Решение № 51 от 04.08.2021, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Наказателно дело за възобновяване 355/2021
- Вид
- Решение № 51
- Подписан
- 04.08.2021
- В сила
- 04.08.2021
- Състав
- Васил Стоянов Гатов, Милена Бориславова Рангелова, Деница Цанкова Стойнова
Цитирани разпоредби
- чл. 23 · Наказателен кодекс
- чл. 23-25 · Наказателен кодекс
- чл. 25 · Наказателен кодекс
- чл. 25, ал. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 43а · Наказателен кодекс
- чл. 43а, ал. 1, т. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 306, ал. 1, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 348, ал. 1, т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 348 ал.1 т.1 и т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 419, ал. 1, изр. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.420 ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 422 ал. 1 т. 5 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 424 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 425, ал. 1, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 425, ал. 1, т. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 451-452 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 451-452 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 51 гр. Пловдив , 03.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на втори август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Членове:
Васил Ст. Гатов
Милена Б. Рангелова
Деница Ц. Стойнова при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова в присъствието на прокурора Атанас Георгиев Янков (АП-Пловдив) като разгледа докладваното от Милена Б. Рангелова Наказателно дело за възобновяване № 20215000600355 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 424 НПК.
Образувано е по искане на Главния прокурор на РБ за възобновяване на в.ч.н.д. № 149/2021 г. по описа на ОС-Хасково и частична отмяна на постановеното по него определение, с което е частично отменено определението на ХРС по ч.н.д. № 4/21 г. на ХРС, постановено по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК, за кумулиране наказанията на ДЖ. Р. М.. на основание чл. 25 и чл. 23 НК.
Искателят счита, че въззивният съдебен акт е постановен при съществено нарушение на закона по смисъла на чл. 348, ал. 1, т.1 НПК. Нарушението било в това, че съдът е включил в една от образуваните кумулативни съвкупности замененото наказание пробация по н.о.х.д. № 362/20 г. на ХРС, игнорирайки заместващото наказание лишаване от свобода (определено по ч.н.д. № 539/20г. на ХОС). В тази връзка неправилно е приспаднал, на основание чл. 25, ал. 3 НК, от определеното общо най-тежко наказание една година лишаване от свобода изтърпяната част от споменатото наказание пробация. Счита, че допуснатото нарушение на материалния закон налага възобновяване на делото, отмяна на произнесеното определение, с което на основание чл. 25 и 23 НК са групирани наложените 1 наказания по н.о.х.д. № 362/20 г., № 1090/20 г. и 1091/20 г., всичките на ХРС, и е приспадната изтърпяната част от наказанието пробация по първото от изброените дела. След това счита, че делото следва да се върне за ново разглреждане от друг състав на първоинстанционния съд в частта, претендирана за отмяна.
В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура - Пловдив поддържа искането по изложените в него съображения.
Осъденият, който е лишен от свобода, обяви писмено, че не желае да участва в съдебното производство и не взе отношение по искането. Назначеният му служебен защитник адв. А. предостави на съда да реши спорниия въпрос по справедливост.
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като провери данните по делото, съобрази становищата и доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери за установено следното:
Искането за възобновяване изхожда от процесуално легитимирана по смисъла на чл.420 ал.1 от НПК страна, отправено е до компетентен съд по смисъла на чл. 424 от НПК, в него се съдържат доводи в подкрепа на заявено основание по чл. 422 ал. 1 т. 5 вр. чл. 348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК, а предметът му е съдебен акт от кръга на визираните в чл. 419, ал. 1, изр. 2 НПК. Поради това е допустимо, а разгледано по същество е основателно.
Окръжният съд е допуснал визираното от Главния прокурор нарушение на правилата за групиране на наказания по чл. 25 НК. Правилно е приел, че следва да се определи едно общо най-тежко наказание лишаване от свобода измежду определените на осъдения М., като ги е отделил в две кумулативни системи. Във втората е поставил наказанията лишаване от свобода по н.о.х.д. № 1090/20г. на ХРС и по н.о.х.д. № 1091/20 г. на ХРС, определени по реда на Глава 29-та НПК, както и наказанието от същия вид, определено по ч.н.д. № 539/20г. на ХОС след замяна, на основание чл. 43а, ал. 1, т. 2 НК, на неизтърпяната част от наложена по н.о.х.д. № 362/20г. на ХРС пробация. Общото най-тежко наказание, което е определил по тази кумулативна съвкупност, е лишаване от свобода за срок от една година.
Сетне е приспаднал изтърпяната за времето от 01 юни 2020 г. до 22 октомври 2020 г. част от заменената пробация по н.о.х.д. № 362/20 г. на ХРС, обявявайки, че прилага чл. 25, ал. 3 вр. ал. 2 НК. Очевидно не е разчел точния смисъл на споменатите норми, допускайки приспадане на част от наказание, което не е, а и не би могло да бъде част от образуваната кумулативна съвкупност. Вижда се, че крайният съдебен акт по н.о.х.д. № 362/20г. на ХРС, с което е наложена коментираната пробация, е влязъл в сила на 18.05.2020 г., т.е. когато деянието по н.о.х.д. № 1090/20 г. все още не е било извършено. Условията за кумулация по чл. 23-25 НК на наказанията по посочените по-горе три дела са се явили чак когато е влязло в сила определението за замяна на пробацията по реда на чл. 43а НК (т.е. на 11.12.20г.). При това замяната е касаела само неизтърпяната част от наказанието пробация, следователно 2 само тази част, превърната в лишаване от свобода, може да участва в бъдещи групирания. С други думи изтърпяната част от наказанието пробация не е кумулируемо наказание, а след като това е така, разпоредбите на чл. 25, ал. 3 вр. ал. 2 НК не са приложими по отношение на нея.
Главният прокурор е прав и в мнението си, че неправилното приложение на приспадането се дължи на неглижиране на задължителното указание в т.р. № 6/14г. на ОСНК на ВКС, според което при прилагане на чл. 23-25 НК след извършена замяна по реда на чл. 451-452 НПК на наказание пробация лицето се счита за осъдено на лишаване от свобода, така че само заместващото наказание лишаване от свобода участва в групирането (респ. в приспадането участва изтърпяната част единствено от него).
Допуснатото нарушение на материалния закон, което е провокирало коментираното искане във вреда на осъдения, не може да бъде отстранено в настоящото извънредно производство (арг. от чл. 425, ал. 1, т. 4 НПК). Ето защо след отмяна на опорочената част от определението на хасковския съд, делото следва да му бъде върнато за ново разглеждане.
Ето защо и на осн. чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК Пловдивският апелативен съд РЕШИ:
ВЪЗОБНОВЯВА в.ч.н.д. № 149/2021 г. по описа на ОС-Хасково и отменя постановеното по него определение № 260129/19.04.21 г. в частта, с която са групирани наложените наказания по н.о.х.д. № 362/20г. на ХРС, № 1090/20г. на ХРС и 1091/21 г. на ХРС и от общото най-тежко наказание лишаване от свобода е приспадната изтърпяната част от първоначално определеното по н.о.х.д. № 362/20 г. наказание пробация, считано от 01 юни 2020 г. до 22 октомври 2020 г., и ВРЪЩА делото на ОС-Хасково за ново разглеждане в отменената част от друг негов състав.
3
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4