Решение № 1310 от 12.10.2023, Административен съд - Варна
- Съд
- Административен съд - Варна
- Дело
- Касационно административно наказателно дело 1700/2023
- Вид
- Решение № 1310
- Подписан
- 12.10.2023
- Състав
- ВИОЛЕТА ТОДОРОВА КОЖУХАРОВА, КРАСИМИР РУСЕВ КИПРОВ, РАЛИЦА ДОБРЕВА АНДОНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 143 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 210, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 211, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 212 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 218, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 221, ал. 1, изр. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 63в · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 165, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 182, ал.1, т.2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 188, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 15 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 5 · Закон за движението по пътищата
- чл.21,ал.1 · Закон за движението по пътищата
- § 6, т. 65 · Закон за движението по пътищата
- чл. 313 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 1310
Варна, 12.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд -
Варна - X тричленен състав, в съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди и двадесет и трета година в състав:
Председател:
КРАСИМИР КИПРОВ
Членове:
ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА
РАЛИЦА
АНДОНОВА
При секретар ДОБРИНКА ДОЛЧИНКОВА и с участието на прокурора АЛЕКСАНДЪР К. АТАНАСОВ като разгледа докладваното от съдия ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА кнахд № 20237050701700 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба от Й.Н.Й. срещу Решение №
856/06.06.2023 г., постановено по АНД № 754 по описа на ВРС за 2023 г., с което е потвърден ЕФ серия К №6199564, издаден от ОД на МВР Варна, с който за извършено нарушение по чл.21,ал.1 ЗДвП, на Й.Н.Й. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв., на основание чл.189, ал.4, вр. с чл. 182, ал.1, т.2 ЗДвП.
В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност и необоснованост на въззивното решение, като същото е постановено в нарушение на материалния закон. Твърди се, че не са обсъдени наведените възражения срещу ЕФ относно установяването на нарушението. Отправя искане за отмяна на въззивното решение и да постанови друго, с което да отмени атакуваният електронен фиш. Претендира се и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът по касационната жалба – ОД на МВР - Варна, депозира писмени бележки, в които изразява становище за неоснователност на жалбата, а въззивното решение – за правилно и законосъобразно.
Представителят на Окръжна прокуратура – Варна, в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на жалбата, като отправя искане за оставяне в сила на въззивното решение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Касационната жалба е депозирана в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК, и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК, което налага извод за нейната процесуална допустимост.
Разгледана по естеството на изложените оплаквания и в рамките на задължителната касационна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63 „в“ от ЗАНН, настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна.
Производството пред Районен съд - Варна е образувано по жалба от Й.Н.Й. срещу Електронен фиш серия К № 6199564, издаден от ОД на МВР Варна, с който, за извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, на касатора е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева, на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 1, т. 2 ЗДвП.
За да потвърди ЕФ, прието е от въззивния съд, че от събраните по делото доказателства е безспорно установено извършване на нарушението и неговия автор, а наложеното наказание – съобразено с нормативно определения абсолютен размер.
Обжалваното решение е валидно, допустимо и постановено в съответствие с приложимия материален закон.
При извършената служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл.
218, ал. 2 АПК, касационният състав приема, че решението не страда от пороци, които да са основания за отмяната, обезсилването или обявяването на нищожност му.
От страна на въззивния съд е извършена цялостна проверка на обжалвания ЕФ, съгласно задължението по чл. 313 и чл. 314 НПК, приложим по препращане от чл. 84 ЗАНН. Не са допуснати нарушения на процесуалните правила относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства. Събраните в рамките на въззивното производство доказателства в достатъчна степен изясняват фактическата обстановка. Обсъдени са всички доводи на страните, като е направено подробно изложение в мотивите на съдебния акт на установените от събраните по делото фактически обстоятелства и на следващите от тях правни изводи. В съответствие със закона са изводите на съда за липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в административнонаказателното производство, за съставомерност на деянието, за правилно ангажиране на административнонаказателната отговорност, за законосъобразност на определеното наказание "глоба" като вид и размер. Изложените от въззивния съд мотиви относно основанията за потвърждаване на ЕФ изцяло се споделят и от настоящия състав, поради което не е необходимо тяхното повтаряне, съгласно разпоредбата на чл. 221, ал. 1, изр. 2 АПК.
