Присъда № 64 от 16.06.2025, Районен съд - Елхово

Мотиви към Присъда № 64 от 16.06.2025 година, постановена по НОХД № 27/2025 година по описа на РС - Елхово:

Производството по делото е образувано по внесен от РП - Елхово обвинителен акт против А.Х. /А.Н./, роден на роден на *** година в гр.***, Сирийска Арабска Република, по обвинение в престъпления по чл.279, ал.1 от НК за това, че на 19.12.2024 г., около 05.40 часа, в района на ГКПП-Лесово, общ.Елхово, обл. Ямбол, на трасе „Вход леки автомобили и автобуси“, влязъл през границата на страната от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта, както и по обвинение в престъпление по чл.316, вр. чл.308, ал.2, вр. ал.1 от НК за това, че на 19.12.2024г., около 05.40 часа, в района на ГКПП Лесово, общ.Елхово, обл.Ямбол, на трасе „Вход леки автомобили и автобуси“, съзнателно се ползвал пред длъжностно лице – Г.В.Д. – ст. полицай на ГКПП – Лесово към ГПУ - Елхово при Регионална дирекция „Гранична полиция“ Елхово, от неистински официален документ – швейцарска лична карта с № ***, на която е било предаден вид, че е издадена от надлежните органи на Швейцария на *** година на името на I.I., роден на *** година в Република Турция, като от него не може да се търси наказателна отговорност за самото му съставяне и предмет на деянието е чуждестранен документ за самоличност.

В съдебно заседание участващият по делото прокурор поддържа повдигнатото против подсъдимия обвинение, като намира същото за доказано по категоричен начин, както от обективна, така и от субективна страна. Предлага за извършеното от подсъдимия престъпление по чл.279, ал.1 от НК да му бъдат наложени при условията на чл. 55 от НК наказания лишаване от свобода за срок от една година и глоба в размер на 250.00 лева, като на основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на наказанието лишаване от свобода бъде отложено за определен изпитателен срок, а за престъплението по чл.316, вр. чл.308, ал.2, вр. ал.1 от НК да му бъде наложено при условията на чл. 54 от НК наказание лишаване от свобода за срок от една година, което да бъде отложено на основание чл. 66 от НК за изпитателен срок от три години.

Подсъдимия А.Х. е призован за съдебно заседание по реда на чл. 180, ал.3 от НПК чрез служебният му защитник адв. Н.С.Н. по нейно изрично искане, направено в хода на ДП.

Производството по делото пред съда е протекло в отсъствието на подсъдимия и с участието на неговия служебен защитник. Съдът е приел, че разглеждането на делото в отсъствието на подсъдимия не би попречило за установяване на обективната истина по делото.

В съдебно заседание защитникът на подсъдимия - адв. Н.С.Н. заявява, че от събраните по делото доказателства се установява описаната в обв.акт фактическа обстановка, като последната не се оспорва. Желае при определяне на наказанието за всяко от двете деяния съдът да вземе предвид смекчаващите вината на подсъдимия обстоятелства чистото му съдебно минало, направените самопризнания в хода на ДП, с което е спомогнал за разкриване на обективната истина по делото и на това основание съдът да му наложи наказание в минимално предвиденото от Закона наказание за всяко от престъпленията, в които е обвинен, при условията на чл.55 от НК.

Съдът, след като обсъди поотделно и в съвкупност събраните и проверени в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият А.Х. е роден на *** година в гр. ***, Сирийска Арабска Република и е гражданин на тази страна.

Според обясненията на А.Х., дадени в хода на ДП и прочетени в съдебно заседание по реда на чл. 279, ал.2, вр. с ал.1, т.2 от НПК, той и неговото семейство – съпруга, трима синове и дъщеря, напуснали Сирия преди осем години и се установили в гр. *** в Република Турция. Преди около една година тримата му синове заминали за Германия и се установили там. Той и останалите членове на семейството му се опитвали по законен път да заминат 1 също за Германия, но турските власти не им разрешили и затова синовете им решили да им помогнат с организиране на пътуването им по незаконен начин. В средата на месец декември 2024г. подсъдимият, съпругата му и дъщеря им заминали със самолет за гр.

