Решение № 774 от 05.07.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 774 гр. София , 05.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на единадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Цветко Лазаров

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно гражданско дело № 20201000504062 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С решение № 4866 от 11.08.2020 г., постановено по гр.д. № 9565/2016 г. от Софийски градски съд е отхвърлен предявения от М. М. С., ЕГН ********** против Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД във вр. с чл. 45 от ЗЗД и иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, имащи за предмет заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от незаконно назначена и извършена експертиза за установяване на неговата вменяемост по водено и прекратено наказателно производство - ДП № ЗМ 763/2013 г. по описа на 01 РУП Стара Загора, пр.пр. № 2573/2013 г. по описа на Районна прокуратура Стара Загора, в размер на сумата от 30 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 31.10.2013 г.

Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил ищеца М. М.

С., ЕГН ********** да заплати на Прокуратурата на Република България, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК, юрисконсултско възнаграждение, в размер на сумата от 100 лева.

1

Решението на първоинстанционния съд се обжалва от ищеца М. М. С., ЕГН ********** с доводи за неправилност, поради необоснованост и допуснато нарушение на матириалния закон.

Жалбоподателят поддържа, че:

- не страда от заболяване, което да му пречи да разбира свойството и значението на неговите постъпки;

- прокурорът от Районна прокуратура Стара Загора, който е осъществявал функциите по ръководство и решаване по ДП № ЗМ 763/2013 г. по описа на 01 РУП Стара Загора е допуснал нарушение, като му е назначил психиатричната експертиза, която е поставила две производства за принудителното медицински мерки, имащи за предмет настаняването му в Център за психично здраве;

- въпреки неговото противопоставяне освидетелстването е извършено в кабината на разследващия полицай;

- вследствие на тази експертиза му е поставане диагноза и сабили нарушени човешките му права;

Моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и вместо това да осъди ответника да заплати претендиранато обезщетение за претърпените неимуществени вреди, ведно с законната лихва, считано от 31.10.2013 г.

Насрещната страна е оспорва основателността на възивната жалба и моли да се потвърди изцяло обжалваното решение.

Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, установи следното:

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от надлежна страна срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване по посочения процесуален ред.

При преценката за основателността на жалбата, съдът взе предвид следното:

2

Ищецът – М. М. С., ЕГН ********** е предявил против Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ, за нарушаване на права, защитени от чл. 5, § 2 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, съставена в Рим на 4 ноември 1950 г.

(ратифицирана със закон - ДВ, бр. 66 от 1992 г.) (обн., ДВ, бр. 80 от 1992 г.; изм., бр. 137 от 1998 г.; попр., бр. 97 от 1999 г. и бр. 38 от 2010 г.), наричана по-нататък "Конвенцията" и иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът твърди в обстоятелствената част на исковата молба, както и уточнителните от 26.06.2017 г.; 29.03.2018 г. и 02.04.2019 г., че на 10.03.2013 г. прокурор при Районна прокуратура Стара Загора е образувал досъдебно производство - ДП № ЗМ 763/2013 г. по описа на 01 РУП Стара Загора, пр.пр.

№ 2573/2013 г. по описа на Районна прокуратура Стара Загора срещу неизвестен извършител.

Ищецът поддържа още, че:

- досъдебното производство е образувано по жалба, в която е било посочено, че той е извършител на деянията, съставляващи престъпления по чл. 216, ал. 1 от НК и по чл. 325 от НК;

- по посоченото досъдебно производство е осъществен прокурорски и полицейски произвол, тъй като е бил арестуван и противно на волята му е била назначена и извършена психиатрична експертиза, въз основа на която са били инициирани две производства за принудителни медицински мерки;

- експертизата е извършена в нарушение на чл. 70 НПК, Наредба № 16/2005 г. и Наредба № 24/2004 г.;

- вследстиветези неправомерни действия е получил усложнения на очите вследствие на диабета, от който страда.

С предявените искове поискал ответника да заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди от незаконосъобразно извършената психиатрична експертиза, в размер на 30 000 лв., ведно със законната лихва, считаното от 31.10.2013 г.

Ответникът – Прокуратурата на Р. България подал отговор на исковата молба /л. 31/, както отговори на всяка една от уточняващи молби, с който оспорил допустимостта предявените искове и поискал производството да 3 бъде прекратено, а при условията на евентуалност оспорил тяхната основателност и поискал да се отхвърлят с доводи, че ищецът не е претърпял неимуществени вреди от назначената и извършена психатрична експертиза.

