Решение № 55 от 18.03.2024, Районен съд - Елин Пелин
- Съд
- Районен съд - Елин Пелин
- Дело
- Гражданско дело 60/2024
- Вид
- Решение № 55
- Подписан
- 18.03.2024
- Състав
- Росица Генадиева Тодорова
Цитирани разпоредби
- чл.11, ал.2 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.11, ал.3 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.13, ал.3 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.15, ал.7 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.3 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.3, т.2 и т.3 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.3, т.2 и т.3 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.4, ал.1 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.5, ал.1 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.5, ал.2 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.8, т.1 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.9, ал.3 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.313 · Наказателен кодекс
- чл.313, ал.1 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 55 гр. Елин Пелин, 18.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, V СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ
ДЕЛА, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Росица Г. Тодорова при участието на секретаря Стефка Сл. М.ева като разгледа докладваното от Росица Г. Тодорова Гражданско дело № 20241820100060 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Молителите В. В. Г., ЕГН ********** – лично и в качеството си на законен представител на малолетния А. Р. И., ЕГН **********, двамата със съдебен адрес: гр.С., бул. „....“ № 130-132, офис 3 чрез адв.Х. – САК са подали молба по чл.8, т.1 от Закона за защита от домашното насилие – за издаване на заповед за защита от домашно насилие, осъществено върху тях от страна на ответника Р. П. И., ЕГН ********** от гр.С., С. парк, к-с “...”, къща № 2 и за налагане на мерки за защита по чл.5, ал.1 от ЗЗДН.
В молбата се твърди, че В. и Р. нямат сключен граждански брак, но имали връзка и от съвместното им съжителство в периода от 2015 г. до 29.12.2022 г. се родил синът им А. Р. И.. Съжителството помежду им не било лесно поради властния характер на Р. И., който е манипулативен и има страни разбирания за отглеждането и възпитанието на сина им. Ответникът не зачитал авторитета на молителката В. Г. като майка и жена, противопоставял се на лечение на детето предписано от лекар, тъй като е против конвенционалните лекарства и традиционната медицина и за него единственото лечение е със сребро. Всичко това причинявало през годините много тревоги на молителката, стрес и притеснения за здравето на сина им.
1
Финансовото състояние на Р. И. поставяло и членовете на семейството му – съпругата и двете му деца също да приемат неговите решения, като ги заставял да приемат синът им в тяхното семейство и дори съпругата му е заставена да се грижи за синът на Р. И. и В.. Поради манипулацията и заплахите от страна на Р. И. молителката В. Г. преди Коледа на 2022 г. решила да прекрати връзката им и заедно със синът на страните А. се преместила да живее в с.А., Община ..., Софийска област.
В с.А. В. заживяла със своята баба, която й помага в отглеждането на детето. А. е силно привързан към майка си и нейната баба, бил записан да посещава детска градина в с.... и живота им протичал нормално. Ответникът обаче не приемал раздялата си с В. Г., поради което подлагал молителите на системен психически, физически и финансов тормоз, който през последния месец се засилил. При срещите си с детето, бащата го настройвал срещу майката, като се опитвал да срине нейния авторитет на майка, парадирайки с финансовите си възможности и така въвличал детето да избира – „пътуване с частен самолет, бъги или други забавления пред това са стои с майка си, която няма същите финансови възможности“. Това напрягало детето и крехката му психика, превръща го в оръжие на бащата срещу майката, което е недопустимо и говори за нисък родителски капацитет.