Истанбул, там ги очаквало неустановено по делото лице, което ги завело до място, където да се настанят, а по-късно непознат мъж ги отвел до фотостудио, където тримата били фотографирани за издаване на документи. След това един от синовете на подсъдимият се обадил и им казал да се приготвят и че ще дойде човек да ги вземе и да им даде документи, с които да пътуват до Германия с автомобил, който първо ще ги откара до гр. София в Р България. На 19.12.2024г. около 02.00 часа през нощта при подсъдимия и семейството му дошъл непознат за тях мъж, който им дал три швейцарски лични карти, казал да запомнят данните по тези документи, като посоченото име в документа за подсъдимия било И.И.

/I.I./. След това същият мъж ги отвел до автомобил бял на цвят, казал им да влизат в него и че с този автомобил ще пътуват до гр.София. Подсъдимият, съпругата му и дъщеря им влезли в автомобила и видели, че водачът на същия е жена. Автомобилът потеглил в посока турско – българската граница. Пътували няколко часа и когато пристигнали на турскобългарската граница и полицаите им поискали документите за проверка, те им представили получените от тях по-рано швейцарски лични карти, но българските полицаи разбрали, че са неистински и тримата били задържани. Подсъдимият заявява, че се признава за виновен по повдигнатите му обвинения, както и че това е била единствената възможност да отидат при синовете им в Германия.

От показанията на свид. Г.В.Д. – ст. полицай на ГКПП Лесово, служител на ГПУ Елхово при Регионална дирекция „Гранична полиция“ Елхово, се установява, че на 19.12.2024 година той е бил на работа и изпълнявал служебните си задължения на трасе „вход леки автомобили и автобуси“ на ГКПП Лесово, на АРМ 9. Сутринта около 05.40 часа за влизане през границата на страната ни от Република Турция в Република България пристигнал швейцарски автомобил марка „БМВ“, управляван от лице от женски пол и трима пътника в него - един мъж и две жени, едната от които била родена през 2008 година, а другата била по-възрастна. Св. Д. изискал документите на пътниците и на водача на МПС, както и всички документи за автомобила, за проверка. Всеки от тримата пътници в автомобила, между които и подс. А.Х., представил на св. Д. швейцарска лична карта. При извършената проверка на документа за самоличност, представен от подс. А.Х. - швейцарска лична карта с № ***, на която е било предаден вид, че е издадена от надлежните органи на Швейцария на *** година, на името на I.I., роден на *** година в Република Турция, у св. Д. възникнали съмнения относно истинността на този документ и поискал допълнителна проверка като се обадил на инспектор Й.Г. – началника на смяната. На място пристигнали командира на отделение Г.К. и експерт С.И.. Последният извършил проверка на представеният от подсъдимия документ и изготвил експертна справка, в която посочил, че представеният от подс. А.Х. документ - швейцарска лична карта с № ***, издадена на името на I.I., роден на *** година в Република Турция, е изцяло неистински документ.

С протокол за доброволно предаване от 19.12.2024г. подс. А.Х. предал доброволно швейцарска лична карта с № ***, на името на I.I., роден на *** година в Република Турция, посочена като издадена на *** година в Швейцария, валидна до ***г.

От заключението по назначената в хода на ДП съдебно техническа експертиза № 1 от 08.01.2025 година, което се поддържа в съдебно заседание от в.л. Н.Г., не е оспорено от страните и се възприема изцяло от съда като обективно и безпристрастно изготвено, е видно, че представеният за изследване документ – швейцарска лична карта с № ***, посочено като издадена на *** година от надлежен орган на Швейцарска конфедерация на името на I.I., роден на *** година в Република Турция, е изцяло неистински документ, който не е изготвен на оригинална бланка, основните защити и реквизити, заложени при производството и отпечатването липсват или са имитирани.

