Решение № 5810 от 17.12.2024, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 5810

Хасково, 17.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - IX състав, в съдебно заседание на двадесет и шести ноември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:

БИЛЯНА ИКОНОМОВА

При секретар ИВЕЛИНА ВЪЖАРСКА като разгледа докладваното от съдия БИЛЯНА ИКОНОМОВА административно дело № 20247260700947 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 39, ал. 1 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/ във вр. с чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на С. М. М. против Изричен отказ на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, ЕИК *********, обективиран в уведомление от 23.09.2024 г., да бъде уважено правото на достъп по Регламент /ЕС/ 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО /Общ регламент относно защитата на данните - ОРЗД/ по заявление от 23.08.2024 г.

Твърди се, че след множество телефонни обаждания от различни лица, представящи се за служители на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, по повод плащането на вноски по кредит, жалбоподателят упълномощил адвокат Т. Ц. да го представлява пред дружеството с цел установяване на обстоятелствата, свързани с наличието на кредит. Адвокатът се свързал с представител на дружеството и поискал информация и документи, за да установи дали С. М. М. има договор за кредит с „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД. Служителят на дружеството посочил, че искането трябва да бъде направено електронно или на място в техния офис. На 22.07.2024 г. адвокатът изпратил електронно съобщение до дружеството с прикачено пълномощно от С. М. М. /да му бъдат представени документи от кредитното досие/. До 22.08.2024 г. не бил получен отговор. На 23.08.2024 г. в 13:00 ч. до същата електронна поща на дружеството било изпратено заявление за упражняване правото на достъп до лични данни и пълномощно, като изрично било заявено, че се иска копие от документи от кредитното досие на жалбоподателя. На 23.09.2024 г. в 23:32 ч. било получено уведомление от дружеството с прикачен файл и парола за достъп до него, в който се съдържал изричният отговор на дружеството да предостави копие от исканите документи. Съгласно чл. 12, § 3 от Регламент /ЕС/ 2016/679 администраторът на лични данни бил длъжен в едномесечен срок от упражнено право по чл. 15 - 22 да информира субекта на данни за резултатите. В уведомлението на дружеството се отбелязвало, че жалбоподателят трябва да разполага с екзепляр от договорите, като към същото не били приложени никакви документи относно упражненото право. Разпоредбите на Регламента трябвало да се тълкуват в светлината на основните права, част от общите принципи на правото, закрепени в Хартата на основните права на ЕС. В Решение от 04.05.2023 г. на СЕС по дело С-487/21 се пояснявало, че понятието „копие“ обозначава точна реплика или транскрипция на оригинала и не включва само описание на обработваните данни или препращане към категории лични данни. СЕС конкретизирал и, че правото на достъп до личните данни предполага предоставяне на точна и разбираема реплика, включително копие от документи /извлечение или в цялост/, съдържащи данни, ако предоставянето им е задължително за упражняването на правата на субекта. Позовава се и на други решения на СЕС. В случая дружеството не било изпълнило задължението си да предостави на жалбоподателя копие от документите, намиращи се в кредитното му досие, поради което и същият не разполагал с възможността да провери основанията за плащането, искано от дружеството. Длъжникът следвало да има право да провери правното основание за исканията за плащане чрез достъп до договора, като предоставянето на общо описание не било достатъчно да се приеме, че дружеството има основание за обработване на личните данни на жалбоподателя и за претендиране от същия на парични суми, като потенциалният длъжник следвало да се увери, че се е задължил към легитимен кредитор, т.е. следвало да получи договора за цесия и договора за кредит. Липсата на тези документи можела да доведе до незаконосъобразно обработване на личните му данни и възпрепятстване на правата му по Регламент /ЕС/ 2016/679. Очевидно било поведението на дружеството, което целяло да не предостави исканите документи. Допълва се също, че не разполага с договора за кредит, както и, че не е получавал договора за цесия. Отделно, получаването на тези документи бил единственият начин лицето да провери положения подпис, да узнае каква е действителната сума, която се иска, погасителния план. Жалбоподателят моли да бъде отменен изричния отказ на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД съгласно изпратеното електронно уведомление от 23.09.2024 г., да уважи правото му на достъп по чл. 15 от Регламент /ЕС/ 2016/679, да получи копия от всички документи, в които се съдържат негови лични данни, вкл., но не само договор за кредит, договор за цесия и други, както и да задължи дружеството, в качеството си на администратор на лични данни, да предостави копие от всички документи, в които се съдържат лични данни на С. М. М. от кредитното му досие, поддържано и съхранявано в дружеството, вкл., но не само копие от договора за кредит, договора за цесия и други документи. Претендира разноски по приложен списък.