На 21.11.2023 г. А. имал празник в детската градина в с.... и за да не чувства раздялата на родителите си Р. И. също дошъл на тържеството. Но целта му била отново да се опитва пред А. и околните да принуждава молителката да се върне и да заживеят заедно. Още на паркинга на детската градина той издърпал молителката от колата пред всички родители, докато говорела с нейна колежка, от което молителката се почувствала унизена и уплашена, тъй като не знаела какво друго ще последва. На празника Р. изблъскал детето при една игра, в която то трябвало да танцува с майка си и започнал демонстративно да танцува с В., като я дърпал и блъскал пред очите на детето и всички хора. После пожелал да закара А. в дома му и молителката се съгласила. Когато пристигнали пред къщата, Р. продължил да увещава молителката да се върне при него и да вземе една роза. Молителката отказала, но Р. продължавал да настоява, като бутал молителката пред очите на детето, което се разстроило и уплашило, а бащата се обърнал към него и казал „Ето как мама ме гони“. Тогава А. се разплакал и след като се прибрали молителката трябвало да го успокоява и да обяснява, че повече няма да живее 2 заедно с баща му, но това не означава, че няма да се вижда с баща си, а ще ходи в дома му, но детето казало „Тати ми каза, че ти ме лъжеш“. В периода от 21.12.2023 г. до 24.12.2023 г. А. прекарал с баща си, както и на 26.12.2023 г., чули се и на 31.12.2023 г., като В. го попитала дали иска да прекара с детето повече време и в този период между страните не е имало конфликти.
На 01.01.2024 г. Р. И. писал на молителката, че иска да вземе детето на 02.01.2024 г. в 9,30 ч., на което тя му отговорила, че детето е на детска градина, на което той не реагирал.
На 02.01.2024 г. сутринта Р. И. се обадил на В. и й казал, че идва да вземе детето от дома й, но тя отговорила, че тъй като не й е отговорил предишния ден, детето в момента е на детска градина и следва да обсъдят кога ще го вземе. Без никакво предупреждение, разговори или по друг начин, Р. И. отишъл в детската градина в с.... на 02.01.2024 г. в 12.00 часа и поискал да вземе детето, но му отговорили, че детето спи. Р. обаче настоявал да го вземе и детето било предадено на бащата с мотив, че той също има право да вземе сина си, тъй като няма определен режим на родителски права между родителите. Тогава В. Г. позвънила по месинджър на Р. И. с молба да върне детето, защото на другия ден е на детска градина, но той отговорил, че няма да го върне и ще ходят на ски. Молителката се възпротивила, тъй като ответникът бил по празниците със сина си и сега тя искала да бъде с детето, но Р. спрял да й отговаря на съобщенията и позвъняванията по месинджър, поради което тя му написала, че ще обикаля имотите му, за да търси детето.
Тъй като помислила, че Р. ще заведе сина си в имота си в „....“ в гр. С., където има къща и живеят съпругата и синът му, тръгнала с кола на неин приятел да търсят А.. Към 20.15 часа на 02.01.2024 г. молителката и приятелят й засекли колата на Р. „Т....“ пред кръговото на ИКЕЯ на Бистришко шосе в гр.С. на околовръстен път, като Р. бил извън колата, а детето на задната седалка без столче, тъй като в колата му никога не е имало детско столче, понеже считал, че такова не е нужно. Когато видял молителката, Р. И. бързо се качил в джипа си и с висока скорост тръгнал по околовръстния път на С. в посока кв..... пред очите на молителката и човекът, който й помагал да търси синът си.
Ответникът шофирал бързо, макар детето да не било обезопасено, като в един момент започнал да шофира по недостроен път в посока НСА, където асфалтът не покривал целия път, поради което молителката и спътника й 3 препречили пътя, но Р., който обаче отбил колата извън пътя и продължил, като не позволил на молителката да се види с детето си. Тогава молителката се обадила на телефон 112, за да съобщи за рисковото шофиране на пътя от ответника и че детето е в колата му и има опасност за него. Колите се преследвали около час, като накрая около 9,15 ч. Р. завил с автомобила отново от кв..... по околовръстния път в посока „....“ и успял да влезе с автомобила и детето в комплекса, до който молителката нямала достъп, тъй като комплекса е от затворен тип. Така на 02.01.2024 г. ответникът не позволил на молителката да вземе детето си, нито да го види, нито да поговори с него, а Р. продължил да не отговаря на обажданията и съобщенията й.
В периода от 02.01.2024 г. до 17.01.2024 г. молителката В. Г. продължила да пише всеки ден на Р. на месинджър, за да й върне детето, да разбере как е, да го чуе и да разговаря с него, но само на 04.01.2024 г. ответникът й отговорил, като казал, че детето спи и й изпратил снимка на А. който спял на седалката на автомобила. От други хора молителката разбрала, че детето било във ..., но не знаела дали това наистина е така. На 04.01.2024 г. молителката уведомила на мейл Р. И., че е записала детето на прегледи и на 06.01.2024 г. има час за детски невролог, но Р. И. още на 03.01.2024 г. й бил писал, че детето е записано на детски невролог. На 05.01.2024 г. Р. попитал В. какво става с международния паспорт на А., което още повече я изплашило, тъй като се притеснила да не изведе детето от страната.