При нарушения, установени и заснети с автоматизирано техническо средство или система, за които не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, нормата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП предвижда издаване на електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.
С разпоредбата на § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП са дефинирани стационарните и мобилните АТСС, а с издадената на основание чл. 165, ал. 3 ЗДвП Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на министъра на вътрешните работи са уредени условията и редът за използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата, което влече извод за допустимост на установяването и санкционирането на процесното нарушение, заснето с мобилно АТСС, с издаване на електронен фиш. Видно от приобщения протокол за използване на АТСС, същият съдържа изискуемите съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. реквизити, направени са относими към конкретното място и начин на проверка отбелязвания. Представена е и снимка за разположението на системата. При тези данни, налага се извода, че всички изисквания, свързани с експлоатацията на системата за измерване са спазени. Контролът е осъществен със АТСС, одобрена по реда на Закона за измерванията, притежаваща удостоверение за одобрен тип средство за измерване и преминала първоначална или последваща проверка от БИМ.
По своята същност електронният фиш представлява електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи - § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП. Задължителните му реквизити са посочени в чл. 189, ал. 4, изр. второ ЗДвП. Процесният ЕФ съдържа всички изискуеми реквизити, чл.
189, ал. 4 от ЗДвП, в т. ч. мястото на нарушение, данни и за скоростта на движение МПС, установеното превишение – 13 км/ч. Видно от представената справка от АИС на ОД на МВР – Варна, ЕФ е издаден на 28.07.2022 г.
Извършването на нарушението е безспорно установено от представените писмени доказателства - електронният фиш с фотоснимка към него; удостоверение за одобрен тип на средство за измерване, протокол за изпитване, протокол за употреба на АТСС, които по аргумент от чл. 189, ал. 15 ЗДвП се ползват с доказателствена сила.
Мястото на нарушението като задължителен реквизит на ЕФ е посочено ясно и точно. Отразена е и посоката на движение на автомобила на касатора. Приложената фотоснимка съдържа информация за точна локация и данни за GPS координати
В случая скоростта е ограничена до 50 км/ч, а измерената – 66 км./ ч. Измерената скорост е намалена с допустимата нормативно установена грешка от 3 км./ ч. поради което и превишението на скоростта правилно е посочено в ЕФ, че е 13 км/ ч.
На следващо място, индивидуализирането на ответника като субект на извършеното административно нарушение има своята законова опора в разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП. Съгласно цитираната норма, собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. При непосочване на такова лице се пристъпва към ангажиране отговорността на собственика, каквато е и настоящата хипотеза. В случая не се твърди да е подавана декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, не е посочено друго лице като водач на описаното в ЕФ моторно превозно средство на 25.07.2022 г. В тази връзка обоснован и съответстващ на закона е изводът на въззивния съд за законосъобразно санкциониране на лицето, вписано като собственик на посоченото МПС в ЕФ.
Налице са на всички съставомерни елементи, предоставящи възможност на наказаното лице да разбере какво повдигнатото обвинение, респ. какъв и дали правилно е определен размера на санкцията. Ето защо, следва да се приеме, че от АНО не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до накърняване правото на защита на наказаното лице, а всички възражения в тази насока са неоснователни.
По изложените съображения въззивното решение следва да бъде оставено в сила, по аргумент от чл. 221, ал. 1 АПК.
С оглед изхода на спора и отправеното искане, в полза на касатора следва за се присъди юрисконсултско възнаграждение, в размер на 80 лева, на основание чл. 143 АПК.
Воден от горното, касационният състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 856 от 06.06.2023 г., постановено по АНД № 20233110200754 по описа са Районен съд – гр. Варна за 2023 г.
ОСЪЖДА Й.Н.Й., ЕГН **********, с адрес за призоваване ***** да заплати ОД на МВР Варна на сумата от 80.00 (осемдесет) лева, представляващи извършени в производството разноски, на основание чл. 143 АПК.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: