Определение № 1898 от 16.07.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1898 гр. София, 16.07.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Бистра Николова

Членове:

Тодор Тодоров

Милен Василев като разгледа докладваното от Тодор Тодоров Въззивно частно гражданско дело № 20251000501806 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1 т. 2 във вр. с чл. 121 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от П. А. К. против определение № 7076 от 08.04.2025 г., постановено по гр. д. № 7089/2023 г. по описа на СГС, с което производството по делото е прекратено на основание чл. 118, ал. 2 ГПК, и делото е изпратено по подсъдност за разглеждане от СРС.

Жалбоподателят поддържа доводи за неправилност на обжалваното определение като сочи, че независимо, че предмет на вещния иск с правно основание чл. 124 ГПК е само ½ ид. ч. от процесния недвижим имот, в настоящия случай цената на иска и съответно подсъдността следва да се определят на базата на данъчната оценка на целия имот, тъй като при решаването на правния спор съдът ще следва да се произнесе дали той като цяло е бил съпружеска имуществена общност или не.

С оглед изложеното иска от настоящия съд да отмени определението и да върне делото за продължаване на процесуалните действия от СГС.

В законоустановения срок по делото е постъпил отговор от Д. Р. В., в лично качество и като ЕТ „М. – Д. В.“, с който се обосновава становище за правилност и законосъобразност на обжалваното определение и се иска неговото потвърждаване.

Софийският Апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Подадената частна жалба е допустима като подадена от лице, което има правен интерес, в законоустановения срок и срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

От представените доказателства се установява, че гр.д. № 7089/2023 г. по описа на СГС е образувано по предявен от П. А. К. иск с правно основание чл. 124 ГПК за установяване, че ищецът е собственик на ½ ид.ч. от подробно описан недвижим имот, евентуален иск по чл. 30 и иск по чл. 29, ал.3 СК.

1

След представяне на доказателствата за данъчната оценка на недвижимия имот, първоинстанционният съд е установил, че главният вещен иск е с цена 33 136,30 лв. и съобразно правилото на чл. 104, т.3 ГПК е прекратил производството пред себе си и е изпратил делото по компетентност на СРС.

При така установеното въззивният съд намира подадената частна жалба за неоснователна, поради следните съображения:

Видно от представените писмени доказателства данъчната оценка на процесния недвижим имот е 66 272,60 лв. От предявените от жалбоподателя при условие на кумулативност искове по чл. 124 ГПК и чл. 29, ал. 3 СК, оценяем се явява само първия, с който се иска съдът да установи, че той е собственик на ½ ид.ч. от процесния имот. Цената на този иск се определя по правилото на чл. чл. 69, ал.1, т.2 ГПК и съставлява съответно половината от данъчната оценка - 33 136,30 лв. В тази връзка неоснователни се явяват възраженията, направени от жалбоподателя, че в конкретния случай цената на иска се определя на базата на данъчната оценка за целия имот, тъй като въпреки, че се иска установяване на собственост само за идеални части от него, съдът ще следва да установи по делото, че целият имот е бил в режим на съпружеска имуществена общност. Въпросът дали имотът е бил съпружеска имуществена общност или не е част от обстоятелствата, на които се основава иска, а те са ирелевантни за определянето на цената на самия иск, която както е посочено се определя от паричната оценка (под една или друга форма по чл. 69 ГПК) на самото спорно право и именно по неговата принадлежност ще се произнесе съда в решението си.

Съобразно правилото на чл. 104, т.3 ГПК исковете за собственост и други вещни права върху имот с цена на иска над 50 000 лв. са подсъдни на окръжните съдилища, съответно при съобразяване на правилото на чл. 103 ГПК – тези под тази стойност следва да се разглеждат от районните съдилища.

В настоящия случай се установи, че цената на предявения вещен иск е под 50 000 лв., предвид това делото правилно е изпратено за разглеждане от компетентния районен съд, като останалите съединени искове следват подсъдността на вещния иск.

Предвид изложеното подадената частна жалба се явява неоснователна, а обжалваното определение правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 7076 от 08.04.2025 г., постановено по гр. д. № 7089/2023 г. по описа на СГС.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му.

Председател: _______________________

Членове:

2

1. _______________________

2. _______________________

3