Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Присъда № 69 от 05.04.2023, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Наказателно дело от общ характер 1807/2022
Вид
Присъда № 69
Подписан
05.04.2023
В сила
21.04.2023
Състав
ЯНА ДИЧЕВА АТАНАСОВА - МИТЕВА

Цитирани разпоредби

МОТИВИ към Присъда №69/05.04.2023г. по НОХД № 1807/2022г. по описа на РСБургас Бургаска районна прокуратура е внесла в РС - гр.Бургас обвинителен акт по Досъдебно производство №189/2020г. по описа на ОДМВР-гр.Бургас, пор. № 964/2020г. по описа на БРП, по който е образувано производство срещу подсъдимия A. Х. Х. /с предишни имена С. Н. Д./, роден ****, ЕГН: **********, български гражданин, с начално образование, осъждан, за извършено от него престъпление от общ характер по чл.316, вр. чл.308 ал.2, вр. ал.1 от НК. В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че на 09.04.2020г. в гр.Камено, на ул.„Георги Д.“, съзнателно се ползвал от неистински официален документ, доказващ правоуправление на моторно превозно средство, а именно свидетелство за правоуправление на моторно превозно средство с № *****, издадено от Република Германия на 03.02.2020г. на името на С. Н. Д., роден на ****г., валидно до 02.02.2035г., като го представил пред Н. Г. Д. - мл. автоконтрольор към РУ - Камено, когато от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност.

В съдебно заседание прокурорът заявява, че поддържа повдигнатото обвинение, което счита за доказано по безспорен и несъмнен начин. Моли на подсъдимия да бъде наложено наказание в минимално предвидения в закона размер, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца, чието изпълнение да се отложи с определяне на изпитателен срок от 3 години.

Защитникът на подсъдимия – адв.Г. К. моли съда да приеме, че подзащитният й е извършил вмененото му във вина деяние, но с оглед наличието на реабилитация по право по отношение на същия, моли да му бъде наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца, чието изпълнение да се отложи с определяне на изпитателен срок от 3 години.

Подсъдимият, не се явява в съдебно заседание, като производството се разгледа на основание чл.269, ал.3 НПК в негово отсъствие.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл.13 и чл.18 НПК, намери за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият A. Х. Х. /с предишни имена С. Н. Д./, с ЕГН: **********, е роден ****.

Същият е български гражданин, с начално образование, осъждан.

На 09.04.2020г. за времето от 07.30 часа до 19.30 часа свидетелите Н. Д. и М. Г. полицейски инспектори в РУ - Камено, и свидетелят И. Д. - мл. разузнавач при РУ – Камено, извършвали обход на ул. „Георги Д.“ в гр.Камено. Те забелязали лек автомобил „Опел Корса“, с peг. № ****, който не бил с включени дневни светлини. Свидетелят Д. спрял автомобила за проверка и заедно със свидетелите Г. и Д. установили самоличността на водача - С. Н. Д., ЕГН: **********, от ***** За допуснатото нарушение по чл.70, ал.3 и чл.129, ал.2, т.1 от ЗДвП, на С. Д. бил съставен АУАН, серия АА № 632321 от 09.04.2020г.

Свидетелят Д. поискал от водача да представи свидетелство за управление на моторно превозно средство и същият представил такова с № *****, издадено от Република Германия на негово име от 03.02.2020г., валидно до 02.02.2035г. Полицейският служител се усъмнил в истинността на документа, тъй като по него липсвали холограмни знаци. По тази причина той поискал от обвиняемия Д. да му представи същия доброволно, в която връзка бил съставен протокол за доброволно предаване.

В хода на разследването била назначена и изготвена експертиза по техническо 1 изследване на документи, обективирана в Протокол №57/04.06.2020г. на експерткриминалист в сектор БНТЛ при ОД на МВР - гр.Бургас. Според заключението на същата представеното за изследване гръцко свидетелство за управление на МПС, което според съдържащите се в него данни е с № *****, издадено от Република Германия на името на С.

