Решение № 15 от 08.04.2026, Районен съд - Раднево

РЕШЕНИЕ

№ 15 гр. Раднево, 08.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ростислава Петкова при участието на секретаря Десислава Ст. Лъчова като разгледа докладваното от Ростислава Петкова Административно наказателно дело № 20255520200173 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Обжалван е електронен фиш /ЕФ/ серия К №*************, издаден от ОД на МВР-Стара Загора, с който на К. К. К. с адрес ********** на основание чл. 189, ал. 4 във връзка с чл. 182, ал.4 вр, с ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложена глоба от 100.00 лв. за извършено от жалбоподателя на ********* г. в *********** нарушение на чл. 21, ал. 2 във връзка с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на ЕФ, поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила в хода на провелото се административнонаказателно производство и в тази връзка неправилно приложение на материалния закон. Излагат се аргументи за недостатъчно изяснена фактическа обстановка, от гледна точка действително въведеното ограничение на скоростта за движение на МПС в контролирания участък, в който е установено процесното нарушение, доколкото въпросният знак №В 26 /ограничение на скоростта до 40 км/ч/ е със зона на действие до следващото кръстовище, а МПС е заснето най – малко четири кръстовища 1 след пътния знак, т. е. на това място ограничението на скоростта е било различно от посоченото в ЕФ. Моли за отмяна на ЕФ.

Въззиваемата страна – Началник на РУ-Раднево при ОД на МВР-Стара Загора, редовно и своевременно уведомена, не изпраща представител в съдебно заседание и не взема становище по основателността на жалбата.

Жалбоподателят К. К. К. се явява лично в съдебно заседание и моли за отмяна на атакувания ЕФ.

С оглед събраните по делото доказателства и представените такива с административнонаказателната преписка, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

На ********* г. в 11.35 часа, в *********, в центъра на селото до кметството, общински път IV 50041 в посока към град Раднево при ограничение на скороста от 40км/ч въведено с пътен знак В26 и отчетен километров толеранс от -3 км/ч., жалбоподателят К. К. К. управлявал лек автомобил *********** рег. №******** при констатирана скорост от 58 км/ч.

Възприетото като нарушение деяние било установено и заснето с автоматично техническо средство /АТС/ тип TFR-1, М640 640/13, №4835 при отчетен километров толеранс от -3 км/ч и стойност на установената, като превишената в случая скорост на движение на МПС от 18 км/ч. Нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ К/******** на 15.08.2024г. За визуализиране на нарушението е използван снимков материал, възпроизведен автоматично след обработка на информацията от заснетия чрез използваното АТС видеоклип.

Във връзка с горното от ОД на МВР-Стара Загора против К. бил съставен понастоящем оспорения ЕФ, серия К №**********, с който на основание чл. 189, ал. 4 във връзка с чл. 182, ал. 4 вр. с ал.1 , т. 2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена глоба от 100.00 лв. за извършено от него на 28.05.2024 г. при описаната по-горе фактическа обстановка нарушение на чл.

21, ал. 2 във връзка с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП в условията на повторност.

В потвърждение и в подкрепа на обективираните в ЕФ фактически и правни съображения, по делото, като част от административнонаказателната преписка са представени следните писмени и веществени доказателства: 1. снимков материал от клип №*****, Радар №640, от дата ********* г., 11.35.22 часа; 2. удостоверение за одобрен тип средство за измерване-мобилна система 2 за видеоконтрол на нарушенията, на правилата за движение тип TFR1-M, №4835, №10.02.4835 от 24.02.2010 г. на председателя на Българския институт по метрология с посочен в него срок на валидност до 24.02.2020 г.; 3.

Протокол от 31.10.2017 г. за монтаж и настройка на система TFR1-M, S№640/13 на лек автомобил ********* с рег. №********* /служебен полицейски автомобил/; 4. Протокол №1-40-25/12.02.2025 г. от извършена последваща, след ремонт, проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR1-M, №4835; 5. Заповеди №8121з-1632/02.12.2021 г. и №8121з172/29.02.2016 г. на министъра на вътрешните работи на Република България;

6. Справки за нарушител и 6. Протокол рег. №327р-***********/********* г. за използване на АТСС, за TFR1-M, S№640/13.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния по местоизвършване на твърдяното нарушение районен съд. Поради това жалбата се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна по следните съображения:

При разглеждане на дела по оспорени електронни фишове, районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка, относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че атакуваният ЕФ е издаден от компетентна ОД на МВР, в рамките на предоставените със ЗАНН и ЗДвП правомощия, за което по делото са представени безспорни доказателства. ЕФ съдържа предвидените с чл. 189, ал. 4 от ЗДвП задължителни реквизити и съответства на утвърдения от Министъра на вътрешните работи образец. В съответствие с цитираната разпоредба ЕФ съдържа данни за териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, 3 сметката, начините за доброволното й заплащане. Мястото и времето на извършване на нарушението и самото нарушение са отразени с необходимата конкретност и яснота, като е посочено ограничението на скоростта и установената скорост на движение на процесното МПС. В действителност атакуваният ЕФ не съдържа дата на издаването му и конкретизиране на издателя. В случая обаче доколкото същият е издаден в съответствие с предвидените с чл. 189, ал. 4 от ЗДвП изисквания към неговото съдържание /която разпоредба се явява специална по отношение на тези от ЗАНН, регламентиращи задължителните реквизити на АУАН и НП/, съдът намира, че тази липса не води и до препятстване на извършване на необходимата преценка за приложимия материален закон, тъй като същата се извършва въз основа на датата на конкретното нарушение, която е отразена в ЕФ, като въз основа именно на тази дата се установява и спазването на установената към този момент процедура по издаването на ЕФ, както и спазване на сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