В съдебно заседание жалбоподателят С. М. М., редовно призован не се явява и не се представлява. Подробни съображения по съществото на спора са изложени в писмена молба, като акцентира върху факта, че е получил смс-и телефонни обаждания от лица, които се представят от различни кредитни дружества и искат от него извършване на плащания по някакви кредити, без същият да се е задължавал към тези дружества. Самото дружество признавало, че жалбоподателят не е извършвал плащания към него, защото от представената справка „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД не присъствало. Твърди се, че договорът за цесия можел да бъде предоставен чрез изваждане личните данни на жалбоподателя и чрез заличаване на тези на трети лица. Чрез предоставяне на изискуемите документи – договор за заем и договор за цесия, жалбоподателят щял да се увери, че неговите лични данни са обработвани коректно и законосъобразно, че се е подписал с негов подпис под договора за заем, че се е задължил към конкретната кредитна институция, а с получаване на погасителния план щял да узнае какъв е точният размер на дължимата сума. Моли оспореният отказ да бъде отменен, а ответникът – задължен да предостави копие на всички документи, в които се съдържат лични данни от поддържаното и съхранявано кредитно досие. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в случай, че се иска присъждането му в полза на ответника.

Ответникът „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, редовно призован, не изпраща процесуален представител. От дружеството е постъпило становище, в което са изложени подробни съображения за недопустимостта и неоснователността на жалбата. Твърди се, че при разглеждане искането за упражняване на правата за защита на лични данни дружеството е осъществило съдействие на субекта на данни чрез предоставяне на информация по чл. 15 от ОРЗД, като предоставянето или не на самия договор за кредит било извън обхвата на ОРЗД и ЗЗЛД, тъй като физическите носители /като хартиени документи/ сами по себе си не били лични данни, а само съдържали такива, третирала се само информацията, а не средствата, чрез които е съхранявана. Описана е и фактическата обстановка, акцентира се върху разликата между правото на достъп по чл. 15 ОРЗД и правото на получаване на копие от административни документи, регламентирани в националното право, като последното е право на получаване на копие от действителния документ. Позовава се на Решение на СЕС по дело С-487/21 и на Насоки 01/2022 г. относно правата на субектите на данни – право на достъп на Европейския комитет по защита на данните. Информацията, която била предоставена на субекта на лични данни, представлявала точна и разбираема реплика на личните данни на субекта, събрани по време на договорните отношения и била достатъчна лицето да защити правата си от неправомерно обработване на данните. Дружеството не било информирано, че изпратеният отговор не удовлетворява искането на лицето, последното разполагало с договора за кредит, а по отношение на договора за цесия копие на същия не можело да бъде предоставен, тъй като съдържал лични данни на други лица и предоставянето им щяло да наруши техните права. Не се съдържала конкретика какво се цели с искането за предоставяне на копие от документи и за какви лични данни се търси това копие, за да може администраторът да предостави подходящата информация. Бил осигурен достъп до личните данни на жалбоподателя, като без значение за спора било дали тази информация е непълна. Предоставя се информация за извършени плащания от страна на г-н М. по основните договори за кредит, които действия конклудентно показвали, че е наясно с легитимността на кредитора си и със задължението по договорите. Излага подробни съображения, че поведението на жалбоподателя и пълномощника му представляват злоупотреба с право. Задължението си дружеството изпълнило в пълен обем и срок, по предпочетения от жалбоподателя канал за комуникация, поради което обосновава искане за прекратяване на производството поради липсата на правен интерес, съответно – за отхвърляне на жалбата като неоснователна. Претендира разноски. Депозирани са чрез електронна поща писмени бележки ведно със списък с разноските и обективирано възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение, но след провеждане на откритото по делото съдебно заседание.

