Решение № 829 от 04.08.2022, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Гражданско дело 580/2022
- Вид
- Решение № 829
- Подписан
- 04.08.2022
- В сила
- 06.09.2022
- Състав
- Диляна Николова Йорданова
Цитирани разпоредби
- чл.300 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 139, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл.20, ал.1 и ал. 2 изр. второ · Закон за движението по пътищата
- чл.20, ал.1 и ал. 2 изр. второ · Закон за движението по пътищата
- чл. 500, ал. 1 и ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 500, ал. 1 и ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 342, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 54 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 829 гр. Бургас, 04.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Диляна Н. Йорданова при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова като разгледа докладваното от Диляна Н. Йорданова Гражданско дело № 20222100100580 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по повод искова молба от Застрахователна компания Лев Инс АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Симеоновско шосе№67А, представлявано от Павел Валериев Д. и Мария Масларова – Гъркова – изпълнителни директори против СВ. Д. Д., ЕГН ********** от *****, с която е предявени частични претенции със сборна цена в размер на 146 000лв., представляваща изплатени суми за репариране на претърпените неимуществени вреди от С.Р. от смъртта на неговата дъщеря Б.С.– в размер на 70 000лв., частично вземане от вземане в пълен размер на 165000лв., обезщетение за неимуществени вреди, представляващи преживян стрес от настъпило ПТП в размер 3000лв., частично вземане от вземане в пълен размер на 49 000лв., от М.Р. неимуществени вреди от смъртта на нейната дъщеря Б.С. в размер на 70 000лв., частично вземане от вземане в пълен размер на 165000лв. и от К.Р. обезщетение за неимуществени вреди, представляващи преживян стрес от настъпило ПТП в размер 3000лв. частично вземане от вземане в пълен размер на 49 000лв., ведно със законната лихва върху главниците, считано от предявяване на исковата молба 18.04.2022г. до окончателното плащане. Представя и ангажира доказателства по делото. Претендира разноски.
Ищецът твърди, че на 14.06.2011г., около 22:30ч. автобус „Мерцедес“ с рег. № *********, потеглил от Централна автогара – гр. София към гр.
Бургас, управляван от ответника СВ. Д. Д.. Посочва, че в автобуса пътували общо 30 броя пътници. Излага, че движението се извършвало в средната лента на южното платно за движение на автомагистрала „Тракия“ в посока от 1 гр. София за гр. Бургас, времето било сухо и топло, видимостта на фарове, пътната настилка асфалтова и суха, пред, зад и около автобуса нямало други автомобили. Според ищеца около 00:27ч. на 15.06.2011г. в района на кв.
130+585м. на автомагистрала „Тракия“, по време на движение внезапно се скъсала опората на напречната щанга на предния мост на автобуса и в резултат на това каросерията на автобуса започнала много силно да се люлее, но благодарение на шасито автобусът могъл да продължи движението си в права посока. Твърди, че в опит да овладее движението на автобуса водачът С.Д. реагирал чрез рязко завиване на волана наляво, автобусът се отклонил наляво, при което левите колела се повдигнали. Пояснява, че в този момент се спукала вътрешна задна дясна гума, натоварена вследствие на преразпределението на масите и от обстоятелството, че била поставена допълнително в неблагоприятен температурен режим предвид зимната й структура. Предвид опасността от удар в лявата еластична ограда обвиняемият предприел рязко завиване надясно, след което автобусът се обърнал на лявата си страна, паднал върху еластичната ограда и започнал да се плъзва по пътната настилка на лявата си страна. Посочва, че плъзгайки се върху лявата си страна автобусът достигнал западната бетонна колона на 2 надлеза за с. Калековец и последвал удар в нея със задната част на тавана на автобуса. Заявява, че ударът променил треакторията и автобусът се плъзнал на югоизток към южната еластична ограда, в близост до която се установил на място, като по време на пътно-транспортното произшествие водачът на автобуса не правил опити за задействане спирачната система на автобуса.
След установяване на автобуса на пътното платно, в задната му част възникнал пожар, който потушен от водачи на моторни превозни средства, спрели непосредствено след местопроизшествието. Посочва, че на място пристигнали екипи на спешна медицинска помощ, които започнали извозването на пострадалите пътници до УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД гр.