По отношение на акцесорния иск за лихви направил възражение за частично изтекла 3-годишна погасителна давност.

От фактическа страна:

От приложените по делото писмени доказателства се установява образувано досъдебно производство - ДП № ЗМ 763/2013 г. по описа на 01 РУП - Стара Загора, пр.пр. № 2573/2013 г. по описа на Районна прокуратура, водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК, за това, че противозаконно е повредил чужда недвижима вещ - дворно място, находящо се в гр. ***, ул. „***“ № 89, собственост на Г. И. и за престъпление по чл. 325 от НК.

Досъдебното производство е било образувано по жалба на пострадали лица, в която ищецът е бил посочен като извършител на престъпните деяния.

Способите за събиране и проверка на доказателства в наказателния пороцес са посочени в чл. 136 от НПК, като един от които е еспертизата.

Експертизата е задължителна, когато съществува съмнение относно: причината на смъртта; характера на телесната повреда; вменяемостта на обвиняемия; способността на обвиняемия с оглед на неговото физическо и психическо състояние правилно да възприема фактите, които имат значение за делото, и да дава достоверни обяснения за тях; способността на свидетеля с оглед на неговото физическо и психическо състояние правилно да възприема фактите, които имат значение за делото, и да дава достоверни показания за тях.

С постановление от 03.09.2013 г. разследващ полицай при РУ „Полиция“ - Стара Загора е назначил съдебна психолого и психиатрична 4 експертиза /л. 87/, която да даде писмено заключение за вменяемостта на М.

М. С., т.е. дали е разбирал свойството и значението на извършеното инкриминирано деяние и могъл ли е да ръководи постъпките си.

Експертизата е била възложена на д-р Р. Д. и на М. И., които са дали заключение, че М. М. С. страда от „Персистиращо налудно разстройство“ от месец септември 2012 г., което заболяване изключва неговата вменяемост Посочената констатация на екпертите /вещите лица/ е основание с постановление от 31.10.2013 г. на прокурор в Районна прокуратура по пр.пр.

№ 2573/2013 г. да прекрати досъдебно производство - ДП № ЗМ 763/2013 г. по описа на 01 РУП - Стара Загора, водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК и за престъпление по чл. 325 от НК.

В случаите, когато по отношение на лице, извършило общоственоопасно деяние в състояние на невменяемост или е изпаднало в такива състояние преди постановяване на присъдата или през време на изтърпявене на наказанието, съдът може да постанови принудително лекуване в обикновенно психо-неврологичноско заведение – чл. 89, б. „б“ от НК.

Процедурата за реализацията на принудителнит медицински мерки е разписана в Глава 34 от НПК и се инициира с предложение на прокурор в районна прокуратура до районния съд по местоживеенето на лицето.

Преди внасяне на предложението задължително се назначава експертиза и възлага на разследващ орган да изясни поведението на лицето преди и след извършване на деянието и представлява ли това лице опасност за обществото - чл. 427 от НПК.

Писменото заключение на експертите д-р Р. Д. и на М. И. за невменяемостта на извършителя /ищеца/ е било основание да се инициира производство за принудителни медицински мерки по смисъла на чл. 89, б. „б“ от НК.

5

Прокуратурата е внесла в съда предложения за прилагане на принудителна медицинска мярка по чл. 89, б. „б“ от НК, повдигани са препирни за подсъдност и има данни за наложена такава мярка от Pайонен съд Стара Загора.

Наказателното преследване по посоченото досъдебно производство не е било предмет на медийни публикации,

От правна страна:

Предметът на въззивното производство е очертан с подадената от ищеца въззивна жалба, като спорът се концентрира до основателността на предявения иск и до размера на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени, както и началната дата, считано от която следва да се начисли законната лихва върху обезщетението.

По главния иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ:

Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ, държавата отговоря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от нарушаване на права, защитени от чл. 5, § 2 - 4 на Конвенцията;

Съгласно член 5, § 2 - 4 от Конвенцията;

2. На всяко арестувано лице трябва незабавно да бъдат съобщени на разбираем за него език основанията за арестуването му и всички обвинения, които му се предявяват.