИТ“ ООД, с ЕИК 201995287, е постъпила в съда на следващия ден 31.10.2023г. и е заведена с вх.№25488.

За да постанови обжалваното си определение Пазарджишкият районен съд е приел, че след справка в ТР е констатирал, че ответното дружество “ВИВА КРЕДИТ“ ООД е заличено като търговец и следователно дружеството не е съществувало като правен субект, като заличаването на търговеца е станало на 12.04.2023г. след промяна на правната форма, като негов приемник е „ВИВА КРЕДИТ“ АД, ЕИК 207343548 и съдът приема, че исковете са предявени към несъществуващ правен субект ответник, който е ненадлежна страна към датата на подаване на исковата молба и доколкото процесуалната правоспособност на страните е измежду абсолютните положителни предпоставки за допустимостта на иска, поради което исковете се явяват недопустими. Допълнено е, че в случая не се касае за настъпило правоприемство в хода на производството за да е приложима разпоредбата на чл.227 от ГПК, още по-малко да се касае за допусната грешка в наименованието на ответника, която да бъде поправена.

Въззивният съд напълно споделя мотивите на първоинстанционния Пазарджишки районен съд изложени към обжалваното определение и на основание чл.272 от ГПК препраща към тях.

Така изложените правни и фактически съображения от първоинстанционния съд в същност по същество не се оспорват с въззивната частна жалба, доколкото жалбоподателят признава направеното в Търговския регистър отбелязване, че ответното ООД е заличено като търговец, тоест, че този ответник не съществува в правния мир като правен субект поради настъпило правоприемство чрез промяна в правно организационната му форма / от ООД в АД и с нов ЕИК и с ново качество на законния му представител-изпълнителен директор/, като акцентира обаче на факта, че в случая е приложима разпоредбата на чл.227 от ГПК. Тази норма при правоприемство би имала приложение само и единствено в хипотеза като това правоприемство е настъпило в хода на висящността на исковия процес, 3 или считано от 03.07.2023г., от която дата е иницииран процеса. В случая, правоприемството на страната на ответника е настъпило на 12.04.2023г. или близо 4 месеца / точно три месеца и девет дни/ преди подаването на исковата молба. Тоест, института на чл.227 от ГПК в случая е неприложим, защото исковата молба е предявена на 03.07.2023г. към несъществуващ към този момент правен субект, поради което правилно е прекратено производството по делото. Поправката на очевидна фактическа грешка или на техническа грешка в исковата молба досежно наименованието на ответника е допустимо когато е налице формира от ищеца, но неточно изразена воля по отношение наименованието ответника по иска. В нито един ред от исковата молба няма изложени факти и обстоятелства за съществуването като правен субект на „ВИВА КРЕДИТ“ АД, с ЕИК -207343548 със законен представител С.П.П. като изпълнителен директор на АД, имащ качеството на правоприемник поради промяна на правно организационната му форма на заличения от Търговския регистър търговец „ВИВА КРЕДИТ“ ООД, ЕИК 201995287, с управител С.П.П. и с което ООД, ищецът М. Х. да твърди, че е сключил договор за потребителски кредит №5852325 от 10.09.2022г., съдържащ нищожни клаузи. Както се посочи страни в гражданския процес могат да бъдат само физически и юридически лица, които разполагат с правоспособност. За юридическите лица правоспособността е налице от възникването им до момента на тяхното прекратяване и/или заличаване от търговския регистър. При заличаване от търговския регистър, какъвто е настоящия случай на лице, което преди образуване на съответното производство по ГПК е съществувало като правен субект по силата на процесуалното правоприемство делото продължава с участието на правоприемника - чл.227 от ГПК. Че правоприемството в процеса предполага висящ процес - представлява заместване на една от страните с друга, която продължава процеса, като е обвързана от положението, в което се намира процесът преди заместването. Като е посочил съдът, че по делото институтът на приемство не е приложим - към подаване на исковата молба странатаответника ЮЛ към този момент е заличена и несъществува, поради което правоприемника му не придобива качеството на страна, съдът е заключил, че липсва надлежно легитимирана страна, поради което производството по делото е недопустимо. Предявяването на иск срещу лице, което към момента на постъпване на исковата молба в съда вече е починало или несъществува в правния мир, изключва възникването на валидно процесуално правоотношение. Това от своя страна обуславя невъзможност посочения в исковата молба ответник ООД да бъде заместен от друго ЮЛ АД-търговец, съгласно чл.227 от ГПК, тъй като процесуалното правоприемство предполага страната /ООД-то/ да е променила правно организационната си форма на дейност и съществуване само в хода на процеса, тоест при наличието на валидно учредено с нея процесуално правоотношение. В разглежданата хипотеза съдът не може служебно да конституира правоприемника на променената правна форма на ответника ООД-то преди предявяване на иска, 4 но ищецът може да насочи иска си срещу АД-то при условията на чл.228 ал.3 от ГПК, като в този случай искът ще се смята предявен от деня, когато e постъпила в съда исковата молба срещу тях. Съгласно разрешение по т.2 от Тълкувателно решение №1 от 09.07.2019г. на ВКС по т.д.№1/2017г. на ОСГТК , според което процесуалната правоспособност е абсолютна процесуална предпоставка за възникването на правото на иск; че исковото производство, при което посоченият в исковата молба ответник е починал преди предявяването на иска, е недопустимо и подлежи на прекратяване поради начална липса на правоспособна страна, с която да се учреди валидно процесуално правоотношение.

Съгласно чл.120 от ГПК отм., респективно чл.227 от ГПК, правоприемство на физическо или юридическо лице настъпва само по висящо производство. Следователно, правоприемство има само тогава, когато и двете страни са притежавали процесуална правоспособност, можели са да извършват валидни процесуални действия - процесуална дееспособност - и след това са починали или прекратени (за юридическите лица). Тогава съдът спира производството и дава 6-месечен срок на ищеца (ако е починал ответника) да посочи правоприемниците му или ако е починал ищецът - сам взема мерки за издирването им (чл.229 и чл.230 от ГПК). Но преди това, без наследниците да се получили преписи от исковата молба или да се предприели каквито и да са процесуални действия, е недопустимо да се прилага чл.120 от ГПК (отм.) или чл.227 от ГПК. Текстът на чл.227 от ГПК предвижда "продължаване на производството", а не поставяне "начало на производството". Наследниците на починал ответник, макар и да са получили преписи от исковата молба и от другите съдебни книжа, не следва да се конституират като страна в процеса на мястото на починалия преди предявяването на иска срещу него ответник. Решението по такъв иск ще бъде недопустимо. Когато посоченият в исковата молба ответник е починал преди предявяване на иска, не се касае до нередовност на исковата молба по смисъла на чл.127 ал.1 и чл.128 от ГПК, която може да бъде поправена по реда на 129 от ГПК /респективно да породи и задължение за съда да даде указания за отстраняване на недостатъците/, а до липса на първоначална процесуална легитимация на главна страна в процеса. Това обуславя и невъзможност процесът да продължи по реда на чл.227 от ГПК в лицето на правоприемниците, тъй като процесуалното правоприемство предполага страната да е починала в хода на процеса при 5 наличието на вече учредено с нея валидно процесуално правоотношение.