Н. Д. от 03.02.2020г., валидно до 02.02.2035г., е изработено от друга синтетична материя, а не от поликарбонат, както оригиналните, ламинирано е с прозрачно синтетично фолио и е със заоблени ъгли. В изготвената експертиза са описани редица различия между оригинално свидетелство и представеното за изследване такова, с оглед на които вещото лице е извършило преценка, че представеният за изследване документ е неистински, съответно не е издадено от служба, имаща това право в Република Германия. В тази връзка на обвиняемия е съставен и още един АУАН, серия АА № 632322 за допуснато нарушение по чл.150, ал.3 от ЗДвП - за това, че водачът не притежава свидетелство за управление на МПС.

По доказателствата:

Съдът възприе горната фактическа обстановка на базата на събрания в хода на досъдебното производство доказателствен материал, а именно: от показанията на разпитаните свидетели – Н. Г. Д. /л.19 от ДП/, М. Н. Г. /л.20 от ДП/ и И. Х. Д. /л.21 от ДП/, експертна справка №34/09.04.2020г. , изготвен от експерт-криминалист в сектор БНТЛ при ОД на МВР-гр.Бургас /л.10 от ДП/, Протокол №57/04.06.2020г. за извършена експертиза по техническо изследване на документи, изготвен от експерт-криминалист в сектор БНТЛ при ОД на МВР-гр.Бургас /л.26 от ДП/, АУАН серия АА № 632321 от 09.04.2020г. /л.14 от ДП/, АУАН серия АА № 632322 от 09.04.2020г. /л.15 от ДП/, ЗППАМ №20-7779000036/09.04.2020г. /л.16 от ДП/, протокол за доброволно предаване от 08.04.2020г. /л.8 от ДП/, свидетелство за управление на моторно превозно средство /л.12 от ДП/, справка за нарушител/водач, актуална справка за съдимост на подсъдимия, както и от другите множество приложени по делото писмени доказателства.

На първо място, от показанията на свидетелите Н. Г. Д., М. Н. Г. и И. Х. Д. се установява, че на 09.04.2020г. в гр.Камено, на ул.„Георги Д.“, същите са спрели за проверка водача на лек автомобил „Опел Корса“, с peг. № *****, а именно подсъдимия - A. Х. Х..

Последният представил на Н. Г. Д. - мл. автоконтрольор към РУ - Камено свидетелство за управление на моторно превозно средство, което според съдържащите се в него данни е с № *****, издадено от Република Германия на 03.02.2020г. на името на С. Н. Д., роден на ****г., валидно до 02.02.2035г. Съдът кредитира показанията на тези свидетели /в това число и прочетените такива на основание чл.281, ал.4 вр. чл.281, ал.1, т.2 НПК/ в цялост като последователни, непротиворечиви, незаинтересовани и кореспондиращи с останалите доказателства по делото.

Съдът кредитира и Експертна справка №34/09.04.2020г. и Протокол №57/04.06.2020г. за извършена експертиза по техническо изследване на документи, изготвени от експерткриминалист в сектор БНТЛ при ОД на МВР-гр.Бургас, като намира същите за компетентно извършени и отговарящи изчерпателно и достатъчно пълно и ясно на поставените въпроси.

Видно от същите процесното свидетелство за управление на моторно превозно средство, което според съдържащите се в него данни е с № *****, е неистинско и съответно не е издадено от служба, имаща право на това в Република Германия, като в изследователската част на заключението подробно се описват признаците, по които предоставеното за изследване СУМПС се различава от истинските такива.

Всички тези доказателства, както и останалите приложени и приети по делото такива навеждат към единствено възможния извод за съпричастност на подсъдимия към повдигнатото му обвинение. Липсва доказателствен материал, който да постави под съмнение възприетата от съда фактическа обстановка и достоверността на кредитираните от съда доказателства. От изложеното по – горе безспорно се установява обективната страна на 2 вмененото във вина на подсъдимия деяние по чл.316, вр. чл.308, ал.2, вр. ал.1 от НК, а именно ползване от неистински официален документ, доколкото не са събрани доказателства, че от подсъдимия може да се търси наказателна отговорност за самото съставяне на същия.