Административен съд - Хасково, след като обсъди твърденията на страните и събраните по делото писмени доказателства, установи следното от фактическа страна:

На 22.07.2024 г. С. М. М., чрез пълномощника си адв. Т. Ц., е поискал по електронен път на имейл адрес – [електронна поща] изпращане на мейл на всички документи по кредитното му досие, които се съдържат в „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, вкл., но не само – договор за кредит, известие за цесия и др.

Отговор не бил получен.

На 23.08.2024 г. С. М. М., чрез пълномощника си адв. Т. Ц., е изпратил по електронен път на имейл адрес – [електронна поща] заявление, подписано с квалифициран електронен подпис, до „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, озаглавено: „Заявление за упражняване на право на достъп до информация“, с което е поискал предоставяне на достъп до всички негови лични данни, които дружеството обработва в качеството на администратор на лични данни, както и копия на всички документи, в които се съдържат негови лични данни, вкл., но не само – договор за кредит, договор за цесия и др., като се иска информацията и документите да бъдат предоставени/изпратени на електронна поща – [електронна поща]. Приложено е пълномощно, с което С. М. М. упълномощава адв. Т. Ц. Ц. – САК да го представлява /защитава/ пред „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, като прави справки, получава информация и копия от документи във връзка с всички договори за кредит, производства, договори и всякакви други документи, по които упълномощителят е страна, като упражнява всички права на последния, уредени в Регламент /ЕС/ 2016/679 и ЗЗЛД, вкл. правото му на достъп по чл. 15 от Регламент /ЕС/ 2016/679, както и да подава и получава всякакви документи, заявления, молби и др., като е посочено изрично, че пълномощното не е ограничено със срок и следва да се тълкува винаги разширително в полза на упълномощения адвокат.

Заявлението е достигнало до адресата му,налице е изрично отбелязване в оспорения в настоящото производство отговор.

С електронно съобщение от 23.09.2024 г., изпратено на имейл адрес – [електронна поща], жалбоподателят е уведомен от М. Л. - юрисконсулт „Правно обслужване“, „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, че заявлението е разгледано, че приложено се изпраща отговор с точна реплика на личните данни на субекта, разбирана в широк смисъл, и че файлът е заключен с парола, която ще бъде получена в следващ мейл. Видно от представеното становище дружеството е кредитор на жалбоподателя по сключени със същия договори за паричен заем от 09.06.2020 г. с „Вива Кредит“ АД и договор за паричен заем от 22.04.2020 г. с „Креди Йес“ ООД, вземанията по които ответникът е придобил с подписването на приложения към рамков договор за цесия на 02.09.2021 г. и 20.04.2021 г. Посочени са дължимите суми. Твърди се, че било изпратено уведомление от дружеството до жалбоподателя на 27.04.2021 г. и 10.09.2021 г., като последното било получено редовно /по преписката обаче не са приложени тези уведомления, нито доказателства за тяхното изпращане, съответно – получаване от адресата им/. Личните данни на жалбоподателя били обработвани и във връзка със сключени договори с „Аксес Файнанс“ АД, задълженията по които били платени на 02.10.2021 г. и 24.02.2024 г. Посочени са личните данни, които се обработват от дружеството. Напомня се, че заявителят следва да разполага с екземпляр на посочените договори, получен към момента на сключването им, като се уведомява същият, че в рамковите договори за цесия не се съдържат негови лични данни, а само в приложенията към тях, но не могат да бъдат предоставени поради наличието на лични данни на много други лица. Обобщава се, че е получена точна реплика на личните данни, разбирани в широк смисъл, които са предмет на операции в базата данни на дружеството, т.е. че е изпълнено законовото задължение.

Разпечатката съдържа 19 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c41dd867-5662-4ca7-9fa5-8ca8919c363e