Пловдив. Според твърденията на ищеца в резултат на пътно-транспортното произшествие е причинена смъртта на девет лица и средни телесни повреди на единадесет лица. Твърди, че с присъда № 210/30.09.2013г., постановена по НОХД №794/2012г. БОС е признал за виновен подсъдимия С.Д. за това, че на 15.06.2011г. в района на километър 130+585м. на автомагистрала „Тракия“, в Пловдивска област при управление на МПС автобус „Мерцедес“, рег. № ********* е нарушил правилата за движение по чл. 20, ал. 1 и чл. 20, а. 2 , изр. 2 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на повече от едно лице и телесни повреди на повече от едно лице, като деянието представлявало особено тежък случай и след деянието направил всичко зависещо от него за оказване на помощ на пострадалите, поради което и на основание чл. 343а, ал.
1, б „г“, предл.2 във вр. с б „б“ във вр. с чл. 343, ал. 4 във вр. с ал. 3, предл. 2 б. „б“ във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 342, ал. 1 и чл. 54 от НК го осъжда на пет години лишаване от свобода, като на основание чл. 61, т. 3 и чл. 59, ал. 1, предл. 2 от ЗИНС му определя първоначален общ режим на изтърпяване на наложеното наказание в затворническо общежитие от открит тип. С решение № 91/18.12.2014г. на АС – Бургас по ВНОХ №25/2014г. присъдета на БОС е била изменена, преквалифицирано престъплението, извършено от С.Д., от чл.
2
343а, ал. 1 б „г“, предл. 2 във вр.с б“б“, във вр. с чл. 343, ал. 4, във вр. с ал. 3, предл. 2 б „б“ във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, по чл. 343а, ал. 1, б „г“, предл. 2, във вр. чл. 343, ал. 3, предл. 3, б. „б“, предл. 2 вр. ал. 4 вр. чл.
342, ал. 1 от НК и потвърдена в останалите й части. С решение № 326/21.10.2015г. на ВКС по к.н.д №746/2015г. решението на АС – Бургас по ВНОХД№91/2014г. е потвърдено. Твърди, че към датата на застрахователното събитие отговорността на водача на автобус „Мерцедес“, рег. № ********* е застрахована по застраховка „гражданска отговорност“ в ЗК „Лев Инс“АД, обективирани в застрахователна полица № 2231110374153 със срок на валидност от 22.01.2011г. до 21.01.2012г. На следващо място излага, че С.В.Р., М.С.Р. и К.С.Р. са предявили искове по съдебен ред за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие на процесното ПТП, като с влязло в сила решение от 23.11.2016г. на СГС, 17 състав по гр.д.
№8473/2014г., потвърдено с решение на САС по в.гр.д.№1273 от 2017г., постановено при участието на С.Д. като трето лице-помагач, ЗК Лев Инс АД, е осъдено да заплати на основание чл. 226 КЗ/отм./ на С.Р. обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на неговата дъщеря Б.С., починала при ПТП – в размер на 165 000лв., както и обезщетение за преживян стрес от настъпило ПТП в размер на 49 000лв., на М.Р. неимуществени вреди от смъртта на нейната дъщеря Б.С. в размер на 165000лв. и на К.Р. обезщетение за неимуществени вреди, представляващи преживян стрес от настъпило ПТП в размер на 49 000лв., ведно със законната лихва, считано от 15.06.2011г.
Посочва, че въз основа на издаден изпълнителен лист от 26.06.2017г. от САС по в.г.д №1273/2017г. е образувано изп. дело № 20178580401651 по описа на ЧСИ Уляна Димоларова, рег.№858, с район на действие СГС и на основание покана за доброволно изпълнение ЗК „Лев Инс“ АД е изплатило по сметка на ЧСИ Димоларова дължимата главница, ведно със законната лихва от датата на деликта до плащането 13.09.2017г, както и разноски за адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство и такси по т. 26 от Тарифа към ЗЧСИ.