При извършена служебна проверка за законосъобразност, преценявайки и възраженията на жалбоподателя, съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения на специалната процедура по издаването на ЕФ, регламентирана в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП . Процесното нарушение е установено и заснето с АТС /мобилната система за видеоконтрол TFR1-M 640, с каквито съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП /изм., ДВ, бр. 54 от 2017 г, в сила към датата на извършване на нарушението/, може да се установяват и заснемат нарушения в тази хипотеза. Съгласно §6, т. 65 от ДР на ЗДвП /нова, ДВ бр. 19/2015 г./, "автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган, и мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. Събраните писмени доказателства сочат, че АТСС, с което е установено и заснето процесното нарушение е мобилно многофункционално устройство за контрол на скоростта с вградено разпознаване на регистрационните номера и комуникации. По делото е 4 представено заверено копие на Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №10.02.4835, касаещо техническото средство TFR1-M, с което е регистрирана скоростта на автомобила на жалбоподателя и същият е заснет, със срок на валидност до 24.02.2020 г. Приложен е и протокол №1-4025/12.02.2025 г. от извършена последваща, след ремонт, проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR1-M, №4835. Съгласно чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията, когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип се считат за одобрен тип. Със същите системи може да бъде извършван контрол на правилата за движение по пътищата, ако отговарят на чл. 43 от Закона за измерванията, а именно да са преминали последваща метрологична проверка, от която да се установи съответствие на метрологичните им характеристики с изискванията към тях, както и да изпълняват предвиденото си предназначение. В действителност от протокол №1-40-25/12.02.2025 г. е видно, че последваща проверка е извършена на 12.02.2025 г., но според настоящия състав, техническото средство, с което е заснето нарушението е било технически изправно. Съгласно разпоредбата на чл. 43, ал. 4 от Закона за измерванията периодичността на проверките се определя със заповед на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/, която се обнародва в "Държавен вестник" и се обявява в официалния бюлетин на агенцията. В конкретния случай такава заповед се явява - заповед №616/11.09.2018 г. за периодичността на последващите проверки на средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, като в т. 31 от същата е посочено, че за техническите средства "скоростомери" периодичността на последващите проверки е една година. Т. е., валидността на извършената последваща техническа проверка на техническото средство е до 12.02.2026 г. и към датата на нарушението 28.05.2025 г. същото е било годно и калибрирано. Заповед №616/11.09.2018 г. е публично достъпна на официалната електронна страница на ДАМТН https://www.damtn.government.bg/administrativni-uslugi/polezna-informatsiya/.

Безспорно е идентифицирано и превозното средство, при управлението на което е извършено нарушението, както и измерената скорост на движението му при осъществявания контрол, като в тази връзка жалбоподателят не излага възражения. Снимката на автомобила е с ясно виждащ се регистрационен номер, модел и марка, като същият е заснет от 5 достатъчно разстояние, без около него да са заснети каквито и да било други автомобили, чиято скорост евентуално би могла да бъде засечена вместо тази на автомобила на жалбоподателя. Снимковият материал, съгласно чл. 189, ал.

15 от ЗДвП, като изготвен с техническо средство и система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес и именно като такова е приобщено по делото.

За да е законосъобразно използването на мобилно средство за видеоконтрол, респ. издаването на ЕФ, едно от условията за това е да са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з532/12.05.2015 г., като надлежно е попълнен протокол за използване на АТСС, съгласно приложението към наредбата. В случая, използването на мобилното АТСС на съответното място за контрол е удостоверено с подобен протокол, съставен и подписан от обслужващия го полицейският служител, в който изчерпателно са посочени релевантните обстоятелства – идентификационен номер на използваното АТСС, точното място на контрол, рег. № на служебния полицейски автомобил, въведения скоростен режим, отстояние на АТСС от пътния знак – 350 м., режим на измерване, посока на задействане, началото и края на работната смяна и броя на установените нарушения. Чрез протокола е удостоверено, че наличните пътни знаци са проверени преди и след измерването. Отбелязано е също, че пътният участък, в който е осъществяван контрола е част от общинска пътна мрежа. Така, записите в съдържанието на протокола, съпоставени със съдържанието на оспорения ЕФ, позволяват формиране на еднозначен извод, че протоколът е относим към описаното в него нарушение. Означено е мястото на използване на техническото средство – *******, центъра на селото, до кметството, времето на работа с него, посоката на движение на контролираните превозни средства, установеният скоростен режим, дават основание да се приеме еднозначно, че на посочените в ЕФ място, дата и час чрез техническото средство е установено нарушение при управление на визираното МПС, изразило се в превишаване на допустимата скорост от 18 км/ч., въведена с пътен знак № В-26, съгласно чл.