2

От приложената по делото справка за съдимост, издадена след справка в ЦБС при МП, се установява, че подсъдимият А.Х. не е осъждан на територията на Република България.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на съдебното следствие доказателства - от обясненията на самия подсъдим, прочетени в хода на съдебното следствие по реда на чл. 279, ал.2, вр. с ал.1, т.2 от НПК, показанията на свидетеля Г.В.Д., дадени в хода на съдебното следствие, както и от писмените доказателства, приложени по делото и приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК и заключението на вещото лице по съдебно – техническата експертиза. Между обясненията на подсъдимия и показанията на разпитания по делото свидетел, съдът не констатира противоречия. Показанията на свидетелят са правдиви, логични и последователни, поради което същите се възприеха от съда и се кредитираха като достоверни и обективни. Възпроизведените от него факти са пряко относими към времето, мястото и механизма на осъществяване на всяко от престъпните деяния. В подкрепа на показанията на свидетеля са и обясненията на подсъдимия, дадени в хода на ДП и приобщени към доказателствения материал по делото, в които се съдържат данни за извършените престъпни деяния и формата на вина.

Въз основа на горната фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Налице е съставомерно деяние по чл. 316, вр. с чл. 308, ал.2, вр. с ал.1 от НК.

От обективна страна подсъдимият А.Х., на 19.12.2024 г., около 05.40 часа, в района на ГКПП Лесово, община Елхово, обл. Ямболска, пред длъжностно лице – Г.В.Д. – ст. полицай на ГКПП Лесово, служител на ГПУ Елхово при Регионална дирекция „Гранична полиция“ Елхово, се е ползвал от неистински официален документ – швейцарска лична карта с № ***, на която е било предаден вид, че е издадена от надлежните органи на Швейцария на *** година на името на I.I., роден на *** година в Република Турция, като от него не може да се търси наказателна отговорност за самото му съставяне, тъй като от доказателствата по делото се установява безспорно, че документът е съставен не от подсъдимия, а от друго неустановено в хода на разследването лице. Използваният от подсъдимият документ – швейцарска лична карта с № *** е официален такъв по смисъла на чл.93, т.5 от ДР на НК, тъй като се издава от длъжностно лице в кръга на службата му по съответен ред и форма. В случая инкриминираният документ е неистински по смисъла на чл.93, т.6 от ДР на НК, тъй като не е издаден от надлежните органи на Швейцарска конфедерация, а му е предаден вид, че е издаден на *** година от надлежните органи в Швейцария. Ползваният от подсъдимия документ – швейцарска лична карта с № *** на името на I.I., е документ, който дава право на лицето приносител за дългосрочно пребиваване на територията на Швейцария като държава от шенгенското пространство, като едновременно с това документа служи за транзитно преминаване на път за Швейцария. Също така е и чуждестранен документ, тъй като му е предаден вид, че е издаден от надлежни органи на друга държава, в конкретния случай - Швейцария. Ползването на документа е извършено от подсъдимия чрез неговото представяне на св. Г.В.Д. при и по повод изпълнение на служебните му задължения, свързани с осъществяването на паспортен граничен контрол.

От субективна страна подсъдимият е извършил деянието по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 2, вр. ал. 1 от НК с пряк умисъл като той е действал умишлено, съзнавайки, че представеният от него документ за самоличност – швейцарска лична карта, не е истински. Същият е съзнавал противоправния характер на извършеното, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици. Напълно е съзнавал факта, че използва процесният неистински официален документ, който не е издаден от надлежните органи на Швейцария, за да удостовери пред длъжностно лице – граничният полицай св. Г.В.Д. правото му като приносител да премине транзитно през Р България на път към Швейцария, където искал да удостовери, че има право на дългосрочно пребиваване и го е ползвал пред граничния 3 полицейски служител, за да докаже правото си да премине транзитно през границата на страната ни.