На 11.01.2024 г. леля на молителката се обадила от собствения си телефон на Р., за да попита как е А., като той й казал, че молителката е ужасна и мачка детето, а той го закриля в спокойна среда, за да го води по лекари.
Към този момент детето имало учестено мигане, което молителката била забелязала много по-рано от бащата, в която връзка било посетило вече с майката психолог, очен лекар, записан му бил час за невролог за 06.01.2024 г., пропуснат поради отвеждането на детето от бащата.
Всичко това подлага молителите на системен психически, физически и финансов тормоз, което вероятно според молителката е повлияло и на възникването на здравословния проблем на детето, тъй като бащата го настройва срещу майката. Въпреки, че парадира с финансови възможности, 4 бащата в същото време не плаща издръжка повече от една година за синът си, с изключение на възстановен разход за рожден ден на детето и еднократно посещение при зъболекар.
Считано от 02.01.2024 г. молителката за пръв път чула сина си за около 3 минути на мобилния си телефон на 14.01.2024 г. чрез видео връзка за около една минута, като разговорът бил насилствено прекъснат от Р. въпреки съпротивата на детето, на който разговор присъствал познат на молителката, тъй като телефона бил на високоговорител със звук и картина.
Така от 02.01.2024 г. до 17.01.2024 г. В. Г. не е имала възможност да се вижда със сина си, тъй като ответникът изцяло ограничил достъпа й до него, като отказвал всякакви контакти между молителката и А. с изключение за посочените кратки случаи.
Изложеното сочи, че насилственото отвеждане на А. от дома, в който живее с молителката през последната повече от една година, лишаването на майката като родител, който трайно и непосредствено се грижи за детето от контакт се отразили както на нея, така и на детето й психически, емоционално и неврологично, тъй като не можела да спи, не можела да работи пълноценно, притеснявала се за детето си, за неговото психическо състояние. Поведението и отношението на Р. И. спрямо молителите в посочения период е неконтролируемо и опасно, тъй като нарушава правото на личен и семеен живот на майката и детето, правото на пълноценно общуване, което сочи на системен психически и финансов тормоз от страна на бащата, който се осъществява пред детето, доколкото бащата парадира с финансовите си възможности, но в същото време не плаща издръжка, като по този начин поставя майката и във финансова зависимост, с цел да я принуди да се върне при него. Подобно поведение от страна на бащата осъществено в периода от 02.01.2024 г. до 17.01.2024 г. може да има незаличими психически и емоционални травми за детската психика със значителни последствия.
Моли се съдът да постанови решение, с което да определи за период от 18 месеца местоживеенето на детето да е при майката, да забрани на ответника да приближава майката и детето, жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на двамата за срок от 18 месеца и да задължи ответника да посещава специализирани програми за преодоляване на агресията и справяне с гнева, като определи режима на лични отношения 5 между детето и ответника да бъде всяка първа и трета седмица от месеца за периода от петък след детска градина и да го връща в дома на майката до 18.00 часа в неделя, който контакт да се осъществява в защитена среда, предоставена в специализирана услуга или осигурен доставчик на социална услуга по настоящия адрес на детето или по местопребиваването му под надзор на психолог или социален работник.
Ответникът Р. П. И. чрез пълномощника си адв. Л. – САК оспорва иска, като твърди, че не е извършвал сочените в молбата актове на домашно насилие и оспорва изцяло сочените обстоятелства. Смята, че изложените твърдения в молбата са неверни и неоснователни и това се установява от ангажираните по делото доказателства. Намира, че с оглед липсата на доброволно споразумение или съдебно решение между родителите относно упражняването на родителските права по отношение на детето им А., това не поставя нито един от родителите в позиция, в която може сам да определя по какъв начин, при кого, кога и как да се отглежда детето и къде и по колко време да живее с единия или с другия родител.