За да възприеме посочената по – горе фактическа обстановка съдът взе предвид и наличната по ДП справка за нарушител/водач, видно от която макар на подсъдимия никога да не е издавано СУМПС в страната ни, същият очевидно осъществява дейността по управление на МПС, тъй като от 2009г. до 2020г. спрямо него са издавани няколко на брой АУАН, НП и електронни фишове за нарушения на ЗДвП. Нещо повече, видно от приложената по делото справка за съдимост на подсъдимия Х. последното извършена от него противообществена проява е престъпление по транспорта и съобщенията, осъществено през 2012г. От изложеното може да се заключи, че в периода от 2012г. до 2020г. /когато се твърди подсъдимият да се е снабдил с гръцко СУМПС/ Х. е управлявал МПС без налично свидетелство за правоуправление. Същият очевидно не може да се снабди с такъв документ в страната, тъй като не отговаря на изискванията за образование в тази връзка, което именно по мнение на настоящия съдебен състав го е мотивирали да се снабди с неистинско такова, в което е посочено, че е издадено от компетентните власти в Република Германия.

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.2 НПК, за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението. С оглед приетата по-горе фактическа обстановка, настоящият състав счита, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна всички признаци на състава на престъплението по чл.316, вр. чл.308, ал.2, вр. ал.1 от НК.

Родов обект на престъпленията по Глава IX от НК „Документни престъпления” са най-общо обществените отношения, свързани с документооборота – съставяне, използване и съхранение на различните видове документи. В практиката на ВКС, а преди това и на ВС, неотклонно се приема, че документните престъпления накърняват реда и правната сигурност на документирането, подриват обществено-правната функция, която се възлага на документа, затрудняват дейността на държавните и обществени органи и организации и създават усложнения в отношенията между организациите и гражданите.

В конкретния случай, предмет на инкриминираното деяние е един „неистински официален документ”. В закона няма легална дефиниция за „документ”, но според Постановление №3 от 23.03.1982г. по н.д. №12/81г. на Пленума на ВС, документът съдържа факти и обстоятелства, или пък твърдения за съществуването или несъществуването на такива факти или обстоятелства, които пораждат, изменят, погасяват или установяват права и задължения или правоотношения. Съдържанието на документа включва както изявлението, така и другите необходими елементи, като подпис, дата и др. От своя страна според легалната дефиниция в чл.93, т.5 НК – „официален документ” е този, който е издаден по установения ред и форма от длъжностно лице в кръга на службата му или от представител на обществеността в кръга на възложената му функция, а “неистински документ”, съгласно чл.93, т.6 НК е този, на който е придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на друго лице, а не на това, което действително го е съставило.

В конкретния случай свидетелството за управление на моторно превозно средство правилно е било квалифицирано от БРП като „неистински официален документ”, доколкото съдържа всички гореописани характеристики. Същият се издава по установен ред и форма – съобразно НАРЕДБА № I-157 от 01.10.2002г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната 3 дисциплина респективно еквивалента на този нормативен акт в Република Германия. На документа е придаден вид, че изхожда от компетентните органи в Република Германия, които обаче, видно от възприетата по-горе фактическа обстановка, не са го издавали, поради което не остава никакво съмнение, че свидетелството наред с качество си на официален документ е и „неистински” такъв по смисъла на закона.

За отговорността по чл.308 НК е важно да се установи, че официалният документ е издаден от друго, а не от посоченото в него лице, като е без значение дали документът е с вярно или невярно съдържание. Въпреки това - в конкретния случай, а и с оглед прецизност, съдът следва да посочи, че наред със своята неистинност, СУМПС е и с невярно съдържание, доколкото удостоверява факти, които не отговарят на действителното положение.

Изпълнителното деяние на престъплението по чл.316 НК се изразява в „ползването” на опорочения документ. От своя страна практиката е категорична, че под „ползване” на документа следва да се разбира представянето му пред съответните органи или длъжностни лица, с цел да удостовери същият, включените в него факти. В конкретния случай действията на подсъдимият Х. по представяне пред свидетеля Н. Г. Д. - мл. автоконтрольор към РУ - Камено на свидетелството за правоуправление на МПС категорично представлява „ползване” на документа, поради което и този признак от обективна страна е налице.