Ищецът обосновава активната си процесуална легитимация с твърдения, че е изплатил обезщетение по задължителна застраховка „гражданска отговорност“ , на основание чл. 274, ал.1, т. 2 от КЗ/отм/ във вр. с чл. 45 от ЗЗД, като с изплащане на застрахователното обезщетение по задължителна застраховка „гражданска отговорност“ придобива право на регрес срещу виновния водач С.Д.. Поддържа, че с присъда 210/30.09.2013г. постановена по НОХД № 794/2012г. на БОС, решение № 91/18.12.2014г. на АС – Бургас по ВНОХ № 25/2014г., потвърдено с решение326/21.10.2015г. на ВКС по НД№746/2015г., наказателният съд е приел, че причина за ПТП е скъсването на опората на напречната щанга на автобуса, осигуряваща напречната устойчивост на механичната система „преден мост – каросерия“ и възникналото поради това интензивно напречно залюляване надясно на каросерията на автобуса, при което водачът рязко и последователно завил волана наляво и надясно, което причинило обръщането на автобуса на лявата му страна, вместо да предприеме аварийно спиране поради възникналата опасност за движението. Посочва, че водачът Д. е имал техническа 3 възможност да запази управлението на автобуса чрез задействане на спирачната уредба да намали скоростта и да спре безопасно за около 127м., тъй като отклонението на автобуса, дори без намеса на водача с волана, е било в границите на платното за движение с достатъчен запас. Заявява, че завивайки рязко и последователно волана наляво и надясно Д. се е поставил в невъзможност да контролира управлявания от него автобус, останал без напречна устойчивост. Според изложеното от ищеца като не е предприел аварийно спиране веднага след скъсването на напречната щанга и силното наклоняване на автобуса надясно, обосновали необходимост от спиране поради създалата се опасност за движението, водачът допринесъл за настъпване на ПТП. Посочва, че в продължение на повече от пет години, работейки като шофьор на автобус в превозвача „Ентуртранс“ ООД С.Д. неглижирал професионалните си задължения, като е извършил множество курсове по различни маршрути, потегляйки на път и возейки хора, без да е бил проведен ежедневен технически преглед на автобуса и дори нещо повече – много добре е знаел лошото техническо състояние на автобуса, но е рискувал живота на превозваните лица и на останалите участници в движението.
Предявени са обективно кумулативно съединени частични искове с правна квалификация - чл. 274, ал. 1, т. 2 от КЗ/отм./.
Ответникът чрез процесуалния си представител – адв. Павлина Темелкова – БАК, със съдебен адрес: гр. Бургас,пл. „Баба Ганка“ № 8, е депозирал писмен отговор по делото. Признава всички факти по наказателното дело, както и че управляваният автобус е бил със сключена застраховка „гражданска отговорност“ към ищеца по делото. Не се спори и за наличието на граждански дела пред СГС и на изпълнително дело по описа на ЧСИ Димоларова – с район на действие СГС, както и че с платежно нареждане от 13.09.2017г. ищецът- застраховател е изплатил твърдяната сума.
Посочва се, че регресното право възниква тогава, когато застрахователят се освобождава от отговорност по застрахователния договор /към застрахования/ на основания, посочени в закона – умисъл, употреба на алкохол, наркотици и др. То възниква спрямо застрахования от момента на деликта, тъй като законодателят свързва наличието на основанията по чл. 274, ал. 1 и ал. 2 КЗ/отм/ и чл. 500, ал. 1 и ал. 2 КЗ именно към този момент. Моментът на плащането на обезщетението на увреденото лице определя не възникването, а изискуемостта на регресното притезание. На следващо място се посочва, че за да се ангажира отговорността на водача на МПС по регресния иск на застрахователя, водачът трябва да съзнава, че управлява неизправно МПС и въпреки това не е спрял и не е взел мерки за отстраняването й, която повреда или неизправност е застрашавала безопасността на движението и пътнотранспортното произшествие е възникнало в резултат на това. Твърди, че преди ПТП заедно с другия водач /също загинал в катастрофата/ са изпълнявали курс Бургас – София и едва на връщане след внезапно възникнала авария възникнало процесното ПТП. Твърди още, че с доходите си като водач е издържал семейството си – съпруга, която била с психическо заболяване, която не работи и две деца, едното от които било с епилепсия, т.е.
4 освен самият водач, така и семейството му били зависими и по време на ПТП и сега само от неговите трудови доходи. Посочва, че в хода на наказателното производство недвусмислено било установено, че причината за ПТП била внезапно възникнала повреда на превозното средство – автобуса, който към този момент имал документ за техническа годност и извършен преглед.
Разпечатката съдържа 22 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c41d260d-c664-49a3-80f1-418e3941aa54